Р Е Ш
Е Н И Е
№ 305
23.06.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Невена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
кас.адм.дело
№ 196 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по касационна жалба на М.Ф. ***, чрез пълномощника му адв.Д.А., срещу Решение
№ 436 от 24.06.2019г., постановено по адм.д. № 1226/2018г. по описа на
Административен съд – Хасково. С обжалваното решение, в производство по реда на
Глава XI от
АПК, във вр. чл. 285
и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София е осъдена да заплати на М.Ф. Ю.сумата от 465.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същия в периода от 10.04.2017г. до
03.05.2017г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане, като в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение
от 10 000.00 лева, искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен.
По
жалба на М.Ф. Ю.в предмета на инстанционния контрол по настоящото дело е
включено и решение от 31.07.2019г., постановено в производство, проведено по реда
на чл. 248 и чл. 250 от ГПК вр. чл. 144 АПК, с което е отхвърлено искане на касационния
жалбоподател за изменение и допълване на Решение № 436/24.06.2019г. в частта за
разноските.
Касационният
жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано. Сочи, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото
доказателства и на действителното фактическо положение. Определеното от съда
обезщетение не съответствало на действително претърпените вреди, на
справедливостта и съдебната практика. Съдът не се съобразил с това, че по време
на изтърпяване на наказанието М. Ю.получил телесна повреда, която му причинила
допълнителни вреди и страдания, като не присъдил за тях обезщетение. В тази
част делото било решено при неизяснена фактическа обстановка, като съдът не
събрал поисканите от ищеца доказателства. Съдът следвало да отчете и че ищецът
изтърпявал наказанието при напълно нечовешки и унизителни условия, които
налагали присъждане на много по-високо като размер обезщетение. Допуснато било
и съществено нарушение при оценката на доказателствата, представени от
ответника за установяване на изгодни за същия факти. Съдът неправилно и
необосновано приел, че в случая не се дължи възнаграждение на адвоката, който
оказва безплатна правна помощ. С оглед на изложеното касационният жалбоподател
моли да бъде отменено решението в обжалваните му части и ответникът да бъде
осъден да му заплати претендираното обезщетение в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, както и да заплати на
адвоката, който оказва безплатна правна помощ на ищеца възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА за всяка от двете съдебни инстанции в пълен размер.
Оплакванията
на жалбоподателя по отношение на решението, постановено в производството по
реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК вр. чл. 144 АПК, са, че в диспозитива на
решението следвало да се посочи датата, от която се присъжда законна лихва, тъй
като това било индивидуализиращ предмет на претенцията, съответно на
произнасянето на съда по спорния предмет. Нямало как при изпълнение на
решението въз основа на издадения по силата на диспозитива изпълнителен лист да
се установява извънсъдебно коя е датата, от която е присъдена законната лихва.
Сочи още, че по въпроса за разноските съдът следвало да се произнесе изрично в
диспозитива на решението, както направил това по отношение на тези, които
присъжда, а пропуснал да направи по отношение на тези, които приема, че не се
дължат.
ОТВЕТНИКЪТ
– ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ гр.София, в писмен отговор, депозиран
по делото чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, мотивирано и справедливо. Сочи, че съдът обсъдил всестранно събраните
доказателства и правилно направил своя извод.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е правилно и мотивирано, както и постановено след събиране на
относимите към делото доказателства.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство пред Административен съд – Хасково се е развило по реда на чл. 203
и сл. от АПК, във връзка чл. 285, ал. 1 във вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по
предявен от М.Ф.И. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000.00 лева за
претърпени неимуществени вреди в периода от 07.04.2017г. до 11.09.2017г.,
настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Ищецът
е твърдял, че от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ не са му
осигурили нормални условия на живот в Затвора - Стара Загора, и по-конкретно -
липса на законоустановения минимум на жилищна площ, недостатъчна
светлина, липса на проветрение, лоша миризма и хигиена, некачествена храна,
липса на възможност за комуникация с роднини и близки, липса на специален режим
на лечение и неоказване на адекватна специализирана медицинска помощ.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните, в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане на доводите на страните, е направил
своите правни изводи.
С
решението си по делото съдът е уважил частично предявения от М.Ф. Ю.против
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за сума в размер на 465.00 лева
и го е отхвърлил в останалата му част, до пълния предявен размер от 10 000.00
лева, като неоснователен и недоказан. Присъдил е и законна лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, без да посочва в диспозитива конкретна дата.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че битовите и
санитарно-хигиенните условия, при които М.Ф.И. е изтърпявал в рамките на
периода от 10.04.2017г.
до 11.09.2017г. наказание лишаване от свобода в Затвора - Стара Загора,
накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и
респективно от страна на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е
допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи и на чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС. При съобразяване
изискването на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект
върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото
обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Така
постановеното решение по отношение на размера на присъденото обезщетение е
валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на съда, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че
в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност
на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
неблагоприятни условия при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ от
ищеца в периода от 10.04.2017г. до 03.05.2017г., в който именно период същият е
бил в Затвора – Стара Загора.
Съдът
е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът, в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за доказани част
от твърдените в исковата молба факти.
В
случая е установено неизпълнение на законови задължения, свързано с липсата по
отношение на ищеца, на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както
и липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението,
вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
При
приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора - Стара Загора. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на минимално необходимите условия несъмнено предпоставят унизително
отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Въз
основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК
препраща към същите, включително и по отношение на приложените от съда
стандарти на защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца.
Неоснователни
са доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение в частта, с
която е определен размерът на дължимото обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
В
тази връзка настоящата инстанция следва да отбележи, че от установеното по
делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от ЗЗД.
В
случая изводите на съда за размера на дължимото обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора - Стара
Загора. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от
исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в
съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост, правилно с
обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени
причинените вреди.
При
така изложените съображения, решението на съда по отношение на присъденото
обезщетение за обезвреда на причинените на касационния жалбоподател
неимуществени вреди като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
По
отношение на наведените от касационния жалбоподател оплаквания, свързани с
проведеното производство по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК вр. чл. 144 от АПК,
следва да бъде отбелязано следното:
В
диспозитива на решението си съдът действително не е посочил от коя дата се
дължи законната лихва, който пропуск представлява очевидна фактическа грешка,
която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, като в диспозитива след
думите „ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване
на исковата молба“ преди „до окончателното изплащане на сумата“ се добавя „10.12.2018г.“.
По
искането за присъждане на разноски в полза на адв.Д.А.. на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата:
Първоинстанционният
съд, в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е отхвърлил молбата на адв.Д.А.,
за допълване на постановеното решение с отделен диспозитив по отношение на
искането, с което се претендира заплащане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 030 лв.
За
да отхвърли искането съдът е изложил съображения, че липсата на изричен
отхвърлителен диспозитив не представлява липса на произнасяне от страна на съда
по цялото искане за разноски, доколкото произнасяне по разноските има, както и
са налице мотиви на съда относно размера на уважената им част. Изложил е и
доводи в насока, че не е изпълнена нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, даваща право на адв. А. да иска присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред, доколкото по делото не са представени доказателства,
установяващи представляваното лице да е в затруднено материално положение и да
е роднина на предоставящия правна помощ адвокат.
Така
постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, а спорът – да се реши
по същество, по следните съображения:
Молбата
за присъждане на разноски по делото е формулирана в исковата молба, с която е
сезиран първоинстанционния съд, като адв.А. е упражнил правото по чл. 38, ал. 2
от ЗА, съгласно който текст, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Задължение
на съда е да се произнесе по предявеното искане, което не е сторено с Решение №
436 от 24.06.2019г., постановено по адм.д. № 1226/2018г. по описа на
Административен съд – Хасково.
По
делото са налични писмени доказателства – пълномощно за процесуално
представителство пред всички съдебни инстанции, договор за безплатна правна
помощ от 05.12.2018г. и списък на разноските, изискуем по реда на чл. 80 ГПК
вр. чл. 144 АПК, от които се установява, че адв.А. е осъществил безплатна
правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗА, в който случай
съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. Изявленията
на страните по сключения договор за правна защита и съдействие относно наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3
от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Насрещната страна не е твърдяла нито в първоинстанционното
производство, нито в касационното производство, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. По така изложените
съображения искането за допълване на решението в частта му за разноските е
основателно, тъй като съдът не се е произнесъл по него. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.
Поради
това и според съда са налице основанията на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. А. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер,
определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - в случая, съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба
№
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата
й редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
а именно 830 лева. Това възнаграждение следва да се присъди съразмерно на
уважената част на иска и така изчислено възлиза на 38.60 лева. Предвид
изложеното оспореното решение от 31.07.2019г., като неправилно следва да се
отмени, а претенцията на адв.А. – да се уважи в размер на 38.60 лв. за
процесуалното представителство пред първата инстанция.
Предвид
изхода на спора по обжалването на Решение № 436 от 24.06.2019г., на
ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за производството пред касационната инстанция в минимален размер
от 80 лева. Разноски в производството по обжалване на решението от 31.07.2019г. не
се дължат.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 31.07.2019г., постановено по адм.дело № 1226/2018
г. по описа на Административен съд - Хасково, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
436 от 24.06.2019г., постановено по адм.д. № 1226/2018г. по описа на
Административен съд – Хасково, като в диспозитива след думите „ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба“
преди „до окончателното изплащане на сумата“ се добавя „10.12.2018г.“, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ гр.София да
заплати на адв.Д.А. адвокатско възнаграждение в размер на 38.60 лв. (тридесет и
осем лева и 60 ст.) за процесуално представителство в производството пред
Административен съд -Хасково по адм. дело № 1226/2018г. по описа на съда.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 436 от 24.06.2019г.,
постановено по адм.д. № 1226/2018г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА М.Ф. Ю.с ЕГН : ********** *** да заплати на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ гр.София разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството по адм.д.№ 196/2020г. по описа на Административен
съд – Хасково в размер на 80 лв.(осемдесет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.