РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500470 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. С., чрез пълномощника адв.Б. В., против
решение № 78/24.04.2024 г. по гр.д. № 974/2023 г. по описа на Районен съд– Радомир.
Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:
На първо място решението на районния съд е недопустимо, тъй като вместо по
иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както било уточнено с молба 15547/21.07.23 г. е
постановен акт с правно основание чл.124 ГПК. По този начин първата инстанция се е
произнесла по непредявен иск, поради което според жалбоподателя решението следва да се
обезсили, а делото върне за ново разглеждане.
Алтернативно се настоява, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че за да отхвърли иска, съда неправилно е приел за доказани
всички фактически твърдения на ответника и най-вече, че е налице твърдяната от ответника
облигационна връзка между страните, както и непълно измерване и неотчитане /потребената
ел. енергия е с корекция/ на потребена от ищеца електрическа енергия, а именно такава да е
била процесната начислена ел.енергия, че това непълно измерване е било налице през целия
1
период на иска без прекъсване, а също и, че са спазени всички изисквания на процедурата.
Неправилно съдът бил приел, че през исковия период са действали нормите на чл.56, ал. 1-2
от Правила за измерване количеството ел.енергия, обн. ДВ бр 98 от 12.11.2019 г. и е
приложил същите.
На следващо място се излагат подробни доводи за това, че първоинстанционния
съд е допуснал противоречия в мотивите си относно качеството на ответника - краен
снабдител или оператор на електроразпределителната мрежа, като дори не е изследвал това
обстоятелство, въпреки, че в исковата молба изрично сме оспорили това качество спрямо
ответника. Районната инстанция въобще не била взела предвид възражението относно
активната легитимация на ответното дружество. В съдебната практика безспорно се приема,
че ..ответникът ЧЕЗ Разпределение България АД е оператор на електроразпределителната
мрежа”, като и това му качество е от съществено значение, с оглед довода ни, че ответникът
не е материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция, като такива доводи
са наведени още в исковата молба.
В тази връзка очевидно било противоречието между чл.56 ал.1, 2 ПИКЕЕ /2019 г/
и чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ, защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния
снабдител, докато според ПИКЕЕ /2019 г/ сумата се дължи на оператора на
електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента
за нея. Съгласно чл.15 ал.З ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока
степан, а именно чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ. Ответникът не е материално-правно легитимиран за
процесното вземане за корекция, а легитимиран е крайният снабдител . В полза на това
разбиране е и факта, че цялата съдебна практика на ВКС по чл.50,51 ПИКЕЕ /2013 г/ беше,
че сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, като именно по тази причина е
издаден чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ във вр. чл.83 ал. 1 т.6 ЗЕ. В измененията на ЗЕ /ДВ бр.41 от
21.05.2019 г / с които е изменен чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ липсват други изменения на закона, от
които да се заключи, че е налице промяна на законодателството в полза на оператора на
електроразпределителната мрежа и чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ вече не трябва вече да се прилага.
При наличието на чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ не може да се приеме, че чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ делегира
компетентност на КЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на
оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.
Жалбоподателя настоява, че само на това основание - липса на материално-
правна легитимация на ответника да претендира процесната сума - искът ни се явява
основателен и като такъв следва решението на ПРС да се отмени и се уважи исковата
претенция изцяло.
С възивната жалба се възразява и по отношение на законосъобразността на
процедурата по проверка и съставяне на констативен протокол.
По всичко изложено се иска отмяна на постановеното решение, поради неговата
недопустимост и връщане за ново разглеждане и алтернативно признаване на иска.
Претендират се разноски за две инстанции.
2
От въззиваемото дружество е постъпил отговор на жалбата, изразено е становище
по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Излагат се подробни доводи за това, че ищците нямат качеството
потребител на ел енергия, както правилно е приел районния съд. Претендират се разноски.
Моли се съда да се вземе предвид разпоредбата на чл.5 и чл.19, т.9 от ОУ на ЕРМ
Запад ЕАД съгласно която задължение на потребителя е да уведоми писмено Дружеството за
промяна в собствеността в 30-дневен срок от настъпването на промяната. Счита, че в случая
съществуващите облигационни отношения с Дружеството не са прекратени.
Сочи се също, че първия съд правилно е интерпретирал доказателствата и по
специално връчването на констативния протокол и корекционната фактура.
На следващо място, моли да се вземе предвид, че процесното СТИ е годно и
сертифицирано средство за търговско измерване, а несъответствието му с техническите
изисквания се установява в следствие на манипулация водеща до неотчитане на
преминаващата през него ел. енергия и е безспорно установено с изслушаната експертиза.
По делото били събрани доказателства, че сумата по реда на чл. 83, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката и чл.56 от ПИКЕЕ е начислена напълно в съответствие с установения
случай по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ при процесната проверка.
Оспорва се твърдението на жалбоподателя за липса на активна процесуална
легитимация, като се сочи относима съдебна практика за това.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо.
Основателни са доводите в жалбата в тази насока.
В практиката на ВКС трайно и непротиворечива се приема, че съдебното
решение е недопустимо, когато е постановено по непредявен иск- когато съдът не е
разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в
противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по
надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези
рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса
изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, доколкото и ответника
изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би
могъл по своя преценка да ги променя. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като
е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът, в
нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл по предмет, за който не
е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск
(решение № 306/29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение №
94/09.05.2014 г. по гр. д. № 566/2013 г. на III г. о. на ВКС; решение № 128/22.02.2016 г. по гр.
д. № 931/2015 г. на II г. о. на ВКС; решение № 138/22.02.2016 г. по гр. д. № 2722/2015 г. на II
3
г. о. на ВКС).
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба
фактическите твърдения на ищеца са били, че ответното дружество е начислило
неправомерно, по корекционна фактура, сума която той не дължи, като петитума е бил
ограничен до установяване недължимостта на половината от тази сума, съобразно
наследствената му част. При това положение иска се е основал на разпоредбата на чл.124
ГПК. Именно така заявените факти са били разгледани от районния съд и в техните рамки
той е постановил решението си. Непосредствено след предявяване на иска и образуване на
гражданското дело обаче ответното дружество прекъснало ел захранването на ел снабдения
имот обитаван от ищеца и последния се принудил да заплати цялата сума по корекционната
фактура в полза на ответника. С молба вх. № 15547/ 21.07.23 г. ищеца посочил
новонастъпилите факти и следствие на тях обосновал правния си интерес с неоснователно
обогатяване по реда на чл.55 ЗЗД. Съответно петитума бил насочен към осъждане и връщане
на цялата платена сума по корекционната фактура, а не само към припадащата му се една
втора от нея част. Тъй като това уточнение е станало преди размяната на книжа и писмен
отговор от ответното дружество районния съд е следвало да го вземе предвид при
определяне правната квалификация на иска и изготвяне на доклада по делото. Като не е
сторил това, а се е произнесъл по първоначално предявения иск районния съд е постановил
едно недопустимо решение което следва да се обезсили, тъй като въззивния съд не може да
отстрани констатирания порок сам.
По отношение на разноските ще следва да се произнесе следващия състав на
районния съд при новото разглеждане на делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 78/24.04.2024 г. по гр.д. № 974/2023 г. по описа на
Районен съд– Радомир.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по
действително предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД и съобразно указанията дадени
в обстоятелствената част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5