Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 08.11.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9154 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Ц.Е.П. и Е.Е.Б., с която са предявени срещу А.И.М., В.П.С., Г.П.С. и И.П.С. искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане, сключени с нотариален акт №139 от 10.12.1990 г. и нотариален акт №140 от 10.12.2090 г., за 1/6 ид.ч. от имотите, предмет на договорите, за всяка от ищците.

            Ищците твърдят, че наследодателката им Ц.С. М. е прехвърлила на ответницата А.И.М. своите 4/6 ид.ч. от имоти, представляващи ГАРАЖ №2, находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. ***********, с площ от 21.26 кв.м. и АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. ***********, с площ от 115,78 кв.м., заедно с принадлежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №12 и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕМНИЕ №6, заедно с 9,122% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Ответницата от своя страна не е изпълнявала поетото с договора задължение да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури сносен и спокоен живот лично или чрез трето лице. Молят договорът да бъде развален за частта от имотите, съответстваща на квотата им наследството на прехвърлителката.

            Ответниците оспорват иска. Твърдят, че приобретателката лично, а за част от периода – синът й – ответникът Г.П.С., са се грижили за праводателката си, подсигурявали са й ежедневните нужди и медицински грижи.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По допустимостта на исковете:

Неоснователно е възражението на ответниците, че поради прехвърляне на имота на трето лице преди вписване на исковата молба, за ищците липсва правен интерес от водене на делото. Целта на иска по чл.87 ЗЗД е да се прекрати облигационната връзка с обратна сила, за да може да се върне даденото по договора. Всяка претенция за връщане на даденото след разваляне на договора може да се трансформира в такава по чл.57, ал.2 ЗЗД, поради което интерес от иск за разваляне е наличен и след отчуждаване на имота от приобретателя.

 

 

 

По процесуалната легитимация на ищците:

Установява се от Удостоверение за наследници (л.15-16 от делото на СРС), че Ц.С. М. е починала на 11.11.2012 г. и е оставила за наследници по закон: А.И.М. – дъщеря и Е.Е.Б. и Ц.Е.П. – внучки (двете - по заместване като низходящи на Е.И.М. – син на наследодателката). Поради това съдът приема, че ищците са легитимирани да искат разваляне на сключени от наследодателката си договори за частта, съответна на наследствената им квота – по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците.

 

По исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане:

Установява се от нотариален акт №139 от 10.12.1990 г., че Ц.С. М. е прехвърлила на дъщеря си А. И. М. собствените си 4/6 ид.ч. от имот, представляващи ГАРАЖ №2, находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. ***********, с площ от 21.26 кв.м., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури сносен и спокоен живот лично или чрез трето лице.

Установява се от нотариален акт №140 от 10.12.2090 г., че Ц.С. М. е прехвърлила на дъщеря си А. И. М. собствените си 4/6 ид.ч. от имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. ***********, с площ от 115,78 кв.м., заедно с принаджещите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №12 и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕМНИЕ №6, заедно с 9,122% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

По силата на двата договора собствеността на притежаваните от праводателката на ищците идеални части от имотите валидно е преминала в собственост на ответницата А. И. М. и съпруга й (в режим на съпружеска имуществена общност), а за ответницата М. е възникнало задължение ежедневно, непосредствено и непрекъснато, лично или чрез друг да предоставя грижи и натурална издръжка в договорения обем – да се осигури сносен и спокоен живот на праводателката Ц. М.. Както бе указано с доклада по делото, в тежест на ответниците е да установят пълно изпълнение съобразно уговореното.

Установява се от приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, че в периода от 2005 г. до смъртта си през 2012 г. прехвърлителката е била в задоволително здравословно състояние, боледувала е от хипертонична болест на сърцето, исхемична болест на сърцето, мъждене, желязодефицитна анемия, хроничен колит и хроничен конюктивит. В периода 2008 г. – 2011 г. са й извършени множество прегледи, като са й предписвани медикаменти, като във всеки момент е приемала по 3-4 препарата за лечение на заболяванията си. През този период няма данни прехвърлителката да се е нуждаела от лечение в санаториум или лечебни заведения, няма данни за хоспитализации, с изключение на болнично лечение за вироза през 2005 г.

Установява се от показанията на свидетелката С., която е съпруга на ответника Г.С., че в периода 1996 г. – 2012 г. свидетелката е живеела с прехвърлителката заедно със съпруга си – внук на прехвърлителката. През това време Ц. М. е живеела в собствена стая в апартамента, за нея се е грижила дъщеря й А.М., както и самата свидетелка и съпругът й. В началото на посочения период прехвърлителката е била в добро здравословно състояние, прекарвала е известно време в семеен имот на дъщеря й в с. Владая. Медицинските грижи за прехвърлителката били поемани от ответницата А.М. – водела я на лекар при нужда, а в последните години от живота й, когато здравословното състояние на Ц. М. се влошило, я е гледала ежедневно, като всеки ден посещавала жилището, за да носи храна и да я обслужва битово.

Въз основа на така установеното от медицинската експертиза и показанията на свидетеля С. съдът приема, че ответницата А.М. е изпълнявала задълженията си по договорите за издръжка и гледане, като лично е осигурявала на прехвърлителката ежедневни грижи за задоволяване на нуждите й и е съдействала да получи подходяща и адекватна медицинска помощ, съответна на заболяванията на прехвърлителката.

Неоснователни са твърденията в исковата молба, че прехвърлителката е била изцяло неглижирана от ответницата М., като е водела изпълнен с лишения живот, а медицинските грижи били поети от трето лице – майката на ищците (снаха на прехвърлителката). Проведеното насрещно доказване не установи твърденията за липса на изпълнение по договорите за издръжка и гледане. В показанията си свидетеля Ц. сочи, че Ц. М. е живеела „трудно“, „скромно“ и била „бедно облечена“. Това обаче представлява оценка на свидетелката, която не е запълнени с конкретни данни за лишения и по-специално – от какво естество са били лишенията. Съдът счита, че твърденията на свидетелката за вземани от прехвърлителката заеми за купуване на нужните й лекарства са съмнителни и при всички случаи – не с голяма степен на достоверност, тъй като свидетелката препредава информация, получена от трети лица. Самата Ц. М. не е споделяла подобна информация със свидетелката – нито е казвала нещо лошо за дъщеря си, нито се е оплаквала от липса на грижи. Лично пред свидетелката прехвърлителката се е оплаквала единствено от проблеми в семейството на внука й. Няма яснота обаче дали това са били проблеми между нея и семейството на внука й или семейни проблеми между внука й и съпругата му. С оглед поясненията от свидетелката С., че към момента е разделена със съпруга си и живее отделно, би могло да се предположи, че проблемите, за които е говорила прехвърлителката, са били в семейството на внука й, довели впоследствие до раздяла.

Писмените доказателства от Т. – С. ЕАД също не установяват твърденията на ищеца за неполагане на дължимите грижи за прехвърлителката. Действително, справката (л.111 и сл.) сочи, че в периода 2007-2010 г. е имало забавяне в плащанията на месечните сметки, като погасяването на натрупаните стари задължения е започнало през 2010 г. на части и е приключило до края на 2011 г. В справката липсват данни топлоподаването към жилището на прехвърлителката да е преустановявано. Поради това съдът приема, че не се установява прехвърлителката да е била лишена от първостепенни условия за нормален живот, каквото е отоплението на дома.

По изложените съображения съдът приема, че ответниците, в съответствие с доказателствената си тежест, установиха изпълнение на задълженията си по процесните договори съобразно уговорения обем, а именно – чрез осигуряване на прехвърлителката на сносен и спокоен живот: тя е живеела в едно домакинство първо с дъщеря си, впоследствие с внука си, осигурявана й е храна и битови грижи, получавала е медицинска помощ. Ищците не успяха при проведеното насрещно доказване да установят своите твърдения: че прехвърлителката е живеела в лишения и неглижирана, че медицинските грижи за нея са полагани благодарение на действията на трети лица, а не на приобретателите и че живеещият съвместно с прехвърлителката нейн внук е имал лошо отношение към нея и отнемал парите й. Исковете за разваляне на договорите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

По разноските:

На ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размерите, в които са реално платени.

 

Поради което, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Е.П., ЕГН:**********, адрес: *** и Е.Е.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу А.И.М., ЕГН:**********, адрес: ***, В.П.С., ЕГН:**********. Адрес: ***, Г.П.С., ЕГН:**********, адрес: *** и И.П.С., ЕГН:**********, адрес: ***, искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне за 1/6 ид.ч. за всяка от ищците на договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане както следва: договор, сключен с нотариален акт №139 от 10.12.1990 г. за ГАРАЖ №2, находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. ***********, с площ от 21.26 кв.м. и договор, сключен с нотариален акт №140 от 10.12.2090 г. за АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. ***********, с площ от 115,78 кв.м., заедно с принадлежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №12 и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕМНИЕ №6, заедно с 9,122% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА Ц.Е.П., ЕГН:**********, адрес: *** и Е.Е.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят на А.И.М., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 650 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Ц.Е.П., ЕГН:**********, адрес: *** и Е.Е.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят на Г.П.С., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Ц.Е.П., ЕГН:**********, адрес: *** и Е.Е.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят на И.П.С., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: