№ 15648
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20231110101473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Т. Д. ЕГН ********** искове с правно основание
чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.9 ал.1 и ал.2
от договор за кредит №....... г., сключен с ответника „...........“ ООД ЕИК .........., по
силата на които ищецът е бил задължен да заплати на ответника сумата в размер на
211,44 лв., представляваща такса за бързо разглеждане и сумата в размер на 314,60 лв.
представляваща такса за динамично плащане.
Ищецът твърди, че на 23.12.2021 г. сключил с ответника договор за кредит №....... г.,
съгласно който получил заемна сума в размер на 1000 лв. със задължение да я върне на
6 месечни вноски. Сочи, че в чл.9 от процесния договор кредиторът бил уговорил, че
кредитополучателят му дължи сумата в размер на 211,44 лв., представляваща такса за
бързо разглеждане и сумата в размер на 314,60 лв., представляваща такса за динамично
плащане. Счита, че процесните клаузи са в противоречие с императивни правни норми.
Навежда, че същите противоречат на добрите нрави, по същество се начислява печалба
за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в
ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор, респ. на клаузаите от
същия, предвиждащи заплащането на такси за бързо разглеждане и такси за динамично
плащане. Моли съда да прогласи нищожността на процесните договорни клаузи.
Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е
1
еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения
в съглашението, като същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в
съответствие със законовата формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за
заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне
на исковете.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:
За основателност на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за кредит №....... г.,
с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице
твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения,
че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават
значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Между страните не се спори и от представения по делото договор за кредит (л.21-23)
се установява, че на 23.12.2021 г. между ищеца и „...........“ ООД е възникнало
правоотношение по повод сключен договор за кредит № *********, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищцата сумата в размер на 1000 лв., срещу
задължение да я върне на 6 месечни вноски, при годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 38,11 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 26,93 %. Не се спори, че
съгласно чл. 9 ал.1 от договора е уговорено, че при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит,
като дължимата сума за това е в размер на 211,44 лева, която следва да се изплаща на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка една вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора. Не се спори също така, че в чл.9
ал.2 от договора е уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят е
заявил желанието си да ползва динамично плащане по своя кредит, като дължимата
сума за динамично плащане по кредита е в размер на 314,60 лева, дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
2
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Преценката относно
действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася
както до гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/. По силата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, таксите за бързо разглеждане и за динамично плащане
представляват действия по усвояването и управлението на кредита във времево
отношение. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези
допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид
сегашния му размер и съотношението между главницата, таксите за тези услуги и
възнаградителната лихва. Ето защо са налице неравноправни клаузи, с които реално се
3
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора. Съдът намира тези клаузи за нищожни и на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона,
е нищожна. Визираните клаузи, предвиждащи такса за бързо разглеждане и такса за
динамично плащане от договора имат за цел да заобиколят ограничението на чл. 10а
ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това,
клаузите за дължимостта на таксата за бързо разглеждане на искането и на таксата за
динамично плащане, противоречат и на добрите нрави; представляват 52. 61 % от
размера на предоставената сума /(526,04/1000)*100/; водят до неоснователно
обогатяване за кредитора, като предвиждат допълнително възнаграждение за същия,
което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъдат включени в
ГПР, като при това положение - заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез тях
се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП. Клаузите, предвиждащи плащане
на такса за бързо разглеждане на искането за кредит и за динамично плащане, са
установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо исковете за прогласяване на
недействителността на тези клаузи следва да се уважат, като основателни и доказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 50 лв. за държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение, както и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр.3 ЗЗД в
отношенията между Л. Т. Д. ЕГН **********, съдебен адрес гр..................... и „...........“
ООД ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., че клаузата на чл. 9,
ал. 1 от договор за кредит № *********/23.12.2023 г., визираща заплащане на
възнаграждение за "Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 211,44 лева и
клаузата на чл. 9, ал. 2 от договор за кредит № *********/23.12.2023 г., визираща
4
заплащане на възнаграждение за "Динамично плащане" в размер на 314,60 лева, е
нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...........“ ООД ЕИК .......... ДА ЗАПЛАТИ на
Л. Т. Д. ЕГН ********** сумата от 555 лева разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5