РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20215300900847 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б „а“ КЗ.
Ищецът Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. *****, област ****, община *****, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Г.ф. – гр. *****, ул. „******“ № *, ет.*, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило
на *****г. ПТП в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2020г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на ****г. между с. ***** и с. ****, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******, А. В. Я.
нарушил правилата за движение, като ударил движещата се в същата посока каруца, с което реализира ПТП и в резултат на което
пострадал ищецът, който пътувал като пътник в лекия автомобил. Твърди, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно
производство № 447/ 2020г. по описа на РУ ****, нов № 576/ 2020г. Твърди, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № **** не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът
твърди, че в резултат на процесното ПТП е получил следните травматични увреждания: разкъсно- контузна рана в областта на шията
преларингорано, достигаща до външните мускули, с дължина около 7 см и разкъсно- контузна рана в областта на горна лява вежда и
ляво слепоочие; наличие на множество двигателни артефакти; наличие на костен фрагмент /вероятно зъб/ в стомаха; наличие на
задебеляване на лигавицата на десния максиларен синус; дискова протурзия на ниво Л3-Л4 към спиналния канал и оформен заден
остеофит. Проведено е стационарно медикаментозно лечение и оперативна интервенция – ексцизия на лезия на кожа. Настъпили са
усложнения при лечението на прорезната рана в областта на шия, диагностицирана е фистула в областта на оперативната рана,
назначено е консервативно лечение и е направена втора операция, при която е затворена фистулата на ларинкса. Ищецът твърди, че
претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания от получените травматични увреждания, както и болки
и страдания, изпитани в периода на лечението и възстановяване. Твърди, че силно ограничил социалните си контакти поради болката,
дискомфорта и страданията, които изпитвал от раните по шията. Засегнати са били и силно ограничени движенията на главата поради
дълбочината на нараняванията. Оплаквал се от болки при преглъщане, хранене и говорене. При заемането на определено положение
на тялото изпитвал болезненост и бързо умаляване заради нараняванията по тялото. Изпитвал трудности при извършването на
ежедневни дейности. Срамувал се от раните на шията и по лицето, както и от оперативните белези. Не желае да излиза сред хора,
защото чувства неудобство от загрозения външен вид. Страдал от главоболие и остри болки в лицевата област поради травмата и
раната в областта на слепоочието. Оплаквал се от болки в мускулите на шията. Все още изпитва болезненост и дискомфорт от
нараняванията. Твърди, че изживял силен стрес, който рефлектирал върху общото му емоционално съС.ие. Станал раздразнителен,
избухлив и с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на страх и безпокойство, изпитва страх и неувереност от
МПС, не може да спи спокойно и сънува кошмари. Загубил апетит. Станал апатичен, тревожен и се затворил в себе си. Ищецът
твърди, че на 12.10.2020г. е предявил претенция към ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за което е
образувана съответна щета, като на 29.12.2020г. ищецът е получил отказ.
Ответникът Г.ф. – гр. **** с отговора на исковата молба е оспорил оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция, по която е образувана щета, но твърди, че се касае за бланкетно подадена
молба, към която не са били приложени доказателства за наличието на ПТП и причинна връзка с уврежданията. Твърди, че
процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство между водача на превозното средство, теглено от
животинска тяга, и водача на МПС-то. Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
като излага съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и
в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал без предпазен колан.
С допълнителната искова молба ищецът твърди, че е пътувал на предна дясна седалка в автомобила, като в резултат на удара
между автомобила и движещата се пред него каруца, последната се разцепила на две части /предна и задна/, като водачът Я. не е
успял да овладее автомобила, същият е напуснал платното за движение в дясно, преобърнал се е по таван и се установил на четирите
1
си гуми в храсти край пътя. С допълнителната искова молба се оспорват направените от ответника възражения, като се излагат доводи
за тяхната неоснователност.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба. С допълнителния отговор на исковата
молба се поддържат направените с отговора на исковата молба искания, възражения и оспорвания. Оспорват се направените с
допълнителната искова молба възражения, по изложени с отговора съображения.
В първото по делото съдебно заседание, преди изготвяне на доклада по делото, ответникът допълва възражението си за
съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът е знаел, че водачът на автомобила, в който е пътувал, е непълнолетен и
неправоспособен. Възражението е допустимо, налице е хипотезата на чл.147, ал.1 от ГПК относно обстоятелствата, на които се
основава възражението.
По същество ищецът, чрез пълномощника си адв. Т., пледира за уважаване на иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
По същество, ответникът чрез пълномощника си адв. П. пледира за отхвърляне на иска изцяло, в условията на евентуалност
за присъждане на намален размер на обезщетение при отчитане на съпричиняване на вредите от пострадалия, и за присъждане на
разноските в производството. Развива подробни съображения в представена писмена защита.
По делото е конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, А. В.
Я., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. *****, община ******. Третото лице не взима становище по основателността на предявения
иск.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и албум за посетено
местопроизшествие /л.197- л.201/ се установява, че на ****г., на пътя между с. ****** и с. ****, е настъпило ПТП, с участници лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. №***** управляван от А. В. Я. и ППС, теглено от животински впряг /каруца/. Автомобилът се е
движил в посока с. *****, като в същата посока се е движила и каруцата, ударът е настъпил на около 1.9 км от с. *****, в посока с.
*****, в дясната лента на платното за движение.
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и за установяване на причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и претърпените от ищеца телесни увреждания по делото са събрани гласни доказателства
– изслушани са показанията на свидетелите С. И. и М. К., както и е изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. М. и от в.л. д-р Б.. Изслушана е и повторна САТЕ /по въпросите, касаещи автотехническата част/,
изготвена от в.л. инж. П..
Безспорно се установява от показанията на двамата свидетели, че ищецът е пътувал като пътник в автомобила, на предна
дясна седалка, като показанията на двамата свидетели за тези обстоятелства са еднопосочни.
Показанията на двамата свидетели са противоречиви относно обстоятелството къде се е намирала каруцата преди да настъпи
ударът между нея и автомобила. Съгласно показанията на св. С. И., който е пътувал в каруцата и е седял отзад в нея, каруцата се е
движила по главния път, А. е карал силно, зад каруцата, опитал се е да я изпревари, но отсреща е идвала кола, А. не е могъл да спре и
е ударил каруцата отзад. Според свидетеля колата е ударила каруцата отзад в лявата част на каруцата. След удара колата се
изхвърлила отдясно на посоката на движение на каруцата и била по таван в шипките. По пътя между двете села пътят е прав, има един
завой, който е надясно в посоката на движение на каруцата, колата не ги е ударила в завоя, а след това на правото.
Съгласно показанията на св. К. каруцата се е появила внезапно на пътя, А. е ударил спирачки, но отпред е идвала друга
кола. Ударили се в дясната част на колата, а ударът бил в лявата част на каруцата. На пътя между двете села има завой на ляво, в
завоя е станал ударът, точно там имало отдясно черен път, каруцата излязла от него, искала да се включи пред колата, движела се
бавно, не видели каруцата, защото били в завоя. След удара колата се обърнала по таван и после пак на гумите.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не
противоречи на събраните по делото доказателства.
Съгласно заключението основа причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на
лекия автомобил не е реагирал с намаляване на скоростта или спиране, когато е получил възможност да забележи каруцата.
Независимо дали каруцата се е движила по платното за движение пред автомобила или каруцата е навлязла в платното за движение от
черен път отдясно пред автомобила, то водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при своевременна реакция от негова страна.
Еднопосочни са изводите на вещото лице и по повторната САТЕ, съгласно което и в двата случая – при движение на каруцата по
платното за движение и при навлизане на каруцата от дясно на платното за движение, водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да избегне удара, ако задейства своевременно спирачната система на автомобила. Настоящият съдебен състав кредитира
2
изцяло заключението по повторната САТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото
доказателства.
Съгласно заключението по КСМАТЕ в резултат на процесното ПТП ищецът е получил разкъсно- контузна рана в областта
на шията отпред с дължима около 7 см, разкусно- контузна рана в областта на горната лява вежда, ляво слепоочие, на главата, на
горната устна и брадата. Като усложнение се е получила фистула между гръкляна и кожата в предната част на шията, която е била
излекувана оперативно. Това усложнение се дължи на травмиране на тъканите в предната част на шията, вкл. на гръкляна, с
насложена инфекция от замърсяването на раната. Фистулата се дължи на инфекция, внесена от травмиращия елемент, нараняването е
станало с нестерилен предмет, поради което вещото лице приема, че е налице причинно- следствена връзка между фистулата и
процесното ПТП /о.с.з. от 12.09.2022г./. Лечението на ищеца е било оперативно и медикаментозно, претърпял е две операции: първата
е била за възстановяване на тъканите в областта на нараняванията, втората – по повод образувалата се фистула. Ищецът е изпитвал
болки, които са били по- интензивни в началото. След зарастването на раните са останали белези по кожата, които са козметичен
дефект до края на живота. Според вещото лице, с оглед на това, че няма медицински документи от проведени контролни прегледи и
актуална медицинска документация, консултации по повод на оплаквания и изследвания, към момента ищецът е в добро здравословно
съС.ие с налични козметични дефекти. В о.с.з. от 12.09.2022г. вещото лице д-р Б. пояснява, че и след двете операции теоретично
възстановяването трае около 2-3 седмици, като в случая възстановителният период след първата операция се е застъпил с втората
операция. През този период ищецът е изпитвал по- интензивни болки, в началото е изпитвал болки, които са били отшумаващи в хода
на лечението и след приключване на възстановителния период ищецът не би следвало да изпитва болки.
Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че причина за настъпилото ПТП е противоправното
поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ А. Я., който е нарушил ЗДвП. Водачът Я. е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, при спазване на правилата за движение по пътищата, имал е техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при своевременна реакция от
негова страна. На следващо място се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания на в
областта на шията, лицето и главата.
По делото са изслушани показанията на св. В. Г., св. М. К. и св. Й. Д. относно техните преки впечатления за съС.ието на
ищеца след катастрофата и по време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на ищеца са полагали за
него, тъй като същият е имал затруднения при движение и обслужване за ежедневни дейности.
От показанията на св. Г. /във фактическо съжителство с ищеца/ се установява, че докато бил в болницата ищецът не можел
да гълта яденето и се оплаквал, че много го боли, не можел да ходи, хранел се само със супа, главата не можел да си държи, много го
боляло. Супата била от болницата. Десет дена бил в болницата. После като го изписали още пет дни вкъщи не можел да ходи и да яде.
Свидетелства, че била придружител на ищеца в болницата, останала 10 дни, била с него до последно, спяла в леглото при него.
Съгласно показанията на св. К. /племенник на ищеца/ ищецът първият път седял в болницата една седмица, втори път не е
влизал в болница. Свидетелят не е виждал ищеца в болницата, посетил го вкъщи, ищецът вече бил „..по – така, по- оправен…“.
Приемал специална храна – супа в чаша, която ядял с лъжица. Боляло го, където бил нарязан /шията/, свидетелят не знае дали ищецът
е имал други оплаквания.
От показанията на св. Й. /брат на ищеца/ се установява, че свидетелят бил придружител на ищеца в болницата, два дена бил
при него, иначе десет дни били при него, поС.но го посещавали в болницата, родата го посещавала. Ищецът бил много зле, бил
посинен, не можел да стане, не можел да си движи главата нагоре. Около месец, месец и нещо бил така. След като го изписали от
болницата не можел да гълта и ядял само течности. Имал превръзка на шията, те сменяли превръзките, това продължило месец –
месец и нещо. Имал белези по шията и челото. Страх го било да се качи вече в кола. Преди работел тук – там, сега вече не работел,
защото го било страх. Издържал се от помощи от социалните. Преди бил усмихнат, сега бил много променен, бълнувал.
По делото не е спорно, че към датата на пътния инцидент *****г. процесният лек автомобил „Фолксваген Голф“ не е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което ангажира отговорността на Гаранционния фонд
за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получените травматични увреждания.
По делото не е спорно, че ищецът е отправил претенция към ответника и е образувано щета, както и че към момента не е
налице изплатено от ответника обезщетение. Извънсъдебната претенция е отправена на 12.10.2020г.
За да бъде успешно проведен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 558, ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ,
следва да са осъществени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени
елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач да няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ и увреденото лице да е сезирало Гаранционния фонд по предвидения в чл.
558, ал. 3 от КЗ ред и същият да не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, да е отказал плащане на
обезщетение или увреденият да не е съглА. с размера на определеното обезщетение /чл. 558, ал.5 от КЗ/.
По отношение на претендираните неимуществени вреди от ищеца са осъществени всички горепосочени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, който дължи на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Налице са противоправно
3
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДвП, извършено виновно; неимуществени вреди и
причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите, както и предпоставките по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ и чл. 558,
ал. 5 КЗ - факти, установени с приетите по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства и заключение по КСМАТЕ
и повторна САТЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания в резултат на процесното ПТП е доказан по основание, а
размерът следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени вреди съдът съобрази следните
обстоятелства: получените от ищеца физически увреждания – разкъсно- контузни рани в областта на шията, горна лява вежда, ляво
слепоочие на главата, на горната устна и брадата, които са леки телесни повреди; настъпилото усложнение- получила се фистула
между гръкляна и кожата в предната част на шията; извършените две оперативни интервенции – за възстановяване на тъканите в
областта на нараняванията и по повод образувалата се фистула; претърпените от ищеца болки и неудобства от физическо естество,
присъщи на уврежданията; характерът и продължителността на лечението с общ възстановителен период 2-3 седмици след всяка
операция, като в случая възстановителният период след първата се е застъпил с този след втората операция за премахване на
фистулата. Съдът съобрази, че през възстановителния период ищецът е търпял болки, които са били по- интензивни в началото и са
отшумявали в хода на лечението, както и възстановителният процес е приключил успешно и ищецът е в добро общо здравословно
съС.ие с налични козметични дефекти.
От разпита на тримата свидетели не се установява ищецът да е претърпял всички описани в исковата молба неимуществени
вреди. Безспорно ищецът е търпял болки и страдания в резултат на травматичните увреждания, но се установява болките да са били с
интензитет и продължителност над обичайните за претърпените от ищеца травми. Не се установяват твърденията на ищеца за силно
главоболие и остри болки в лицевата област поради травмата и раната в слепоочието. Липсват обективни данни за това, както и че
ищецът не е могъл да се движи, имал е необходимост от чужда помощ за извършване на обичайни дейности за определен период от
време. Не се установява от свидетелските показания, че ищецът продължава и към момента да се оплаква от болки в мускулите на
шията, както и че продължава да изпитва все още болезненост и дискомфорт от нараняванията. Показанията на разпитаните свидетели
са неясни, вътрешно противоречиви и в по- голямата си част лишени от конкретика. Свидетелстват, че ищецът бил „много зле“, без да
става ясно в какво се изразяват конкретните му страдания, както и тяхната продължителност. Свидетелстват, че ищецът не можел да
прави нищо, което от една страна е лишено от конкретика, а от друга страна не се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства, които не мотивират извод, че съС.ието на ищеца е било такова, че същият е бил в невъзможност да се обслужва.
Показанията на св. Г. /която е във фактическо съжителство с ищеца/ и св. Й. /брат на ищеца/ си противоречат в частта кой и колко
време е бил придружител на ищеца в болницата. Не се установяват и твърденията на ищеца за негативното отражение върху
психиката и емоционалното му съС.ие вследствие на процесното ПТП, както и че изпаднал в социална изолация, тъй като заради
белезите и загрозения си външен вид не искал да излиза сред хора. Показанията на св. Й. са неубедителни и най- вече лишени от
конкретика относно настъпилите личностни промени у ищеца.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост,
съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на настъпването им и обстоятелствата, при които са извършени,
вредоносния резултат. С оглед на това съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определи на 20 000 лв. С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за
репарация на търпените от ищеца неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищецът е пътувал без предпазен колан, както и че на ищеца е било
известно, че водачът на автомобила е неправоспособен и непълнолетен.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна,
т.е. с действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за
съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в
пряка причинно- следствена връзка и с поведението на самия увреден.
В настоящия случай възражението за съпричиняване, изразяващо се в неизползване на предпазен колан, се явява
неоснователно, тъй като макар и да няма категорични данни, че ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан по време на
процесното ПТП, то това обстоятелство се явява без значение, тъй като нараняванията, които е получил ищецът не зависят от
наличието или липсата на предпазен колан. Ищецът е щял да получи същите наранявания и при поставен колан, с оглед на механизма
на получаването им, а именно проникване вътре в купето, в зоната на пътника на предна дясна седалка, на деформирани детайли от
автомобила /счупени стъкла/ и евентуално на части от другото ППС, участвало в ПТП. Подвижните части на тялото като ръце, крака,
глава и шия, са достъпни за въздействие от детайли на купето, независимо от използването на предпазен колан.
По отношение на второто повдигнато възражение за съпричиняване – че ищецът е знаел, че водачът А. Я. е **** и че е
управлявал автомобила без да е имал свидетелство за управление на МПС, се установява горепосочения конкретен принос от страна
4
на ищеца. Налице е доказаност на възражението за съпричиняване, изразяващо се в знание на пострадалия, че А. Я. е
неправоспособен. По делото безспорно се установи знание у ищеца, че А. Я. към процесното ПТП е бил непълнолетен и не е имал
свидетелство за управление на МПС. В о.с.з. от 06.06.2022г., по реда на чл.176 ГПК, ищецът е заявил, че А. не е имал книжка да
управлява кола, защото е бил малък, бил е на *** години. Еднопосочни са изявленията на ищеца, дадени по досъдебното
производство, при разпита му в качеството на свидетел пред разследващия орган, където е заявил, че А., който му е син /с
уточнението, че не го е признал/ е нямал книжка. В случая се установява рисково поведение на ищеца, с което той е спомогнал за
собствено си увреждане – съзнателен и свободно формиран избор на пострадалия, по отношение на който е налице знание за факта, че
водачът на МПС, в което пътува, е непълнолетен и неправоспособен. Съгласно константната съдебна практика на ВКС налице е
принос за настъпване на вредоносния резултат от пострадалото лице в хипотезата, когато е пътувало в моторно превозно средство,
управлявано от непълнолетен и неправоспособен водач, при знание за тези факти. В този смисъл е Решение № 3/ 04.04.2019г., т.д. №
1267/ 2018г., I т.о. на ВКС.
Ето защо, съдът намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за основателно и доказано. Съдът намира,
че е налице съпричиняване в размер на 50%, предвид на което определеното обезщетение следва да бъде намалено до размер от 10
000 лв.
Предвид на изложеното иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
10 000 лв., като до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за присъждане на законна лихва.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от 02.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът е сезирал Гаранционния фонд на 12.10.2020г., като с молбата е представил препис от констативен
протокол с пострадали лица. Възражения от ответника относно началния момент на претендираната от ищеца забава не са направени.
В частта по разноските.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и
чл.36 от ЗАдв, но по делото не е представен договор за правна защита и съдействие и съответно няма доказателства за сключен такъв,
както и за постигната уговорка между ищеца и негов пълномощник да бъде предоставена безплатна правна помощ. Предвид на което
на процесуалния представител на ищеца не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. За направените по делото разноски са
представени доказателства. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за
присъждане на разноски е основателно за сумата 106,70 лв.
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 400 лева, държавна такса съобразно уважената част от исковата
претенция, както и сумата от 106,70 лв., възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ф.– гр. *****, ул. „******“ № *, ет.*, да заплати на Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. *****, област ****,
община *****, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на *****г. ПТП, в размер на 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Г.ф. – гр. *****, ул. „****“ № *, ет.*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд- Пловдив, съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на 400 /четиристотин лева/ лева, както и сумата от 106,70
лв. /сто и шест лева и седемдесет стотинки/, възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на съда, за производството по търг.
дело № 847/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. *****, област ******, община *****, да заплати на Г.ф. – гр. ****, ул.
„****“ № *, ет.*, разноски в размер на 856,70 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и седемдесет стотинки/ за производството по
търг. дело № 847/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумата може да бъде изплатена от Г.ф. – гр. ***** на ищеца по следната бА.а сметка: IВАN: *************,
„***************" АД, с титуляр Р. А. Д..
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника А. В. Я., ЕГН **********, с
поС.ен адрес с. *****, община ******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Пловдив:_______________________
6