№ 156
гр. Свиленград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200915 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д. П. ЗЛ. с ЕГН ********** от град
************, област Хасково, със съдебен адрес: град ************, област
Хасково, чрез адвокат А.Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К №
4595604 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са релевирани
оплаквания за незаконосъобразно (при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие със закона) и неправилно (не било
извършено нарушението, както и липсвали обективният и субективният
елементи от състава на нарушението) издаване на ЕФ, както и наложеното
наказание било несправедливо. От Съда се иска да отмени обжалвания ЕФ.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. П. ЗЛ. не се
1
явява и не се представлява. С Писмена молба-становище процесуалния й
представител – адвокат А.Г., излага доводите по същество, касаещи отмяна на
обжалвания акт: ЕФ бил издаден в противоречие с процесуалните правила, до
който извод адвокат Г. достига след изключително „творческо” тълкуване на
разпоредби от ЗАНН и ЗДвП и при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони – мястото на нарушението не било точно посочено и
номерът на заснетия клип не бил измежду посочените в Протокола за
използване на радара. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 06.01.2021 година в 14.30 часа в град Свиленград, на улица „Сан
Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област Хасково, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка
„Мерцедес”, модел ЦЛС 320 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 36 59
КС, движещо се в посока от кръстовището с улица „Генерал Скобелев” към
хотел „Сахара”, респ. магазин „Зора”, със скорост 67 км/ч, при разрешена
такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 17 км/ч -
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4595604 на името
на жалбоподателя Д.З. в качеството й на собственик на превозното средство,
видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ
2
е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й,
респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на
лицето на дата 30.09.2021 година (, видно от Справката за нарушител и от
отметката, направена в копието на ЕФ, приложен към Жалбата), като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 06.01.2021 година, когато е установено нарушението, е
изготвен в оригинал Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС - 06.01.2021 година, времето (13.45 часа до 16.15 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в
град Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”,
област Хасково, за общото ограничение на скоростта в населено място - 50
км/ч разрешена скорост (същевременно в графата, касаеща пътен знак за
ограничение на скоростта е налична поправка под формата на заличаване с
коректор, извършена от неизвестно по делото лице), режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и
броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо
3
налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила.
От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен
номер Х 36 59 КС в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 70 км/ч, съответно
наказуема установена скорост – 20 км/ч (преди приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места,
като превишението е 17 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3
км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка
от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената
скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 14.30.45 часа, при
съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (17 км/ч), наред с
отразена и реално измерената, 70 км/ч.
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
В кориците на делото е приложена Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с ЕФ и с
Наказателно постановление (НП) за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
4
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Както вече бе посочено, в Протокола за използване на АТСС, който е част
от документите, послужили за издаване на процесния ЕФ, е заличено с
коректор нещо, изписано в графата, касаеща ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак, което е видимо ясно от оригинала на посочения
Протокол. Протоколът за използване на АТСС е официален документ,
съставен от длъжностно лице по съответния ред и в кръга на службата му.
Корекция в такъв документ може да се прави само и единствено от лицето,
което е изготвило документа – в случая само от служителя Г.Г. и това става
чрез полагане на подписа му, удостоверяващ че именно той е извършил
корекцията в съдържанието на документа. Надлежното оформяне на
Протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с
неговите обективни признаци. В конкретния случай направената корекция на
Протокола, в този си вид без да е посочен авторът, е основание, водещо до
незаконосъобразност на процедурата по издаване на санкционния акт, респ.
до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице.
От друга страна за Съда остава налице неяснота относно способа за
въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ,
доколкото в случая е посочено в цитирания Протокол, че важи общото
правило за подбор на скоростта при движение в населено място – 50 км/ч, а
веднага след това е налична корекция, касаеща ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак и тази корекция не е направена по предвидения за това
ред.
5
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение при изготвянето на Протокола за използване на
АТСС предвид наличната корекция в същия от неустановено по делото лице.
Т.е. административната отговорност спрямо З. за нарушението по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП следва да отпадне.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя З. с оглед изхода на делото.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че обжалваният ЕФ е
законосъобразен от формална, процесуалноправна страна и че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя З. би
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1
6
от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
По тези съображение Съдът не би приел „творческите” тълкувания на адвокат
Г. за основателни.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. Тук изключението
следва по силата на специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването
на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
7
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип (както би било в настоящия случай), се
считат от одобрен тип. Извършена е последваща проверка на процесната
АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на извършване на последваща
проверка на посочената в ЕФ АТСС в Лаборатория на МВР не би било
основание за приемане на Протокола за извършена последваща проверка № 6-
52-20 от 09.10.2020 година за негодно доказателство (в този смисъл е
Решение от 01.03.2021 година по КАНД № 1131/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на
АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този
смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната
Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
8
посочената Наредба за анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но
в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е
определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на цитираната
Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било установено
нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на
нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координати,
индивидуализиращи точно определеното място на извършване. От
приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските
служители Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място,
на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така
също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила, и
останалите реквизити на акта; налице би било и пълно описание на
нарушението. Иначе казано Съдът би приел, че мястото на нарушението
9
съвпада с мястото на установяване на нарушението. В съответствие с чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, Протоколът по ал. 1
(използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол. Ето защо Съдът би приел наведените в
Писмената молба-становище на адвокат Г. възражения в тази насока за
неоснователни.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство, би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към
Протокола е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Съдът не би кредитирал и другото наведено от адвокат Г. в Писмената му
10
молба-становище, възражение, касаещо номерът на клипа, тъй като в
приложената в АНП извадка - разпечатка от системата на регистрираните
нарушения на максимално разрешената скорост от TFR, представляваща
неразделна част от Протокола за използване на АТСС, конкретното
нарушение е описано точно и ясно.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Д.З. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена със 17 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 70 км/ч
до приетата за установена скорост от 67 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя З., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
11
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се
ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост
над разрешената.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4595604 на ОДМВР - Хасково, с който на Д. П.
ЗЛ. с ЕГН ********** от град ************, област Хасково, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. ЗЛ. с ЕГН
********** от град ************, област Хасково, сумата от 300 лв.,
представляваща извършени от последната разноски за адвокатско
12
възнаграждение по АНД № 915/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13