Решение по дело №100/2018 на Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е  № 82

гр. Габрово, 11.10.2018 година

      

       В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

           Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА     

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ  

                  Мл. с. МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА   

                                                                                                                    

при участието на секретаря Боряна Михова и прокурор Надежда Желева,  като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 100 по описа за 2018 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

        Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Р.В.П. ***, чрез служебния защитник адв. Г.М. *** против Присъда № 422 от 07.08.2018 година, постановена по НОХД № 624/2018 г. на Районен съд – Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Р.В.П., роден на *** ***, живущ в същото населено място, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода 15.01.2016 – 06.02.2016 година, в село Живко, Община Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбити входни врати, и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи – 7,5 литра домашна гроздова ракия, тиган с керамично покритие с диаметър 22 см., емайлирана тенджера, 10 броя лъжици „Ножаров”, 12 броя вилици „Ножаров”, 6 броя малки лъжици, пластмасова подложка за прибори, 5 броя малки ножове с червени пластмасови дръжки, голям кухненски нож, радиокасетофон от неустановена марка, 1 брой ватенка, родопско одеало, 1 куб. м. дърва за огрев, медна пръскачка с вместимост 20 л., 10 броя буркани по 400 мл. с  домашна лютеница, 2 броя буркани с вместимост 800 мл. с цели домати, метална тенджера със стъклен капак, 10 литра домашна сливова ракия, туба с вместимост 20 литра, ел. удължител с дължина 30 м. с двужилен ел. проводник със сечение 2 x 2,5 кв.мм. едножичен с бяла пластмасова изолация, ел. удължител с дължина 20 м. от трижилен ел. проводник със сечение 3 x 2,5 кв.мм. многожичен със сива пластмасова изолация, всички на обща стойност 571,70 (петстотин седемдесет и един лева и седемдесет стотинки), от владението на П.Н.Л.и С.Х.И.от град Габрово, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление, за което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е  ОПРЕДЕЛИЛ на подс. Р.В.П., с ЕГН **********,   ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наложеното по настоящата присъда и това, определено на същия с Присъда № 150/02.03.2016 година по НОХД № 241/2016 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 27.04.2016 година, В РАЗМЕР на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което наказание ДА ИЗТЪРПИ при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗПС.

При изпълнението на така наложеното ОБЩО НАКАЗАНИЕ в посочения по-горе размер съдът е ПРИСПАДНАЛ изцяло изтърпяното на 28.03.2018 година наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. Р.В.П. с Присъда № 150/02.03.2016 г. по НОХД № 241/2016 г. на Районен съд Габрово, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.

При изпълнението на наложеното ОБЩО НАКАЗАНИЕ в РАЗМЕР на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА съдът е  ПРИСПАДНАЛ и времето за предварителното задържане  на подс. Р.В.П., с ЕГН **********, във връзка с взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 06.06.2018 година до момента за привеждане на присъдата в изпълнение след датата за влизане на последната в законна сила, като един ден задържане да се ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК.

Осъдил е подсъдимия Р.В.П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Габрово сума в размер на 57,96 лв. (петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Производството е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба на подс. Р.В.П. ***, чрез служебния защитник адв. Г.М. ***, се твърди, че постановената присъда е явно несправедлива. Наказанието било значително завишено с оглед обстоятелството, че П. съдействал за разкриване на обективната истина, а вещите, предмет на кражбата, били на ниска стойност. Част от тях са върнати, поради което обществената опасност на деянието не била висока.  

Претендира се въззивният съд да намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, проведено на 26.09.2018 г. подсъдимият П. и служебният му защитник адв. Г.М. *** поддържат въззивната жалба и направените искания. Не представят нови доказателства.

По делото няма конституирани частен обвинител и граждански ищец.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 551/13.07.2011 г. по НОХД № 635/2011 г. на РС Габрово, подс. Р.П. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, осъществено за времето от 20,00 часа на 27.02.2011 г. до 08,00 часа на 28.02.2011 г., за което е осъден на „Една година лишаване от свобода”. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание между наложеното по нея, и тези, определени на П. с Присъда № 67/31.01.2011 г. по НОХД № 775/2010 г. на ГРС, възлизащо на „Една година лишаване от свобода”, което е постановил да се изтърпи от него при „Първоначален строг режим” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При изпълнението на така определеното общо наказание, в съответствие с чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието, наложено на осъденият по НОХД № 775/2010 г., считано от началото за неговото изтърпяване до датата за влизане в сила на присъдата, постановена по НОХД № 635/2011 г. на ГРС. Последната е влязла в законна сила на 29.07.2011 година.

От данните, които се съдържат в приложената на л. 54-56 от НОХД № 624/2018 г. на ГРС справка за съдимост е видно, че общото наказание, наложено на осъденият Р.П. с присъдата по НОХД № 635/2011 г., е било изтърпяно от него на 30.05.2012 година.

Св. Йордан Д.притежавал наследствена къща в с. Живко, Община Габрово. В средата на 2015 г. той предоставил тази къща за ползване на свой познат на име Г..

В края на 2015 г. и началото на 2016 г. подс. Р.П. живеел със св. Т.Н.П.. По това време, със съгласието на въпросното лице по име Г., двамата се настанили да живеят в къщата на св. Д.в с. Живко, Община Габрово. В съседство с нея се намирали къщите на св. П.Н.Л.и С.Х.И..

I. На неустановена дата през периода 15.01.2016 г. - 06.02.2016 г. подс. П. преминал през дворното място на къщата, в която се бил настанил, и отишъл в дворното място на къщата, притежавана от свидетелката П.Н.Л.. С помощта на неустановено техническо средство взломил секретната брава, с която се заключвала входната врата на същата, след което влязъл в нея. От механа, която се намирала на първия етаж, П. взел пет пластмасови бутилки с вместимост по 1,5 литра, пълни с гроздова ракия. От кухненското помещение подсъдимият взел тиган с керамично покритие с диаметър 22 см.; емайлирана тенджера; 10 броя лъжици „Ножаров”; 12 броя вилици „Ножаров”; 6 броя малки лъжици; пластмасова подложка за прибори; 5 броя малки ножове с червени пластмасови дръжки; голям кухненски нож и радиокасетофон от неустановена марка, а от друга стая на първия етаж, разположена вдясно от входната врата – 1 брой ватенка. От спалнята на втория етаж П. взел родопско одеало. След като взел описаните по-горе вещи, подсъдимият ги занесъл в къщата, в която се били настанили с П.. През този период подс. П. взел на няколко пъти и пренесъл до тази къща и 1 куб. м. дърва за огрев, принадлежащи на св. Л..

Кражбата била установена от св. Л. на 06.02.2016 г., като на същата дата тя подала заявление за нея в РУ Габрово. Въз основа на това заявление при последното е била образувана Преписка под № 1752 ЗМ-133/2016 година.

От заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза по досъдебното производство е видно, че паричната равностойност на отнетите движими вещи (при отчитането на съответен намаляващ процент при някои поради тяхното използване по предназначение) е възлизала на сумата от 308,10 лева към инкриминирания период.

II. На 22 срещу 23.01.2016 г. подс. Р.П. преминал през дворното място около къщата на свидетелката П.Л. и отишъл до къщата на свидетеля С.И.. След като разбил с неустановено техническо средство нейната входна врата, той влязъл в жилището. От избеното помещение, вляво от входната врата, подс. П. взел медна пръскачка с вместимост 20 л.; 10 броя буркани по 400 мл. с домашна лютеница и 2 броя буркани с вместимост 800 мл. с цели домати. От помещение на втория етаж, разположено вляво от стълбището, П. взел метална тенджера със стъклен капак; пластмасова туба с вместимост 20 литра, в която имало 10 литра домашна сливова ракия; 1 брой ел. удължител с дължина 30 м. с двужилен ел. проводник със сечение 2 x 2,5 кв.мм. едножичен с бяла пластмасова изолация и 1 брой ел. удължител с дължина 20 м. от трижилен ел. проводник със сечение 3 x 2,5 кв.мм. многожичен със сива пластмасова изолация. Занесъл ги в жилището на св. Д., в което се бил настанил. През деня на 23.01.2016 г. П. и свид. Т.П. отишли в пункт за изкупуване на вторични суровини, който се намирал местността „Колева ливада” в град Габрово, където като изкупчик работел св. Н.В.. П. не притежавал лична карта и по тази причина предал медната пръскачка и двата ел. удължителя на името на св. Р.Ц.П., който по това време се намирал в пункта и се познавал с подсъдимия.

След като установил извършената кражба, на 24.02.2016 г. св. С.И. подал заявление за нея в РУ Габрово. Въз основа на това заявление при последното е била образувана Преписка под № 1752 ЗМ-172/2016 година.

От заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза по досъдебното производство е видно, че паричната равностойност на отнетите движими вещи от владението на свид. С.И. (при отчитането на съответен намаляващ процент при някои поради тяхното използване по предназначение) е възлизала на сумата от 308,10 лв.. Тази сума, съпоставена заедно със стойността на отнетите движими вещи от владението на св. П.Л., е възлизала на 571,70 лева към инкриминирания период.

След разкриване на кражбите, с 2 броя протоколи от 10.02.2016 г. и 24.02.2016 г. подс. Р.П. предал доброволно част от отнетите от него движими вещи, които са били върнати на св. П.Л. и С.И. от органите на реда.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни дейности и установените данни за самоличността на лицето, извършило кражбата от имота на св. П.Л., с постановление от 14.03.2016 година на прокурор при РП Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство. В рамките на проведеното разследване по него, след като наказателното производство е било спряно въз основа на чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, т. 2 от НПК и впоследствие възобновено при установяването на П., който е бил обявен за общодържавно издирване, последният е бил привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Спрямо подсъдимия Р.П. първоначално е била взета мярка за неотклонение „Подписка”, която (въз основа на предвидените с чл. 66, ал. 1 от НПК предпоставки)  е била изменена в „Задържане под стража” с протоколно определение, постановено в насроченото на 05.06.2018 година заседание по делото. Тъй като същото не е било обжалвано и протестирано в предвидения от закона срок, тази най-тежка мярка за неотклонение е останала непроменена до края на съдебното производство пред първоинстанционния съд, а П. е бил задържан във връзка с нея на 06.06.2018 година.

Горната фактическа обстановка е установена от районния съд, след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с писмените и гласните доказателства, събрани по време на досъдебното производство, на основание чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.

След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Направеното от подсъдимия Р.П. самопризнание се подкрепят изцяло от събраните по време на досъдебното производство доказателства, съдържащи се в материалите по ДП № 1752-ЗМ-133/2016 година по описа на РУ - Габрово.

Изложените във въззивната жалба и във фазата по същество пред настоящата инстанция доводи за несправедливост на наложеното  наказание са неоснователни. За извършеното от Р.П.  престъпление – квалифицирана кражба при условията на опасен рецидив, се предвижда наказание – от три до петнадесет години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е ценил невисоката обща парична равностойност на отнетото имущество, която не надхвърля сумата на две минимални работни заплати за страната към инкриминираната период и възстановяването на част от вещите на техните собственици. Те са съпоставени с отегчаващи вината такива, а именно - високата степен на обществена опасност, с която подс. Р.П. се определя в качеството на деец, тъй като до датата за постановяване на присъда същият е осъждан с дванадесет влезли в сила присъди, седем от които са свързани с посегателства срещу собствеността, което сочи за изградени у него трайни престъпни навици и начин на живот. Немалкия период на наказанията "Лишаване от свобода", ефективно изтърпявани заради тях, както и по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с други такива от посочения вид, произтичаща от наличието на повече от един квалифициращи признаци по чл. 195, ал. 1 от НК, характеризиращи същото от обективна страна.

При тези факти, районният съд е установил превес на отегчаващите вината обстоятелства. Правилно районният съд е преценил, че за постигане целите на наказанието и поправяне на извършителя, същият следва да изтърпи наказание над минималния размер, предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, а именно – четири години лишаване от свобода. С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, подходящото наказание е намалено с една трета, като Р.П. е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода. Районният съд не е намерил основание за приложение на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства се констатира и при въззивната проверка. Предишните осъждания на дееца са преценени с оглед задължението на съда да обсъди цялостната престъпна дейност на подсъдимия, и от там да направи извод за степента на обществената му опасност като извършител. Сравнително ниската стойност на отнетото имущество и възстановяването на част от вещите са съобразени от районния съд при определяне размера на наказанието. Оказаното от подсъдимия съдействие по време на ДП и изразеното съжаление за стореното са отчетени в мотивите на атакуваната присъда. Правилно районният съд не е ценил  самопризнанието пред съда като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е предпоставка за реализиране на диференцираното производство по Глава двадесет и седма от НК и се премира с намаляване на наказанието при условията на чл. 58а от НК, което е сторено. По-ниско по размер наказание лишаване от свобода няма да е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и да въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция.

Правилно е приложението на чл. 23 – 25 от НК.

Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях. Това правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди. Престъпленията по настоящата присъда и Присъда № 150/02.03.2016 година по НОХД № 241/2016 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 27.04.2016 година са в условията на реална съвкупност. С отделни деяния Р.П. е извършил отделни престъпления. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед приложението на чл. 23 - 25 от НК, районният съд е  определил на подсъдимия Р.П. общо наказание по  настоящата присъда и това, определено на същия с Присъда № 150/02.03.2016 година по НОХД № 241/2016 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 27.04.2016 година, в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА. Тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода по НОХД № 635/2011 г. на ГРС, правилно е постановено общото наказание да се изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС. Правилна е преценката, че за поправяне на подсъдимия не е необходимо общото наказание да бъде увеличено при условията на чл. 24 от НК. В съответствие с чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал изцяло изтърпяното на 28.03.2018 година наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. Р.В.П. с Присъда № 150/02.03.2016 г. по НОХД № 241/2016 г. на Районен съд Габрово, на основание чл. 25, ал. 2 от НК. В съответствие с чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал и времето за предварителното задържане на подс. Р.П., във връзка с взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 06.06.2018 година до момента за привеждане на присъдата в изпълнение след датата за влизане на последната в законна сила, като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

Правилно е определен размера на дължимите разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на констатацията, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното производство доказателства.

При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 422 от 07.08.2018 година, постановена по НОХД № 624/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: