РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 20.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Любомира Кръстева
при секретаря Татяна
Тотева, и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия Любомира Кръстева адм. дело № 78 по описа за
Производство по чл. 284
във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.
Производството е
образувано въз основа на искова молба с вх.№694/26.02.2018 г. подадена от З.С.С.
ЕГН**********, лишен от свобода Затвора Ловеч, ХІ гр., 213 к., първоначално
предявен против Затвора Плевен, за присъждане на обезщетение в размер на 150000
/сто и петдесет хиляди/ лв. за „вредите и психиката”, причинени на ищеца от
неконкретизирани служители на Затвора Плевен при необоснована употреба на
физическа сила и помощни средства /палки/ спрямо ищеца на 04.02.2018 г.
Искът е уточнен с молби
вх.№ 1054/30.03.2018 г. и вх.№1093/04.04.2018 г., като предявен против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, която е конституирана като
ответник по делото с определение на съда от 04.04.2018 г.
Ищецът моли да се уважат
исканията му.
В открито съдебно
заседание ищецът редовно призован, се явява лично и с адвокат Г., назначена по
реда на ЗПП. Поддържат иска.
Ответникът, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, редовно призована, не се
представлява в заседанието по същество на спора. В депозирания по иска писмен
отговор се оспорва претенцията на ищеца, иска се отхвърляне на иска като
неоснователен и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму.
Съгласно чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно разпоредбата на
чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение
на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
За да се ангажира
отговорността на ответника на основание чл. 284 във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
във вр. с чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят
елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – необоснована
употреба на физическа сила и помощни средства, претърпяна от ищеца вреда и
пряка причинно-следствена връзка между поставянето в неблагоприятни условия и
вредите. Съдът следва да съобрази и презумпцията въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или
на техните неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно
засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в
претърпени болки и/или преживени страдания.
Искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Във връзка с разпоредбата на чл.
153, ал. 3 от АПК компетентният административен орган, който следва
да бъде ответник по оспорването на бездействието, а от там и по предявените
искове за обезщетение, е ГД”ИН” гр.София, която е компетентното юридическо лице
към датата на предявяване на иска.
Отговорността по чл. 284
от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от задържането под стража в
неблагоприятни условия, независимо дали е налице виновно действие или
бездействие на конкретно длъжностно лице.
Предметът на делото се
определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е
обвързан от тези твърдения при определяне предмета на делото. Дали те отговарят
на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.
144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от
фактическа страна по конкретния спор:
От твърденията в
исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от
необоснована употреба на физическа сила и помощни средства /палка/ спрямо
ищеца, при което са му нанесени телесни повреди и са му причинени болки и
страдания.
По делото се представиха
писмени доказателства – медицински документи, докладни записки, писмени обяснения /листа 4, 65-77, 99, 120-138,
159-162/, изслушани са свидетелски показания.
Видно от представените
по делото писмени доказателства в процесния период 02.02.2018 г. – 05.02.20158
г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 402 на ІV етаж в жилищния корпус
на Затова Плевен, където е пребивавал като чужда делегация, като е следвало да
се яви пред съда в гр.Плевен на 05.02.2018 г., след което е конвоиран обратно в
Затвора Ловеч.
От събраните по делото свидетелски
показания се установява, че С. е бил в помещението с лишения от свобода И.А.Ц..
Към 11 ч. на 04.02.2018 г. С. е бил изведен от дежурния младши инспектор И. Ц.М.,
и когато по-късно се върнал, имал синини по тялото, които показал на Ц., като
обяснил, че е бит от служителите на Затвора Плевен. При разпита пред съда
свидетелят М. не дава показания за употреба на физическа сила и помощни
средства спрямо ищеца. Свидетелят излага пред съда, че е отправил
предупреждение на С. да прекрати виковете си и да спре да буйства. Извел го е
от помещението заедно със служителя Т.А., тъй като С. буйствал, и е отведен в
дежурната стая, където С. е отказал да даде писмени обяснения за поведението
си, бил предупреден да прекрати това поведение и върнат в спално помещение №
402. Свидетелят Р. разказва пред съда, че е видял С. в помещението с решетки до
дежурната стая /”клетката”, „решетката”
лист 166/, като видимо бил ядосан, блъскал решетките. Никой от разпитаните
свидетели не е възприел непосредствено служители на ГДИН в Затвора Плевен да
употребяват физическа сила или помощни средства по отношение на ищеца, при
което да превишат необходимостта от прилагането им, като причинят нематериални
вреди на С. – телесни повреди или страдания.
Безспорно е доказано по
делото, че по време на престоя в Затвора Плевен в периода от 02.02.2018 г. до
05.02.2018 г. на ищеца са причинени кръвонасядания и страдания, тъй като след
завръщането му в Затвора Ловеч същият е прегледан от медицински фелдшер Г. Н.Н.,
която е установила кръвонасядания по тялото му – 2 бр. по гърба, 1 бр. на ляво
рамо и синини по дясната ръка, които не са били налице при заминаването му от
Затвора Ловеч, видно от показанията на свидетеля К., с когото са пътували
заедно към Затвора Плевен.
Не се събраха
доказателства за начина на причиняване на тези кръвонасядания или за лицата,
употребили физическа сила или помощни средства спрямо ищеца и причинили
кръвонасяданията. Изслушаните свидетелски показания не потвърждават твърденията
на ищеца, че кръвонасяданията са причинени от служители на ГДИН в Затвора
Плевен. Нито един от свидетелите не е видял причиняването на кръвонасяданията и
синините. В представеното по делото копие от медицинското досие на ищеца са
налице писмени доказателства – докладни записки, медицински бележки, епикризи с
данни за причинени от ищеца многократно самонаранявания и опити за самоубийство
/лист 120 - 125, 128, 131, 135/.
Не е налице доказано
незаконосъобразно действие на служители на ГДИН, нарушаващо чл. 3 от ЗИНЗС, при
което да са причинени описаните от мед.фелдшер Н. кръвонасядания и синини,
което да е основание за присъждане на обезщетение.
За да е основателен предявеният
иск за обезщетение, е задължително наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки: незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице на ГДИН;
причинена вреда – в случая се твърди неимуществена такава; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав,
не може да се реализира отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни действия
на орган или длъжностно лице на ответника ГДИН, които да са в пряка и
непосредствена връзка с причинените вреди – да са причинили кръвонасядания и
синини.
Вярно е, че с
измененията в ЗИНЗС е "обърната" доказателствената тежест по искове
като процесния и настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното. При всички случаи обаче съдът е обвързан с твърденията в
исковата молба и с фактите, сочени от ищеца, на които се основава претенцията
за вреди, съответно доказването/недоказването на тези факти води до решаване на
делото в един или друг смисъл.
Това следва и от разпоредбата
на чл. 284, ал. 3,
предл. първо от ЗИНЗС, съгласно която "Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото". Налага се
извода, че специализираните органи по изпълнение на наказанията не се
"бранят" абстрактно срещу твърдения на ищеца, а са длъжни и
представят доказателства, с които се стремят да оборят единствено фактите, на
което се основава претенцията. Събраните по делото доказателства –
представените от администрацията и тези от ищеца, не могат да доведат до извод,
че вследствие на незаконосъобразни действия на конкретни длъжностни лица на
ГДИН, ищецът е претърпял нематериалните вреди, за които претендира обезщетение.
По делото следва да
бъдат доказани незаконосъобразните действия, твърдени от ищеца – необоснована
употреба на физическа сила и помощни средства – палка, като и
причинно-следствената връзка между употребата им и кръвонасяданията и синините,
причинени на ищеца в периода 02.02.2018 г. – 05.02.2018 г. Такива доказателства
не се представиха по делото от нито една от страните. Ответникът е представил
многобройни писмени доказателства – докладни записки, медицински бележки и
епикризи, че ищецът в периода от
Съдът намира предявения
иск за недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на
делото, съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК, и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т.д.№
5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 8,
изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100
лева.
С оглед на изложеното, на основание чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203, ал. 2
от АПК, във и във връзка с чл. 286, ал. 2,
изр. 1 от ЗИНЗС, Административен съд Ловеч, шести административен
състав
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова
молба с вх.№694/26.02.2018 г. подадена от З.С.С. ЕГН**********, лишен от
свобода Затвора Ловеч, ХІ гр., 213 к., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 150000 /сто и
петдесет хиляди/ лв. за моралните вреди, причинени на ищеца от неконкретизирани
служители на Затвора Плевен при необоснована употреба на физическа сила и
помощни средства /палки/ спрямо ищеца на 04.02.2018 г. изразяващи се в
кръвонасядания и синини, като неоснователен.
ОСЪЖДА З.С.С. ЕГН**********, лишен от
свобода Затвора Ловеч, ХІ гр., 213 к., да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр.****, бул. "****" № *** сумата от 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.