Решение по дело №243/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                        08.07.2020 година                           гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З.                         Търговско отделение

На 08.06.                                                                                      2020 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

Търг.д. № 243 по описа за 2019  г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1, вр.с чл.429, ал.3 КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата посочва, че лично и в качеството й на дъщеря на Д.А.Б., ЕГН **********, е пострадала от ПТП настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З.. Сочи, че на посочената по-горе дата около 20,30 часа, на път Ш-662 при в землището на с. К., общ. Н.З. (пътя между с. К. и гр. Н.З., обл. С.), се движели леки автомобили „Р.“ с рег.№ СН *** АР, управляван от водач С.С. К. и лек автомобил „Ф.П.с рег.№ СН *** АМ, управляван от водач Г.Й.Д.. Управляваните от К. и Д. автомобили се движели в посока съответно - от гр. Н.З. към с. К., общ. Н.З. - за автомобила „Р.“, и в посока от с. К. към гр. Н.З. - за автомобила „Ф.“. Движението по пътното платно било двупосочно, с по една лента за движение за всяка от посоките, разделени с непрекъсната линия (включително и в участъка, където впоследствие е възникнало ПТП).

В автомобила „Ф. П.“, управляван от пострадалия Г.Й.Д., пътували пострадалите - Д.А.Б. (пътуващ на предна пътническа седалка), пострадалата Р. Б. (на задна седалка зад водача - пострадалия Д.) и пострадала А.Б. (дъщеря на постр. Б. и съпругата му и пострадала Р. Б., която се настанила в средната, част на задната пътническа седалка) и пострадала П. П. - Д.а (съпруга на пострадалия Г. Д., която пътувала на задната седалка, зад предна пътническа седалка). Автомобилът, управляван от постр. Д. бил с ляв волан.

Водачът на автомобила - пострадалия Г. Д., бил правоспособен водач на МПС, категории „В“, „АМ“, „В1“ и „М“, с последно валидно до 16.01.2024 г. СУМПС под съответен номер и контролен талон към него, при пълен размер на налични контролни точки по смисъла на ЗДвП и ППЗДвП.

В автомобила „Р.“, управляван от С. К. пътували пострадалата К.К.К. и лицето В.В. от гр. Н.З., който пътувал на предна дясна седалка, до водача К.. Автомобилът бил с ляв волан. Всички в управлявания от К. автомобил били без поставени обезопасителни колани.

Посочено е, че С. К. е бил правоспособен водач на МПС, категория „С“, „ТКТ“, „В“, „М“, „АМ“, с последно валидно СУМПС и контролен талон към него – до 30.04.2019г., при пълен размер на валидни контролни точки по смисъла на ЗДвП и ППЗДвП.

По време на движението, което се осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, нормална видимост и в зона на прав участък от пътя, по отношение и на двата срещуположни движещи се леки автомобили, при път без неравности, скоростта на движение на л.а. „Р.“, управляван от С. К. била около 144 км/ч, а на движещия се в обратната посока (от с. К. към гр. Н.З.) и управляван от постр. Г. Д., л.а. „Ф. П.“, скорост на движение, извън населено място и без ограничения от специален характер, указани с пътни знаци, била около 87 км/ч. В зоната на път Ш-662 при км.4.000 в землището на с. К., общ. Н.З., при прав участък от пътя, водачът на л.а. „Р.“ - С. К. предприел навлизане в насрещната лента за движение. По същото време в собствената си лента за движение се намирал управляваният от постр. Г. Д. л.а. „Ф. П.“. В момента на възприемане на насрещно движещия се в собствената си лента за движение л.а. „Ф. П.“, С. К. е бил на разстояние около 97 метра от мястото на настъпилия впоследствие удар, но автомобилът управляван от К., вече е бил ориентиран към насрещната лента за движение. От своя страна, в момента на възприемане на л.а. „Р.“, водачът на л.а. „Ф.“ се е намирал на разстояние от около 47 метра от мястото на удара в собствената си пътна лента.

При така описаните по-горе - движение, скорости на движение и предприети маневри, и най-вече поради навлизането на управлявания от С. К. л.а „Р.“ в насрещната пътна лента за движение, при забрана, установена от хоризонтална и вертикална маркировка за навлизане в насрещната лента за движение, и без да пропусне движещия се в обратна на неговата посока и в собствената си лента за движение л.а. „Ф. П.“, управляван от постр. Г. Д., настъпил удар между двете МПС в лентата за движение на л.а. „Ф. П.“. В резултат на настъпилия тежък удар между двете МПС, л.а. „Р.“ е продължил движението си при ротация около вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка, като е продължил движението си напред и надясно към дясната канавка, ограничаваща пътната лента. От своя страна, в резултат на удара, л.а. „Ф.“ е продължил движението си напред и надясно спрямо собствената си посока, като се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка. След преустановяване на движението си, двата автомобила се установили на пътното платно, като л.а. „Ф. П.“ останал в собствената лента за движение, а л.а. „Р.“ се установил косо на платното, заемащ и намиращ се в лентата на л.а. „Ф. П.“.

В резултат на възникналото ПТП починали пострадалите Г. Д., Д. Б., К.К. и лицето С. К. - управлявал л.а. „Р.“. Телесни повреди със съставомерен характер получили Р. П.Б., А.Д.Б. и П. И. П. - пътници в л.а. „Ф.“, които били транспортирани за лечение в МБАЛ „*****“ АД - гр. С..

По повод настъпилото на 01.09.2017 г. пътно - транспортно произшествие е образувано досъдебно производство № 611/2017 г. по описа на РУ на МВР Н.З. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019г. на К.М. прокурор към ОП С., в което се възпроизвежда изцяло описаната по -горе фактическа обстановка, която се потвърждава от всички събрани в хода на разследването гласни и писмени доказателства.

Със същото постановление наказателното производство започнало за престъпление по чл.343 ал.З б."б" вр.ал. 1 б."в" вр.чл.342 ал. 1 от НК и водено с оглед престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.З, предл. 2 б. „б” предл.1, във вр.с ал.1 б.”в”, във връзка с чл.342 , ал.1 от НК, досежно причинената на 01.09.2017 г. смърт на пострадалите Г.Й.Д., К.К.К., и Д.А.Б. и причинените телесни увреждания на пострадалите лица - Р. П. ***, А.Д.Б. и П. П. - Д.а при управление на МПС - л.а. „Р. 414И“ с рег.№ СН *** АР, и при нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП -чл.5 ал.1 т.1, чл.15 ал.1, чл.16 ал.1, т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, е прекратено поради настъпилата смърт на дееца – С.С. К. от гр. Н.З., роден на *** г.

Управляваният от виновния водач лек автомобил е застрахован по полица № BG/02/117001095719 със срок на валидност - 09.04.2018 г. в ЗД „Б.И.” АД.

Вследствие претърпяното ПТП, довело до смъртта на Д.А.Б., починалият е оставил за наследници своята съпруга: Р. П.Б. и дъщеря си А.Д.Б., видно от приложеното Удостоверение за наследници №5470/12.09.2017 г., издадено от Община С.З..

Вследствие настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП, ищцата посочва, че е получила следните травматични увреждания, описани в Заключение № 215/ 17г., изготвено от доктор Й.И.С. - управител на СМДЛ „****” ЕООД - С., а именно: Тежка съчетана травма, със засягане на главата, гръдния кош и крайниците, протекла с картината на травматичен шок е причинила на пострадалата А.Б. „Разстройство на здравето, временно опасно за живота й“.

Контузията в областта на главата, протекла със сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние, макар и за кратък период от време, в съвкупност с контузията на мозъка, изразяваща се в наличие на контузионни огнища в мозъчното вещество на дясната голямомозъчна хемисфера, са осъществили смисъла на медико - биологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“ на пострадалата Б.. Контузията в лявата половина на таза и областта на лявата тазобедрена става, изразяващи се в счупване на тялото на лявата хълбочна кост и ацетабулума (главолечната ямка на лявата тазобедрена става) води до затруднения в движенията на левия крак за срок не по-малък от 2-2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и спазване на предписаните хигиенно-диетичен и двигателен режим. При този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“.

Останалите увреждания, получени от пострадалата А.Б. в резултат на пътнотранспортно произшествие от 01.09.2017 г., в своята съвкупност, са й причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според експерта, уврежданията от такъв характер отзвучават за срок по-малък от 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

На ищцата са изписани лекарства за облекчаване на състоянието и, като твърди, че и до момента е с болки, които са несравними с психическата травма от загубата на баща и.

Ищцата А. посочва, че към момента е ученичка в 9 клас на СУ "****" гр. С.З., а към момента на настъпване на ПТП и сполетялата я загуба на родител е учила в СОУ „****” гр. С.З.. Няколко месеца след катастрофата А. не е посещавала учебното заведение. Възстановяването на физиката и психиката й е било тежко и съпроводено с непрекъснати болки и страдания. Твърди, че и до момента често страда от главоболие, изпада в състояния на страх и безсилие. Когато името на баща й се спомене в разговор, ищцата започвала да плаче.

В качеството й на пострадал от извършеното противоправно деяние и предвид разпоредбите на КЗ, съгласно които пострадалото лице има право да претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди директно от застрахователя, ищцата, действаща със съгласието на нейната майка Р. П.Б. поискала от ответника по настоящото дело да и бъде определено и изплатено обезщетение за вреди от застрахователя. Подадено било искане с входящ № ОК 243917/19.04.2019 г. по описа на ЗД „Б.И.” АД, като ищцата получила отговор от ответното дружество изх. № НЩ -3735/14.05.2019г., с което била уведомена, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/117001095719 са заведени щети № ********** и № ********** и следва да представи допълнителни доказателства пред застрахователя, от които да е видно, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019 г. на К.М.- прокурор към ОП С. не е обжалвано и е влязло в сила.

По тази причина, ищцата подала молба до ОП С., с която моли да й бъде издадено исканото от застрахователя удостоверение. В отговор на така подадената молба, получила писмо изх. № 3741/17 г. от 21.05.2019 г. от ОП С., което прилага към настоящият иск и което е представено пред ответника с молба от 28.05.2019 г.

Ищцата твърди, че до момента по сметката й не са постъпвали никакви суми от страна на ответника, нито имала отговор на искането си за определяне на застрахователно обезщетение.

Посочва, че при застрахователя са образувани преписки по щета под № ********** и № ********** във връзка с настъпило застрахователно събитие на 01.09.2017 г., като не е уточнено коя от двете преписки касае ищцата и коя е относно нейната майка, която също е пострадала от настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП.

Ищцата заявява, че в следствие настъпилото на 01.09.2017г. ПТП е претърпяла множество травматични увреждания и към момента не е напълно възстановена, като често страда от главоболие, а понякога изпитва и болки в тялото. Дълго време след инцидента, ищцата не е могла да се обслужва сама, а единствено с помощта на близките си и най-вече на нейната майка и баба. Твърди, че причиненият й стрес, вследствие претърпяното ПТП не е отшумял и до днес. Вследствие претърпяното ПТП и получените от него травматични увреждания, ищцата Б. дълго време е отсъствала от училище. Посочва, че се издържа единствено от нейната майка, която също е пострадала от настъпилото на 01.09.2017 г. ПТП, вследствие на което е претърпяла множество хирургични интервенции и дълго време е била в отпуск по болест. От 10.06.2019г.майката на ищцата - Р. Б. работи към Български държавни железници, където е получила трудово възнаграждение в размер на около 520 лв. за изминалия месец. Това са единствените доходи на семейството. Двете живеят в апартамент в гр. С.З. на ул.”***, който е придобит от родителите на А. по време на брака им с банков кредит.

Ищцата сочи, че и до днес не е преживяла травмата от загубата на баща си, с когото са били в изключително близки отношения. Д. Б. губи живота си на твърде млада възраст - ненавършил 40 години. Неговата вдовица и дъщеря му, останала без баща на толкова крехка възраст са безутешни. Внезапната и преждевременна загуба на баща и, който е бил нейна опора е довела до изключителен срив в психиката и физическото здраве на ищцата. За нея загубата на баща й е най-голямото нещастие, което може да и се случи. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна, както в мирогледа на ищцата, така и в поведенческите й реакции. Сочи се, че болките и страданията ще съпътстват ищцата през целият й живот, поради невъзвратимостта на загубата й. Внезапната смърт на баща й, е лишила завинаги ищцата от неговата обич и опора, от възможността да се радва на подкрепата, която той винаги й е давал и е щял да продължи да го прави, включително и с оглед възрастта му. Смъртта на баща й, особено предвид младата възраст и на починалия и на дъщеря му и обстоятелствата, около които е настъпила, е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар, който Б. понася. Аргументира се с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищцата моли съдът да се произнесе със съдебен акт, с който да осъди ответника Застрахователно дружество “Б.И.” АД да й заплатят със съгласието на майка й Р. П.Б., сумите съответно от: 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ПТП; и сумата от 300 000 лв. /триста хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния баща - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в следствие същото ПТП, ведно със законната лихва върху всички тези суми, считано от датата на увреждането - 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

Предвид факта, че на ищцата се оказва безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е направено искане да се осъди ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата дължимото възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се присъдят в полза на ищцата направените по настоящото производство разноски.

Заявява, че в случай, че ответното дружество преосмисли позицията си и предложи справедливо обезщетение, е възможно да постигнат споразумение за извънсъдебно уреждане на спора.

Посочена е банкова сметка, ***.

Депозиран е отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло ищцовите претенции по основание и размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Счита, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:

Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищца по делото - А.Д.Б., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. П.Б., не е изпълнила посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения във връзка с твърдяното от ищцата ПТП, настъпило на 01.09.2017год.

При ответното застрахователно дружество и по подадени заявления за изплащане на застрахователни обезщетения са образувани застрахователни преписки - щети за ищцата и майка й, съответно щета № ********** и щета № **********. С писмо изх. № НЩ - 3735/14.05.2019г.  е поискало от ищцата да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.И.“ АД. Исканата от застрахователя служебна бележка, удостоверяваща, че Постановлението за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019год. на прокурор към ОП С. не е обжалвано, не е била представена от ищцата и майка й по образуваните преписки и по този начин увредените лица не са изпълнили визираните в чл. 498, ал. 2 от КЗ свои задължения.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то не обосновават размера на исковите претенции.

Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата, като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Посочва, че са налице единствено 2 броя медицински документи - Епикризи - Епикриза към ИЗ № 17406, издадена от МБАЛ „***" АД гр. С. и Епикриза към ИЗ № 17525, издадена от МБАЛ „***" АД гр. С., в които са отразени окончателни диагнози - травматичен шок и фрактура ацетабуле синистри. Заявява, че видно от горепосочените Епикризи общия болничен престой на ищцата е бил 10 дни, след което е изписана с подобрение за домашно лечение. Липсата на друга медицинска документация - епикризи, амбулаторни листи за прегледи, направления, предполагала, че след този престой в болница, ищцата се е възстановила без допълнителни усложнения и лечение.

Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие ищцата е изпитвала болки и страдания от психологически характер, като посочва, че липсват доказателства в тази насока.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Р.“ с peг. № СН ***АР С.С. К. за настъпването на твърдяните в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А.Д.Б., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сама се е поставила в риск.

Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Р.“ с peг. № СН ***АР С.С. К..

Счита, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл.137а ЗДвП - същата е пътувала без поставен предпазен колан. Основание за това твърдение давали следните факти: Видно от изложеното в исковата молба ищцата е пътувала в средната част на задната пътническа седалка на лек автомобил „Ф. П.“ с peг. № СН 71 44 АМ, от Епикриза към ИЗ № 17406 на МБАЛ „*****“ АД - гр. С. е видно, че ищцата е получила увреждания на главата - охлузвания на кожата в областта на лява лицева половина, които увреждания са се получили при удар в облегалката на лява предна седалка - тялото на пострадалата без поставен колан се е придвижило напред и главата й се е ударила в седалката на водача. Изложеното, давало основание да се твърди, че в случай, че ищцата е била с поставен предпазен колан, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейното собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищцата е в пряка причинно — следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Спазването на поведение в изпълнение на горепосочената правна норма, регламентираща поставянето на обезопасителен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата за претърпени телесни увреждания.

Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Д.А.Б. — съпруг на ищцата (пътуващ на предна пътническа седалка) при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно — неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Р.“ с peг. № СН ***АР С.С. К..

Счита, че пострадалия Д.А.Б. е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, като е пътувал без поставен предпазен колан. Основание за това твърдение давали следните факти: Видно от изложеното в исковата молба Б. е пътувал на предна пасажерска седалка в дясно от водача на лек автомобил „Ф. П.“ с peг. № СН 71 44 АМ Г.Й.Д.. От съдебномедицинска експертиза на труп № 215/2017год. е видно, че освен тежките, терминални изгаряния, при огледа на трупа на Б., вещото лице е установило и масивни счупвания на черепните кости (заключение, отговор на въпрос № 1). Също така са установени и тежки травматични увреждания в областта на горните и долни крайници с разсъскване на меките тъкани и счупвания на костите с образуване на костни фрагменти с остри ръбове, които се показват през нараняванията на месите тъкани. Установени са също и тежки увреждания на коремни органи - черен дроб и слезка. От отговорът на въпрос № 3 от заключението на същата експертиза ставало ясно, че смъртта на Б. е можело да настъпи и само в следствие на получените тежки травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Всичко това позволявало да бъде направен извода, че пострадалият е бил е поставен обезопасителен колан, в резултат на което тялото му е осъществило свободни движения в купето на автомобила и глава и торса на пострадалия са контактували с различни части от вътрешното оборудване на автомобила като - арматурно табло, предно панорамно стъкло, а долните крайници, поради неукрепването на таза с колан към седалката са пропаднали под арматурното табло. Изложените обстоятелства, давали основание да се твърди, че в случай, че пострадалият Б. е бил с поставен предпазен колан, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или поне не в тази степен, като същият е могъл да напусне автомобила пред пълното разгръщане на пламъците в купето. В тази връзка поддържа, че травмите на Д. Б. са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочената императивна правна норма. Твърди се, че съпричиняването от страна на пострадалия Б. е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него телесни увреждания, довели до неговата смърт. Спазването на поведение в изпълнение на горепосочената правна норма, регламентираща поставянето на обезопасителен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило възможността за настъпването на тежкия вредоносен резултат.

Ответникът счита, че посочените обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника. Посочена е съдебна практика.

Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родител - в размер на 300 000 лева, се отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с характера на търпените вреди. Следвало да се съобрази обстоятелството, че в исковата молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищцата, както и следвало да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и песимистични нагласи при нея. Посочено е, че не са представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищцата вследствие на ПТП и загубата на баща й, което води до извода, че такива не са били провеждани. Изминал е близо двугодишен период от датата на ПТП, период през който ищцата е рационализирала преживените психотравми, като психиката й се е адаптирала и преработила преживяното. Счита, че и претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на получените травматични увреждания в размер на 80 000 лева, също не отговаря на действително и реално претърпените от ищцата болки и страдания от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и не е съобразено, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. Изложени са подробни аргументи по отношение на това, че обезщетенията за неимуществени вреди, които се претендират, не отговарят на действителната вреда.

Оспорва и началния момент, от който се претендира лихвата - от датата на произшествието 01.09.2017год., при основателност и доказаност на главните искове. Посочва, че според правилата на действащия КЗ лихвата върху обезщетенията не може да се присъди от датата на настъпване на увредата. Когато увреденият, респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да уведомят застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от неговата забава. Сочи се, че същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай, ответникът сочи, че дружеството е било сезирано с искане за изплащане на застрахователни обезщетения с писмена застрахователна претенция от ищцата и майка й. Тъй като същата не е била придружена от всички документи, имащи значение за установяване на основателността на претенциите, от ищцата и майка й е било изискано да представят допълнително документ - влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, а именно служебна бележка, удостоверяваща, че Постановлението за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019год. на прокурор към ОП С. не е обжалвано. Такава обаче не е представена. Ето защо, началната дата за присъждане на законна лихва, следвало да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Писмото, с което застрахователят е поискал от ищцата представяне на доказателства е от 14.05.2019г., според ответника, от тогава следва да се изчислят 15 работни дни при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могла да се претендира от 06.06.2019год., а не от датата на увредата - 01.09.2017год.

Ответникът прави искане, съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от А.Д.Б., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. П.Б. искове за претърпени неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищцата, то да се намали размера на претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери за претърпени неимуществени вреди не кореспондират с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на дължимото обезщетение, като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването от страна на ищцата.

Претендира всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар свързани с настоящото исково производство.

Моли, в случай, че частично се уважат исковите претенции, да му се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Моли, да се присъдят разноски по компенсация.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищцата посочва, че по повод искането на застрахователя е подала молба до ОП С., с която моли да й бъде издадено исканото от ответника удостоверение. В отговор на така подадената молба е получила писмо изх. № 3741/17 г. от 21.05.2019 г. от ОП С., което е приложено към исковата молба и което е представено пред ответника с молба от 28.05.2019 г.

Сочи, че от отговора на ОП С. е видно, че към 20.05.2019 г. срокът за обжалване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл.243, ал.4 от НПК е изтекъл. Счита, че писмото е достатъчно доказателство за това, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019г. на К.М.- прокурор към ОП С. е влязло в сила и са налице предпоставките на КЗ за определяне и изплащане на претендираните застрахователни обезщетения.

Със същото писмо, изрично уведомила ответното дружество, че съгласно разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателното им произнасяне по предявените претенции за изплащане на обезщетения е три месеца от датата на предявяването им, като след изтичане на този срок, при непроизнасяне от страна на застрахователното дружество А.Д.Б. в качеството й на пострадало лице ще предяви претенцията си по съдебен ред.

Месец след депозиране на молбата пред ответното дружество, служител от застрахователната компания се свързал с пълномощника на ищцата по телефона и заявил, че от ЗД „Б.И.” АД предлагат обезщетение единствено за претърпените от майката на ищцата - Р. Б. имуществени и неимуществени вреди в размер на общо от 80 000 лв. По отношение на ищцата не било предложено никакво обезщетение. Било заявено също, че няма да бъдат уведомени писмено за предлаганата сума и същата ще бъде преведена от застрахователната компания по посочената банкова сметка, ***, че не са съгласни с нейния размер. Твърди се, че до момента ответникът не е изплащал никакви суми, нито по сметка на ищцата, нито по сметка на нейната майка.

Ищцата счита, че е изпълнила задълженията си, визирани в чл.498, ал.2 от КЗ, като е представила пред застрахователя всички находящи се у нея документи, снабдила се е с допълнителни такива и е оказала пълно съдействие на ответника, като посочва разпоредбата на чл.107, ал.1 от КЗ. Обстоятелството, че ответникът се опитвал да прехвърли върху ищцата собственото си задължение, не водело до неизпълнение на нейните такива по чл.498, ал.2 от КЗ.

Счита, че категорично ответникът с бездействието си е дал повод за завеждане на делото и искът не е преждевременно заведен.

По отношение на направеното от ответника оспорване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, в това число и причинените и болки и страдания от психологически характер и наведените твърдения, ищцата намира същите за абсурдни. Заявено е, че сам по себе си фактът, че се касае за дете загубило баща си, с когото са били изключително близки и който е бил опора на семейството, оборвал подобно нелепо твърдение. Именно за претърпените болки и страдания са поискани събирането на гласни доказателства, което е и доказателственото искане за разпит трима свидетели. В този смисъл, намира за неправилно и направеното в отговора възражение за недопускане на исканите свидетели. Счита, че няма как единствено с експертиза да бъдат установени претърпените от ищцата болки и страдания, а от друга страна обстоятелствата, за които ще свидетелстват са различни и са посочени в исковата молба.

По отношение на направеното от ответника оспорване за липсата на изключителна вина по отношение на виновния за настъпилото ПТП водач С.С. К. и наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради неизползване на обезопасителен колан, е посочено, че в случая неизползването на обезопасителни колани на стоящите отзад в лек автомобил „Ф. П.“ пътници, не само не е нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, а дори е ограничило претърпените от пътниците на задната седалка болки и страдания. Посочено е, че от представените към исковата молба писмени доказателства и в частност приложената съдебно медицинска експертиза на труп №215/2017 г. е видно, че водачът на лек автомобил „Ф.П.с рег.№ СН *** АМ и стоящият до него баща на ищцата, които са били с обезопасителни колани, са получили освен тежки травматични увреждания също и изгаряния, именно поради запалването на автомобила и невъзможността да бъдат извадени от него непосредствено преди запалването му. Заявява се, че в конкретния случай, ако пътниците на задната седалка са били с обезопасителни колани, е голяма вероятността те също да не успеят да се измъкнат преди запалването на автомобила, като в случая изходът и за тях би бил летален, както при пътуващите отпред. Именно обстоятелството, че и трите пътуващи отзад жени са изхвръкнали от автомобила при удара ги е спасило и е ограничило претърпените от тях травми. Счита се, че евентуален отговор на тези въпроси би могла да даде експертизата.

Намира за напълно несъстоятелно и твърдението за съпричиняване на вредите от страна на бащата на ищцата - починалият Д. Б. и се посочва, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно и категорични доказателства, че пострадалия Б. е бил с поставен обезопасителен колан. В частност такива данни се съдържали именно в приложената към иска съдебно медицинска експертиза на труп № 215/2017 г., които обаче процесуалния представител на ответното дружество интерпретирал по удобен за ответника начин. В този смисъл интерес будел и факта, че ответникът възразявал като писмени доказателства по делото да бъдат приети представените с иска експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, но в отговора на иска самият той обсъждал и цитирал голяма част от същите.

Ищцата намира възражението на ответника относно размера на претенциите за несъстоятелно, като посочва, че същият е съобразен с практиката на съдилищата по подобни казуси.

Единственото възражение на ответника, което намира за частично основателно е за началния момент на претенцията за лихва върху присъдените обезщетения, като счита, че срокът от 15 работни дни тече от датата на предявяване на претенцията пред ответника - 19.04.2019 г., т.к. допълнителните писмени доказателства поискани от застрахователя са такива, с които ищцата не разполага, като същите са могли да бъдат изискани директно от застрахователя и искането му да ги получи от пострадалото лице е неоправдано. В този случай, според ищцата, срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ изтича на 16.05.2019 г., от която дата и се дължи лихва за забава.

Моли да се допусне изменение на иска, като претенцията е ответното дружество да бъде осъдено да и заплати исковите суми съответно от: 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени  неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път Ш-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ПТП ; и от 300 000 лв. /триста хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния баща - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в следствие същото ПТП, ведно със законната лихва върху всички тези суми, считано от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа всички възражения относно неоснователността на предявените искове. Счита последните за неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.

Оспорва изцяло ищцовите претенции по основание и размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Изцяло поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания, както и направените в него доказателствени искания.

Поддържа твърдението, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Твърди, че ищцата не е изпълнила посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения. Посочва, че във връзка с процесното ПТП, при ответното дружество и по подадени заявления за изплащане на застрахователни обезщетения са образувани застрахователни преписки - щети за ищцата и майка й, съответно щета № ********** и щета № **********. С писмо изх. № НЩ- 3735/14.05.2019год. застрахователното дружество е поискало от ищцата да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.И.“ АД. Исканата от застрахователя служебна бележка, удостоверяваща, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019год. на прокурор към ОП С. не е обжалвано, не е била представена от ищцата и майка й по образуваните преписки. Действително, с молба вх.№ ОИ - 320217/29.05.2019 г. майката на ищцата е представила писмо изх. № 3741/17год. от 21.05.2019год. от ОП - С., от което обаче било видно, че към 20.05.2019 год. е изтекъл срокът за обжалване на горепосоченото постановление по чл.243, ал.4 от НПК, но не и срокът по чл.243, ал. 10 от НПК. Нещо повече, в самото писмо било указано, че окончателния стабилитет на прокурорския акт би могъл да се счита за настъпил едва при изтичането на срока по чл.243, ал. 10 от НПК, т.е. към 20.05.2019 г. не е бил налице окончателен стабилитет на прокурорския акт. Ищцата обаче не е изчакала изтичането на този срок и не се е снабдила със служебна бележка отразяваща окончателния стабилитет на постановлението, а е предявила искова молба, по повод на която е образувано настоящото производство. С оглед на обстоятелството, че ищцата, респ. майка й, не е представила по щетите влязъл в сила акт /в случая служебна бележка/, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, ответникът твърди, че по този начин увредените лица не са изпълнили визираните в чл. 498, ал. 2 от КЗ свои задължения, а оттук и че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело.

Поддържа оспорването на твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Сочи, че са налице единствено 2 броя медицински документи - Епикризи - Епикриза към ИЗ № 17406, издадена от МБАЛ „***" АД гр. С. и Епикриза към ИЗ № 17525, издадена от МБАЛ „***" АД гр. С., в които са отразени окончателни диагнози - травматичен шок и фрактура ацетабуле синистри. Видно от горепосочените Епикризи общия болничен престой на ищцата е бил 10 дни, след което е изписана с подобрение за домашно лечение. Липсата на друга медицинска документация - епикризи, амбулаторни листи за прегледи, направления, което предполагало, че след този престой в болница, ищцата се е възстановила без допълнителни усложнения и лечение.

Поддържа оспорването на твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Поддържа оспорването на твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие ищцата е изпитвала болки и страдания от психологически характер. Посочва, че липсват доказателства в тази насока. Заявено е, че в исковата молба и в допълнителната искова молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищцата, както и следвало да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и песимистични нагласи при ищцата. Сочи, се че не са представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищцата вследствие на ПТП и загубата на баща й, което води до извод, че такива не са били провеждани. Следвало да бъде отчетено и това, че е изминал близо двугодишен период от датата на ПТП, период през който ищцата е рационализирала преживените психотравми и психиката й се е адаптирала и преработила преживяното.

Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение против допускането на поисканите от ищцата трима свидетели. Счита, че претърпените болки и страдания са лично и субективно отношение на увреденото лице към получената травма и не биха могли да бъдат доказвани чрез свидетели, а и същите са обект на изследване на съдебномедицинска експертиза, на второ място и в допълнителната искова молба, не се сочи в какво им качество ще бъдат разпитвани посочените лица с оглед преценката на допустимостта и относимостта на поисканите доказателства, както и не се сочи какви обстоятелства ще установява всеки един от поисканите свидетели.

Поддържа оспорването на твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Р." с peг. № СН ***АР С.С. К. за настъпването на твърдяните в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А.Д.Б., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сама се е поставила в риск.

Изложеното в допълнителната искова молба признание на процесуалния представител на ищцата, че пострадалата А.Д.Б. е пътувала без поставен предпазен колан, изцяло потвърждавало наведеният от ответника довод за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Поддържа твърдението, че ако ищцата бе с поставен предпазен колан, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Именно липсата на поставен обезопасителен колан, е довело до това, тялото й да осъществи свободни движения в купето на автомобила, а от там и да получи увреждания. В тази връзка поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейното собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочената императивна правна норма. Съпричиняването от страна на ищцата е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Според ответника, спазването на поведение в изпълнение на горепосочената правна норма, регламентираща поставянето на обезопасителен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата за претърпени телесни увреждания.

Ответникът счита за несъстоятелни твърденията на ищцата, че „неизползването на обезопасителни колани на стоящите отзад в лек автомобил „Ф. П.“ с peг. № СН 71 44 АМ пътници не само не е нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, а дори е ограничило претърпените от пътниците на задната седалка болки и страдания“, както и тези, че в случай, че са били с поставени колани, това би попречило на „измъкването“ им от автомобила и че за тях изходът би бил летален, както на пътуващите на предните седалки на автомобила, които били с поставени колани и не са успели да излязат преди запалването на автомобила. Посочва, че от представената с исковата молба съдебномедицинска експертиза на труп №215/2017год. е видно, че наследодателят на ищцата - Д. Б. е получил тежки термални изгаряния, но основната причина за настъпването на смъртта му са тежките травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците, които са довели до изпадането му в състояние на травматичен шок. При възникването на пожара Б. не е бил в състояние да окаже помощ на самия себе си, като може да се каже, че смъртта му е можела да настъпи и само вследствие на получените тежки травматични увреждания.

Изцяло поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Д.А.Б. - баща на ищцата (пътуващ на предна пътническа седалка). Поддържа твърдението, че пострадалият Б. е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, като е пътувал без поставен предпазен колан. Основание за това твърдение давали получените от пострадалия тежки травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Именно липсата на поставен обезопасителен колан, е довело до това, тялото му да осъществи свободни движения в купето на автомобила, при което главата и торса на пострадалия са контактували с различни части от вътрешното оборудване на автомобила като-арматурно табло, предно панорамно стъкло, а долните крайници, поради неукрепването на таза с колан към седалката са пропаднали под арматурното табло. Изложените обстоятелства, давали основание да се твърди, в случай, че пострадалият Б. е бил с поставен предпазен колан, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или поне не в тази степен, като същият е могъл да напусне автомобила преди пълното разгръщане на пламъците в купето. В тази връзка поддържа, че травмите на Д. Б. са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочената императивна правна норма. Съпричиняването от страна на пострадалия Б. е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него телесни увреждания, довели до неговата смърт. Според ответника, спазването на поведение в изпълнение на горепосочената правна норма, регламентираща поставянето на обезопасителен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило възможността за настъпването на тежкия вредоносен резултат.

За доказване на твърденията, ответникът сочи, че е направил доказателствени искания в отговора на исковата молба, а именно за назначаване на САТЕ, СМЕ и допускането на свидетели, които искания поддържа изцяло.

Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Счита, че подобен висок размер на обезщетението за неимуществени вреди се отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с характера на търпените - неимуществени вреди от смърт на родител и неимуществени вреди вследствие на получени травматични увреждания.

Според ответника, предявените размери са прекомерни и предвид наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, в посочената степен, както от страна на ищцата, така и от страна на нейния наследодател.

Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Обезщетенията, които се претендират, не отговарят на действителната вреда, като са прекомерни и не се подкрепят от фактическата обстановка, от представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата.

Поддържа оспорването на исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди - като неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове.

С допълнителната искова молба ищцата претендирала законна лихва върху присъдените обезщетения вече от 16.05.2019 г., а не от датата на ПТП 01.09.2017 г. На самостоятелно основание отново оспорва началният момент, от който се претендира лихвата с допълнителната искова молба - от 16.05.2019 г. Когато увреденият, респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да уведомят застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от неговата забава. Ответникът счита, че същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай се твърди, че ответното дружеството е било сезирано с искане за изплащане на застрахователни обезщетения с писмена застрахователна претенция. Тъй като същата не е била придружена от всички документи, имащи значение за установяване на основателността на претенциите, от ищцата и нейния представител е било изискано да представят допълнително документ - влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, а именно служебна бележка, удостоверяваща, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019год. на прокурор към ОП С. не е обжалвано. Посочва се, че такава обаче не е представена. Ето защо, ответникът счита, че началната дата за присъждане на законна лихва следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Писмото, с което застрахователят е поискал от ищцата представяне на доказателства е с изх. № НЩ-3735 от 14.05.2019год. Сочи се, че оттогава следва да се изчислят 15 работни дни при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могла да се претендира от 06.06.2019год., а не от 16.05.2019год.

Моли съда, да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от А.Д.Б., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. П.Б. искове за претърпени неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

Алтернативно моли, в случай, че счетете за основателни исковите претенции на ищцата, то да се намали размера на претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери за претърпени неимуществени вреди не кореспондирате принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли, да се определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването от страна на ищцата.

Моли, в случай, че частично се уважат исковите претенции, да му се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Претендират се разноски по компенсация.

Претендира направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 01.09.2017г. по път III - 662 в землището на с. К., общ. Н.З. (пътя между с. К. и гр. Н.З., обл. С.) е настъпило ПТП между лек автомобил „Р." с рег. № СН ***АР, управляван от водач С.С. К. и лек автомобил „Ф. П." с рег. № СН *** АМ, управляван от водач Г.Й.Д..

Към момента на настъпване на ПТП от 01.09.2017г. за лек автомобил Ровър 404" с рег. № СН ***АР има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД „Б.И." АД, съгласно застрахователна полица № ВG/02/117001095719 със срок на валидност до 09.04.2018г.

В резултат на възникналото ПТП починали Г. Д., Д. Б., К.К. и лицето С. К. - управлявал л.а. „Р.“. Телесни повреди със съставомерен характер получили Р. П.Б., ищцата А.Д.Б. и П. И. П. - пътници в л.а. „Ф.“, които били транспортирани за лечение в МБАЛ „*****“ АД - гр. С..

По повод настъпилото на 01.09.2017 г. пътно - транспортно произшествие е образувано досъдебно производство № 611/2017 г. по описа на РУ на МВР Н.З. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019 г. на К.М. - прокурор към ОП С.

Вследствие претърпяното ПТП, довело до смъртта на Д.А.Б., починалият е оставил за наследници своята съпруга: Р. П.Б. и дъщеря си А.Д.Б. /ищец в настоящото производство/, видно от приложеното Удостоверение за наследници № 5470/12.09.2017 г., издадено от Община С.З..

Ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с входящ № ОК 243913/19.04.2019 г. по описа на ЗД „Б.И.” АД.

По повод подадената от ищцата молба за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, същата получила отговор от ответното дружество изх. № НЩ - 3735/14.05.2019 г., с което я уведомяват, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/117001095719 са заведени щети № ********** и № ********** и следва да представи допълнителни доказателства пред застрахователя, от които да е видно, че Постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № 3741/17 от 10.04.2019 г. на К.М.- прокурор към ОП С. не е обжалвано и е влязло в сила.

По тази причина ищцата подала молба до ОП С. за издаване на  поисканото от застрахователя удостоверение. В отговор на така подадената молба получила писмо изх. № 3741/17 г. от 21.05.2019 г. от ОП С., което било представено пред ответника с молба от 28.05.2019 г.

Ищцата твърди, че до момента по сметката й не са постъпвали никакви суми от страна на ответника, нито имала отговор на искането си за определяне на застрахователно обезщетение.

 

От заключението на комплексна съдебномедицинска и психологическа експертиза се установява следното:

Травматичните увреждания, които е получила ищцата А.Б. при ПТП случило се на 01.09.2017г са: многофрагментно счупване на ацетабуларната ямка на ЛТБС; лявата пубисна кост; разкъсване на предната връзка между двете тазови половини/симфиза/; контузия на главата, гръдния кош и крайниците, мозъчно сътресение с контузионни огнища на дясната голямо мозъчна хемисфера.

Лечението на ищцата е протекло в спешния момент с хоспитализация в ОАИЛ-МБАЛ-гр.С. и последващо в ОТО на същата болница. Следващите 2,5-3 месеца е лекувана в домашна обстановка като успоредно с отзвучаване на болковия синдром е започнала да прохожда. В заключение, вещото лице посочва, че Лечението на А.Б. е продължило около 4 месеца.

Вещото лице посочва, че на 28.01.2020 г. осъществил клиничен преглед на ищцата, като е установил, че движенията в травмирана ЛТБС са възстановени напълно, няма мускулна хипотрофия на бедрената мускулатура, походката е възстановена и балансирана напълно. В заключение се посочва, че към момента на прегледа са отшумели травматичните оплаквания получени при обсъжданото ПТП.

Вещото лице посочва, че при стабилизирано състояние на жизнените показатели и овладяване на травматичния шок на 04.09.2017 г. ищцата е дехоспитализирана от ОАИЛ и е приета в ОТО за продължаване на лечението. В локалния статус е отбелязано-ляв долен крайник- външно ротиран с невъзможни движения в ТБС. Няма циркулаторни, двигателни и сетивни нарушения дистално. След извършване на необходимите изследвания и консултации е назначена терапия. На 04.09.2017г. /Оп.Протокол №757/ е извършена репозиция на фрактурата на тазовата ямка. На 11.09.2017 г. е дехоспитализирана за продължаване на лечението в домашни условия. Предвид оценката на сегашния статус на травмираните области не се налагат други оперативни интервенции и манипулации. В заключение се посочва, че приложеното лечение при ищцата вследсвие на получените травми е репозиция на фрактурата на тазовата ямка. Не предстоят нови интервенции в бъдеще свързани с претърпяните травми.

Травматичните увреждания, които е получила ищцата А.Б. се дължат на високо енергийна травма при челния противодействащ удар на двете МПС-та при обсъжданото ПТП. При високо енергийния удар, който идва отпред челно и леко от ляво тялото на ищцата е подложено на няколко различни по своята посока и сила травмиращи агента. При първоначалния удар тялото се придвижва напред, удря се в облегалките на предните седалки и рекушира назад. Най-вероятно при това политане назад ищцата е прескочила задната облегалка и се е установила в багажния сектор, където е намерена. Счупването на ацетабуларната ямка е станало в момента на първия сблъсък на колената с предната седалка.

Според вещото лице контузията в лявата половина на таза и областта на ЛТБС, изразяващи се в счупване на тялото на лявата хълбочна кост и ацетабулума води до затруднение в движенията на левия крак за срок не по-малък от 2-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и спазване на лечебните норми препоръчани от травматолога. При този начин увреждането е осъществило смисъла на медико билогичния характеризиращ признак “трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“. Останалите увреждания на ищцата в своята съвкупност са и причинили „временно разстройство на здравето не опасно за живота“-те отзвучават за срок по-малък от 25-30 дни. По своя характер получената травма е средна телесна увреда. Счупването на ацетабуларната ямка е станало в момента на първия сблъсък на колената с предната седалка.

Вещото лице посочва, че в съдебната и медицинската документация няма данни за установени следи и белези към момента на ПТП- то, свидетелстващи за поставен предпазен колан.

Според вещото лице, ако се предположи, че ищцата е била в момента на ПТП-то от 01.09.2017 г. с поставен предпазен колан, то травматичните увреди биха били по-малки, тъй като хоризонталната част на предпазния колан би придържала тялото и към задната облигалка.

Според вещото лице – психолог при претърпяното пътнотранспортно произшествие със значителни телесни увреждания, придружени с болки и страдания, и смъртта на баща й довели освидетелствената до Разстройство в адаптацията. Към момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания са намалили своята острота и интензивност, което не налага прием на медикаменти и посещения в специализиран кабинет.

Осв. А.Д.Б. не е провеждала медикаментозна терапия във връзка с психоемоционалното си състояние, вследствие на пътнотранспортното произшествие и загубата на баща й. В конкретния случай приоритетно е било лечението на физическото състояние на освидетелствената, което е препятствало провежданото на целенасочено и системно психологическо въздействие.

Към настоящия момент освидетелствената, в значителна степен е успяла да осмисли и преработи преживяното, благодарение на подкрепата от близките си. За това допринася и доброто физическо възстановяване.

Към настоящия момент освидетелствената, до голяма степен се е върнала към обичайния си начин на живот. Някои загуби не могат да бъдат забравени и напълно преживяни, а осмислени и приети, за да може човек постепенно да свикне да живее с тях.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява следното:

Причината за смъртта на Д.А.Б. е изгаряне на повърхностите на тялото на места до степен на овъгляване, при възникнал пожар в лек автомобил, вследствие на настъпило ПТП.

 При извършената аутопсия по тялото на пострадалия Б. са установени травматични увреждания, освен изгарянията, а именно - Контузионни огнища на белите дробове, разкъсвания на черен дроб и слезка, многофрагментни счупвания на долните крайници. Тези травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП, от удари в изпъкналите части и детайли на катастрофирал автомобил. Всички тези травматични увреждания са в пряка и непосредствена причина връзка с настъпването на смъртта, тъй като са довели до травматичен шок, който не е дал възможност пострадалият да излезе от горящия автомобил.

 При възникването на пожара, Б. вероятно не е бил в състояние да окаже помощ сам на себе си, тъй като във връзка с тежките травми е бил в травматичен шок.

Травматичните увреждания получени вследствие на ПТП - то, са били тежки и също само те са можели да доведат до смърт.

Наличните описани в протокола от аутопсията травматични увреждания, до голяма степен говорят, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като са характерни.

От заключението на автотехническата експертиза се установява,че механизмът на ПТП е следният: На 01.09.2017 г. между с. К. и гр. Н.З., на път № III 662 около 21:00 ч., в тъмната част на денонощието лек автомобил Р. се движил в посока север, към с. К., със скорост на движение около 144 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост е около 165 м. В същото време в обратна посока - на юг, към гр. Н.З., се движил лек автомобил Ф.П.със скорост на движение около 87 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е около 81 м. В зоната на прав участък от пътното платно, водачът на л.а. Р. навлиза в лентата за насрещно движение-лентата за движение на Ф. П..

В момента на възприемане на опасността от водача, л.а. Ф. е бил на около 47 м от мястото на удара, а в момента на възприемане на опасността от водача, л.а. Ровър е бил на около 97 м от мястото на удара, ориентиран към лентата за насрещно движение. Двата автомобила са били на разстояние около 160 м един от друг, а сборът от опасните им зони за спиране е около 247 м.

На километър 4000 от път № III 662 настъпва челен удар между двете МПС:

-По ширина на пътното платно-на около 1,70 м до 2,20 м западно от разделителната линия.

-По дължина на пътното платно- на около 43,30 м северно от МЛ.

В момента на ударът л.а Ф. е в своята пътна лента, с направление на движение от север на юг, а л.а. Р. е в лентата за насрещно движение.

Мястото на удара е изцяло в пътната лента за движение на л.а. Ф. П..

Ударът за автомобилите е челен, като първоначалният им контакт е в левите им състави.

В резултат на удара л.а. Р. е продължил движението си напред и надясно, завъртял се е обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос и въртейки се е напуснал платното за движение на североизток. След удара се е установил извън платното за движение, като предната му част е в посока север.

В следствие на удара л.а. Ф.П.се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка и е продължил движението си напред и надясно, като е напуснал платното за движение на югозапад. След удара се е установил извън платното за движение, като предната му част е в посока север.

В резултат на настъпилото ПТП е настъпила смъртта на двамата водачи и пътниците до тях. Причинени са телесни увреждания на пътниците на задните седалки в автомобил Ф.П.и са нанесени значителни материални щети по автомобилите.

 Техническите причини, довели до възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Р., като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, не се е съобразил при избора си на скорост с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост, при което не е запазил разположението на автомобила си възможно най-вдясно на платното за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение.

При движение на л.а. Р. със скорост от 90 км/ч и при аналогично възприемане на опасността от двамата водачи автомобилите биха спрели един от друг на разстояние от около 4,5 м.

Водачът на л.а. Ф. не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като опасната зона му за спиране е по-голяма от разстоянието до мястото на удара в момента на възприемане на опасността от водача.

 Лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № СН *** АМ е бил оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за всички пътници и за водача.

 Ищцата А.Д.Б. е пътувала на задната седалка. Била е разположена в средната й част.

 Лек автомобил Ф.П.с рег. № СН *** АМ е оборудван с предпазен колан на тази седалка.

 В резултат на първоначалният удар, тялото на ищцата полита напред и наляво, удряйки се в предните облегалки на седалките на автомобила. В следствие на последвалото въртене на автомобила обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос, тялото на пострадалата се измества надясно. Ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и тялото й се е движило свободно, удряйки се в интериора на купето и в другите пътници, пътуващи на задната седалка. В следствие на свободното си движение, след преустановяване на движението на автомобила, тялото на ищцата се позиционира в багажното отделение.

 Ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан, би се ограничило движението на тялото й напред и наляво, а в следствие на това биха се ограничили травмите по главата и крайниците (лява челна част, ляво бедро и лява ръка). Тялото би останало закрепено върху седалката и не биха се получили травмите, причинени при изпадането му върху терена.

 Д.А.Б. е пътувал на предна дясна седалка - до шофьора.

 Лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № СН *** АМ е оборудван с предпазен колан на тази седалка.

 Пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но поради силните деформации на автомобила в челната му част уврежданията на главата, крайниците, гръдните и коремните органи са в степен, несъвместима с живота. В следствие на пожара, възникнал в купето на автомобила, пострадалият е получил тежко степенни изгаряния на повърхността на тялото и вътрешните органи.

Леталният изход за Д.А.Б. би настъпил независимо дали е бил с поставен или непоставен предпазен колан.

В съдебно заседание, вещото лице посочва, че в конкретния случай, тъй като ищцата се е возила на задната седалка в средното положение, без предпазен колан, поради движението на автомобила след удара тя попада в багажното отделение и само благодарение на намесата на други външни лица - майката и пристигащи на мястото на произшествието лица, тя е изведена от там и благодарение на това не е пострадала от изгарянето на автомобила. Ако беше с поставен предпазен колан вероятността да пострада от изгаряне на автомобила би била твърде голяма, тъй като автомобила, в който са пътували е със значително по малка маса от автомобила, който причинява ПТП, има въртене на автомобила, съответно и на телата на пътниците, предпазният колен не би предпазил от травми в следствие от центробежното въртене на тялото на ищцата, т.е. от ударите в главата, в другите пътници, в седалки и оставането й в конкретния случай в купето би било животозастрашаващо от това изгаряне, което е последвало.

При разпита, свидетелката Р. Б. – майка на ищцата заявява, че веднага след настъпване на ПТП тя и дъщеря и били откарани в спешното отделение в гр.Н.З., а в последствие и в болницата в гр.С.. На дъщеря и са правени рентгенови снимки, като първоначално са се опасявали от извършване на мозъчна операция. Свидетелката посочва, че по време на престоя в болницата детето се е оплаквало от силно и непрекъснато главоболие, говорила е странно и е имала халюцинации. След изписването от болницата за нея и дъщеря и се грижила нейната майка Антоанета в село Брястово. Според показанията на нейната майка А. е пищяла от болка ако някой я докосне. Около месец след инцидента с А. започнал да се занимава рехабилитатор, който според нейната майка в огромна степен е помогнал за възстановяването на детето. Според рехабилитатора вследствие претърпяното ПТП главната артерия на детето била притисната и кракът и започнал да съхне затова и не можела да го движи изобщо. След тежък и мъчителен възстановителен процес детето постепенно започнало да сяда и да лази. През 2017/2018 учебна година А. била на самостоятелно обучение.

Относно емоционалното състояние на детето причинено от загубата на неговия баща свидетелката Б. заяви, че е А. и баща и били изключително близки. В началото отказвала да приеме, че той е загинал в катастрофата, разказвала на майка си, че си говори с него, криела се да плаче тайно, за да не тревожи майка си.

Р. Б. разказа, че се старае да запълни празнотата от липсата на баща на детето си, но няма как да го замени. Разчита на помощта на своята майка без която не би могла да се справи.

По делото е разпитана А.А. – баба на ищцата.  Свидетелката заявява, че не знае как изобщо дъщеря и внучката и са се справили с целия кошмар около възстановяването и след ПТП.Разказа подробно колко трудно и продължително е преминал възстановителния период. След изписването на дъщеря й и внучката и от болницата са се свързали с рехабилитатор, който помогнал много за възстановяването и на двете момичета. След изписването им от болницата и дъщеря и внучката и А. били напълно лежащи. След това с помощта на рехабилитатор ищцата започнала да се движи и възстановява постепенно. Според свидетелката А. намирала спасение в четенето, отказвала да говори за татко си и се опитвала да превъзмогне болката от неговата загуба сама.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.09.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG/02/117001095719 със срок на валидност до 09.04.2018 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в  ЗД „Б.И.” АД.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като е подаденото искане с входящ № ОК 243913/19.04.2019 г. по описа на ЗД „Б.И.” АД, по която до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.

 

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

Видно от заключението на съдебната авто - техническа експертиза  техническите причини, довели до възникване на ПТП се следните:

Водачът на л.а. Р. е допуснал с поведението и действията си като водач на МПС, да създаде и постави в опасност живота и здравето на други участници в движението по пътищата, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При управлението на л.а. Р. с рег. № СН *** АР, С.С. К. е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не се движил възможно най-вдясно по платното за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Налице е нарушение и на нормата на чл. 20 от ЗДвП, тъй като водачът С. К. не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и съответно не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността и с конкретните условия на видимост. Освен това С.С. К. се е движил със скорост над разрешената по закон /установената скорост на движение преди възникване на произшествието от около 144 км/ч, превишава максимално допустимата разрешена скорост за движение извън населено място от 90 км/ч. без наличието на специални ограничения.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите нарушения от водача на л.а. Р. с рег. № СН *** АР, С.С. К. са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно за неговия застраховател ЗД „Б.И.” АД е възникнала отговорността да заплати претендираните обезщетения за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди на А.Д.Б..

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явява доказан по основание.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

От заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза се установява, че ищцата е претърпяла многофрагментно счупване на ацетабуларната ямка на ЛТБС; лявата пубисна кост; разкъсване на предната връзка между двете тазови половини/симфиза/; контузия на главата, гръдния кош и крайниците, мозъчно сътресение с контузионни огнища на дясната голямо мозъчна хемисфера. Според вещото лице контузията в лявата половина на таза и областта на ЛТБС, изразяващи се в счупване на тялото на лявата хълбочна кост и ацетабулума води до затруднение в движенията на левия крак за срок не по-малък от 2-3 месеца. Счупванията са причинили силни болки на пострадалата, била напълно обездвижена за продължителен период от време, което допълнително е причинило неудобства и ограничения за ищцата. Освен болка, телесните увреждания са причинили на ищцата физически и битови неудобства, тъй като е била на легло след изписването си от болницата и е разчитала изцяло на чужда помощ за всички ежедневни дейности. Продължителното лечение е причинило промяна в обичайния ритъм на живот и изолация, тъй като от показанията на майка й през 2017/2018 учебна година А. била на самостоятелно обучение. Все пак следва да се вземе предвид, че след осъществен клиничен преглед на ищцата на 28.01.2020 г. вещото лице е установило, че движенията в травмирана ЛТБС са възстановени напълно, няма мускулна хипотрофия на бедрената мускулатура, походката е възстановена и балансирана напълно. В заключение се посочва, че към момента на прегледа са отшумели травматичните оплаквания получени при обсъжданото ПТП. Ето защо съдът като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и страдания, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, съдът намира, че на ищцата следва да се определи обезщетение в размер от 50 000 лв.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не ползвала предпазен колан.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

По делото се установява, както от заключението на комплексната медицинска експертиза, така и от автотехническата експертиза, че в резултат на първоначалния удар, тялото на ищцата полита напред и наляво, удряйки се в предните облегалки на седалките на автомобила. В следствие на последвалото въртене на автомобила обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос, тялото на пострадалата се измества надясно. Ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и тялото й се е движило свободно, удряйки се в интериора на купето и в другите пътници, пътуващи на задната седалка. В следствие на свободното си движение, след преустановяване на движението на автомобила, тялото на ищцата се позиционира в багажното отделение.

В съдебно заседание вещото лице, изготвило автотехническа експертиза посочва, че тъй като ищцата се е возила на задната седалка в средното положение, без предпазен колан, поради движението на автомобила след удара тя попада в багажното отделение и само благодарение на намесата на други външни лица - майката и пристигащи на мястото на произшествието лица, тя е изведена от там и благодарение на това не е пострадала от изгарянето на автомобила. Вещото лице твърди, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан вероятността да пострада от изгаряне на автомобила би била твърде голяма, тъй като автомобила, в който са пътували е със значително по малка маса от автомобила, който причинява ПТП.  Посочва, че е имало въртене на автомобила, съответно и на телата на пътниците и предпазният колен не би предпазил от травми в следствие от центробежното въртене на тялото на ищцата, т.е. от ударите в главата, в другите пътници, в седалки, като оставането й в конкретния случай в купето би било животозастрашаващо от изгарянето, което е последвало. Поради това съдът приема, че действително ищцата е била без поставен колан, което обаче е спасило животът й, тъй като той е излетяла извън автомобила. Ето защо съдът намира, че макар и поведението на ищцата да е противоправно, в разрез с правилата на чл. 137а от ЗДвП, изискващ поставяне на предпазен колан от пътниците в автомобила, то с това си поведение ищцата не е допринесла за вредоносния резултат, тъй като в резултат на противоправното поведение са настъпили телесни увреждания, вместо да настъпи смърт.

С оглед на изложеното възражението на ответника относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата се явява неоснователно.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, за сумата от  300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на бащата на ищцата - Д.А.Б., починал в следствие ПТП на 01.09.2017 г., съдът намира следното:

При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, съдът взе предвид, че към датата на настъпване на смъртта на баща й, ищцата е малолетна, на 13 г. Според съда, на тази възраст, детето е силно уязвимо в емоционален аспект, тъй като още не е напълно формирано психически като самостоятелна личност, доколкото е отглеждано от родителите си, зависи и разчита само на тях. Връзката “баща – деца” освен кръвна е и емоционална. В случая, то внезапно и безвъзвратно е загубило един от най-близките си и скъпи хора – баща си. Занапред ищцата ще трябва да продължи да живее без баща си, като негативните последици ще са сериозни и дългосрочни, както поради липсата на бащата именно в периода на съзряване на детето, така и защото семейната среда, в която то е израснало, вече никога няма да е същата. Дори да се приеме, че с времето, болката от случилото се ще намалява, липсата на бащата от толкова ранна детска възраст неминуемо има и ще има занапред изключително негативни последици за детето – то няма да може да разчита на неговата обич и подкрепа, няма да може да споделя с него успехите си в личен и обществен план.

Ето защо съдът като взе предвид претърпените от ищцата болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на А.Б. е в размер на 200 000 лв.

          От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на Д.А.Б., тъй като не ползвал предпазен колан.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От заключенията на САТЕ и СМЕ се установява, че пострадалият Д.А.Б. е бил с поставен предпазен колан, но поради силните деформации на автомобила в челната му част уврежданията на главата, крайниците, гръдните и коремните органи са в степен, несъвместима с живота. В следствие на пожара, възникнал в купето на автомобила, пострадалият е получил тежко степенни изгаряния на повърхността на тялото и вътрешните органи. Вещите лица посочват, че леталният изход за Д.А.Б. би настъпил независимо дали е бил с поставен или непоставен предпазен колан. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.

 

          По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата претендира законна лихва върху претендираните обезщетения от 16.05.2019 г., като обосновава искането си, че приложим е срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, където е посочено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3.

Ответникът оспорва искането на ищцата, като твърди, че срокът по  чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да тече от 14.05.2019 г., когато   застрахователят е поискал от ищцата представяне на доказателства – служебна бележка от Районна прокуратура – С., относно Постановление за прекратяване на наказателното производство № 3741/17 от 10.04.2019 г., удостоверяващо, че същото не е обжалвано. От този момент според ответника следва да се изчислят 15 работни дни при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, поради което лихвата би могла да се претендира от 06.06.2019г.

Във връзка с претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху претендираните застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди съдът установи следните факти:

Ищцата е сезирала на 19.04.2019 г. застрахователя с искане за заплащане на застрахователни обезщетения. След завеждане на претенцията, застрахователното дружество с писмо от 14.05.2019 г., е уведомило ищцата, че са заведени щети № ********** и № ********** и следва да представи допълнителни доказателства пред застрахователя, от които да е видно, че Постановление за прекратяване на наказателното производство № 3741/17 от 10.04.2019 г. на К.М.- прокурор към ОП С. не е обжалвано и е влязло в сила.

След изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, ищцата е предявила на 26.07.2019 г. исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, в които се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата/ след направено изменение с допълнителна искова молба/.

Във връзка с началния момент, от който следва да се присъди законна лихва върху претендираните обезщетения, настоящата съдебна инстанция споделя приетото становище в постановеното решение  № 167/30.01.20 г. по т. д. № 2273/18 г. на ІІ т. о.на ВКС, където е посочено следното:

По реда на чл. 106, ал. 3 КЗ застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва да са от значение за основателността и размера на претенцията. Поради това в случая постановлението за прекратяване на наказателното производство не е факт от значение за установяване на механизма на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на обезщетението. Следователно искането на застрахователя за представяне на акта за приключването му не представляват искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията. Началото на течението на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл. 498, ал. 1 КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства, поради това, че застрахователят не ги е поискал или поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ, срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ.

Поради това в настоящия случай застрахователят изпада в забава на 20.07.2019 г., след изтичане на 19.07.2019 г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.

Независимо, че от предявяване на претенцията пред застрахователя – 19.04.2019 г. застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищцата е уведомила застрахователя на 19.04.2019 г. за настъпване на застрахователното събитие, поради което при липса на други данни следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищцата, но доколкото ищцата претендира лихва от по – късна дата, а именно 16.05.2019 г. то съдът с оглед диспозитивното начало следва да присъди законна лихва върху претендираните обезщетения от 16.05.2019 г.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.И.” АД следва да заплати на А.Д.Б. действаща лично и със съгласието на майка си – Р. П.Б. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.И.” АД следва да заплати на А.Д.Б. действаща лично и със съгласието на майка си – Р. П.Б. сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния баща - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 200 000 лв. до претендирания размер от 300 000 лв. като неоснователен.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че А.Д.Б. е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно при спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в размер на 9 130 лв.

С оглед изхода на делото ЗД “Б.И.” АД следва да заплати на адвокат И.П. адвокатско възнаграждение в размер на 6 006, 57 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

По отношение на разноските направени от “Б.И.” АД:

Ответното дружество претендира адвокатско възнаграждение в размер на 8 666,72 лв. с ДДС.

Видно от данните по делото процесуалното представителство по делото е осъществено от адвокат П.К.П. от Адвокатско дружество “П. и Костов”.

Видно от данните по делото договор за правна защита и съдействие от 29.08.2019 г./стр. 62 от делото/ е сключен с Адвокатско дружество “Андреев, Христов и партньори”, като в договора е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 10 956 лв. с ДДС ще бъде изплатено по банкова сметка: *** *** “Първа инвестиционна банка” АД. По делото е представено преводно нареждане на горепосочената сума по сметката на Адвокатско дружество “Андреев, Христов и партньори” /стр. 171 от делото/.

С оглед на изложеното съдът няма основание да присъди претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 10 956 лв., тъй като същото е заплатено не на адвокат П.К.П., който е осъществил процесуалното представителство по делото.

Ответното дружество претендира и заплатените депозити за вещи лица в общ размер на 875 лв. По делото обаче не е заплатен определения в открито съдебното заседание от 08.06.2020 г. депозит за съдебно – автотехническата експертиза в размер на 200 лв. Поради това при присъждане на разноските по делото съдът приема, че от страна на ответника са заплатени депозити в общ размер на 675 лв.

С оглед изхода на делото А.Д.Б. действаща лично и със съгласието на майка си – Р. П.Б. ***” АД сумата от 230, 92 лв. представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “Б.И.” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 11 200 лв. за държавна такса, както и сумата от 575, 65 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

 Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

         

ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да заплати на А.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:***, ***– адв. И.П. действаща лично и със съгласието на майка си – Р. П.Б. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди и получени травматични увреждания, в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка *** “Б.Д.” ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да заплати на А.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:***, ***– адв. И.П. действаща лично и със съгласието на майка си – Р. П.Б. сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния баща - Д.А.Б., ЕГН **********, починал в резултат на настъпило ПТП на 01.09.2017 г. около 21,00 часа на път III-662 в землището на с. К., общ. Н.З. ведно със законната лихва върху сумата от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка *** “Б.Д.” ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 200 000 лв. до претендирания размер от 300 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да заплати на адвокат И.П. с адрес: ***, ***адвокатско възнаграждение в размер на 6 006, 57 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА А.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:***, ***– адв. И.П. действаща лично и със съгласието на майка си – Р. П.Б. ***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***сумата от 230, 92 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. ***да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 11 200 лв. за държавна такса, както и сумата от 575, 65 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :