Р Е Ш Е Н И Е № 732
гр. Сливен, 24.07.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
І-ви граждански състав, в публичното заседание на тридесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря Албена
Василева, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 5163 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от ЗК „Лев Инс” АД против Община С., с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 10.06.2015 г. около 15.45 ч. в гр. Сливен
по време на движение по локален път на
бул. „Банско шосе“ срещу автокъща
„Авангард“, лек автомобил марка „Ауди“,
модел А8 с рег. № СВ 3119 АС, управляван от И.И. е
навлязъл в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на
пътното платно, като е настъпило ПТП с материални щети по МПС – спукана задна
дясна гума.
За настъпилото ПТП е съставен Протокол за №
1452965 от 10.06.2015 г., като във връзка с настъпилото застрахователно събитие
пред ЗК „Лев Инс“ АД е образувана щета №
1902-1261-15-406980 по имуществена застраховка „Каско“
на МПС, полица № 93001510032808, със срок на валидност от 26.05.2015 г. до
25.05.2016 г.
Твърди, че
при извършения оглед на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № СВ3119
АС са констатирани щети, на които е определен размера на обезщетението на
увреденото МПС, а именно 4088,10 лв., които са изплатени на собственика на
увредения автомобил „Кронос Ауто Рент“
ЕАД с Платежно нареждане № BORD 08510830 от 17.08.2015 г.
Сочат, че с
оглед изплатеното обезщетение по застраховка “Каско
на МПС“ и по силата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм/, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата и във вр. с чл. 45 ЗЗД, като ЗК“Лев Инс“
АД придобива право на регрес срещу отговорното за настъпването на вредата лице
— Община - Сливен, за сумата от 4 108.10 лв. с включени 20.00 лв. ликвидационни
разноски.
Твърдят, че Община - Сливен е поканена с
писмо изх. № L - 2965/ 01.10.2015 г., получено с обратна разписка на 02.10.2015
г., да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното
застрахователно обезщетение, но до настоящия момент същото не е възстановено.
Сочат, че на основание чл. 86 във вр. чл. 84 от ЗЗД за ЗК „Лев Инс”
АД е възникнало правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на
1250.70 лв. за периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2019 г.
Излагат твърдения, че процесното
ПТП е реализирано на път, който е публична общинска собственост и съгласно чл.
31, във вр. с чл. 19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от ЗП,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините и се
управлява от кметовете на съответните общини, като управлението на пътищата
включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, ремонта и поддържането на
пътищата.
Предвид изложеното молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Община Сливен, че дължи на ЗК “Лев Ине“
АД сумите: 4 108.10 лв. - главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане и сумата 1 250.70 лв. - мораторни лихви за периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2019
г. Претендира за направените съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исково производство.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната Община, с който считат предявеният иск за допустим, но
неоснователен и недоказан.
Сочат, че от
представените от ищеца доказателства не се установява по безспорен начин
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите,
нанесени на автомобила, като липсва договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, като е налице неизпълнение на задължение, произтичащо
от Общите условия, представляващи неразделна част от договора за застраховка,
тъй като не е установено наличие на упълномощаване на водача И.С.И. от страна
на собственика на превозното средство.
Съгласно Глава
пета от Общите условия по застраховка „КАСКО" - основни задължения на
страните по застрахователния договор в т. 14.17.3 във връзка с т.14.
застрахования е длъжен, да уведомява писмено застрахователя за настъпването на
съответното обстоятелство, или промяната на данни за всяко изменение в
ползването на МПС, което е свързано с промяна на обичайното му предназначение,
в т.ч. промяна на владеенето, отдаване под наем, изрично упълномощаване в
писмена форма на друго лице да управлява застрахованото МПС и т.н., а при
неизпълнение на задълженията на застрахования, застрахователят може да намали
или да откаже заплащане на обезщетение.
Твърдят, че от
изложеното в исковата молба и в приложенията към нея е видно, че липсват
каквито и да било данни за размера и дълбочината на дупката, нейното точно
местонахождение на пътното платно, както и за скоростта на движение на
съответното МПС, което е от значение за коректното описване на механизъм на
настъпване на ПТП, като оспорват посочения механизъм, по който е настъпило
твърдяното ПТП, както и размера на вредите, които се претендират, като считат
сумата изплатена по щетата за прекомерно завишена.
Твърдят, че застрахователят
не е имал основание да изплаща застрахователно обезщетение, тъй като не се е
уверил в истинността на обстоятелствата, досежно
твърдяното ПТП, като не може да бъде изключена вероятността вредата да е в
резултат от съпричиняване от страна на водача, който
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, поради несъобразяване с пътната обстановка.
Освен това намират, че липсват данни за състоянието на пътното платно, като
непосочването на конкретните характеристики за неравностите на пътя не дава
възможност да се направи преценка дали е възможно уврежданията на автомобила да
са получени при преминаване през този участък, а при така описания в исковата
молба механизъм на настъпване на ПТП.
Твърдят, че не са
налице други доказателства, установяващи механизма на настъпване на ПТП, не се
разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото, не
е направен следствен експеримент за начина на настъпване на щетата, не е
измерван спирачен път, не са посочени в протокола данни за метеорологичната обстановка,
не са представени данни за скоростта, с която се е движил автомобила в момента
на настъпване на ПТП.
Оспорва
предявеният иск по основание и размер, като счита претенцията за прекомерно
завишена спрямо средната пазарна стойност на вредите към деня на събитието;
оспорва механизма на ПТП; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното
ПТП; оспорва характера и стойността на вредите, заради които е насочена
исковата претенция; оспорва наличието на основания за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Прави въззражение за съпричиняване на
вредата от страна на водача на МПС в размер на 95 %, тъй като същият е
управлявал превозното средство с несъобразена скорост. Оспорва претенцията за
разноски, поради неоснователността на главния иск, тъй като не са налице
предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на Община - Сливен.
В с.з. ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник.
С молба поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
Община Сливен в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който
поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и
недоказани. Претендира за присъждане на деловодни разноски.
От събраните по
делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 3862/2019 г. по описа на СлРС, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 10.07.2019 г. Издадена е Заповед №
2487/15.07.2019 г. по срещу Община Сливен за заплащане на сумата от 4108.10
лева, представляваща главница по Договор за застраховка „Каско
на МПС”, застрахователна полица № 93001510032808, със срок на валидност от
26.05.2015 год. до 25.05.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
1250.70 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г., сумата от 257.20 лева,
представляваща разноски в общ размер, от които: 107,20 лева - заплатена
държавна такса и 150,00 лева - заплатена юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу издадената
заповед е постъпило възражение по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК от Община
Сливен.
По делото не е спорно, че на 10.06.2015 г. около 15.45 ч. в гр. Сливен по време на
движение по локален път на бул. „Банско шосе“ срещу автокъща
„Авангард“, лек автомобил марка „Ауди“,
модел А8, с рег. № СВ … АС, управляван от И.И. е
навлязъл в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на
пътното платно, в следствие на което е настъпило ПТП с материални щети по МПС –
спукана задна дясна гума.
По делото е представено копие от протокол за
ПТП № 1452965 от 10.06.2015 г., в който е описан механизма на ПТП и нанесените
щети на автомобила преминал през необезопасена дупка на пътното плътно.
От приложеното копие на застрахователна
полица "Каско" № 93001510032808 на МПС е
видно, че същата е със срок на валидност от 26.05.2015 г. до 25.05.2016 г. по
отношение на лек автомобил марка „Ауди“,
модел А8, с рег. № СВ … АС, собственост на "Кронос
Ауто Рент" ЕАД. С уведомление за настъпило
застрахователно събитие по цитираната полица е описано, че лекият автомобил е
управляван от И.С.И., и при настъпило ПТП на 10.06.2015 г. е констатирана
повреда по автомобила на задна дясна гума, балон.
Образуван е доклад по щета №
1902-1261-15-406980 по имуществена застраховка „Каско“
на МПС, в който е описана сумата възлизаща на 4108.10 лв. - регресна
претенция срещу Община Сливен.
Представено е също копие от Общите условия
по застраховка „Каско“ във връзка с условията за
изплащане на обезщетение. Във връзка с тях се прилага и копие от подадена от
водача на претърпелия ПТП автомобил. Застрахователната компания е представила и
експертиза по щета № 1902-1261-15-406980, в която е посочено обезщетение в
размер на 4088.10 лв. Представен е и талон за оглед на автомобила
Във връзка
с изпълнение на изискванията на застрахователя за изплащане на застрахователни
обезщетения по делото са представени в копие и изискуемите от застрахователя
Свидетелство за управление, Свидетелство за регистрация на МПС, контролен
талон, удостоверение за техническа изправност.
Приложено е и копие на проформа - фактура № **********/10.06.2015
г. с доставчик "Хи Г - Сливен"
ООД, която е дала оферта за подмяна на 1
бр. гума в размер на 4656 лв., с включен ДДС.
За извършената подмяна на гумата, монтаж и демонтаж е издадена фактура № **********/18.06.2015
г. от "Ауто-ДГ" ООД на
стойност 4219.40 лв.
С преводно нареждане от 17.08.2015 г. застрахователно дружество
"Лев Инс"
на собственика на пострадалото МПС "Кронос
Ауто Рент" сума в размер на 4088.10 лв.
На 01.10.2015 г. с изходящ Л № 2965 е изпратена регресна
покана до Община Сливен за възстановяване на цитираната сума по сметка на
застрахователното дружество. Регресната покана е
получена видно от известието за доставяне на 02.10.2015 г.
По делото
са допуснати до разпит двама свидетели за установяване на обстоятелствата за
настъпване на ПТП, механизма на произшествието и наличието и вида на
настъпилите вреди.
Свидетелят И.
- управлявал увреденото МПС към датата на процесното
ПТП разяснява мястото и начина на самото произшествие, доколкото си спомня, тъй
като са минали повече от пет години. Свидетелства, че работи в охранителна
фирма "Игъл секюрити"
в гр. Сливен, която ползва коли под наем на фирма "Кронос Ауто Рент" ЕАД. Дава показания, че
попаднал в голяма дупка около
Свид. С.,
който е актосъставителя на протокола за настъпилото
ПТП разяснява, че е допуснал грешка, като е записал че лентата е една, а
всъщност лентите са две. Дава показания, че и сега пътят не е оправен, има
много дупки, няма маркировки. Не си спомня подробности конкретно за случая, тъй
като са минали повече от пет години.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, като вещото лице след анализ на извършено динамично изследване и запознаване
с представените доказателства е отговорило на поставените въпроси. ПТП е
настъпило според приложените протоколи за оглед на хоризонтален участък от
пътя, в населено място при облачно време и суха пътна настилка. Платното за
движение е двупосочно, състои се от две ленти.
По делото няма представени фотоматериали със снимки на платното за
движение и на увредената гума. От данните по делото и от Протокола за ПТП,
механизмът на ПТП съответства на преминаване на автомобила през дупка,
вследствие на което е увредена задната дясна гума на автомобила.Разяснява, че
съгласно данните в протокола за ПТП между описания механизъм на ПТП и
настъпилите щети по автомобила има причинно-следствена връзка. В съдебно
заседание обяснява, че е в обективна невъзможност, тъй като няма данни дали е
могло да избегне дупката, защото няма посочени параметри.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предвид
изложеното и след цялостна преценка на събраните доказателства, анализирани
поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира направените от
ответника оспорвания за ненастъпване на инцидента на заявеното място и различен
механизъм на ПТП, за недоказани от страната, която ги е навела, защото в тежест
на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните
доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените възражения на
ответника водят до тяхната неоснователност.
Отделно,
не се установиха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения
на ответната страна за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- установи се, че
единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през
необезопасена и неозначена дупка на пътното платно със значителни размери. Не
се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
С платежно
нареждане на 17.08.2015 г. ищцовото дружество е
платило на собственика на увреденото МПС, обезщетение в размер на 4088.10
лева.
С оглед горното,
съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на посочената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право
включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение
на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва
от обективното качество на вещта.
Не се
спори, че произшествието се намира в населено място и не е част от
републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от
ЗП и като такъв е публична собственост на Община Сливен /чл. 8, ал. 3 от ЗП/.
На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка
по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1,
т. 19 от ППЗДвП, тъй
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.
Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна
табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и
на основание чл. 49 от ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП
вреди.
Налице е
основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на резултата.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за да е налице задължение за водача да
избира скоростта така, че да може да спре. В тази връзка съдебният експерт е
категоричен, че повредите не могат да
се получат вследствие на амортизация и износване на материала, поради което
тези възражения на ответника са недоказани.
Според
заключението на съдебно автотехническа експертиза
нова гума заедно с монтажния комплект по средни пазарни е в размер на 4219.40,40 лв.
Задължението
на делинквента към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има
значение само за възникване на регресното право,
но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана. Такава е отправена и получена от
ответника на 02.10.2015 г. /л. 21 по делото/. Срок за доброволно плащане не е
предоставен, а погасяване не се установява. Обезщетението за забава се дължи за
периода от 01.07.2016 г. – 01.07.2019 г. възлиза в размер на 1250.70 лева –
колкото се претендира, предвид диспозитивното
начало в процеса /изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК, чрез ел.
калкулатор, възлиза в размер на претендираната сума/,
поради което акцесорната претенция следва да бъде
изцяло уважена.
Ответникът дължи и претендираната
законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода на процеса и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в съдебното
производство, съобразно уважената част на иска в общ размер на 744.40 лв., от
които 214.40 лв. заплатена държавна
такса, 300 лв. за вещо лице, 30 лв. заплатен депозит за свидетел и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ОБЩИНА
СЛИВЕН с ЕИК *********
и адрес гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1, представлявано от Кмета Стефан
Радев, ДЪЛЖИ
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Д. - Изпълнителни директори, сумата от 4108.10
лв. /четири хиляди сто и осем лева и 10 ст./, представляваща главница по
Договор за застраховка „Каско на МПС”,
застрахователна полица № 93001510032808, със срок на валидност от 26.05.2015
год. до 25.05.2016 год., мораторна лихва в размер на 1250.70
лв. /хиляда двеста и петдесет лева и 70 ст./, начислена за периода от
01.07.2016 г. до 01.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по ч.гр.д. № 3862/2019 г. по
описа на СлРС разноски в общ размер на 257.20 лв.
/сто петдесет и седем лева и 20 ст./, от които заплатена държавна такса в
размер на 107.20 лв. и 150 лв. заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с ЕИК ********* и адрес гр. Сливен, бул.
„Цар Освободител” № 1, представлявано от Кмета Стефан Радев, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Д. - Изпълнителни директори направените по делото разноски в общ
размер на 744.40 лв. /седемстотин
четиридесет и четири лева и 40 ст./, от които
214.40 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. за вещо лице, 30 лв.
заплатен депозит за свидетел, 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: