РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Шумен, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20243600100474 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е започнало по искова молба подадена от Н. И.
Т., ЕГН **********, гр. ........, ул. „..........“ №10 против „Кредит инкасо инвестмънтс бг“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 с искане да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 80 985.78 лв., като суми, за които е издаден
изпълнителен лист от 13.06.2018 г., както и Заповед за незабавно изпълнение на основание
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1739/2018 г. по описа на ШРС. Сочи, че съобразно заповедта за
незабавно изпълнение сумата от 80 985.78 лв. се формира, както следва – 42 157.20 лв. –
главница, 1340.74 лв. – законна лихва за периода от 04.07.2024 г. – 26.09.2024 г., 31 497.99 лв.
– неолихвяеми вземания, 230 лв. – разноски по изпълнителното дело и 5759.85 лв. – такси
по тарифата към Закона за ЧСИ. Сочи, че за осъждането си за посочените суми е узнал на
26.09.2024 г., когато му било връчено уведомление по изпълнителното дело №643/2024 г. по
описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ. Било установено, че изп.д. №643/2024 г. по описа на ЧСИ с
№876 на КЧСИ е второто изпълнително дело образувано с един и същ изпълнителен лист.
Първото изпълнително дело било №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ, по което ПДИ е
била връчена на 21.12.2018 г., а последното изпълнително действие е от 01.04.2022 г., като
делото било прекратено на 19.03.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посоченото
изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ било образувано по молба на „Банка ДСК“
ЕАД като взискател. По делото като действия насочени към принудително изпълнение били
наложени запор на лек автомобил, като се установило, че същият е бил с прекратена
регистрация – т.е. намира, че не е бил наложен запор, както и запор на банкови сметки в
„ПИБ“ АД и „ЦКБ“ АД, като по тези сметки е върната информация, че запор е наложен, но
1
по същите няма наличност. На 16.03.2022 г. ищецът, който бил длъжник по посоченото
първо изпълнително дело №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ, получил съобщение от
ЧСИ, че изпълнителното дело е прекратено. Прекратяването влязло в сила на 01.04.2022 г.
На 21.05.2024 г. оригиналът на изпълнителният лист бил върнат на представител на
ответника. На база на същия изпълнителен лист било образувано второто изпълнително
дело №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ, но този път с взискател ответника -
„Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД. Твърди, че към момента на образуване на второто
изпълнително дело е бил изтекъл срок от повече от пет години, в който не били извършвани
изпълнителни действия, като намира, че той е изтекъл за периода от 22.02.2019 г. – датата на
налагане на запорите по банкови сметки по изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ
до датата на образуване на второто изпълнително дело - №643/2024 г. по описа на ЧСИ с
№876 на КЧСИ – 04.07.2024 г. Освен това сочи, че вероятно в някакъв момент вземането по
изпълнителния лист е било цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на ответника „Кредит инкасо
инвестмънтс бг“ ЕАД, но сочи, че ищецът не е бил уведомен за цесията. Ето защо моли да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че в негова полза не съществува
вземане от ищеца Н. И. Т., формирано, както следва – 42 157.20 лв. – главница, 1340.74 лв. –
законна лихва за периода от 04.07.2024 г. – 26.09.2024 г., 31 497.99 лв. – неолихвяеми
вземания, 230 лв. – разноски по изпълнителното дело и 5759.85 лв. – такси по тарифата към
Закона за ЧСИ, за които суми е издаден изпълнителен лист №1081/13.06.2018 г. и Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №837/13.06.2018 г. по ч.гр.д. №1739/2018 г. на ШРС
поради изтекла погасителна давност. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски.
По делото в дадения по закон двуседмичен срок е бил депозиран отговор на
исковата молба от ответника „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД. В него е посочено, че
искът е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че между ищецът като поръчител и
„ОТП факторинг България“ ЕАД като кредитор бил сключен договор за кредит №36543705.
Универсален правоприемник на „ОТП факторинг България“ ЕАД в по-късен момент станала
„Банка ДСК“ ЕАД. Твърди, че по молба на „ОТП факторинг България“ ЕАД било
образувано на 19.07.2018 г. изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ по издаден на
13.06.2018 г. изпълнителен лист. Намира, че на тази дата - 19.07.2018 г. е била за пръв път
прекъсната погасителната давност по процесното вземане. Сочи, че ПДИ е връчена на
21.12.2018 г., а на 20.02.2019 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор по
банкови сметки на длъжника в ПИБ АД и в ЦКБ АД, като подробно обосновава твърдението
си, че момента на изпращане на запорното съобщение е и момент, който прекъсва давността.
Счита, че не е необходимо вземането, върху което се налага запор да е действително
съществуващо като сочи и практика – Определение №95/10.02.2022 г. по гр.д. №/2021 г. на
ІІІ ГО на ВКС. Намира, че след тези действия е започнала да тече нова петгодишна давност.
Твърди, че задължението е прехвърлено от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на ответника
„Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД на 22.03.2023 г. по силата на договор за цесия. Сочи,
че по изпълнителното дело на 17.08.2023 г. е бил конституиран нов взискател по
изпълнителното дело, а именно „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, като намира, че
конституирането на такъв прекъсва течащата погасителна давност – Решение
2
№903265/20.07.2020 г. по в.ч.тр.д. №309/2020 г. по описа на ОС – Благоевград. Сочи, че с
молбата си за конституиране като взискател ответникът е поискал насрочване на дата за опис
на движими вещи (намиращи се в дома на длъжника), извършване на справки в регистрите
на НАП и БНБ и налагане на запори, върху банкови сметки, трудови възнаграждения или
други активи – като намира, че всички тези действия сами по себе си също прекъсват
давността. Сочи, че тогава взискателят бил уведомен, че през март 2022 г. ЧСИ е изготвил
Постановление за прекратяване на изпълнително дело №247/2018 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Намира, че независимо от настъпилата перемпция молбата за конституиране
на ответника като взискател прекъсва погасителната давност. Намира, че перемпцията и
погасителната давност са два различни института, подчиняващи се на различни правила и
имащи самостоятелно проявление. Твърди, че перемпцията е без правно значение за
настъпване на давността. Цитира практика в тази насока. Намира, че независимо от
настъпването на перемпцията при искане за нов изпълнителен способ съдебният изпълнител
следва да удовлетвори искането независимо от перемпцията, като следва да образува ново
изпълнително дело. Сочи, че през януари 2024 г. е поискано изтегляне на изпълнителния
лист по изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ, а през юли 2024 г. на основание на
същият изпълнителен лист е образувано изп. д. №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на
КЧСИ. Твърди, че с оглед на постановеното в Решение №127/12.07.2022 г. по гр.д.
№2884/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС, когато от страна на взискателя е поискано съдебният
изпълнител да извърши изпълнително действие, което прекъсва давността, но това не бъде
сторено, то тогава се приема, че давността е прекъсната с подаване на искането. Сочи, че
поисканото от ЧСИ насрочване на опис на движими вещи е действие, което прекъсва
давността – цитира множество съдебни решения в подкрепа на това сатновище. Твърди, че
съобразно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. е нормативно установено, че за период от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. В тази връзка намира, че от общият срок
следва да се извадят общо 68 дни. Намира, че бездействието на ЧСИ не може да бъде
санкция за взискателя. Оспорва твърдението, че извършването на цесията на вземането не
била съобщена на ищеца, като сочи, че това се установява от разписка, която прилага. Моли
да бъде постановено решение, по силата на което да бъде отхвърлена претенцията по гр.д.
№474/2024 г. по описа на ШОС. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението заплатено от ищеца за адвокатска помощ.
Моли по делото да бъдат ангажирани като доказателства и двете изпълнителни дела - изп. д.
№247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ и изп.д. №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на
КЧСИ.
Моли на ищеца да бъде указано да посочи банкова сметка по която да се преведат
суми в зависимост от изхода на делото.
В съдебно заседание се явява предствител на ответника. Последната заема
становище за основателност на иска, като моли същият да бъде уважен. Намира, че е изтекла
погасителната давност по отношение на вземанията, за които се води изпълнителното дело.
3
Моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи претендираните в
изпълнителтният процес суми. Не се явява представител на ответника. От страна на ищеца
са депозирани писмени бележки, в които е направен подробен анализ на доказателствата,
като се заема становище, че цесията на вземането не е действие, което е прекъснало
давността. Поддържа се искането за уважаване на претенцията, така, както е била предявена.
Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
В настоящото производство е предявен отрицателен установителен иск за
установяване на недължимост на суми от страна на ищеца по отношение на ответника – иск
с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като основен аргумент за недължимост на
процесните вземания, с които ответника е легитимиран като кредитор на ищеца е
изтичането на предвидената в закона погасителна давност по отношение на вземането. В
конкретния случай ищецът е този, който носи доказателствената тежест да установи
положителният факт на изтичане на определен период от време, като установен период, в
който изтича погасителната давност. Ответникът, предвид, че оспорва твърденията на
ищеца, може да установява всички онези факти и обстоятелства, които оборват твърденията
на последния за изтичане на период от време, който е довел до погасяване на процесното
задължение, като може да установява като положителни факти всякакви действия, довели до
прекъсване на давността.
От фактическа страна бяха установени следните релевантни за производството
факти: В рамките на производството по ч.гр.д. №1739/2018 г. по описа на ШРС за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по молба на заявителят „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София е била издадена заповед №837/13.06.2018 г. по силата на която Красен
Димитров Кръстев и Ниолай И. Т. са били осъдени да заплатят солидарно на банката сумата
от 42 157.20 лв. – гжлавница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2015 г.,
3205.50 лв. – договорна лихва за периода от 24.12.2017 г. до 07.06.2018 г., включително,
566.82 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 02.01.20108 г. до 07.06.2018 г.,
включително, 120 лв. – такса изискуемост и законната лихва от 11.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 970.99 лв. разноски по делото.
Бил издаден и изпълнителен лист №1081/13.06.2018 г. за посочените задължения. По молба
на банката въз основа на изпълнителният лист на 19.07.2018 г. е било образувано
изпълнително дело №247/2018 г. по описа на ЧСИ с №774 на КЧСИ и с район на действие –
района на Окръжен съд – Шумен. С молбата за образуване на изпълнителното дело са
посочени и изпълнителни способи – искане за запор на сметките на длъжниците в „Банка
ДСК“ и други банки, както и искане за проучване на имущественото им състояние и на база
информацията, която ще бъде придобита и налагане на възбрани върху имоти, както и
запори върху вземания на длъжниците. На 20.12.2018 г. на длъжника е била връчена покана
за доброволно изпълнение (ПДИ) на длъжника Н. И. Т.. Със свое постановление от
15.01.2019 г. ЧСИ е разпоредил извършване на запори по банкови сметки на длъжника Т. в
РПИБ и ЦКБ, както и запор на МПС. За наложените запори длъжникът Н. Т. е бил уведомен
4
от ЧСИ със съобщение изпратено на 20.02.2019 г. и получено от него на 22.02.2019 г. По
изпълнителното дело през 2019 г. са постъпили данни, че лекият автомобил е бил
дерегистриран, а по сметките не са налични средства. Тази в ЦКБ е била закрита. След това
за известно време няма извършвани каквито и да са действия. На 07.03.2022 г. е постъпила
молба по изпълнителното дело от „ОТП факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, което е поискало налагане на запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците в изпълнителното производство. в отговор на това искане на 15.03.2022 г. с
Постановление на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство по изп. д. №247/2018 г. Издадено са и съобщение за вдигане на запорите
наложени по банкови смеки на Н. Т. пред ЦКБ и ПИБ. На 17.08.2023 г. по същото
изпълнително дело е подадена молба за конституиране на нов взискател от страна на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София като частен
правоприемник на „ОТП факторинг България“ ЕАД. Същата е резюлирана с разпореждане
на ЧСИ „Без уважение!“ от 24.10.2023 г. с молба от 19.01.2024 г. „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД са изискали от ЧСИ да им бъде върнат изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело. Въз основа на молба на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД на 10.07.2024 г. пред ЧСИ №876 на КЧСИ е образувано изпълнително
дело №643/2024 г.
С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи:
В своето изложение в ИМ ищецът се позовава на изтекла в негова полза петгодишна
погасителна давност с правно основание чл.117, ал.2 от ЗЗД. Посочено е в исковата молба, че
тази давност следва да е изтекла от последното предприето от ЧСИ действие по
принудително изпълнение, което счита, че е отправянето от страна на ЧСИ по първото
изпълнително дело на запорите върху банкови сметки и л.а. на ищеца – 20.02.2019 г. до
момента на подаване от страна на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД на молбата за
образуване на второто изпълнително дело – на 04.07.2024 г. Счита, че за това време е
изтекъл период по-гжолям от изискуемите по закон пет години, дори да се вземе предвид че
за период от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, съобразно нормата на чл.3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г. Съобразно мотивите и диспозитивът на т.10 от Тълкувателно решение по
тълкуватгелно дело №2/2013 на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при „ ...
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.“ От така изчерпателно изброените изпълнителни
действия, които прекъсват давността извършените в рамките на изпълнителното
производство по отношение на ищеца в настоящото производство (и длъжник в
изпълнителното) ЧСИ е наложил запори по сметки в две банки – ПИБ и ЦКБ, както и запор
на л.а. на 20.02.2019 г. В рамките на първото изпълнително производство по изп. д.
5
№247/2018 г. по описа на ЧСИ с №774 на КЧСИ и с район на действие – района на ШОС
други действия по принудително изпълнение срещу Н. И. Т. не са били предприемани.
Самите изпълнителни действия пък не са довели до нищо, тъй като по сметките не е имало
суми, а л.а. е бил спрян от движение. Предвид това и с оглед изричните указания в ТР по ТД
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че до завеждането на новото изпълнително
производство, което е станало с молба подадена на 04.07.2024 г. от новият взискател
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД не са извършвани никакви действия по принудително
изпълнение срещу длъжника Н. Т.. Във връзка с това съдът взе предвид и категорично
установеното в мотивите на ТР по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че „Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.“ В този смисъл от датата на последното изпълнително действие,
насочено към удовлетворяване на вземането, а именно запорите от 20.02.2019 г. до
образуването на второто изпълнително дело – изп. д. №643/2024 г. на ЧСИ с №876 на КЧСИ
и с район на действие – района на ШОС – 04.07.2024 г. са изминали малко повече от пет
години и четири месеца. Дори да се вземе предвид, че давността по отношение на това
задължение на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. тя би скъсила посоченият период с 68
дни, както това е посочено от ответника в отговора на ИМ, но пак ще са налице изтекли
повече от пет години и два месеца в рамките на които е изтекла предвидената по закон
погасителна давност за погасяване на вземането.
Твърденията на ищеца, че в рамките на първото изпълнително производство - по
изп. д. №247/2018 г. по описа на ЧСИ с №774 на КЧСИ и с район на действие – района на
ШОС е бил конституиран нов взискател са неверни. Тъй като производството е било
прекратено с Постановление на ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ЧСИ на
15.03.2022 г. Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД не е бил конституиран като нов взискател
по изпълнителното дело на 17.08.2023 г. От самото изпълнително дело се вижда, че няма
такъв акт на ЧСИ (написано е само съкращението „К.Д.“ – към дело), а освен това по
прекратено поради перемпция изпълнително дело ЦСИ не би могъл да извърши подобно
действие.
Съдът не възприема и твърденията на ответника, че цедирането на вземането би
следвало да прекъсва давността. Цесията не е станала извъстна на длъжника. От друга
страна цесията не е от изрично изброените в ТР по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
действия, които прекъсват дейността – т.е. тя няма характер на действие по принудително
изпълнение насочено към удовлетворяване на кредитора.
Предвид изложеното така предявеният установителен иск се явява изцяло доказан и
основателен.
6
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски, както и разноските сторени в настоящия процес.
На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в производството разноски, както
следва 1880.82 лв. – държавна такса, 51.30 лв. – такса за изготвяне на копия на
изпълнителните дела и държавна такса, както и 4000 лв. адвокатски хонорар или общо
5932.12 лв.
Направеното от представител на ответника възражение за прекомерност на платеният
адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно предвид значителният материалент
инстерес по делото от над 80 000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 от ГПК по отношение на
„Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2, че Н. И. Т., ЕГН
**********, гр. ...., ул. „.....“ №10 не дължи на дружеството сумата от 80 985.78 лв.
(осемдесет хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) и
374 (триста седемдесет и четири) лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от
13.06.2018 г., както и Заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №1739/2018 г. по описа на ШРС и които суми са формирани, съобразно заповедта за
незабавно изпълнение, както следва – 42 157.20 лв. – главница, 1340.74 лв. – законна лихва
за периода от 04.07.2024 г. – 26.09.2024 г., 31 497.99 лв. – неолихвяеми вземания, 230 лв. –
разноски по изпълнителното дело и 5759.85 лв. – такси по тарифата към Закона за ЧСИ.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на Н. И. Т., ЕГН **********, гр. Шумен и сумата от 5932.12 лв. (пет хиляди
деветстотин тридесет и два лева и дванадесет стотинки), представляващи направените от
ищеца разноски за водене на настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез
Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
7