ОПРЕДЕЛЕНИЕ
15.09.2020 г.
№1481
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, 16 състав,
На двадесет и втори юли, две хиляди и двадесетата година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
при
секретаря Ваня Петкова,
след като разгледа докладваното от съдията АД №
686/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, 16 състав, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано за
разглеждане по реда на чл.268 от ДОПК по постъпила жалба от „Си Финаси Груп“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, против Решение № 63/21.02.2020 г. на Директора на ТД
на НАП Пловдив, с което на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без
уважение като неоснователна жалба на „Си Финаси Груп“
ЕООД против отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С
200026-012-0000010 от 27.01.2020 г., издаден на основание чл.208, ал.2 от ДОПК
от главен публичен изпълнител в Дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив.
С жалбата си, както и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. и в писмена защита по същество,
се иска отмяна на обжалваното Решение на Директора на ТД на НАП Пловдив и
задължаване на административния орган да постанови отмяна на наложена по изпълнително
дело възбрана, като това искане са поддържа конкретно само по отношение на
вдигане възбраната върху недвижим имот, съставляващ сграда с идентификатор ***.
Изложени са редица съображения по същество, като се твърди, че задълженията на
ЕТ „Плам – К.Ж.“, които са били обезпечени с възбраната, са вече погасени
поради изтекла абсолютна давност; възбраната не обезпечава други публични
вземания и конкретно тези установени за „Мания“ ООД- приобретател
по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие с прехвърлител ЕТ „Плам- К.Ж.“; не съществува правна
възможност за принудително изпълнение от страна на НАП върху възбранения имот, предвид придобиването му въз основа на
постановление за възлагане от ЧСИ от жалбоподателя в рамките на изпълнително
производство; възбраната не създава противопоставимост
и не брани права на купувача от публичната продан и последващите
приобретатели; налице е учредена по-рано договорна
ипотека върху възбранения имот в полза на банка, като
обезпеченото с нея вземане е придобито от жалбоподателя по силата на договор за
цесия; налице е несъразмерност на наложеното обезпечение с размера на
публичното вземане. Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата Директор на ТД на НАП
Пловдив, в представено писмено становище, чрез процесуалния представител
юрисконсулт М. в съдебно заседание и в писмена защита прави искане за частично
прекратяване на производството поради липса на правен интерес в частта относно
обжалване отказа за отмяна на обезпечителни мерки по отношение на сграда с
идентификатор ***, предвид наличното вдигане на възбраната от публичния
изпълнител. По същество по отношение на останалата част от жалбата се изразява
становище за нейната неоснователност, като се прави позоваване на ТР
№1/10.07.2018 г. на ВКС в частта му относно произнасянето на съда, че
възбраната не се вдига при извършване на публична продан, сочи се, че не са
налице основанията по чл.225 от ДОПК, както и че е налице непогасено по давност публично вземане с длъжник „Мания“ ООД, че не
е налице несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на
вземането, както и че е изтекъл срокът по чл.172, ал.1 от ЗЗД по отношение на
въпросната ипотека върху имота, на която се позовава жалбоподателят и тя не
може да се противопостави на вписаната възбрана. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от 500 лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери, че така депозираната жалба се явява недопустима и поради това следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати по следните съображения:
Установява се, че с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1 от ДОПК, във връзка с
чл.201-207 от ДОПК изх. № С11-822 от 12.05.2009 г., публичен изпълнител при ТД
на НАП офис Хасково е наложил по две изпълнителни дела - изп.
дело № 22427/09.09.2008 г. и и.д. № 23466/08.05.2009 г.
- възбрана върху недвижими имоти на длъжника ЕТ „Плам –К.Ж.“ гр.Харманли, а
именно върху сграда с ид. ***, сграда с идент. **** и сграда с идент.***,
находящи се в гр. Харманли. Възбраната била вписана в
съответната Служба по вписванията на 15.05.2009 г. Впоследствие, с
постановление изх. № С-11-882-2 от 10.06.2009 г. на публичен изпълнител
наложените по-рано обезпечителни мерки били отменени частично, като наложената
възбрана по отношение на недвижимите имотите с идент.***
и *** е била вдигната.
По силата на договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 5.10.2009 г., вписан на 29.12.2009 г., ЕТ „Плам- К.Ж.“
прехвърлил на „Мания“ ООД гр. Харманли правото на собственост върху търговското
си предприятие, като в обема на прехвърлените права били включени и въпросните
сгради, вкл. и тази с идент.***.
По изпълнително дело № 20128750400646 по
описа на ЧСИ Рег. № 875 З.З.с взискател
„Си Финаси Груп“ ЕООД и длъжници ЕТ „Плам – К.Ж.“ и „Мания“ ООД, с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2012 г. на ЧСИ З.З.въпросният имот сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Харманли, като собственост на „Мания“
ООД, била възложена върху взискателя „Си Финаси Груп“ ЕООД при приложението на чл.495 от ГПК.
Постановлението влязло в сила на 29.09.2012 г. и било вписано на 12.10.2012 г.
в Службата по вписванията.
С молба от 14.01.2020 г. на „Си Финаски Груп“ ЕООД до ТД на НАП Пловдив - офис Хасково било
поискано вдигането на възбраната върху описаните по-горе имоти, предмет на
първоначалното постановление за налагане на възбрана, вкл. този с ид.***. По молбата бил постановен отказ за отмяна на
обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК от главен публичен
изпълнител с изх. № С200026-012-0000010/27.01.2020 г. по изпълнително дело №
26080006372/2006 г., образувано срещу „Мания“ ООД, с мотив, че не са налице
основанията на чл.208, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.225, ал.1, т.5 от ДОПК. Срещу отказа постъпила жалба от „Си Финаси Груп“ ЕООД пред Директора на ТД на НАП Пловдив,
който в производство по чл.266, ал.1 от ДОПК с обжалваното пред настоящия съд
Решение № 63/21.02.2020 г. оставил без уважение като неоснователна жалбата на
основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК.
От изложеното е видно, че
дружеството-жалбоподател няма качеството
нито на длъжник, нито на взискател по
изпълнителните дела, по които е първоначално наложена възбраната за
обезпечаване вземането срещу ЕТ „Плам –К.Ж.“, нито по изпълнителното дело, по
което се е произнесъл с отказ от отмяна на наложната възбрана публичният
изпълнител и по което се твърди тя да продължава да действа като обезпечава
събирането на публичните вземания на приобретателя по
договора за прехвърляне на търговско предприятие „Мания“ ООД. Напротив, дружеството - жалбоподател „Си
Финанси Груп“ ЕООД се явява трето лице,
заявяващо самостоятелни права върху възбранен имот.
Действително, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1, т.3 от ДОПК третото лице със самостоятелни права върху обекта на
изпълнението е признато за страна в производството по принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от ДОПК обаче, отмяна на обезпечението се
извършва от публичния изпълнител служебно
или по искане на длъжника в
предвидените в нормата хипотези. Сиреч, не е предвидена изобщо възможност за
трето лице, макар и такова със самостоятелни права върху обекта на
изпълнението, да иска отмяна на обезпечението.
Надлежната процесуална легитимация е абсолютна
положителна предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство.
В хипотезата на чл.208 от ДОПК тя не следва само от твърдението на търсещия защита субект за
съществуването на засегнато от правния спор право, а е ограничена с
разпоредбите на чл.208, ал.1 и 2 от ДОПК до лицето с качеството длъжник в изпълнителното производство. Той
е единствената страна в изпълнителното производство, която е легитимирана да
иска отмяна на обезпечението и само за него следователно отказът за отмяна
поражда правото на защита, осъществявано по реда на чл. 197,
във вр. с чл. 208, ал.2 от ДОПК. За третото лице, засегнато
от изпълнението, включително и от налагането на обезпечителни мерки, редът за
защита принципно е по чл.197, ал.5 от ДОПК - чрез обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, но от това лице, което към датата на запора или възбраната упражнява
фактическа власт върху обекта на запора /възбраната/, какъвто не е настоящият
случай, респективно налице е исковият ред по чл.269 от ДОПК за установяване по отношение на длъжника и на взискателя
на правата на третото лице върху обекта на изпълнение. Ето защо и правилно
производството пред административния орган по обжалване на въпросния отказ на
публичния изпълнител за отмяна на обезпечението и съответно вдигане на
възбраната е било разгледано по реда на чл.266 от ДОПК, като обжалване действие
на публичния изпълнител, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение, защото
на практика защитата на трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху
която е насочено принудителното изпълнение, може да бъде реализирана единствено
по реда на чл.266 и сл. от ДОПК / по арг. от чл.266, ал.4 от ДОПК/.
Обжалваното пред съда решение № 63/21.02.2020 г. на Директора на
ТД на НАП Пловдив е основано на разпоредбата на чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, като
обаче в чл.268,
ал.1 ДОПК не е предвидена
възможност за обжалване пред съда на решенията по чл.267, ал.1, т.5 от ДОПК /а и по
т.4 също/ за третото лице, а само за длъжника и взискателя.
Следователно и изводът е, че третото лице
със самостоятелни права върху вещта може да обжалва действията на публичния
изпълнител само по административен ред.
На третото лице, засегнато от изпълнението е предоставена възможността за
защита по чл.269, ал.1 от ДОПК. В този смисъл е налице и трайна съдебно
практика на ВАС, обективирана напр. в Определение № 386 от 2015 г. по адм.
д. № 15058/ 2014 г., Определение
№ 7229 от 2015 г. по адм. д. № 6634/2015 г., Определение № 5888 от 8.05.2009 г. на по адм. д. № 4666/2009 г., Определение № 8990 от 2020 г. по адм. д. № 6029/2020 г. и др.
Ето защо и тъй като жалбоподателят не е
сред лицата, които да могат да обжалват действията на публичния изпълнител пред
съда, то съдът не следва да се произнася по същество по така депозираната жалба
и наведените от страните доводи, като ще следва да отмени определението си, с
което на делото е даден ход по същество, да остави без разглеждане като
недопустима жалбата и да прекрати производството по делото.
При такъв изход на спора и заявено искане, на
ответника по жалбата ще следва да се присъдят разноски. Производството по чл.268 ДОПК е особено
производство, различно от производството по обжалване на
ревизионните актове, поради което специалната
разпоредба на чл.161 ДОПК, на която очевидно се позовава ответника, за да заяви искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 500 лева, е неприложима /в този
смисъл Определение №
3544/2018 г. по адм. д. № 3319/2018
г. по описа на ВАС/. Поради това и искането за присъждане на възнаграждение от 500 лева,
което е основано на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не може да бъде уважено. Ето защо и на основание приложимата норма на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ ще следва да се уважи претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи такова
съобразно с характера и тежестта на производството и осъществения обем
представителство в размер на 150 лева.
С оглед горните мотиви и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 22.07.2020 г.,
с което на делото е даден ход по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Си Финаси Груп“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, против Решение № 63/21.02.2020 г. на Директора на ТД
на НАП Пловдив, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.
дело № 686/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, 16 състав.
ОСЪЖДА „Си Финаси Груп“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.“Пловдив- Север“ № 64А, да заплати
на Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за по приходите сумата
150 /сто и петдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: