Р Е Ш Е Н И Е № 260006
гр.Пловдив, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при секретаря Стефани Калоферова, след като разгледа
докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНЧХД № 1045 по описа на ОС Пловдив за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл. 327 НПК.
С Присъда № 4/05.02.2020 г., постановена
по НЧХД № 276/2019г., Районен съд – Асеновград е признал А.Д.Б. за невинен в извършване на престъпления по чл. 148, ал. 2, вр с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр с чл.
147, ал.1, вр с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал.
1, т. 2 и т. 3, вр с чл. 146, ал.1, вр с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК
го е оправдал по така повдигнатите му две обвинения.
Със същата присъда, съдът е признал Н.Г.Б. за невинна в извършване на
престъпления по чл. 148, ал. 2, вр с ал. 1, т. 2 и т.
3, вр с чл. 147, ал.1, вр с
чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр
с чл. 146, ал.1, вр с чл. 20, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 304 от НПК я е оправдал по така повдигнатите ѝ две
обвинения.
Съдът е отхвърлил и предявеният от частния
тъжител Д.С.Т. граждански иск за причинени неимуществени вреди, солидарно срещу
подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б. в размер на 2 000 лв., в едно със законната
лихва от датата на инкриминираното деяние до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е
осъдил частния тъжител и граждански ищец Д.С.Т. да заплати солидарно на
подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б. сумата от 600лв., представляваща направените от тях
разноски по водене на делото, както и да заплати по сметка на Районен съд гр.
Асеновград сумата от 669,20лв., представляваща разноски за експертизи.
Срещу Присъдата е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител Д.С.Т., чрез защитника му
адв. К.Д., в която се излагат доводи, че постановената присъда е
неправилна, необоснована и постановена в противоречия с доказателствата по делото,
като се иска присъдата да бъде отменена изцяло и да се постанови нова, с която
подсъдимите да се признаят за виновни, както и да се уважат в пълен размер
предявените граждански искове.
Не са направени искания за събиране на
нови доказателства.
В съдебно заседание пред
настоящата въззивна инстанция, адв. Д. – повереник на частния тъжител Т., поддържа жалбата и
изложените в същата съображения. Счита, че и двамата подсъдими са извършили
деянията, в които са обвинени с тъжбата. Намира правните изводи на Районният
съд, относно задължението на тъжителя да посочи конкретна дата и място на
извършване на деянието, за неправилни. Иска отмяна на оправдателната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни, а
гражданските искове да бъдат приети за основателни. Претендира разноски.
Частният тъжител Т. поддържа казаното от
адв. Д..
Защитникът на обвиняемите Б. - адв. К.,
намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна. Поддържа тезата, че
в сигнала до институциите се съдържат искания за проверки на определени
обстоятелства, а не клевети или обиди. Моли жалбата на частния тъжител да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски за въззивното
производство.
В последната си дума, подсъдимият Б.
заявява, че е съгласен с казаното от защитника му.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка.
Подсъдимите са съседи с частния тъжител Т. и от години
имат спорове от различен характер. В резултат на тяхното ескалиране,
подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б., депозирали жалба, която адресирали до няколко
адресата, различни органи на властта, а именно:
До Президента на Република България;
До Министър – Председателя;
До Министъра на вътрешните работи;
До ДАНС;
До Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР - БОРКОР и
До Главния прокурор на Република България.
В жалбата си те изложили искане, частния тъжител Д.Т. да бъде изхвърлен от редовете на МВР, като посочили,
че същият е „една гнила ябълка“ и „срам за институцията „Полиция”. В жалбата
посочили, че в града се говори, че като бивш гребец на кану–каяк е свързан с
организираната престъпност и престъпните елементи в града. Посочили са, че
частния тъжител се движи в един кръг с корумпирани общински служители, които се
разследват в момента от ДАНС. Посочили също така, че частния тъжител през 2012 г. покровителствал
канал за разфасоване на крадени коли. Иска се проверка на четириетажната му
къща и дали „нагло използвайки служебното си положение, ползва 40 години ток и
вода без да плаща в цялата къща – осквернявайки по този начин униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец –
народа”. Иска се да бъде извършена
проверка за това дали като бивш служител на общината, той злоупотребява със
служебното си положение, за да узакони незаконно 2 гаража, построени на
общинска земя, на 2 метра от съседния блок. Жалбоподателите – подсъдими по
настоящето дело, сочат, че частния тъжител Д.Т. е тази „гнила ябълка на
полицията”...., която срутва авторитета на институцията полиция ежечастно, започва психически тормоз също и към семейството
им, продължаващ повече от 15 години. В жалбата подсъдимите сочат, че частния
тъжител събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да лъжат – С. Ш. и други.
Подсъдимите в депозираната от тях жалба молят да бъде извършена проверка, с цел
да се спрат неговите престъпления, с които уронва престижа на полицията.
Жалбоподателите, настоящи подсъдими, питат „Кой му е поставил пагоните, за да
ги скверни? Сочат, че пагоните му са
дадени да защитава обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия
сектор”. Считат, че той няма място в институцията полиция, понеже я руши и
срутва престижа й.
Жалбата е подписана и от двамата подсъдими като
жалбоподатели, в град Асеновград и е датирана с дата 30.06.2017 г.
Същата е изпратена на посочените в нея адресати и е
пристигнала при тях, входирана в съответните
администрации, както следва:
В „Държавна агенция „Национална сигурност” с вх. №
Ж-****/05.07.2017 г., адресиран и до МВР. Вторият писмен сигнал от частните
тъжители е с вх. № Ж–****/07.12.2017 г., идентичен с първия, който на основание
чл. 112, предл.1 от АПК, е препратен до Главния
секретар на МВР, по компетентност.
В деловодството на дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР
с № **** на 08.12.2017 г. С писмо № *** от 14.12.2017 г., сигналът е изпратен в
ОД на МВР- Пловдив, по компетентност.
В Министерство на вътрешните работи, в дирекция
„Координация и административно обслужване” – МВР, жалбата е постъпила и
заведена с вх. № ********* от 10.07.2017 г., като е входиран
и сигнал, препратен от отдел „Приемна” на Министерски съвет на Република
България, вх. № ********** от 13.07.2017 г. Жалбата до президента на Република
България е препратена в МВР от дирекция „Канцелария” на Администрацията на
Президента на Република България и е входирана с вх.
№ ********** от 19.07.2017 г.
Жалбата, адресирана до Главния прокурор от лицата
А.Д.Б. и Н.Г.Б. е постъпила и е заведена във входящия регистър на Прокуратурата
на Република България на 05.07.2017 г. с рег. № **********. На 10.07.2017 г. е
образувана пр.№ ********* г. на отдел 06 „Административен”, ВКП. С писмо от
17.07.2017 г. на прокурор от ВКП, жалбата е изпратена по компетентност на ОП-
Пловдив.
В Администрация на Министерски съвет, жалбата на подсъдимите
Б. е входирана под №
***/10 на 05.07.2017 г. в 11,54 часа. На
следващия ден с писмо изх.№ ***/10 от 06.07.2017 г.е изпратена до „Министерство
на вътрешните работи с искане да бъде извършена обстойна проверка по случая. Получен е отговор с изх.№ ***** от 05.09.2017
г. на МВР, с което се пояснява, че сигналът е приет за неоснователен, за което
семейство Б. са уведомени от директора на ОД
на МВР- Пловдив, с писмо рег. № ******
от 23.08.2017 г.
В Президентство на Република България жалбата е входирана с вх. № ******* от 05.07.2017 г.
В „Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество”, като правоприемник на БОРКОР, жалбата
на подсъдимите Б. е постъпила и е входирана с вх. № СЖ – ******** от 05.07.2017 г.
В „Център за превенция и противодействие на корупцията
и организираната престъпност” към Министерски съвет, жалбата на подсъдимите Б. е заведена с вх. № СЖ ****** от 05.07.2017 г.
Окръжна прокуратура - Пловдив, по изпратената по
компетентност жалба от подсъдимите, от Главна Прокуратура на РБ, се е произнесла с постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 26.09.2017 г., след извършена проверка от
ОД на МВР – Пловдив. В хода на проверката е установено, че относно фактите, изложени в процесната жалба от подсъдимите, по всеки един от
горепосочените пунктове, се е констатирала неоснователност, поради което и ОП -
Пловдив счита, че в хода на проверката не са събрани данни, от които да се
направи основателно предположение, че е било извършено престъпление по чл. 283,
ал.1 от НК, или друго престъпление от общ характер, като изрично е посочено, че
твърденията на жалбоподателите не са се подкрепили от събраните данни.
Поради това, че излагането на твърдения във връзка с
извършени престъпления, пред компетентни органи, които имат правомощия да
образуват досъдебно производство, осъществява състав на престъплението
„набедяване” по чл. 286 от НК, то с определение за частично прекратяване на
производството поради това, че за част от адресатите, визирани в определението,
се касае за престъпление от общ характер, са отделени материалите по тях и
изпратени на Окръжна прокуратура – Пловдив, то в тази част, производството вече
не е било висящо пред Районния съд, поради това, че не представлява по своя характер
дело от частен характер, с оглед на което и
съдът е разгледал въпроса, дали относно останалите адресати, извън тези,
за които се касае за престъпление по чл.286 от НК, са осъществени вменените
престъпления с частната тъжба, което се явява и предмет на първоинстанционното
производство.
Гореизложената фактическа обстановка, първостепенният
съд е приел за установена от: писмените доказателства по делото – жалба от
подсъдимите Б. срещу частния тъжител Т.,
адресирана до горепосочените адресати, справка за заемана от частния тъжител
длъжност към месец юли 2017 г., длъжности характеристики за заеманите от
частния тъжител длъжности към 2017 г., епикриза на
подсъдимата Н.Б., справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки,
писма с отговори от адресатите на жалбата от подсъдимите относно датите, на
които подадената от тях жалба е адресирана, постановление на ОП- Пловдив, за
отказ за образуване на досъдебно производство, преписка вх. № ****.2017г.
От показанията на свидетелите, разпитани при разглеждане
на делото от предходен съдебен състав, чиито показания са били прочетени в хода
на съдебното следствие, се установява,
че фактите изнесени в жалбата на подсъдимите не са доказани в нито един от
изложените пунктове, като частният тъжител е бил силно засегнат от депозираната
срещу него жалба и преживял ситуацията тежко, като силно травмираща за
психиката му, но въпреки това е продължил да работи и да изпълнява служебните
си задължения. Не се доказва съпричастност на частния тъжител Т. относно узаконяване
на незаконни постройки, нито безплатно ползване на ток и вода. Не се установява
покровителстване на разфасоване на крадени коли, нито свързаност с престъпните
елементи на град Асеновград.
От проверката, образувана от ОП- Пловдив и постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство, както и свидетелските показания, се установява, че
всички факти изнесени в жалбата са неистинни.
Към месец юли 2017 г., частният тъжител Д.Т. е заемал
длъжността „началник сектор „Охранителна полиция” към РУ – Асеновград, при ОД
на МВР – Пловдив, като за периода 07.07.2017 г. до
14.07.2017 г. включително, със заповед на директор ОД на МВР – Пловдив, е
замествал началника на РУ – Асеновград.
Във връзка с подадения сигнал, частния тъжител е писал
обяснения, като му е дадено да се запознае със съдържанието на жалбата,
депозирана от подсъдимите, в хода на извършваната срещу него предварителна
проверка.
По жалбата е взето становище за неоснователност от
компетентните институции, а тези, извън чиято компетентност е жалбата, са
препратили същата на компетентните органи.
При така установеното от фактическа страна,
първостепенният съд е направил съответстващ на доказателствата и на закона
извод за невиновно поведение на подсъдимите и ги е оправдал по всички
повдигнати им с тъжбата обвинения.
Настоящата въззивна
инстанция намира присъдата за правилна и законосъобразна, като почти напълно
споделя правните изводи и заключенията на Районния съд.
Относно повдигнатото обвинение за клевета по чл.148,
ал.1, т.2 пр.2 вр. с чл.147, ал.1 от НК,
първостепенният съд е намерил подсъдимите за невиновни, тъй като на посочените
в тъжбата дата и място - 03.06.2017 г. в гр. Асеновград, не е реализиран
фактическия състав на престъплението клевета. Това са датата и мястото на съставяне
на жалбата/сигнал от страна на подсъдимите, но тогава, смятаните от частния
тъжител за позорни обстоятелства, не са били разгласени, нито пък са му
преписани престъпления. Това е станало на друга дата и място – на 05.07.2017 г.
в гр. София, когато жалбата е достигнала до адресатите, и изложеното в нея е
станало достояние и е възприето от трети лица, което би следвало да се приеме
за дата и място на довършване на деянието.. Същото се отнася и до повдигнатите
спрямо двамата подсъдими обвинение за обида по чл. чл.148, ал.1, т.2 пр.2 вр. с чл.146, ал.1 от НК. Тъжителят е възприел лично
съдържащите се в жалбата на подсъдимите изявления, не на посочените от него
дата и място - 03.06.2017 г. в гр. Асеновград, а в един по-късен момент, когато
се е запознал със съдържанието ѝ, в хода на извършваната спрямо него
проверка от страна на Окръжна прокуратура Пловдив. Районният съд е установил
съществено разминаване между възприетата фактическа обстановка и изложените в
тъжбата обстоятелства на престъплението. С други думи, тъжбата на пострадалия
трябва да съдържа описания на основните обстоятелствата на престъплението –
време, място и начин на извършване, което в случая не отговаря на реално
установеното по делото.
Нито тъжителят, нито повереникът
му са направили искане за изменение на обвинението, а и както е посочил съдът,
такова искане би било недопустимо, с оглед изтеклия преклузивен
шест месечен срок по чл.81, ал.3 от НПК.
Отделно от изложените по-горе съображения, жалбата на
подсъдимите до различните Държавни институции, не съдържа обидни изрази или
квалификации. В жалбата не са изложени и позорни обстоятелства за тъжителя,
както и не му се преписва престъпление. Право на всеки гражданин е да подава
сигнали до компетентните според него институции, за да се направи проверка на
обстоятелства, които са му станали известни или такива, за които лицето има
сведения или съмнения, че са в нарушения на законите в страната, като разбира
се това право не може да се противопоставя на забраната за накърняване доброто
име и репутация на другиго. В разглеждания случай, подсъдимите са изпратили
сигнал до различни институции, в който излагат станала им известна
информация - „ В града се говори, че…“, за истинността на която искат да бъде
извършена проверка „Моля да се провери и
разследва…“. „Моля също така да се провери….дали нагло използвайки служебното
си положение ползва 40 години ток и вода без да плаща…“.
За да се приеме за съставомерно
деянието по чл.147, ал.1 пр.2 от НК, следва да се установи, че деецът е
приписал престъпление на другиго, като е съзнавал или е предполагал
неистинността на твърдението си. В противен случай, всеки сигнал на гражданин
за обстоятелства, които той счита за престъпни, би съставлявал престъпление,
ако при последвалата проверка тези обстоятелства се окажат неистински. Това би
възпряло гражданите да подават изобщо сигнали за нередности, поради страх от
евентуално наказателно преследване, доколкото самите те не могат да разследват
и установяват всички релевантни факти и обстоятелства, преди да сезират
съответните компетентни органи. Не така би стоял въпроса, ако в сигнала са
посочени конкретни данни за извършено престъпление – време, място, начин на
извършване, действията на извършителя, последици от деянието и т.н., които в
последствие се окажат неверни. От извършената проверка, по повод жалбата на
подсъдимите до различни Държавни институции, се установява, че изложените
предположения не отговарят на истината. Но от съдържанието на самата жалба е
видно, че подсъдимите не твърдят конкретни факти и обстоятелства за извършено
от тъжителя Т. престъпление, а искат проверка на слухове разпространени в
града. Също така, жалбата не цели разгласяване на позорни обстоятелства за
тъжителя - както може да се приеме, ако жалбата беше изпратена до медии или
публикувана в социална мрежа, а се търси съдействие за установяване на
верността на информация за лицето. Следователно, правилно са съображенията на
Районния съд за липса от както от обективна, така и от субективна страна на съставомерно виновно поведение, обуславящо търсене на
наказателна отговорност за извършено престъпление клевета.
Относно повдигнатото с тъжбата обвинение за обида,
настоящата въззивна инстанция не споделя напълно
правните изводи на първостепенния съд. Законовата формулировка „ който
каже или извърши нещо“ не може да покрие всички форми на вербално или конклудентно действие. Писането, наред с казването и
жестикулирането, са форми на изразяване, доколкото съдържанието и значението им
могат да се възприемат нееднозначно от адресата им. В тази връзка, липсата на съставомерност на изпълнителното деяние, което води и до
липса на осъществен от обективна страна състав на вмененото престъпление обида,
се извежда не от начина по който заявеното достига до адресата, а от липсата на
другия съставомерен елемент от деянието. Обидата е
престъпление, което е насочено към засягане честта и достойнството на адресата.
За да бъде осъществено, обидните епитети,
квалификации, сравнения, жестове и т.н, трябва да достигнат до
пострадалия по начин, по който той има обективна възможност да ги възприеме,
като деецът цели именно това, директно или индиректното им възприемане от
страна на пострадалият. В разглеждания случай, подсъдимите
не са изпратили жалбата си до тъжителя, нито са я публикували в общодостъпен
формат. Не може да се приеме, че е налице и неприсъствена обида, тъй като
подсъдимите, не са целели съдържанието на тяхната жалба/сигнал да достигне до
тъжителя Т., нито да бъде разгласявано публично. Нито една от институциите, до
които сигнала е изпратен, не би следвало да разгласява същия. Тъжителят се е
запознал със съдържанието му за да даде обяснения, но това обстоятелство не е
нито целено, нито желано от подсъдимите. Доколкото изразът „гнила ябълка“ все пак е израз на негативната оценка на подсъдимите
към тъжителя, както бе вече коментирано, това е оценка споделена с трето лице –
което евентуално ще разгледа жалбата им, и не покрива съставомерните
признаци на престъплението обида – „Който
каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие“. Изразеното и споделено с трето лице негативно отношение
към някого, не може да се квалифицира като обида.
При така приетата от настоящия съдебен състав
фактическа обстановка и правните съображения за несъставомерност
на повдигнатите с тъжбата обвинения, ирелевантно е
обсъждането на степента на участие в деянието на подс. Н.Б., както и дали същата е действала
умишлено или по непредпазливост.
При липса на извършено от подсъдимите престъпление, не
може да бъде ангажирана тяхната деликтна отговорност,
поради което и предявените от частния тъжител граждански искове са неоснователни.
С оглед изхода на въззивното
дело, искането на частния тъжител Д.С.Т. за присъждане на разноски, следва да бъде оставено без
уважение.
Защитникът на подсъдимите е направил искане за
присъждане на разноски, но по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени
такива, поради което и искането на подсъдимите за възстановяване на направените
във въззивното производство разноски, също следва да
се остави без уважение.
При извършената
служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.
По изложените по-горе съображения, настоящия съдебен
състав счита, че обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена изцяло, поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4/05.02.2020 г., постановена по НЧХД №
276/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.