Решение по дело №154/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20203520200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 146

 

                                        гр.П., 28.08.2020 г.

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд,в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А., като разгледа докладваното от съдията АНД № 154 по описа за 2020 г.  на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на Д.Й.П. *** /първоначално адресирана до РС Р. където е било образувано анд № 883/2020 г., след което производството е прекратено и изпратено по подсъдност на ПпРС/, против НП № 38-0000450/24.03.2020 г. на Директора на РД „АА“ гр.Р., с което и на основание чл.179,ал.6,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/ за това, че „на 06.03.2020 г. около 12.00 ч., в област Т., на път II-51 км47+796, посока от гр.П. към гр.Б., като водач на състав от ППС състоящ се от влекач „Рено Магнум“ с рег.№ СВ **** АВ от категория N3, с прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№ С **** ЕС, собственост на „Куик линк“ООД, извършва обществен превоз на товари с лиценз на Общността, в момента на проверката с товар плочки, с отразен маршрут на движение от гр.И. до гр.С., като се установи, че П. извършва превоза с технически неизправно МПС – спукано предно обзорно стъкло на влекача „Рено Магнум“, като пукнатината е по цялата дължина и попада в зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло. Техническата неизправност е значителна“ -  нарушение по чл.139,ал.1,т.1,вр. с чл.104,ал.1 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, част I, т.3.2, б.“а“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка и техническа изправност на пътните превозни средства, Обн., ДВ, бр.104/2011 г.

В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че описаната като нарушена разпоредба по ЗДвП касае единствено проверка по време на извършване на ГТП и е неприложима при проверка на пътя. Твърди се също, че жалбоподателя не е собственик на управляваното ППС е не може да му бъде вменявана вина във връзка с техническата изправност, поради което издаденото НП следва да бъде изцяло отменено. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – РД“АА“ гр.Р., редовно призован, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На 06.03.2020 г. служители от РД“АА“ Р. – М. Д., И. Д.И. и И. С. И. извършвали проверки на територията на община П. по повод спазване на изискванията на обществен превоз на пътници и товари. На същата дата тримата били позиционирани на път II-51 км47+796, когато около 12.00 ч. спрели за проверка движещо се в посока от гр.П. към гр.Б.  ППС състоящо се от влекач „Рено Магнум“ с рег.№ СВ **** АВ от категория N3 и прикачено към него полуремарке от категория О4 с рег.№ С **** ЕС. Същото било управлявано от водача Д.Й.П. и извършвало превоз на плочки с маршрут от гр.И. към гр.С. При извършената проверка било преценено, че  водачът П. извършва превоза с технически неизправно МПС – спукано предно обзорно стъкло на влекача „Рено Магнум“, като пукнатината била по цялата дължина и попадала в зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло. Така описаната техническа неизправност била оценена от контролните органи като значителна и след изготвяне и на снимков материал /приложен/ бил съставен АУАН № 271803, с който и в съответствие с чл.36, ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против нарушителя за нарушени по чл.139,ал.1, т.1 във вр. с чл.104,ал.1 от ЗДвП и във вр. с Приложение 5, част I, т.3.2, б.“а“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без възражения, като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнително писмено възражение, след което било издадено атакуваното в настоящия процес НП № 38-0000450/24.03.2020 г. на Директора на РД“АА“ гр. Р., връчено лично на 07.05.2020 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както и от показанията на изслушаните в с.з. служители от РД“АА“ – М.Д., И. Д. И. и И. С.И.. Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя, като неправилно е определил нарушената правна норма и неправилно е приложил санкция.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:                               

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна състава на административното нарушение и да посочат точната законова разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ФЛ. Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че е налице яснота относно нарушението, за извършването на което жалбоподателят е бил санкциониран – обстоятелства, които не се оспорват и от негова страна.

                        В преценката си дали да издаде НП наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни  до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК /към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/ 1973 год., Сб.1992,  стр.530, където е посочено, че “… отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства…”.В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по несъмнен и убедителен начин от приобщените към делото доказателства.

От показанията на изслушаните в с.з. лица и приложените снимки се потвърждава,  че водачът П. е управлявал ППС – влекач „Рено Магнум“ с рег.№ СВ **** АВ със спукано предно обзорно стъкло, чиято пукнатина е по цялата дължина и попада в зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло, което според длъжностните лица представлява значителна техническа неизправност – преценка, която този съдебен състав изцяло споделя.  Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,  във вр. с чл. 101,ал. 4 от с. з. и във вр. с Приложение 5, Част I, т. 3. 2, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12. 2011 г. на МТИТС и правилно е санкционирано на основание именно чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.139,ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т.е. същата е обща и бланкетна, като отделно от нея визираната норма на чл.101,ал.4 от ЗДвП регламентира, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал. 1 от ЗДвП – в случая това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В Приложение 5, Част I, т. 3.2, б. "а" към Наредбата са посочени причините за неизправност на съответния елемент – в случая състояние на стъклата, а именно пукнато или променило цвета си стъкло или прозрачна плоскост (когато е разрешена) (извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло). Засегната е зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло или външните огледала не се виждат. След извършена от длъжностните лица визуална проверка е дадена и оценка на тази неизправност като значителна тъй като пукнатината е по цялата дължина на обзорното стъкло на влекача и попада в зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло. За подобно нарушение, посредством санкционната разпоредба на норма на чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП е предвидена фиксирана санкция глоба в размер на 200 лв. за този който управлява МПС при констатирани значителни неизправности /а не за собственика на МПС както неправилно се претендира в жалбата/. В случая е налице неясно и непълно описание на нарушението като съдът намира за необходимо да посочи, че констатираната неизправност е значителна, тъй като изцяло покрива критериите за това, дадени посредством легалната дефиниция по §1,т.72 от ДР на ЗДвП, а именно такива открити по време на проверка /но не само при извършване ГТП, каквато е второто неоснователно възражение в жалбата/ - които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия“. Ето защо съдът намира, че след като е извършвал обществен превоз на товар на 06.03.2020 г. със значително технически неизправно МПС т.а.“Рено Магнум“ с рег.№ СВ **** АВ – със спукано предно обзорно стъкло на влекача,като пукнатината е по цялата дължина и попада в зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло, жалбоподателят Д.Й.П. е осъществил състава на вмененото му по ЗДвП административно нарушение, за което правилно е наказан с фиксирано по размер наказание глоба. В случая законодателят не е предвидил минимум и максимум на административната санкция и не е предоставил на АНО оперативна самостоятелност да определи друг размер. Наред с това, видно от съобразителната част на обжалваното НП, наказващият орган при налагане на наказанието се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като мотивирано е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение – преценка, която съдът споделя, като следва да се посочи и това, че  това е така, предвид характера на обществените отношения, специалния лицензионен режим, на който са подложени превозвачите, респ. и поставените по-високи изисквания с оглед гарантиране сигурността на транспорта и товара. Поради гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

                        Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0000450/24.03.2020 г. на Директора на РД“АА“ Р., с което и на осн.чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП, на Д.Й.П. ***, ЕГН-**********, с адрес ***,  за нарушение по чл.139,ал.1,т.1,вр. с чл.104,ал.1 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, част I, т.3.2, б.“а“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

                        РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: