Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2020 год.
Номер
41 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 11 (единадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 23 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.Т.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес
*** срещу Наказателно постановление №19-0323-000820/14.10.2019 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено
при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане
на материалния закон. Посочва се, че съгласно влязъл в сила съдебен акт по АНД
№ 319/2019 по описа на ВПРС, жалбоподателят бил наказан за извършено
престъпление по чл.345, ал.1 от НК.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, поради нарушаване на
принципа „non bis in idem“,
никой не може да бъде наказан два пъти за едно и също деяние.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание заедно с процесуален
представител и поддържат жалбата. Молят НП да бъде отменено изцяло, като
неправилно, незаконосъобразно и несъставомерно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива
становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се
установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред. Спорни са обстоятелствата
дали е осъществен съставът на вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 24.09.2019 г. в с.***, общ.Велики Преслав, на ул.“***“ до дом № 1,
общ.Велики Преслав жалбоподателят управлявал собственото ни четириколесно МПС,
марка „MITSUBISHI“, модел „MT
18 D“, с рама № 52513, което не било регистрирано. Свидетелите
М.Й.Й. и М.Д.М. ***, на инкриминираната дата изпълнявали служебните си
задължения. На ул.“***“ в с.***, около 12:00 часа същите спрели за проверка
жалбоподателя, като водач на МПС. При проверката установили, освен че Д.Д.
управлява нерегистрирано МПС, но и за същото няма сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което управлявал и било
негова собственост. След установяване на нарушението на 27.09.2019 г. в 10.25
часа, Д.Д. сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесното МПС. За установеното административно нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ, св.Й. съставил АУАН № Д 526524/24.09.2019г. Въз
основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ и на
основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лв.
Жалбоподателят с влязло в сила Решение по АНД№319/19 г.
на ВПРС, бил признат за виновен за това, че на инкриминирата дата и място е
управлявал собственото ни четириколесно МПС, марка „MITSUBISHI“, модел „MT 18 D“, с рама №
52513, което не било регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл.345, ал.2
от НК. Със същото решение бил освободен от наказателна отговорност на
осн.чл.78а от НК и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000.00 лв.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона
седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него
НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени
са изискванията на чл.40, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението.
Обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок от
съставяне на акта. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията,
издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на
ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за
производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК
нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не
се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за
установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила.
Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно
наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като
нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият
орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното
постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат
спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в
административно наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи).
В хода на настоящото производство не се установиха релевантни факти и
обстоятелства от обективната страна на повдигнатото обвинение в извършване на
административно нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. С обжалваното НП е повдигнатото на жалбоподателя обвинение за извършено
административно нарушение е по чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на инкриминираната дата и място, управлява
четириколесен трактор негова собственост, без сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно нормата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Разпоредбата на чл.483, ал. 1 от КЗ разграничава две хипотези за извършване
на административно нарушение съобразно неговия субект. В първия случай това е
собственикът на МПС-то, който е задължен да сключи застраховка по чл. 483, ал.
1, т.1 от КЗ, а втората хипотеза по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ предвижда
административно наказателна отговорност да носи лицето, което управлява МПС,
когато то е без сключена и валидна застраховка.
По формираното
недвусмислено обвинение в НП, съдът прима, че жалбоподателят е наказан за
първата хипотеза на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ. Съдът приема за безспорно установено по настоящото дело, че
процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред в Р България /с влязло в
сила решение по чл.78а от НК, което на осн.чл.413 от НПК е задължително за
всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани/. Задължение за
сключване на застраховка "гражданска отговорност" съгласно разпоредбата
чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ, за което АНО е повдигнал
обвинение има всяко лице, което притежава МПС-во, регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. За жалбоподателя, обаче, който
е бил установен единствено като водач на МПС, доколкото няма доказателства
същия да е собственик, по така повдигнатото обвинение, не е имал задължение да
сключи застраховка ГО за МПС, тъй като последното не е било регистрирано от
него на територията на Р България.
Предвид изложеното съдът прие,
че неправилно административно-наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и процесното Наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.
Неоснователно е възражението направено с жалбата и поддържано в съдебно
заседание от защитата, за нарушаване на принципа „non bis in idem“, залегнал
в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НК, тъй като жалбоподателя е наказан по
административен ред с влязло в сила решение за друго деяние, с което е
осъществил престъпление по чл.345, ал.1 от НК-управление на нерегистрирано МПС,
а не за деяние, с което се осъществява административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т.1 вр. с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ
- управление на МПС без сключен договор за задължителна застраховка"гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
жалбоподателя за присъждани на разноски за адвокатско възнаграждение, счита на
осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че жалбоподателя има право
на разноски и предвид представянето на документ, доказващ размер на направените
такива, а именно за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 80.00
лв., искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №19-0323-000820/14.10.2019
г., издадено от Началника на РУ гр. Велики
Преслав при ОД на МВР-Шумен, с което на Д.Т.Д.
с ЕГН **********, с настоящ адрес
*** за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за
застраховането и на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00
лв., като неправилно.
ОСЪЖДА РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен да заплати на Д.Т.Д. с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 80.00
лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните
основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: