О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
530/13.4.2020г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, ІV състав, в закрито
съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Васко Нанев
като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 385 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на И.С.М. и Ф.И.М.,***, подадена чрез адв. Т. срещу Разрешение за
строеж № 52/08.09.2017 г. на главния
архитект на община Сърница. С
обжалваното разрешение е разрешено на
наследниците на С. Р. К. да извършат строеж пета категория „Дървен навес за
съхранение на дърва за огрев“ ЗП-40.00 кв.м./РЗП – 40 кв.м., находящ се в УПИ VI
-571, кв. 31 по плана на гр. Сърница. Жалбоподателите се легитимират като
собственици на съседния УПИ XIV-564, в кв. 31 по плана на гр. Сърница с Договор за
продажба на недвижим имот частна общинска собственост по реда на чл.35, ал.3 от
ЗОбС от 03.05.2018 г.
Ответникът
Главният архитект на община Сърница заявява чрез процесуалния си представител
становище за недопустимост на жалбата. Счита, че жалбоподателите не са
заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ в производството по
издаване и обжалване на разрешението за строеж.
Заинтересованите
страни заявяват чрез процесуалния си представител адв. Ц. становище за
недопустимост на жалбата на две основания. Същият счита, че жалбоподателите не
попадат в кръга на изрично посочените в ЗУТ заинтересовани лица в
производството по разрешаване на строителството, а на следващо място твърди, че
към датата на издаване на разрешението за строеж жалбоподателите не са били собственици на съседния на имота
на заинтересованите лица УПИ, тъй като
са придобили същия през 2018 г., а оспореното разрешение е издадено на
08.09.2017 г.
Видно
от заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза с
декларация с нотариална заверка на подписа от 01.12.2006 г. жалбоподателят М. е
дал съгласие за застрояване на Раих С.К. на граничната регулационна линия между
двата парцела. Съдът е открил производство по оспорване на подписа на
жалбоподателя М. върху декларацията. Видно от заключението на допуснатата по
делото тройна съдебно – графологична експертиза подписът за декларатор в
декларацията е положен от И.С.М., поради което съдът намира, че оспорването на
документа относно подписа на декларатора
е неуспешно.
Видно от
събраните по делото доказателства жалбоподателите са собственици на съседния
имот на УПИ, в което е разрешено
строителството.
Това обстоятелство предпоставя недопустимостта
на жалбата.
Това е така тъй като процесното разрешение за
строеж е издадено за изграждането на нов строеж и в случая е приложима разпоредба
е тази на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, съгласно която заинтересувани лица,
разполагащи с право на жалба са възложителят, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята.
Разпоредбата има предвид конкретния имот, в който е разрешен строежът, а не
съседни нему имоти. Жалбоподателите не са се легитимирали като собственици или
носители на ограничени вещни права в поземления имот, за който е издадено
разрешението строеж, нито пък е установено правото им да строят в този имот.
Поради така установените обстоятелства, същите не попадат в кръга на
заинтересуваните лица по смисъла
на чл. 149, ал. 2, т.
1 ЗУТ, поради което жалбата против разрешението за строеж е
недопустима.
По
изложените съображения жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, а образуваното
производство – прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
С
оглед прекратяване на производството
основателни се явяват претенциите на ответника и заинтересованата страна
за присъждане в тежест на жалбоподателите направените разноски по делото,
поради което следва да бъде присъдено в полза на община Сърница юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по делото разноски от заинтересованата
страна С.С.К..
Воден
от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, IV-състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, постановено в о.с.з. на 10
март 2020 г., с което е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.С.М. и Ф.И.М.,***, подадена чрез адв. Т. срещу
Разрешение за строеж № 52/08.09.2017 г.
на Главния архитект на община Сърница.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
385/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
И.С.М. и Ф.И.М.,*** да заплатят на община Сърница юрисконсуртско възнаграждение
в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА И.С.М. и Ф.И.М.,*** да заплатят на
С.С.К. *** разноски по производството в размер на 1895/хиляда осемстотин
деветдесет и пет/ лева.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му.
Съдия:/П/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10166 от 23.07.2020 г. на ВАС София, Второ отд. по адм. д. № 7354/2020 г.
- ОСТАВЯ В СИЛА определение № 530 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело №
385/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА И.. С.. М., ЕГН … и Ф. И. М., ЕГН … да заплатят на община Сърница
направените разноски в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА И. С. М. М. ЕГН…, и Ф. И. М., . да заплатят на С. С. К., [ЕГН] …
направените разноски в размер на 300 (триста) лева.
Определението е окончателно.