Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. И. ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, в
присъствието на прокурор ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОД № 457 по описа за
2018 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда
№ 20/04.06.2018 г. по НОХД
№ 264 по описа за 2018 год., ЛРС е
признал И.Б.Т., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 14.09.2017 г., около
00.10 часа, в село Гостиня, обл. Ловешка, от дом, находящ се на ул."Христо
Ботев" № 8, при условията на повторност, като случая е немаловажен, отнел
чужди движими вещи - пари на стойност 460. 00 лева, собственост на . Г. Д., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от НК го
осъдил на две години лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 58а, ал.1 от НК намалил
така определеното наказание с 1/3 или И.Б.Т. следва да изтърпи наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б” от ЗИНЗС е определил на И.Б.Т. първоначален строг режим.
Съдът е осъдил И.Б.Т. да заплати солидарно
на В.П.Т. *** и П.Р.С. *** /наследници
на В.Г.Д., б.ж. на с. Гостиня, обл. Ловешка/ сумата от 460. 00 лева,
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Съдът е осъдил И.Б.Т. да заплати на
Районен съд – Ловеч сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския
иск.
Пред настоящата инстанция е
постъпила въззивна жалба от от адв. Г.
от ЛАК, служебен защитник на И.Б.Т., с която моли да се преквалифицира деянието
по чл. 194, ал. З от НК и да се определите наказание пробация, чрез определяне
на подходящи пробационни мерки. Като алтернативно искане излага ако съдът приеме, че се касае за престъпление
по чл.195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, да се определи
наказание лишаване от свобода в минимален размер от една година лишаване от
свобода, след което да го намали с една трета или подсъдимият да изтърпи реално
наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца.
Излага, че е налице нарушение на
материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Посочва, че подзащитният
му е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти и е
проведено съкратено съдебно следствие
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Сочи, че деянието е следвало да бъде преквалифицирано
по чл. 194, ал. З от НК и да се определи на Т. наказание пробация. Счита, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като има
незначителност на вредните последици /размерът на щетите е под размера МРЗ/ и
поради това престъплението представлява по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. Излага становище, че не е предвидено в разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК маловажността на случая да зависи от характеристичните данни за личността
на дееца.
В съдебно заседание Представителят
на ОП Ловеч излага становище да бъде постановено решение, с което да се
потвърди присъдата на първата инстанция.
Въззивникът се явява лично и с адв. Г. и молят
да бъде уважена жалбата по изложените в нея аргументи.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилия протест, становищата, заявени пред нас, събраните по делото
доказателства и като извърши проверка изцяло на присъдата при условията на чл.
314, ал. 1 от ГПК, намира за установено
следното :
И.Б.Т. ***, бил безработен и е
осъждан за умишлени престъпления от общ характер.
През месец юли на
На 13.09.2017 г. В.Д. и П.С. имали
майстори в дома си, които правели ремонт на покрива. Св. С. цял ден бил в дома
си. За ремонта В.Д. била приготвила сумата от 460. 00 лева, които сложила на
обичайното място под мушамата в лятната кухня.
На 13.09.2017 г. , около 23:30 часа,
св. С. легнал да спи. В.Д. останала да
гледа до късно телевизия. Тя загасила телевизора, приготвила се да спи и чула шум
откъм входната врата, която обикновено стояла отключена и за кратко видяла как
преминала светлина покрай прозореца. След това видяла, че светлината преминала
и през коридора. Св.Д. помислила, че това е внукът й П. С., тъй като същият
спял в съседна стая. Не след дълго светлината преминала отново в коридора и я
осветила.Д. извикала внука си по име и видяла в тъмното как в стаята й влязъл
някой и застанал до леглото. Свидетелката веднага светнала лампата и разпознала
И.Т.. Попитала го какво прави през нощта в къщата, но той измърморил нещо
неразбираемо. Изплашена Д. извикала силно внука си по име и И.Т. побягнал
навън.
В същото време св. П.С. се събудил около
00. 15 часа от виковете на баба си. Когато отишъл при нея тя била много
уплашена и му разказала, че И.Т. бил влязъл при нея, но след като тя започнала
да вика избягал. Свидетелят П.С. излязъл на улицата пред дома си, но Т. го
нямало. След като се върнал обратно в къщата, св. С. проверил дали парите
приготвени за заплащане на майсторите са на мястото си и установил, че липсват.
На сутринта св. С. съобщил в
полицията за извършената кражба, а баба му подала жалба за случилото се.
Във връзка с подадената жалба били
проведени оперативно-издирвателни действия по установяване на подсъдимия, които
предприел св. Н.П. /мл.разузнавач при РУ на МВР Ловеч/.
Настоящата инстанция споделя
установената фактическа обстановка от първата инстанция, като кореспондираща на
направеното от Т. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което
кореспондира на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на
съда, че И.Б.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 и
чл. 28, ал. 1 от НК, като на 14.09.2017 г., около 00.10 часа, в село Гостиня,
обл. Ловешка, от дом, находящ се на ул."Христо Ботев" № 8, при
условията на повторност, като случая е немаловажен, отнел чужди движими вещи -
пари на стойност 460. 00 лева, собственост на В.Г.Д., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна Т. е осъществил
изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като е
преустановил фактическата власт на владеене на досегашния владелец и е
установил своя фактическа власт върху предмета на престъплението - паричната
сума в размер на 460. 00 лева.
Деянието е квалифицирано като
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 28,
ал. 1 от НК, тъй като е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.
28, ал. 1 от НК и не е маловажен случай. Видно от бюлетина за съдимост Т. е
осъждан за престъпления от общ характер за престъпления против собствеността,
като са му налагани наказания лишаване от свобода, които е изтърпял ефективно. Т.
е изтърпял 11.01.2013 г. наказанието в размер на три месеца при строг режим по
присъда по НОХД № 369/2012 г. Деянието по настоящото дело е извършено на 14.09.2017
г., т. е не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по последната
присъда.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е
съзнавал обществено опасния характер на деяниято, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Неоснователно е становището на
защитата за преквалифициране на деянието
по чл. 194, ал. З от НК и да се определите наказание пробация, чрез определяне
на подходящи пробационни мерки. Пред тази инстанция се излага, че подзащитният
му е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти и е
проведено съкратено съдебно следствие
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Счита, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като има незначителност на вредните
последици /размерът на щетите е под размера МРЗ/ и поради това престъплението
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на кражба. Излага становище, че не е предвидено в разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК маловажността на случая да зависи от характеристичните данни за личността
на дееца.
Тази инстанция намира, че не е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно разпоредбата
на чл. 93, т. 9 НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Въззивната инстанция, като съобрази размера на предмета на престъплението 460.
00 лева и факта, че преди извършване на настоящото деяние Т. е осъждан три пъти
за престъпления против собствеността, наказанията по които е изтърпял реално,
приема, че не може да се направи извод, че е налице липса или незначителност на
вредните последици, за да намери приложение разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК и
да се преквалифицира деянието от престъпление по чл.195, ал. 1, т. 7 във връзка
с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28,
ал. 1 от НК в престъпление по чл. 194, ал. З от НК.
Направеното от Т. самопризнание по
реда на чл. 371, т. 2 НПК е довело до разглеждане на делото по реда на глава XXVII
Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция и определяне на наказание при
условията на чл. 372, ал. 4 НПК във връзка с чл. 58а от НК, поради което не
следва да се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, водещо до
извод, че е налице маловажен случай. Отчетени са от ЛРС като смекчаващи
отговорността обстоятелства направеното от него на досъдебното производство
признаване на вината и факта, че е оказал съдействие при изясняване на случая
Тази инстанция не споделя позицията
на адв. Г., че приложението на
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК не зависи от характеристичните данни за
личността на дееца. Както бе посочено и в предходния абзац, Т. е осъждан три
пъти за престъпления против собствеността, наказанията по които е изтърпял
реално. Наложените на Т. досега наказания не са изпълнили целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В тази връзка е Решение
№270/29.12.2016 г. на ВКС по н.д. № 1141/2016 г. , I н. о „Въззивният съд е изложил
аргументирани съображения защо счита, че деянието, извършено от подсъдимия, не
представлява маловажен случай на кражба по чл. 194, ал. 3 от НК. Преценката на съда е съобразена със задължителните указания,
дадени с ППВС № 6/71 г.,
т. 7. Правилно въззивният съд е съобразил, че стойността на предмета на
престъплението е само един от критериите при оценката на конкретното деяние
като "маловажен случай", при това не определящ. В цитираната
задължителна съдебна практика е дадено тълкувание в този смисъл - "Възможно
е при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни
последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на
кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е
по-висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен
случай". Действително стойността на предмета на престъплението е 150 лева,
но останалите обстоятелства, свързани с характеристиката на изпълнителската
деятелност и личността на дееца не дават основание да се приеме, че деянието
представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Подсъдимият А. е злоупотребил с доверието на човек (свидетеля
Д.), който му е предоставил възможност да придобие парични средства чрез
полагане на труд, но той е предпочел да си ги набави по престъпен начин.
Възползвайки се от временното отсъствие на свидетеля от търговския обект, за
извършването на чийто ремонт е бил нает, подсъдимият, действайки дръзко и
арогантно, е отнел намиращите се там вещи. При решаването на въпроса дали е
налице "маловажен случай" следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици,
тоест не само обстоятелствата, свързани с обществената опасност на деянието, но
и тези касаещи обществената опасност на дееца. Подсъдимият е с обременено
съдебно минало. Осъждан е три пъти, като извършването на престъплението по това
дело е в изпитателния срок по предходна влязла в сила присъда. Посочените данни
определят, че личността на подсъдимия е останала резистентна към възпиращото и
превъзпитателно въздействие на определяните му наказания. С оглед на посоченото
следва да бъде споделено разбирането на въззивния съд, че липсват данни, които
да определят извършеното престъпление като "маловажен случай". Установената
фактология по престъпната дейност и по данните за дееца, не позволяват извод за
присъствие на условията за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК в коя и да е от двете визирани в закона хипотези. Правилен е
изводът на въззивния съд, че в разглеждания случай цитираната разпоредба е
неприложима”.
Въззивната инстанция не споделя и алтернативно
искане на защитата, че ако съдът приеме, че се касае за престъпление по чл.195,
ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1
във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, следва да се определи наказание
лишаване от свобода в минимален размер от една година лишаване от свобода, след
което да се намали с една трета или да изтърпи реално наказание лишаване от
свобода в размер на осем месеца.
Първата инстанция правилно е
определила вида и размера на наказанието на И.Б.Т., като е отчела като
смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от него на досъдебното
производство признаване на вината и факта, че е оказал съдействие при
изясняване на случая, а като отегчаващо обстоятелство е съобразено предишните
му осъждания /извън последното такова, което определя квалификацията на
деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК/ и които осъждания също за били за
престъпления против собствеността. ЛРС е определи на Т. наказание в размер на две години лишаване
от свобода, при преобладаващи смекчаващи обстоятелства. Съдът на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил така
определеното наказание лишаване от свобода с 1/3 или Т. следва да изтърпи
наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства,
които да не са съобразени при определяне на размера на наказанието на
въззивника, а такива не се сочат и пред настоящата инстанция.
Съдът на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б” от ЗИНЗС е определил на И.Б.Т. първоначален строг режим за изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода.
Настоящата инстанция приема, че така
наложеното наказание на И.Б.Т. е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът е осъдил И.Б.Т. да заплати
солидарно на В.П.Т. и П.Р.С. /наследници на В.Г.Д., б.ж. на с. Гостиня, обл. Ловешка/
сумата от 460. 00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Налице е фактическия
състав на непозволеното увреждане – виновното, противоправно поведение на Т.,
причинена вреда /отнета сума в размер на 460. 00 лева/ и причинна връзка между
тях.
В съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК съдът е осъдил И.Б.Т. да
заплати на РС Ловеч сумата 50. 00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Ловешкият окръжен съд приема, че
следва да се потвърди присъда № 20/04.06.2018
г. по НОХД № 264 по описа за 2018 год.
на Ловешки районен съд.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20/04.06.2018 г. по НОХД № 264
по описа за 2018 год. на Ловешки районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.