№ 2611
гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110116171 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от В. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. А., срещу „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от законните му
представители, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 90,00 лева, представляваща частичен иск от
общо 2282,11 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане на капак заден, задна броня, лайсна хром
задна броня среда, лайсна хром задна броня лява, стоп ляв, калник заден ляв,
водач задна броня ляв и окачвач задна броня ляв на собствения на ищеца лек
автомобил марка „****“ с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на
07.03.2024 г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на
лек автомобил марка „***“, с рег. № ****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на размера
исковата претенция, като същият е увеличен до сумата от 2320,63 лева, като
окончателен.
Ищецът излага твърдения, че на 07.03.2024 г., около 16:50 часа, в ***,
собственият му лек автомобил марка „****“, с рег. № ***, бил паркиран,
когато водачът на лек автомобил марка „***“, с рег. № ****, при маневра за
движение на заден ход го ударил. За настъпилото ПТП участниците съставили
двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото
произшествие посочили водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ****.
Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника към датата на събитието със срок на
1
действие от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г. Излага твърдения, че на 08.03.2024 г.
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно
събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков
материал и изготвено опис-заключение за щетите с № *********, в който били
описани щети по капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня среда,
лайсна хром задна броня лява, стоп ляв, калник заден ляв, водач задна броня
ляв и окачвач задна броня ляв на автомобила му. Получил застрахователно
обезщетение в размер на 217,89 лева, което намира за недостатъчно за
репариране на действителния размер на вредите от 2500,00 лева, с което
обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита по
частичния иск от претенция в общ размер на 2282,11 лева, впоследствие
увеличен до 2320,63 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Същият се приема, че е постъпил в рамките на срока по чл. 131 от ГПК,
доколкото е подаден на 25.04.2025 г. В отговора се изразява становище за
неоснователност на иска, като същият се оспорва по основание и по размер.
Признават се твърденията за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, механизма на настъпване на ПТП, отправянето на
извънсъдебна претенция и изплащането на застрахователно обезщетение в
размер на 217,89 лева. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и част от претендираните вреди, като се твърди, че
щетите по задния капак, задната броня, хромираните лайсни, левия стоп и
част от уврежданията по задната броня са стари и не са причинени от
процесното събитие. Оспорва се и размерът на претенцията, като се счита, че е
завишен и несъответстващ на пазарните цени, особено предвид възрастта на
автомобила (над 27 години), за който са подходящи части втора употреба.
Моли за отхвърляне на иска.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът,
представляван от адв. А., поддържа предявената искова претенция и моли за
нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, като процесуалният
му представител чрез писмено становище поддържа отговора на исковата
молба, както и направените с него възражения, с оглед на което моли за
отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неговата основателност е обусловена от
установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните
имуществени вреди.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
2
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че лекият автомобил „***“, с рег. №
****, е бил застрахован към ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, която е била валидна към процесната дата –
07.03.2024 г., със срок на действие от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г. За
безспорно следва да бъде прието, че на 07.03.2024 г., около 16:50 часа, в ***,
собственият на ищеца лек автомобил марка „****“, с рег. № ***, бил
паркиран, когато водачът на лек автомобил „***“, с рег. № ****, при маневра
на заден ход го ударил. Безспорно е, че участниците съставили двустранен
констативен протокол, в който за виновен е посочен водачът на автомобила
„***“. Безспорно е, че ищецът получил от ответника застрахователно
обезщетение в размер на 217,89 лева.
Извършеното от ответника извънсъдебно плащане в размер на 217,89
лева представлява извънсъдебно признание на правопораждащите факти,
обуславящи неговата договорна отговорност, а именно наличието на валидна
застраховка, настъпването на застрахователно събитие и вината на водача на
застрахования автомобил. Спорен остава единствено размерът на дължимото
обезщетение и наличието на причинно-следствена връзка за част от
претендираните вреди.
За доказване на посочените правнорелевантни факти, обуславящи
отговорността на застрахователя, ищецът е представил двустранен
констативен протокол от 07.03.2024 г., обективиращо признанието на водача
на лекия автомобил „***“, с рег. № ****, на неизгодния за него факт, а
именно, че е виновен за причиняването на транспортното произшествие.
Относно доказателствената сила на протокола за ПТП е налице
диференциация в зависимост от неговия вид – дали е издаден от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл. 125 ЗДвП, или е съставен по чл. 9 от Наредба № I-167 от
24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без
посещение на мястото на ПТП от служители за контрол на МВР. В настоящия
случай представеният двустранен констативен протокол е съставен в
хипотезата на чл. 496, ал. 1, т. 5 от КЗ, а именно когато от пътнотранспортното
произшествие са причинени само имуществени вреди, които не
възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход,
и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие
относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване. Съдът приема, че
по отношение на него са приложими по аналогия разясненията, дадени във
връзка с волеизявления, направени от участник в ПТП – че той има
доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти за
лицето, чието изявление е възпроизведено в документа. В настоящия случай
от представения двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че
водачът на застрахования автомобил марка „***“, с рег. № ****, е признал
вината си за настъпване на процесното ПТП, при което са настъпили видими
щети по капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня среда, лайсна
хром задна броня лява, стоп ляв, калник заден ляв, водач задна броня ляв и
окачвач задна броня ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка „****“,
с рег. № ***, което признание се ползва с посочената материална
3
доказателствена сила.
С оглед необходимостта от специални знания, за установяване на
точния механизъм на настъпване на процесното ПТП по делото е приета
САТЕ, от заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. От него се установява, че на 07.03.2024 г., около 16:50
часа, в ***, собственият на ищеца В. Д. М. лек автомобил марка „****“, с рег.
№ ***, е бил паркиран, когато водачът на лек автомобил марка „***“, с рег. №
****, при маневра на заден ход блъснал автомобила на ищеца в задната му
част. Като частите на лек автомобил марка „****“, с рег. № ***, предмет на
исковата претенция, са увредени вследствие на процесното застрахователно
събитие, поради което следва да се приеме, че нанесените щети са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното събитие, отговарят на описания в
исковата молба, както и в приложения двустранен констативен протокол,
механизъм на ПТП.
Посоченият извод се потвърждава и от свидетелските показания на в. н.
П.а, от които се установява, че на 07.03.2024 г. е пътувала заедно с ищеца към
сладкарница в центъра на Варна, когато автомобилът им „****“, с рег. № ***,
бил паркиран и бил ударен отзад от голям черен автомобил „***“, тип пикап.
Ударът бил отзад в лявата страна, при което водачът на „***“ веднага признал
вината си и участниците попълнили двустранен констативен протокол без
конфликти. Свидетелката посочва, че след ПТП са установили, че задната
броня е паднала от едната страна, има сгъвания и счупвания по левия стоп,
задния капак, задния ляв калник и хромираните лайсни на задната броня.
Освен това багажникът не можел да се отваря с дистанционно и изисквал
натискане за затваряне, което не било налице преди произшествието. Тя
отбелязва, че автомобилът е по-стар модел с леки надрасквания по вратите от
предишни паркирания, но задната част била без проблеми и багажникът
функционирал перфектно преди ПТП.
От извършената съвкупна преценка на доказателствения материал,
включително двустранния констативен протокол, показанията на свидетеля в.
н. П.а и експертното заключение, и с оглед установения механизъм на
настъпване на транспортното произшествие се установяват правнорелевантни
факти, от които да може да се обоснове категоричен извод, че водачът на
застрахования при ответника лек автомобил е извършил противоправно
деяние, елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, единствено при
изпълнение на който може да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя за репариране на причинените от него щети. От приетите по
делото писмени доказателства, показанията на свидетеля и експертното
заключение се установи, че на 07.03.2024 г., по вина на деликвента – водач на
„***“, с рег. № ****, е настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца лек
автомобил са били нанесени имуществени вреди, наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и
нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца. Възраженията на
ответника, че част от щетите са стари, са неоснователни, тъй като
свидетелските показания и експертното заключение, категорични
опровергават тези негови твърдения.
Заключението на експерта, при което е взета средната пазарна стойност
както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с европейски
4
сертификат за качество, е приложимо и следва да бъде ценено при определяне
на действителна възстановителна стойност на увреденото имущество,
съобразно правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Последното предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
(чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
Неоснователни са възраженията на ответника за определяне на
обезщетението съобразно Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г., тъй
като същата не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава неговата отговорност. Методиката представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението
се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. В продължение на изложеното следва да се приеме, че пазарната
цена на необходимия труд следва да се изчисли като средноаритметичното
произведение между сертифицирани и несертифицирани сервизи, като
стойността на авточастите също следва да бъде остойностена като
справедлива средна пазарна цена между оригинални и алтернативни
авточасти, без да е налице основание за изключване на автентичните части от
определянето на стойността.
С оглед гореизложеното, действителната стойност на подлежащите на
репариране имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие
възлиза на сумата от 2538,52 лева. От същата следва да бъде приспаднато
извънсъдебно заплатеното, съобразно приложено платежно нареждане
обезщетение от застрахователя на стойност 217,89 лева, като по изчислен по
този начин, дължимият и незаплатен размер остава 2320,63 лева,
съответстващ на стойността на предявената искова претенция. По посочените
съображения предявената искова претенция следва да бъде уважена в цялост
като основателна, с оглед нейното доказване от страна на ищеца по основание
и размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 2262,83 лева, включващи: държавна такса за обезпечаване на
доказателства в размер на 30,00 лева; държавна такса за вещо лице в размер на
300,00 лева; адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 6909/2024 в размер на 900,00
лева; държавна такса за искова молба в размер на 50,00 лева; държавна такса
за вещо лице в размер на 200,00 лева; държавна такса за вещо лице в размер на
5
100,00 лева; държавна такса за увеличение на иска в размер на 42,83 лева;
адвокатски хонорар по гр.д. № 16171/2024 в размер на 640,00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68 да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 2320,63 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак заден, задна броня,
лайсна хром задна броня среда, лайсна хром задна броня лява, стоп ляв,
калник заден ляв, водач задна броня ляв и окачвач задна броня ляв на
собствения му автомобил марка „****“, с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 07.03.2024 г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ****, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 18.12.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2262,83 лева, представляваща извършените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6