№ 2675
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100107221 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ч. С. П. против
Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване
на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с влязло в
сила протоколно решение по ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС Пловдив, с което е отменена
присъда № 240 от 18.06.2015 г. по НОХД № 743/2012 г. на РС Пловдив и е прекратено на
основание чл. 334, т. 4 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство в
наказателно-осъдителната част, а относно гражданския иск производството е върнато за
ново разглеждане /за което ново разглеждане на гражданския иск са образувани НОХД №
7579/2017 г. на РС Пловдив и на ВНОХД № 714/2019 г. на ОС Пловдив/.
Ищецът твърди, че на 06.06.2011 г. бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Било образувано НОХД
№ 743/2012 г. на РС Пловдив. По ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС Пловдив на основание чл.
334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК било прекратено наказателното производство в
наказателно осъдителната част, а относно гражданския иск производството било върнато за
ново разглеждане. С присъда по НОХД № 7579/2017 г. на РС – Пловдив ищецът бил осъден
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. Присъдата била
потвърдена по ВНОХД № 714/2019 г. на ОС – Пловдив. С уточнителната молба с вх. № от
17.07.2024 г. ищецът е заявил изрично, че претендира вреди от обвинение за престъпление,
за което е оправдан – производството, по което е прекратено. Производството довело ищеца
до траен психически дискомфорт и негативи върху имиджа му в професионален план.
Търпял стрес, неспокойство, притеснение, уплах, липса на сън, увреждане на здравето му.
1
Моли искът да се уважи.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Намира претенцията за нередовна. Оспорва иска по основание и по размер.
Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата.
Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни по размер и не съответстват на твърдените
с исковата молба вреди. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни неимуществени вреди. Липсвали
доказателства, които да установяват действително търпени вреди. Липсвали доказателства за
влошено здравословно състояние. Размерът на обезщетението бил завишен и при
евентуалност се моли за намаляването му. Прави възражение за давност на основание чл. 110
ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявена е претенция с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от последния неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано
спрямо него незаконно обвинение. В т. 2 и 3 от уточнителна молба с вх. № от 17.07.2024 г.
ищецът изрично е посочил, че претендира вреди от обвинение за престъпление, по което е
оправдан – л. 10.
Не се спори, че между страните е налице и друго гражданско производство по гр. д.
№ 11550/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-28 състав, което е с предмет претенция с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат от
нарушаване на правото за разглеждане и решаване на процесното наказателно дело в
разумен срок и по което, след извършена служебно от съда справка се установи, че е
постановено решение по съществото на спора от 03.04.2025 г., за което не са налице данни
да е влязло в законна сила. Последното обстоятелство обаче не води до недопустимост, на
което и да е от двете паралелни производства. Това е така, тъй като нормата на чл. 2б
ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото отношението им
не е както специална към обща, нито както нова към стара норма. Двете норми са
позволяващи – създават субективни права. Липсва пълно съвпадение във фактическите им
състави, за да е налице законова дерогация. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася за всички
производства – граждански, административни и наказателни, но дава защита само на
правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
отнася само за наказателни производства с незаконни обвинения, но дава защита на всички
накърнени права и неимуществени блага, включително и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ.
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва частично нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Право
на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6, § 1
ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2,
2
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за „неразумен срок“ се
включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство,
което утежнява отговорността и води до по-голям размер на глобалното обезщетение. Право
на избор на увреденото лице е кое от правата да упражни, за да защити нарушеното си право
по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, но доколкото двете права могат да удовлетворят един и същи
имуществен интерес относно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно, за да не се допусне неоснователно
обогатяване. Когато съдът е присъдил обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ или когато е сключено
споразумение по чл. 60е ЗСВ, съдът следва да намали глобалното обезщетение по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ с обезщетението, което е присъдено или платено заради бавно правосъдие, по
същата причина, за да не се допусне неоснователно обогатяване – в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.
Поради това, твърдяната с отговора на исковата молба недопустимост на настоящото
производство не се обосновава от посочения от ответника довод за необходимост от
задължително провеждане на административната процедура по ЗСВ, като предвидена в чл.
8, ал. 2 ЗОДОВ положителна процесуална предпоставка за предявяване на претенцията по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото в последната се включвало и искане за определяне на
обезщетение за неспазване на разумния срок за разглеждане на наказателното производство.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е относима единствено към предявен иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, но не и към исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Налице са
две отделни претенции, разглеждани в две отделни съдебни производства, като
предпоставката по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ следва да бъде взета предвид при преценка
допустимостта на претенцията по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, която не се явява предмет на
разглеждания от настоящия съдебен състав правен спор.
Що се отнася до липсата на посочено правно основание на претенциите в исковата
молба от ищеца, същата не води до недопустимост на претенцията, тъй като определянето
на правната квалификация на правния спор е задължение на съда, а не на страните.
Ето защо, съдът намира възраженията на ответника за недопустимост на
производството за неоснователни.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:
С определение от 23.10.2024 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, а именно, че:
- срещу ищеца е образувано досъдебно производство и същият е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК;
- производството е прекратено по ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС- Пловдив на
основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
От приложената на л. 73-74 от делото присъда от 18.06.2015 г., постановена по НОХД
№ 743/2012 г. по описа на РС Пловдив се установява, че ищецът е признат за виновен в
това, че на 16.12.2009 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди, е причинил на друго лице
3
лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разклащане на долните фронтални зъби
/41, 42/ и непълно частично счупване на алвеоларния израстък в тази област, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като е признат за невиновен в това, че по същото време и на същото
място е причинил на същото лице две средни телесни повреди, а именно счупване на
предната стена на костните алвеоли на 41 и 42 зъби, преценено като счупване на челюст,
довело да затрудняване на дъвченето и нарушение на дъвкателната функция в нейната първа
фаза – отхапването, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същата
присъда ищецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл.
2 НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер от 500 лв.
Установява се още, че с процесната първоинстанционна присъда ищецът е осъден по
приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
16.12.2009 г.
Видно от протоколно от съдебно заседание на 02.11.2017 г. по ВНОХД № 1865/2017 г.
по описа на ОС Пловдив, с протоколно решение е отменена присъда № 240 от 18.06.2015 г.,
постановена по НОХД № 743/2012 г. по описа на РС Пловдив, като на основание чл. 334, т.
4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство в наказателно-осъдителната част е
прекратено. На основание чл. 335, ал. 2 НПК делото е върнато за ново разглеждане на друг
съдебен състав на РС Пловдив по отношение на гражданско-осъдителната част. Изрично е
посочено, че решението в прекратителната част подлежи на обжалване и протест в
петнадесетдневен срок пред ВКС, като не се установява същото да е било протестирано или
срещу него да е депозирана касационна жалба, предвид което и при липса на данни за
противното, решението /което в частта, с която се прекратява производството, има характер
на определение/ е влязло в сила на 18.11.2017 г.
По делото са приети множество медицински документи от Медицински университет
– гр. Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра по дентална, орална и лицево-
челюстна хирургия, с информация относно извършените медицински услуги на Ч. С. П., в т.
ч. копия от амбулаторни журнали и копия от платежни документи. От същите се установява,
че такива медицински услуги са предоставени на ищеца на дати, както следва: 20.05.2016 г.,
01.02.2017 г., 06.02.2017 г., 13.10.2017 г., 20.12.2017 г., 10.05.2018 г., 30.01.2019 г., 31.01.2019
г., 13.03.2019 г., 22.03.2019 г., 31.01.2020 г., 23.09.2021 г., 15.07.2022 г.
От разпита на свидетелката Иванка Георгиева Присадова – живееща на семейни
начала с ищеца от 2009 г., се установява, че наказателното производство се е отразило много
зле на ищеца, както психически, така и физически. Свидетелят твърди, в резултат от стреса
ищецът получил тежка парадонтоза, която довела до загуба на множество зъби, не можел да
4
спи през нощта, имало отражение и върху работата му. Свидетелката посочва, че преди
процесното наказателно производство ищецът бил активен спортист с много добре изразено
тяло, но поради силния стрес започнал да се храни много обилно, наедрял. Продължил да
работи като вещо лице към Административен съд – Пловдив, но името, което бил изградил в
работната среда се сринало, което също допринесло за влошаване на психическото му
здраве. Ищецът се променил, като воденото срещу него наказателно производство се
отразило негативно и върху семейството му, което било ангажирано с притесненията около
процеса.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило. Тази отговорност е следствие от
задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както
и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по
какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на
прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда
на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Това сочи на
извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените
в разпоредбата предпоставки.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Според задължителните постановки, обективирани в т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС процесуалните действия, извършени
преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на
обезщетение, защото са били законни.
Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията
на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност
и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпният характер на
деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и
от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени
по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В
тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото
5
извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав
на отговорността на държавата. Ако наказателното производство продължи по искане на
обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, или
прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето,
признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган
отговаря за вреди, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното
преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.
В разглеждания случай наказателното производство е образувано преди
наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано и
наказателното производство не е продължено по реда на чл. 24, ал. 2 НПК с оправдаване на
лицето. Поради изложеното, за периода до изтичането на давността липсва елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата и не може да се иска обезщетение. За
времето след като е изтекла абсолютната давност до прекратяването наказателното
преследване е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди през този период. Поддържането
на обвинението от прокуратурата след изтичането на абсолютната давност до
прекратяването на наказателното производство е незаконно – решение № 392/04.01.2016 г.
по гр. д. № 2590/2015 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 180/23.07.2012 г. по гр. д. № 1392/2011
г. на IІІ г. о. на ВКС и др. Отделно, ако подсъдимият е бил признат за виновен, че е извършил
престъпното деяние, за което е бил обвинен, но е оправдан за някои от квалифициращи
признаци, обвинението не е незаконно и той няма право на обезщетение – виж определение
№ 575 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 288/2018 г. на IV г. о. на ВКС. Следователно
обстоятелството, че по НОХД № 743/2012 г. по описа на РС – Пловдив ищецът е бил
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК е без значение, доколкото същият е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Не е налице
оправдаване на ищеца по повдигнато обвинение за едно или няколко изпълнителни
деяния по смисъла на т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, с оглед на което ответникът
не следва да носи отговорност за незаконно обвинение относно деянието или деянията, за
които лицето е било оправдано. Релевантен за отговорността на ответника е единствено
периода след изтичането на абсолютната давност до влизане в сила на акта, с който е
прекратено производството.
Следва да бъде определен точният период, в рамките на който действията на
прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението са били незаконни и за които
като такива държавата следва да отговаря. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, като съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК абсолютната давност настъпва след
изтичане на седем години и половина, считано от датата на извършване на деянието. От това
следва, че доколкото процесното деяние е извършено на 16.12.2009 г., то давността е
настъпила на 16.06.2017 г., а продължилото след това наказателно производство до
6
прекратяването му с влязло в сила на 18.11.2017 г. протоколно решение, се явява незаконно
по смисъла на ЗОДОВ. Ето защо, съдът намира, че отговорността на държавата за вреди от
незаконно водено срещу ищеца наказателно преследване следва да бъде ангажирана за
периода от 16.06.2017 г. до 18.11.2017 г.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случаи, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
/болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. Така, за да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
възрастта на ищеца Ч. С. П. към датата на прекратяване на производството е 42 г.; от
момента на изтичане на абсолютната давност до влизане в сила на прекратителното решение
е изминал период от 5 месеца и 2 дни; по отношение на ищеца не е взета мярка за
неотклонение; по отношение на Ч. С. П. не се установяват предишни осъждания.
Не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими
увреждания на психиката на ищеца, липсват и твърдения и доказателства за увреждане на
физическото здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна репресия.
Действително представена е медицинска документация от Медицински университет – гр.
Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра по дентална, орална и лицево-челюстна
хирургия, с информация относно извършените медицински услуги на Ч. С. П., в т. ч. копия
7
от амбулаторни журнали и копия от платежни документи, от които се установява, че такива
медицински услуги са предоставени на ищеца на дати, както следва: 20.05.2016 г.,
01.02.2017 г., 06.02.2017 г., 13.10.2017 г., 20.12.2017 г., 10.05.2018 г., 30.01.2019 г., 31.01.2019
г., 13.03.2019 г., 22.03.2019 г., 31.01.2020 г., 23.09.2021 г., 15.07.2022 г. Не се установява обаче
именно незаконните действия на ответника, осъществени в периода от 16.06.2017 г. до
18.11.2017 г. да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното заболяване на ищеца,
още повече, че същият заявява, че здравословните му проблеми датират още от 2011 г. В с. з.
на 07.04.2025 г. ищецът заявява, че първите данни за денталното му заболяване от м.05.2016
г., всъщност са от крайната фаза на заболяването, при която са започнали да му вадят зъби –
т. е. при всички положения липсва причинна-връзка със заболяването и поддържаното
незаконно обвинение в периода от 16.06.2017 г. до 18.11.2017 г., доколкото се установява и
ищецът не спори, че заболяването датира далеч преди този период.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към датата на влизане в сила на акта, с който е
прекратено наказателното производство в наказателната му част. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението.
При съобразяване на всичко изложено и обстоятелството, че за вредите от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е заведено самостоятелно
производство /включващо и процесния период/, съдът намира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за поддържаното незаконно обвинение в периода от
16.06.2017 г. до 18.11.2017 г. на ищеца следва да бъде в размер на 500 лв. Подобен размер на
обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно
всички факти и обстоятелства по делото.
Относно възражението за давност:
Предвид извода на съда за частична основателност на предявения иск, на разглеждане
подлежи и своевременно релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба
възражение за погасяване на претенцията по давност.
С т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че вземането за обезщетяване на вреди по специалния ред и
условия за обезщетяване на пострадалите лица, предвиден в ЗОДОВ, възниква след
признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на
държавния орган, като за неуредените случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. С
оглед на това в настоящата хипотеза съдът намира, че погасителната давност по отношение
правото на ищеца да предяви иск за вземането си за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ е започнала да тече на 18.11.2017 г. – датата на влизане в сила на прекратителното
решение, с което е прекратено процесното наказателно производство в наказателно-
осъдителната му част. По отношение на правната възможност за претендиране на
обезщетение за вреди не е предвидена специална продължителност на давностния срок,
поради което приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност по чл.
8
110 ЗЗД.
Следва да се посочи, че макар наказателното производство в неговата гражданско-
осъдителна част да е продължило под нов номер и да е върнато за ново разглеждане от друг
първоинстанционен състав, чиято присъда е влязла в сила на 20.06.2019 г., на която дата е
потвърдена с решение по ВНОХД № 714/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, същата не
следва да се счита за начален момент на погасителната давност. Съгласно т. 1 и т. 2 от на
ТР № 1 от 04.02.2013 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС съдът се произнася по приетия
за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия,
когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на
присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, и наказателното производство
бъде прекратено, съответно въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение
по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79,
ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното
производство бъде прекратено. Пострадалият не може да бъде да бъде заставян да предяви
отново претенцията си пред гражданския съд след като тя е отговаряла на всички останали
изисквания за допустимост и поради това е била приета за разглеждане от наказателния съд.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес винаги е извършване на
деяние, което притежава признаците на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и нарушава общия
принцип да не се вреди другиму. Гражданската отговорност за вредите от деликта, обаче не е
обвързана с наказателното производство, защото за завеждането на гражданския иск не е
необходимо деецът да е бил осъден с присъда– така Решение № 173 от 06.03.2019 г. по гр.
д. № 22/2018 г. на III г. о. на ВКС.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е заради вреди от обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено. Продължаването на наказателното производство само по
отношение на гражданския иск обаче не води само по себе си до понасяне на вреди от
ищеца, които да подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Без значение е
обстоятелството, как ще продължи производството по предявения граждански иск след
прекратяването на наказателното такова, дали искът за непозволено увреждане ще се
разгледа от граждански или наказателен съдебен състав. Гражданският иск в наказателното
производство се предявява от правни субекти, за чието поведение липсва основание да бъде
ангажирана отговорността на държавата, като произнасянето по претенцията дори след
прекратяване на производството в неговата наказателна част намира своето основание в
последици, които имат предимно гражданскоправен характер – спиране и прекъсване на
погасителната давност спрямо вземането на пострадалия, както и с оглед създаването на
условия за ползване на пострадалите от престъпления от основополагащите гаранции на чл.
6, § 1 ЕКЗПЧОС. Фактическият състав на отговорността е осъществен към датата на влизане
в сила на прекратителното решение, от когато е възникнало вземането по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Претенцията по чл. 2б ЗОДОВ е предмет на друго производството и е без значение
за възникване отговорността на държавата за обвинението, по което наказателното
9
производство е прекратено.
Ето защо, началото на давностния срок за погасяване на претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в резултат от незаконно осъщественото
спрямо него наказателно преследване е именно датата на влизане в сила на прекратителното
решение на съда, с което наказателното производство е прекратено по отношение на
повдигнатото му обвинение поради изтичане на предвидената в НК абсолютна давност.
Доколкото ищецът не установява спиране или прекъсване на давностния срок, то
давностният срок за него изтича на 19.11.2022 г. /като при отчитане на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, в сила от 14.05.2020 г. и спирането на давностния срок,
то същият изтича на 26.01.2023 г./. При всички положения, правото на иск на ищеца следва
да се счита погасено по давност значителен период от време преди датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2024 г.
Оттук, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло – за сумата от 500 като
погасен по давност, а за разликата до пълния предявен размер като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответника, който не
претендира и не доказва извършването на такива. С оглед на това и съдът не следва да ги
присъжда.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“ № 19 срещу Прокуратура на Република България с административен адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с влязло в сила протоколно решение
по ВНОХД № 1865/2017 г. на ОС Пловдив, с което е отменена присъда № 240 от 18.06.2015
г. по НОХД № 743/2012 г. на РС Пловдив и е прекратено на основание чл. 334, т. 4 вр. с чл.
24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство в наказателно-осъдителната част, а относно
гражданския иск производството е върнато за ново разглеждане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11