Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13662 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 72255
от 14.04.2020 г. по гр.д. №53602 от 2015 г. по описа на СРС, 50 с-в е осъден Б.М.Г.
ЕАД да заплати на М.П.К. на основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52
от ЗЗД, във вр. чл. 32 от Конституция на Република България, сумата от 500,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат от филмиране на М.П.К. на 07.09.2010 г. без изричното й съгласие,
разпространено на 08.09.2010 г. в предаването „Код криминално” по телевизионна
програма „Про.БГ”, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2010 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за
разликата над уважения размер от 500,00 лева до пълния предявен размер от
5000,00 лева, представляващ част от парично вземане в общ размер от 15000,00
лева за обезщетяване на неимуществени вреди; и е отхвърлен като неоснователен и
иска за заплащане на сумата 120,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди- платена такса на
Б.М.Г. ЕАД за предоставяне на видеозапис, настъпили в резултат от
филмиране на М.П.К. на 07.09.2010 г. без изричното й съгласие, разпространено
на 08.09.2010 г. в предаването „Код криминално” по телевизионна програма
„Про.БГ”.
Срещу така
постановеното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни в срока по
чл.259 ГПК.
В подадената
от ищеца М.П.К. жалба срещу решението в частта на отхвърляне на предявените
искове се излагат доводи за неправилност, поради необоснованост, нарушение на
процесуалните правила, немотивираност и нарушение на материалния закон и неправилно
прилагане на принципа за справедливост предвиден в чл.52 ЗЗД. Поддържа, че при
разрешаване на спора и определяне на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът не е съобразил събраните доказателства в пълнота, не се е
произнесъл по искането в цялост, не е съобразил доказаните и понесени от ищцата
вреди във връзка с противоправното поведение на служители на ответника. Заявява,
че съдът не се е произнесъл по искането на ищцата и във връзка с установените
по-късни предавания, които многократно излъчват заснетите кадри, което от своя
страна води до изкривяване на оценката по справедливост. Така, съдът е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер и е отхвърлил изцяло
претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за понесените имуществени
вреди.
Моли за
отмяна на решението на СРС като неправилно в частта, с която са отхвърлени
предявените искове. Отправя искане за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.М.Г. ЕАД, в който е
изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
В подадената
от ответника Б.М.Г. ЕАД въззивна жалба се оспорва решението в частта, с която е
уважен иска за заплащане на неимуществени вреди с изложени доводи за
неправилност. Поддържа, че при изготвяне на репортажа М.Н.е направила
всестранно и пълно проучване на случая, като е включила всички гледни точки, в
т.ч. е опитала да получи тази на брата на ищцата-В.к., като М.К. е била заснета
именно тогава за няколко секунди пред къщата, в самия двор, където се намирал и
К. в опит да се получи именно неговата гледна точка. Заснемането на ищцата е
било неизбежно, тъй като тя е била до него, именно в опит да се получи неговата
гледна точка. За да постанови решението си СРС не е съобразил нейното
последващо поведение – да догонва журналистите навън и да оспорва изнесените
твърдения в медиите за скандала, в който е замесен нейният брат. Именно след
като догонва журналистите навън, за да изложи своята гледна точка неправилно
съдът е уважил претенцията й за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Последното, доколкото заснемането на ищцата е законосъобразно. С оглед това,
моли да бъде отменено като неправилно решението в посочената част, а исковете
отхвърлени в цялост. Претендира разноски.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца М.П.К., в който е изразено
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните
жалби са допустими – същите са подадени от легитимирана страна в процеса, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на
СРС е валидно и допустимо.
Във връзка с
доводите за неправилност заявени във въззивните жалби е необходимо да се добави
и следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД, като в тежест на
ищеца е да установи отговорност на ответника по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл.
от ЗЗД- извършено противоправно поведение от трето лице, на което ответникът е
възложил работа, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца,
обстоятелства, които да обосноват извод, че справедливо обезщетение за вреди е
в размер на процесна сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно
и главно доказване.
Ответникът
при така депозирания отговор следва да докаже, че съобщената информация е била
проверена в съответствие с изисквания за добросъвестност.
Основен
принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49
от ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от негово противоправно действие при или по повод изпълнението й. За
възникване на отговорност по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени
от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
Отговорността
по чл.45 от ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди
другиму". Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
които са: деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на
деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство.
Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване
на противното, а основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната
връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а
следва да се докаже от увредения. Не е ли налице един от изброените елементи от
фактическия състав, не е налице непозволено увреждане по смисъла на закона.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално уредена от
законодателя гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се
носи от възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на
извършване на определена възложена работа. Отговорност за вреди от изнесена от журналист информация, е
основание за ангажиране отговорността на издателя/доставчика на медийна услуга
по реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността се носи от издателя на печатното
издание/доставчика на медийна услуга по смисъла на Закона за радио и
телевизия, както при известен автор на изнесената информация,
така и при неизвестен такъв. Издателят на печатното издание/доставчика на
медийна услуга носи отговорност за верността на информацията, както и за това,
че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Свободата на
словото се разпростира до пределите, след които вече засяга други
конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на други граждани. (В
този смисъл Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№ 1640/2010г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
На проверка
за истинност подлежат фактическите твърдения. Те могат да доведат до ангажиране
на отговорността на автора им, съответно на
издателя/доставчика на медийна услуга по реда на чл. 49 от ЗЗД, ако не
се установи, че са верни. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност
– те могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от ЗЗД, само
ако представляват обида. (В този смисъл Решение № 85/23.03.2012г. по гр.д.№
1486/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
Разпоредбата
на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на
всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез
звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто
име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат
да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се
касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с
негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не
съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те
не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
3а вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този
случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една
страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите,
от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на
Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се
засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име
на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал. 1 от Конституцията на Република
България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и
доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на
всеки отделен случай.
Съобразно
изразеното становище в Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV
г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК „оценъчните съждения не могат да се
проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на
фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида). Настоящият състав
изцяло споделя така изразеното при разрешаване на настоящия спор.
Правото на
личен и семеен живот и неговата неприкосновеност е основно човешко право,
съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България. Установена е забрана за филмиране без знание или въпреки
изричното несъгласие на гражданина.
Правото на
личен и семеен живот е гарантирано и в членове 7 и 8 от Хартата за защита на
основните права на Европейския съюз, чл. 8 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. То обаче не е абсолютно и е допустимо да бъде
ограничавано при спазване принципа за пропорционалност, който поставя
изискването това ограничение да е необходимо в едно демократично общество.
Комуникационното
право на получаване на информация е друго основно право, съгласно чл. 41 от
Конституция на Република България /КРБ/. Правото да се търси, получава и
разпространява информация принадлежи на всички физически и юридически лица и
защитава интереса им да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за
другите средства за масова информация, чиято дейност е свободна и не подлежи на
цензура-чл.40 КРБ.
Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че на 08.09.2010
г. в предаването „Код криминално”, излъчено по телевизионен канал „Про.БГ”,
собственост на доставчика на медийни услуги
Про БГ Медиа ЕООД, чийто правоприемник е
Б.М.Г. ЕАД, е разпространен видеоматериал за времето от 23,00 часа до
23,30 часа, в който ищцата е заснета не повече от 80 секунди в рамките на
цялото предаване, като кадър/секунда съответстват на изявленията, съобщени от
ищцата по време на репортажа. Тема на предаването е т.нар. „педофилски скандал”
в гр.Велинград, в който са замесени държавни служители, като един от тях е
братът на ищцата.
Изяснява се,
че ищцата първо е заснета в двора на къщата й, където тя и брат й В.К. се намират.
Ищцата прави изявление „Махайте се оттук. Кой ви е викал тук, да не би да съм
ви викала.” После е заснета на улицата. То се възпроизвежда по повод коментар
на репортера, че „Минути по-късно близки на В. се нахвърлиха върху екипа ни.”
Проследява се следната речева ситуация – М.К.: „Изчезвайте веднага, кой ви разреши да снимате?... Това е частен имот!
Тук нямате право.” Журналист: „В кой имот сте Вие?” М.К.: „Няма значение в кой
сме. Изчезвайте, ще извикам полиция.” Журналист: „Коя сте Вие?” Журналист: „Б.
вдигни камерата.” М.К.: „Няма да включва никаква камера, сега искаш да я строша
ли. Изчезвай от тука... Вижте кво сега. Достатъчно гадости се изписаха. Много
ви моля не желаем никакви... Не снимай, много те моля! Достатъчно гадости, сега
какво искате, съсипахте младите хора. Няма да поговорите с него.” Журналист:
„Аз искам с него да говоря. Защо?” М.К.: „Защото не иска... няма да излезе да
поговорите.” Журналист: „Той е замесен в един много гнусен скандал.” М.К.: „Да,
замесен е от журналистите.” Участник: „Заместник-началникът на полицията, той
го е натопил.” М.К.: „С негово съдействие.” Журналист: „Защо?” М.К.: „Защото ни
е братовчед, всичко е скалъпено от него.”
В
производството е установено, че видеоматериалът е станал публично достояние,
като е заснет от лица, чиято работа е възложена от ответника.
Установява
се чрез показанията на свидетеля С., преценени с оглед събраните в
производството доказателства /евентуална заинтересованост – чл.172 ГПК/, че във
връзка с излъчения видеоматериал ищцата е понесла неимуществени вреди
изразяващи се в негативни преживявания, повлияли и на здравословното й
състояние /нервно напрежение, повишено кръвно налягане, притеснения за
информацията станала достояние на неограничен кръг лица и тревога за
състоянието на родители й след това/.
Настоящият
състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че липсва изрично
несъгласие на ищцата за филмиране, както и противоправно поведение на
ответника, от което като естествена и закономерна последица да е настъпил
заявения вредоносен резултат, по отношение на заснемането на ищцата на улицата
и обстоятелствата, при които това е сторено.
При
заснемането на тази част от видеоматериалът е изразено противопоставяне и възмущението
на ищцата от случващото се с брат й, същата е била наясно с това, че е снимана
и по своя воля и съгласие е влязла в контакт с лицата извършили заснемането, за
да изрази своята позиция и съответно да предаде позицията на брат й. За обосноваване на този извод съдът съобрази,
че ищцата е започва да обсъжда темата, предмет на репортажа, и да отговаря на
въпроси на репортера как и защо брат й е замесен в този „гнусен скандал”. Ето
защо изразът „Не снимай, много те моля!” следва да се разглежда като смисъл в
този контекст, при който не може да се направи извод, че налице отказ от
филмиране (вж. Решение № 6359 от 29.07.2016 г. по в. гр. д. № 1503/2016 г. на
СГС). В тази част обстоятелствата
съдържащи се в процесния видеозапис, представляват публично разгласяване на
информация, получена на публично място. Информацията не се отнася към интимната
сфера на ищцата, заснемането не е тайно. Доводите на ищцата в обратен смисъл,
съдът намира за неоснователни.
При
заснемането на ищцата в двора на къщата й се налага друг извод при
съобразяване, че изявленията на ищцата представляват изрично несъгласие, отказ,
да бъде заснета. Освен това оповестяването и филмирането на ищцата в дома й е в
нарушение чл. 32 от КРБ и за това изрично е обективирала и несъгласие– „Махайте
се оттук. Кой ви е викал тук, да не би да съм ви викала.” Действително,
заснемането е кадър, в който тя се намира непосредствено до брат й и то сякаш е
неизбежно. Не е оправдано обаче заснемането и последващо разпространяване на
видеозапис с ищцата, тъй като тя е трето лице, което не участва пряко в
обществената дискусия по темата и поради това е следвало да не се допуска
оповестяване на нейния образ.
Установената
в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция не бе опровергана, поради което съдът
приема, че извършените от ответника действия са виновни.
Относно
неимуществените вреди съдът приема следното:
Съдът
приема, че с излъчването на изготвения репортаж на 08.09.2010 г. информацията
по него с посочено заглавие от репортера М.Н.- „педофилски скандал“ е станала
достояние на множество лица. Заснемането на ищцата в него извършено в дома й
против нейното съгласие и при изричен отказ за това е причинило на същата
неимуществени вреди, които са установени чрез събраните пред първата инстанция
гласни доказателства и констатации на експертите по СМЕ.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съобразно създадената съдебна практика - Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС
по приложението на чл.52 ЗЗД -решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о.
и др. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Формираната практика по приложението на чл.52 ЗЗД приема, че справедливото
възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Възприето е и
становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
С оглед
гореизложеното и като съобрази естеството на извършеното деяние - публично,
чрез видеоматериал, станало достояние на неограничен кръг от хора; личността на
ищцата и темата на репортажа, в който ищцата не е участник, но накърнява пряко
личността и достойнството й както и социално-икономическите условия в страната
към процесния момент, намира, че сумата от 1000.00 лв. в случая представлява
справедливо обезщетение за доказаните по делото неимуществени вреди, като искът
за разликата над посочената сума до предявения размер 5000.00 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
определяне размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, съдът съобрази, че с подадената искова молба при спазване процесуалните
правила на чл.6, ал.2 ГПК съдът е сезиран с искане за заплащане на обезщетение
за понесени неимуществени и имуществени вреди във връзка със заснемането на
ищцата против волята й и при изричното й противопоставяне в репортаж изготвен
от репортер Мариета Николаева и излъчен на 08.09.2020 г. в предаването „Код
криминално”, излъчено от средството за масово осведомяване „Про.БГ”. С оглед
това доводите на въззивника – ищец, че с постановеното решение съдът не се е
произнесъл по цялото искане на ищцата включващо искане за обезщетение на вреди
понесени от излъчване на този репортаж след посочената дата многократно, в т.ч.
като реклама на предаването, съдът намира за неоснователни. Такова искане не е
било въведено като предмет на спора по надлежния ред и съдът не дължи
произнасяне по него.
Изводът на
СРС за неоснователност на претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 120лв., представляваща такса за
предоставяне на запис от предаването, с оглед необходимостта от запазване на
доказателство за излъчването му, съдът намира за неправилен. Настоящият състав намира,
че заявената имуществена вреда се намира в
пряка причинно-следствена връзка с установеното противоправно поведение
на ответника, поради което претенцията следва да бъде уважена.
Поради
частично разминаване изводите на двете инстанции, постановеното решение следва
да бъде отменено в една част, като неправилно.
По
разноските:
С оглед изхода на спора в
полза на ищеца следва да бъда присъдени разноски за държавна такса в размер на
23.40 лв., а в полза на ответника разноски за държавна такса в размер на 20.00
лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 72255 от 14.04.2020 г. по гр.д. №53602 от 2015 г. по описа на
СРС, 50 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М.П.К.,
ЕГН ********** срещу Б.М.Г. ЕАД ЕИК ********, чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, във вр. чл.
32 от Конституция на Република България, за заплащане на сумата от 500,00 лева
/извън присъдените 500.00 лв./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от филмиране на М.П.К. на 07.09.2010
г. без изричното й съгласие, разпространено на 08.09.2010 г. в предаването „Код
криминално” по телевизионна програма „Про.БГ”, ведно със законната лихва,
считано от 08.09.2010 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 120.00
лв.-обезщетение за имуществени вреди, представляваща такса за предоставяне на
запис от предаването ведно със законната лихва, считано от 08.09.2010 г. до
окончателното й изплащане, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Б.М.Г. ЕАД ЕИК ******** да заплати на М.П.К., ЕГН ********** на основание
чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, във вр. чл. 32 от Конституция
на Република България, сумата от 500,00 лева /извън присъдените 500.00 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат от филмиране на М.П.К. на 07.09.2010 г. без изричното й съгласие,
разпространено на 08.09.2010 г. в предаването „Код криминално” по телевизионна
програма „Про.БГ”, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2010 г. до окончателното
й изплащане, както и за сумата 120.00 лв.-обезщетение за имуществени вреди,
представляваща такса за предоставяне на запис от предаването ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2010 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72255 от 14.04.2020 г. по гр.д. №53602
от 2015 г. по описа на СРС, 50 с-в, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от М.П.К., ЕГН ********** срещу Б.М.Г. ЕАД ЕИК ********, искове по чл. 49, във вр. чл.
45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, във вр. чл. 32 от Конституция на Република
България, за заплащане на сумата от 4000.00 лв. /над уважения размер от 1000,00
лева до пълния предявен размер от 5000,00 лева/, представляващ част от парично
вземане в общ размер от 15000,00 лева за обезщетяване на неимуществени вреди настъпили
в резултат от филмиране на М.П.К. на 07.09.2010 г. без изричното й съгласие,
разпространено на 08.09.2010 г. в предаването „Код криминално” по телевизионна
програма „Про.БГ”.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** да заплати на Б.М.Г. ЕАД ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 20.00 лв.- разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Б.М.Г. ЕАД ЕИК ******** да заплати на М.П.К., ЕГН **********
сумата 23.40 лв.- разноски във
въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.