Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.Росина
Дончева
ри участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 208/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „М.п.“ ООД,ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,против решение
№ 171/23.11.2018г. по гр.д. № 672/2017г. на РС-Сливница, с което е отхвърлен иска с
правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД против ЕТ“Т.4.С.Т.“ с ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,за
сумата 1210 лв. с ДДС,представляваща остатъчна сума по фактура № …………… / ………….г. за затревяване на дворно място в О. Б. и ищецът е осъден да заплати на
ответника съдебни разноски в размер на 150 лв.Релевират
се оплаквания за необоснованост,което довело до неправилно отчитане на
началното на месец юни 2017г. като начален момент на преклузивния
срок,кредитирайки едностранчиво само гласните доказателства, ангажирани от
ответника,без да вземе предвид показанията на св.М.,също посочен от ответника,който
установява,че засяването станало в началото на м. май.С. били закупени на 02.05.2017г., сумата
частично платена и фактурирана на 03.05.2017., а част от дължимата сума била
преведена на 09.05.2017г.Тревата поникнала между 12 и 15 май според същия
свидетел, което отговаряло на естествения период 10-14 дни.Предвид разпоредбата
на чл.264, ал.7 ЗЗД ответникът следвало да уведоми ищеца веднага след откриване
на недостатъка-плевели и гъби в новопоникналата трева
в средата на м. май 2017г. той не сторил това дори и в преклузивния
срок по чл.265,ал.3 ЗЗД.неправилно съдът кредитирал показанията на св.Д.,че
ищецът настроил поливната система-такава операция не била договорена.самото
твърдение,че водата се задържала повече в някои участъци, изключва причинна
връзка със задълженията на ищеца.Не било налице некачествено извършване на
възложената работа.Фактурите формулирали договорената услуга като „екстериорно
озеленяване на дворно място“,а не само затревяване.Озеленяването
включвало,закупуване на туи, засаждане на туи,затревяване с тревна смес,ръчно товарене и преместване
на земни маси.Св.М. установил засаждането на туите,което безспорно
доказвало,че договорът бил за комплексно озеленяване.Експертизата била непълна
и не давала категорични отговори.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Дори и да се
приемело,че тревата е поникнала в средата на м.май,то към 17.11.2017г./датата
на депозиране на отговора исковата молба/ срокът по чл.265,ал.3 ЗЗД не бил
изтекъл.Вещото лице установило,че тревата изниквала за 2-3 седмици,а не за
10.14 дни; освен това,за да се установят скритите недостатъци в случая,тревата
трябвало да израсте на известна височина и съответно да поникнат гъби.датите на
фактурите за закупуване на семена не били достоверно доказателство за началото
на засяването,тъй като не било доказано,че именно тези семена са вложени.Съдът
задълбочено и логично обсъдил фактите и доказателствата,включително и
показанията на св.М.,че засяването започнало между 8 и 10 май и косенето било извършено в
средата на юни.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
От приложената фактура №……………./………………..г., издадена от ищеца,заплатена е
сумата 3508.33 лв. за услугата „екстериорно
озеленяване на дворно място,което доказва,че страните са сключили договор за
изработка с посочения предмет.От фактура № ………………/…………..г. се установява,че авансово са
платени 1166.67 лв.От приложената покана, отправена от ищеца до ответника , е
видно,че ищцовото дружество признава плащането на
3000 лв. от цялата сума,възлизаща на 4210 лв. с ДДС,но остатъкът не бил
заплатен.Не се спори,че уговорената офертна цена била
3.50 лв. на кв.м и площтта на дворното място е 900
кв.м.Ответникът не спори,че не е платил цялата дължима сума,но възразява,че е
удържал част от цената поради недостатъци,скрити по време на извършване на
услугата-поради наличие на семена от плевели в семенната смеска в края на юни
2017г. поникнали плевели, а вследствие с некачествените семена и повърхностното
фрезоване на отделни места изобщо не поникнала
трева;няколко месеца по-късно поникнали гъби.На последното ищецът възразява,че
гъбите поникнали вследствие неправилно поливане от ответника.Не се спори,че
ответникът не е уведомил ищеца за недостатъците преди депозиране на отговора по
чл.131 ГПК-17.11.2017г.Експертизата установява,че тревната смеска е с добро
качество и с нея не може да са внесени плевели и гъби.Тревата не била
подхранена добре и имало гъби вследствие неправилно поливане и
торене.Технологията на засаждане не била спазена и по-конкретно-извършването на
дълбока оран и фрезоване,което би могло да предизвика
неравномерно поникване.В с.з. вещото лице уточнява,че изпълнението било
извършено наполовина правилно.Следва да се подчертае,че вещото лице е
определило срока за поникване 2 до 3 седмици, но само при спазване на
технологията,добър хранителен,воден и въздушен режим.Тъй като двете
условия,релевантни за преценката на началото на срока за възражението за скрити
недостатъци,взаимно се обуславят,то логичният извод е,че не може да се докаже
тезата на ищеца,базираща се на твърдения за по-ранно засяване и поникване на
тревата.Самият той твърди,че ответникът не поливал правилно,следователно
тревата не би могла да израсте през първата половина на м. май.На второ
място,вещото лице уточнява,че за първо косене тревата следва да е израснала на
значителна височина,което кореспондира с
показанията на свидетелите Д. и
М.,посочващи
по-късен момент на косенето.
За да отхвърли иска по чл.79,ал.1 вр.чл.266 ЗЗД,районният съд е приел,че между страните има
валидно сключен договор за изработка с
предмет“затревяване“, възнаграждението е отчасти заплатено;изпълнението е
извършено некачествено и недостатъкът бил открит през м.юни 2017г.,поради което
срокът за възражение за недостатъци и съответния отбив от цената е направено в
законния шестмесечен срок по
чл.265,ал.3,предл.1 от ЗЗД с отговора по чл.131 ГПК.Предвид
заключението на вещото лице, че технологично правилно са извършени около
половината работи, съдът е приел,че максималният отбив от цената възлиза на
1890 лв. с ДДС и искът е основателен.Районният съд е обсъдил подробно и
аргументирано всички факти и доказателства и е приложил правилно материално
-правните норми.Ето защо решението следва да бъде потвърдено и предвид изхода
на делото да се присъдят 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,заплатено
от въззиваемата страна за въззивната
инстанция съгласно приложения договор,което предвид минималния си размер не
подлежи на редукция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Сливница от
23.11.2018г. по гр.д. № 672/2017г.
ОСЪЖДА „М.п. ООД“с ЕИК…….. със седалище и адрес на управление ***,да
заплати на „ЕТ“Т. ..-С. Т.“ с ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.