Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 20.12.2019г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 548/2019г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.А.Й. с
ЕГН: ********** Адрес ***, против Наказателно постановление № 19-4635-000166/12.08.2019г.
на Началника на РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява
лично и поддържа жалбата, като моли НП да
бъде отменено.
В с.з., за АНО, редовно уведомен, представител не се
явява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери
за установено следното:
На 26.06.2019г. мл.автоконтрольор при РУП-Приморско, в присъствието на
свидетел също полицейски служител, съставил на Д.А.Й. акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 333427/26.06.2019г. за това, че на 26.06.2019г.
около 13:00 часа в Община Приморско на път Трети клас № 992 , км. 25 с посока на движение от гр.Приморско към село
Ясна поляна като водач на товарен автомобил „Дачия Докер“ с peг.№ ***, се движи
с несъобразена с пътните условия скорост, не може да спре, като блъска диво животно
/елен/ и реализира ПТП с материални щети. Нарушението е
квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Полицейската проверка е започнала на
посоченото в акта и наказателното постановление дата и място по повод подаден
от самия жалбоподател Д.А.Й. сигнал за
възникнало ПТП с автомобила, управляван от него. Препис от акта е връчен на
жалбоподателя и подписан от него с възражение.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление,
с което наложил на Д.А.Й. глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, след като приел, че водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което
е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по
следните съображения:
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
На лицето е вменено извършването на административно нарушение – чл.20, ал.2
от ЗДвП. Съгласно чл.20, ал.2, изречение първо от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Според чл.20, ал.1,
изречение второ, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната
разпоредба изисква спазването на задължения от страна на водач на МПС,
неизпълнението на които е скрепено със санкция по чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Водачът твърди, че се е движил с разрешената в участъка скорост от 60 км/ч предвид наличието на знак „А22“,
предупреждаващ водача на МПС за възможна поява на диви животни в района. Също
така твърди, че дивото животно /еленът/
е изскочило от близките храсти странично много близо от лявата част на
автомобила, и въпреки, че веднага е спрял автомобила, животното се е блъснало в
левия му преден калник, след което е скочило върху автомобила и е паднало върху
предната му част, в резултат на което са причинени материални щети на управлявания
от него автомобил.
И в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното
постановление са посочени несъобразена с пътните условия скорост на движение на
водача с МПС, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, без всички тези обстоятелства да са изследвани и без да има косвени
данни за това.
Актосъставителя и свидетеля по акта са пристигнали на място след инцидента
и установили ударения вече автомобил. И
в АУАН и в НП не са описани причинените материални щети на автомобила, нито в
коя част на същия са те. Липсват данни, от които да се установи, че водачът се е движил с
несъобразена с пътния участък скорост, или пък да не се е съобразил скоростта
на движението с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. По делото липсват данни, а и няма твърдение водачът да е управлявал автомобила под
въздействие и след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което би
попречило на адекватната му реакция, респективно – да е довело до неправилно
избиране на скоростта на движение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че
причината за реализираното МТП с процесния автомобил на посочените в АУАН и
НП дата и място е внезапното излизане на
пътното платно на диво животно /елен/. Твърденията на водача, че ПТП е
възникнало в резултат на удар от животното отстрани в автомобила му и последвал
скок на животното върху автомобила, не бяха опровергани от АНО. При това
положение, настоящият съдебен състав стига до извода за недоказаност на
вмененото на водача нарушение. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая АУАН и НП са издадени
при неизяснена фактическа обстановка, на базата на непроверени по надлежния ред
предположения на актосъставителя, които са довели до неправилния извод, че
именно жалбоподателят е извършител на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, за
което е санкциониран с атакуваното НП. Подобен подход е недопустим, тъй като посредством
АУАН и НП се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за извършено от
него конкретно нарушение, като обвинението не може да почива на предположения,
а следва да е доказано по безспорно и несъмнен начин.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-4635-000166/12.08.2019г. на Началника на РУП- Приморско, с което на Д.А.Й. с
ЕГН: ********** Адрес ***, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200 лева на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :