№ 136
гр. Айтос, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. П.
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100186 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Й. К., ЕГН
********** и П. И. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н. Д., с
адрес на кантора: *** против А. И. П., ЕГН **********, с адрес: *** и И. П. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: ***, двамата в качеството на родители на малолетния П. И.
К., ЕГН **********.
Ищцовата претенция намира правно основание в чл.128, ал.1 от семейния
кодекс (СК), с искане съдът да постанови режим на лични контакти на ищците Д. Й. К., ЕГН
********** и П. И. К., ЕГН **********, с детето П. И. К., ЕГН ********** – техен внук.
В и.м. ищците твърдят, че повече от 3 (три) години ответниците А. И. П. и И.
П. К. са разделени. След раздялата майката на детето всячески cе опитвала да отдели детето
от баща мy (техния син), като дори симулирала извършено домашно насилие от сина им И.
П. К. спрямо нея, за което имало образувано гр.дело № 693/2024 г. в Районен съд – Айтос.
Kъм момента майката на внука им ограничила изцяло контактите на детето както с бащата,
така и с ищците като негови дядо и баба. Поради изложеното ищците, молят съда да уважи
искането им и да постанови режим на лични отношения с детето П. И. К., както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от петък от 18.00 часа до неделя в 18.00 часа;
на рождените дни на дядото и бабата с приспИ.е, a в случай, че рождените дни на
бабата и дядото са в работни дни - режимът да бъде осъществен през първия уикенд,
следващ рождените дни;
една седмица през месец юни, една седмица през месец юли и една седмица през
месец септември, като същите да не съвпадат с годишния отпуск на майката;
3 дни пo време на Коледните празници;
3 дни пo време на Великденските празници;
уикенда след рождения ден на детето;
право да присъстват на първия учебен ден, тържеството за приключване на учебната
година, право да присъстват на празници и събития от училищния живот на детето,
право на телефонен разговор с детето два пъти в седмицата, като при невъзможност
определеният режим да бъде осъществен, ищците молят да бъдат компенсирани в
1
друго време.
Прилагат писмени доказателства и молят за установяване изложените в и.м.
твърдения, да се допуснат до разпит двама свидетели. Ищците претендират заплащане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответницата А. И. П., чрез проц. представител адв.П.Т. - БАК, в
законовоопределения срок по чл.131 ГПК изпраща писмен отговор на исковата молба. Не се
възразява по допустимостта на исковата претенция доколкото не е спорно, че е майка на
детето П. К., а ищците - родителите на бащата, т.е. лица, попадащи в кръга на близки,
личните отношения между които са регламентирани от Семейния кодекс. Не се оспорва
наличието на емоционална връзка между детето и неговите баба и дядо по бащина линия,
като ищцата сочи, че самата тя не е препятствала контакти помежду им. Изтъква, че
местоживеенето на ищците е в непосредствена близост с това на бащата на детето, поради
което след развода, в определения за него режим на свиждане, родителите му продължават
да общуват с внука си. Ето защо и счита, че молбата за определяне на самостоятелен режим
на контакти на ищците (извън този на техния син – баща на детето) е неоснователна, поради
което и моли да бъде оставена без уважение. Не възразява по приемане на писмените
доказателства, приложени към исковата молба. Представя доказателства - копия от три броя
поставени съдебни решения. Ответницата претендира заплащане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът И. П. К. изпраща отговор, с който излага становище за
допустимост и основателност на исковата претенция. Не възразява по искането на ищцовата
страна за допускане до разпит на двама свидетели и не представя доказателства. Не
представа доказателства. Няма претенции за разноски.
В съдебно заседание ищците Д. К. и П. К., лично и чрез пълномощника си
адв.Н. Д., АК – Пловдив, поддържат исковата молба с уточнението, че желаят да им се
определи контакт вместо претендираните: всяка първа и трета седмица от месеца от петък от
18.00 часа до неделя в 18.00 часа и на рождените дни на дядото и бабата с приспИ.е, всяка
пета седмица от месеца - петък от 18.00 часа до неделя в 18.00 часа. Молят съдът да
постанови режим на контакти с детето П. К., техен внук, който да е извън този на техния
син И. К. (втория ответник). Ангажират двама свидетели.
В съдебно заседание ответницата А. П. се явява лично и с адв.П. Т. – АК -
Бургас, която поддържа заявения писмен отговор. Води един свидетел. Моли искането за
определяне на самостоятелен режим на контакти на ищците (извън този на техния син –
баща на детето) да бъде оставена без уважение.
Ответникът И. К. се явява в с.з. Лично и чрез процесуалния си представител
адв.Балталиев – АК – Пловдив изразява становище, че молбата на родителите му (ищци в
процеса) е основателна и моли съда да постанови режим на контакти с техния внук, извън
този определен за него.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Айтос не
изпраща свой представител по делото. В представения социален доклад не се заявява
категорично становище по повод основателността на иска.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните по делото са роднини, като двамата ищци са родители на втория
2
ответник и съответно баба и дядо на роденото от брака на сина им И. К. и отв.А. П., дете.
Не е спорно, че от брачното съжителство на ответниците е родено едно дете – малолетния П.
И. К., ЕГН **********, в подкрепа на което е приложено у-ние за раждане /дубликат/ от
29.102024г. на Община Пловдив. Безспорен е и факта, че бракът на родителите на детето е
прекратен с Решение № 2527 от 16.12.2021 година по гр.дело № 20215330112826 на РС-
Пловдив, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето
П. И. К. е предоставено на майката А. И. К., с определен разширен режим на лични
отношения с бащата.
С последващи съдебни решения контактите между отв.И. К. и сина му П. са
изменени, като с влязло в сила Решение № 689/23.07.2024г. по в.гр.дело № 20242100500527/2024г.
на БОС, действащият към момента актуален режим на лични отношения между бащата и детето е
редуциран спрямо първоначално определения, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа на петъчния
ден (или след приключване на учебните занятия на детето при започване на училище) до
18.00 часа на неделния ден; всяка четна година по време на Коледните празници, от 10.00
часа на 24.12. до 18.00 часа на 29.12; всяко нечетна година по Новогодишните празници от
10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на последния ден от зимната ваканция; всяка нечетна
година по време на Великденските празници – от 10.00 часа на Велики Петък до 18.00 часа
на Светли Понеделник; всяка година на рождените дни на бащата от 10.00часа до 18.00 часа;
всяка нечетна година на рождения ден на детето от 10.00 часа о 18.00 часа, а всяка четна
година на имения ден на детето от 10.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани като свидетели,
ангажираните на страната на ищците – св.Н. Д. Ж. и св. М. З. Т. (близки на ищците, без
родствена връзка) и от страна на ответницата - св.Н. Н. (съжителстващ с отв.П. на семейни
начала).
Свидетелите Ж. и Т. твърдят, че е налице силна емоционална връзка между
детето и неговите баба и дядо по бащина линия, поради което считат, че със сигурност ще се
отрази благоприятно на внукът им да прекарва повече време с тях. Свидетелите сочат, че
бащата на детето И. К. и неговите родители – ищците, макар и на един административен
адрес, живеят в отделни домакинства. Въпреки това съдът намира, че не може да се приеме
за доказано, твърдяното в и.м., че за ищците единственото време, което прекарвали с детето
било, когато го вземат от *** и го транспортират при бащата в ***, предвид издадената
против него ограничителна Заповед за защита срещу домашно насилие. Такова твърдение
освен, че е житейски и логически неиздържано, особено в светлината на заявената /и
неоспорена от страните/ силна емоционална привързаност между баба, дядо и внуче, се
опровергава дори от обясненията на ответника – син на ищците, който заявява, че има ново
семейство и бебе, а освен това е трудовоангажиран до 22:00 часа, т.е. напълно обяснимо е,
че в определения му режим на контакти и до прибирането му от работа, детето прекарва
време именно с родителите му, живеещи в непосредствена близост, на 50 м. от дома му.
Отделен е въпроса, че съвсем нормално по време на почивните дни, определени за контакт с
бащата, детето да общува не само и единствено с него, а и с роднинския му /родители,
братче/ и приятелски кръг – така, като заяви и св.Ж., чиито детенце чакало с нетърпение
идването на малкия П., за да му гостува и да си поиграят. Показанията на св.Н., че е
присъствал на разговори, които води детето, докато е в ***, с майка си, като е виждал, че то
се обажда именно от телефона на баба си, в нейно присъствие, са в подкрепа на същия
извод. От тях и съпоставяйки всички ангажирани гласни доказателства, съдът приема за
установено, че по време на определения за бащата режим на лични контакти, с детето
/съвсем естествено и обяснимо/ неограничено и безпрепятствено общуват и неговите баба и
дядо по бащина линия. Не се установи същите да са били умишлено лишени от
възможността да се срещат с внука си, от никой от двамата родители, включително от
3
бившата им снаха /отв.П./ като безспорно следва да се отчете, че отдалечеността между
населеното място, което обитават самите те /***, обл.Пловдив/ и това, в което е жилището
на ответницата и детето /в ***/ създава трудности от обективен характер, изразяващи се в
прекарване на част от определеното за общуване време, в пътуване. Св.Н. в показанията си
твърди, че майката не само, че не е препятствала срещите на ищците с внука им, но лично
той, като неин съжител, също помагал да бъде заведено детето в *** и то да общува
активно с бабата и дядото, по времето, съвпадащо с определения режим за контакти с
бащата.
На база анализа на цитираните свидетелски показания, при пълно
кореспондиране помежду им става ясно, че ищците имат възможност и желание да се грижат
за внука си и да помагат на родителите в отглеждането му. По делото не е оспорено,
включително от ответниците, че желанието на ищците е да продължат да участват
пълноценно и активно в живота на детето и да не се прекъсва емоционалната връзка
помежду им. При така изяснената фактическа обстановка, спорният в случая въпрос е
досежно обезпечаването в максимална степен интересите на детето от една страна,
съобразявайки че от м.септември 2025г. то ще бъде ученик в първи клас, т.е. ще има
значително повече ангажименти, свързани с усвояване на знания в хода на учебния процес, а
от друга страна – безспорната необходимост от поддържане на емоционалната връзка с
неговите баба и дядо, чието местоживеене е сравнително отдалечено от жилището на детето.
Исковата претенция намира правно основание в чл.128, ал.1 от Семейния кодекс
(СК). Цитираната законова разпоредба урежда хипотеза за разрешаване на спор между прародители
и родители на дете, относно лични отношения на първите с ненавършилите пълнолетие внуци.
Решението на съда за определяне на режим на лични отношения помежду им, следва да се
основава преди всичко на интереса на детето, преценен с оглед на това доколко контактите на
бабата и дядото с него, не застрашават от една страна отношенията между детето и родителите му,
а от друга страна не накърняват интересите на детето, а дори напротив благоприятстват за
правилното му възпитание и развитие.
При така установената фактическа обстановка и липса на спор, че ищците в
качеството на баба и дядо изпитват затруднения в контактите си с внука си, особено след издаване
на ограничителна мярка спрямо сина им по реда на ЗЗДН /вж Заповед рег. № 3/17.03.2025г. по
в.гр.д. № 91/2025г. на БОС/, съдът намира, че първата от предпоставките за допустимост и
уважаване на исковата претенция, а именно необходимостта от регламентиране на личните
отношения между близки, е налице. Спорният, както се посочи, поставен от страните въпрос касае
основно определяне на адекватни мерки за контакт, в интерес на детето, предвид
местопребиваването му. В тази връзка съдът взе предвид както анализираните гласни
доказателства, така и констатациите, изложени в социалния доклад на заинтересованата страна
Д”СП” - Айтос.
Предвид изложените съображения и доколкото не се установи ищците да се имали
вредно за интереса на детето поведение, а тъкмо напротив – живеели са заедно с родителите до
раздялата им и са имали изградена силна емоционална привързаност, съдът счита, че искът за
определяне на лични отношения помежду им е основателен. В този смисъл следва да се отбележи,
че поддържането на връзки между баба, дядо и внук освен законово регламентирани отношения,
са такива напълно в унисон с патриархалните български традиции и морални ценности. От друга
страна – чрез контактуване, ищците ще са в състояние да поддържат така нужната за правилното
възпитание и желана връзка на детето с рода на неговия баща, а също донякъде да са в помощ на
майката в грижите за малолетния П.. За да възпроизведе ползотворно влияние за правилното
физическо и психическо развитие на детето и най-вече предвид отдалечеността в местоживеенето
на страните (в различни населени места – *** и ***), съдът намира за подходящ режим на контакти
с ищците, както следва: ежегодно по 5 дни през лятото във време, когато майката не ползва
годишен отпуск и извън режима определен за контакти с бащата, както и отчасти по време на този
режим /от който и към момента се ползват ищците/, включително за коледните и великденски
празници, които традиционно семействата празнуват заедно.
4
При тази отдалечеността на населените места – *** и *** и при наличие на вече
определен с решение на съда начин на лични контакти между детето и неговия баща /син на
ищците/, против интереса на детето би било определяне на по-чести ежемесечни периодични
срещи с неговите родители, а в още по-голяма степен такива с продължителност от няколко часа по
повод напр. рождените дни на бабата и дядото.
Ето защо и исковата претенция следва да бъде уважена отчасти. За да бъде съхранен
в пълен обем интереса на детето и да се гарантира физическата му и психическа стабилност, съдът
намира, че ангажимента за вземането и връщането от и до дома на майката следва да се
осъществява от роднините по бащина линия – баба и дядо, които дори по време на пътуването да
имат възможност да общуват с детето. По-този начин в най–пълен обем ще се гарантира
положителния ефект от контактуването с близките от семейния кръг на родителя, който не
упражнява родителски права – в случая бащата.
В настоящото производство съдът е сезиран с иск по чл.128, ал.1 от СК,
предявен от бабата и дядото по бащина линия срещу родителите на детето П. И. К..
Съгласно разпоредбите на чл.128, ал.1 от СК дядото и бабата могат да поискат от Районния
съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С тази
разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от Районния съд по
настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието
”интерес на детето”. От тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 СК, вр.чл.124, чл.125 и
др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните
му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския
оборот. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на
сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по
тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка
за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128
СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е
винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1,т.5
от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър
интерес на детето”. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага
извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически,
психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и
др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува
с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на
детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото
са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-
добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо
следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат
и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При
5
определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се
съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена
възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването
на родителски права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с
детето. Конкретният режим при условията на чл.128 СК следва да се съобрази с установения
режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено
упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат
предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното
местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Съгласно константната съдебна
практика, когато постоянното местоживеене на детето е различно от местоживеенето на
бабата и дядото и това налага продължително пътуване, личните им контакти могат да бъдат
осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината, в свободно
за детето и бабата и дядото време, като същото може да съвпада и това, определено за лични
контакти с родителя, който не упражнява родителските права.
В тази връзка, съдът отчете желанието и емоционалната връзка, проявени по
време на общуването с детето и прецени като подходящ следния режим на лични контакти
на детето с бабата и дядото по бащина линия (Д. Й. К. и П. И. К.) - 1 (една) седмица през
лятото, която не съвпада с годишния отпуск на майката А. И. П., както и с определения за
бащата И. П. К. 1–месечен режим на контакти с детето П. И. К., както и всяка първа
седмица от месеца, за времето: от 18.00 часа на петъчния ден (или след приключване на
учебните занятия на детето при започване на училище) до 18.00 часа на неделния ден; всяка
четна година 3 (три) дни по време на Коледните празници - от 10.00 часа на 24.12. до
18.00 часа на 26.12; всяка нечетна година 3 (три) дни по време по време на Великденските
празници – от 10.00 часа на Велики Петък до 18.00 часа на Светли Понеделник, които
контакти съвпадат и следва да се осъществяват съвместно с определения за бащата И. П. К.,
режим на общуване с детето, като за осъществяване на срещите ищците К.и поемат
задължение да осигуряват вземането и връщането на малолетния П. И. К. от и до дома на
майката. По отношение на претендираното от ищците право да присъстват на първия учебен
ден, тържеството за приключване на учебната година, право да присъстват на празници и
събития от училищния живот на детето, следва да се отчете, че описаните събития са
мероприятия от публичен характер, за участие в които не се налага специално съдебно
регламентиране и съответно произнасяне на съда.
При този изход на спора и по повод претендираните от ищците и отв.П.
съдебно-деловодни разноски съдът намира, че същите следва да останат за всяка от
страните, така както са направени. Събраженията в този смисъл са следните: Отговорността
за разноските по делото представлява гражданско облигационно отношение, което намира
своето основание и правна уредба в процесуалния закон - в чл. 78 от ГПК. Фактическият
състав, от който се поражда тази отговорност, включва: неоснователно предизвикан правен
спор; разноски, причинени от водене на дело по повод този спор; съдебно решение, което
потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното
твърдение на отговарящия за разноски.
Отговорността за разноски следователно се понася от страната, за която решението е
неизгодно, тъй като нейното правно твърдение или нейната претенция са отхвърлени от съда, като
се явява и като своеобразна санкция за неоснователно предизвикан правен спор. При спорната
съдебна администрация (какъвто е настоящия случай – претенция по чл.128 СК) обаче не е налице
хипотеза на правен спор в традиционния смисъл на това понятие. Производствата по спорна
съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК, макар да не са
изрично уредени в процесуалния закон, като разрешаването на споровете за упражняването на
съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на отделни нормативни актове
(СК, ЗС и др.), съдържащи материалноправната уредба на съответните отношения, както и
специфични процесуални правила. Дейността на съда в производствата по спорна съдебна
6
администрация не може да бъде определена като правораздавателна в същинския смисъл на това
понятие, а именно като защита и санкция при нарушаване на гражданските права. При тези
производства не се разрешават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при
упражняване на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен
пример за такава компетентност на съда са именно производствата за разрешаване на разногласия
относно определянето на режим на лични отношения с дядо и баба (чл. 128 СК).
Безспорно, доколкото в СК не са предвидени специфични процесуални правила, при
разглеждането на отправените до съда молби за съдействие при определяне на личните отношения
на близки (баба и дядо) с деца, приложение следва да намерят общите правила на ГПК. При
прилагането на съответното общо процесуално правило на първо място следва да бъде съобразено
обстоятелството, че принципно уредбата на тези отношения трябва да бъде постигната по общата
воля на страните в правоотношението, каквато в случая липсва. Именно невъзможността да се
постигне такова споразумение е предпоставка заинтересованият да отнесе въпроса към съда с цел
разрешаване на спора за начина на упражняване на правата, предизвикан при това от поведението и
на двете страни, но без да е налице спор за самото съществуване на субективното право. Според
преценката на законодателя в тези случаи е необходима съдебна намеса, посредством която
липсващата обща воля на страните да бъде заместена от съдебно решение, за да бъдат преодолени
пречките при упражняването на правата и на двете страни в правоотношението, както и за да бъде
гарантиран и защитен интересът на засегнато от тези правоотношения дете, което формално не е
страна в производството. Дейността на съда се изразява в това да се намеси в гражданските
отношения и да ги администрира, като определи как правоотношението, за което страните спорят,
следва да се развива, създавайки по този начин ново правно положение между страните по
гражданското правоотношение според своята преценка кое е най-целесъобразно за развитието на
гражданското правоотношение съобразно уредените в закона критерии. Производството по
същността си представлява администриране на гражданските правоотношения, а не защита на
субективни права в същинския смисъл, поради което и актовете, които съдът постановява в тези
производства, не се ползват със сила на пресъдено нещо и могат да бъдат изменени при промяна на
обстоятелствата, ако една от страните сезира съда с искане в тази насока. За разлика от исковото
производство, съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на материалното право, а само оказва съдействие относно начина на
упражняването му, т. е. за реализирането на правата и на двете страни и в този смисъл липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Макар
между страните да съществува спор, съдът не присъжда спорно право в полза само на една от тях.
При това предявяването на тези искания с оглед непостигането на извънсъдебно споразумение
между страните се възприема от законодателя и като законно необходимо с цел постигането на
определен резултат, независимо от поведението на насрещната страна в правоотношението. В
изложения смисъл е подробно развитото становище на ВКС, обобщено в Тълкувателно решение
№ 3/27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК(с докладчик съдия Св.Калинова), съгласно
което в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл.78
ГПК се прилагат само при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната
жалба, когато: 1.Касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на
производството по причина в поведението на молителя, като в този случай отговорността за
разноски се носи от подателя им; 2. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на
ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са
направени от тях.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между ищците Д. Й. К., ЕГН
7
********** и П. И. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ***, *** и
малолетния им внук П. И. К., ЕГН **********, с родители А. И. П., ЕГН **********, с
адрес: *** и И. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** , както следва:
1 (една) седмица през лятото, която не съвпада с годишния отпуск на майката А. И.
П., както и с определения за бащата И. П. К. 1–месечен режим на контакти с детето П.
И. К., като за осъществяване на срещите ищците К.и поемат задължение да осигуряват
вземането и връщането на детето от и до дома на майката.
всяка първа седмица от месеца, за времето: от 18.00 часа на петъчния ден (или след
приключване на учебните занятия на детето при започване на училище) до 18.00 часа
на неделния ден; всяка четна година 3 (три) дни по време на Коледните празници -
от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 26.12; всяка нечетна година 3 (три) дни по
време по време на Великденските празници – от 10.00 часа на Велики Петък до 18.00
часа на Светли Понеделник, които контакти съвпадат и следва да се осъществяват
съвместно с определения за бащата И. П. К., режим на общуване с детето, като за
осъществяване на срещите ищците К.и поемат задължение да осигуряват вземането и
връщането на малолетния П. И. К. от и до дома на майката.
ОТХВЪРЛЯ искането за определяне на контакти между ищците Д. Й. К., ЕГН
********** и П. И. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ***, *** и
малолетния им внук П. И. К., ЕГН **********, извън гореописания, до пълния претендиран
режим на лични отношения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Бургас в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8