№ 816
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100504346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.02.22 г.по гр.д. №50628 по описа за 2021 г. СРС-156 състав
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****
срещу „Д.К.И.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„НПЗ Гара Искър“, ул. „****, за признаване за незаконно на уволнението извършено със
заповед КТ 21-35/01.07.21 г.,поради наложено дисциплинарно наказания“уволнение“поради
неявяване на работа в два последователни дни и неговата отмяна на основание чл.344 ал.1
,т.1 КТ;за заплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 ТПК, на сумата
от 3058,50 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода от 20.07.2021 г. до 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА „Д.К.И.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„НПЗ Гара Искър“, ул. „**** да заплати на А. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж. к. ****, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 417,00 лева, представляващи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за четири дни за 2021 г„ ведно със
законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** да заплати на „Д.К.И.“
ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „НПЗ Гара Искър“,
ул. „****, на основание чл. 221, ал.2 КТ, сумата от 4587,76 лева, представляващи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
1
поради прекратяване на трудовото правоотношение чрез уволнението извършено със
Заповед № КТ 21-35/01.07.2021 г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
поради неявяване на А. Н. Ж. на работа в два последователни работни дни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ТПК „Д.К.И.“ ООД, ЕИК: **** да заплати на А. Н. Ж.,
ЕГН: **********, сумата от 250,00 лева, представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Н. Ж., ЕГН: ********** да заплати на „Д.К.И.“
ООД, ЕИК: ****, сумата от 671,01 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ТПК „Д.К.И.“ ООД, ЕИК: **** да заплати по сметка
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 50,00 лева, представляващи дължима държавна
такса за първоинстанционното производство във връзка с уважения иск по чл. 224 КТ.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в частта,в която са отхвърлени
исковете му и в частта,в която са уважени исковете на ответника Поддържа, че решението е
неправилно постановено при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед
е връчена на ищеца на 05.07.21 г.На тази дата ищецът е бил в тежко здравословно
състояние,представил болничен лист.Нарушен бил чл.195 ал.2 КТ- заповедта да е връчена
като се отбележи датата на връчването,както и чл.193 ал.1 КТ-работникът да се изслуша или
да се приемат писмените му обяснения преди налагане на наказанието.Подадената насрещна
искова молба не била доказана по основание и размер.
Моли решението да бъде отменено и да се уважат предявените от него искове,да се
отхвърлят на ответника.Претендира разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба ,подаден от въззиваемия , с който
същата се оспорва.Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че процесната заповед
2
е връчена на 05.07.2021г. Св. Е. А. е заявила, че е връчила на ищеца заповедта за уволнение,
като това се е случило в присъствието на управителя на дружеството и още едно лице.
Противно на соченото като твърдяно, че заповедта е връчена от управителя Р. и това е в
разрез е заявеното от свидетелката, в отговора на исковата молба и в насрещната искова
молба се съдържа твърдение, че процесната заповед е връчена в присъствието на управителя
Ростислав Р. и на двама свидетели.Няма разминаване между заявено и установено с разпита
на св. Е. А..
Не е налице соченото нарушение на чл. 195, ал.2 КТ,според който „Заповедта за
дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се
отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника
или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.“. В
закона не е изричо указано кой следва да отбележи датата на връчване. Достатъчно е да има
отбелязване на датата. Това може да бъде направено, както от работодателя, така и от
служителя. В настоящия случай служителят при получаване на заповедта не е отбелязал
датата на връчване. Не се спори, че подписът е негов. След като служителят не е сторил
това, служител на работодателя го е направил.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че нормата на чл. 195, ал.2 КТ е спазена.
Положеният подпис не е своевременно оспорен от ищеца по първоначалния иск и ответник
по насрещния, а доводите, че заповедта е антидатирана, са недоказани. Установяване
състоянието на ищеца на 05.07.2021г. е ирелевантно за предмета на спора. Представеният
болничен лист е за разрешен болничен отпуск за периода 06.07-30.07.2021г., предишният
ден-05.07.21 г. не е имало пречки на ищеца да е връчена процесната заповед.
Правилно решаващият орган е приел, че са спазени изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и
процесната заповед съдържа императивно предвидените в закона реквизити. Посочени са
нарушителят, моментът на извършване на нарушението на трудовата дисциплина,
законовият текст, въз основа на който се налага.
Решаващият орган правилно е приел, че работодателят при условията на пълно и
главно доказване е установил спазване на установените в чл.193 КТ изисквания.
Неявяването на работа в два последователни дни е доказано в рамките
напървоинстанционното производство. От представени извадки от присъствената книга, се
установява, че на 29.06.2021г. и 30.06.2021г. ищецът не се е явявал на работа.
Доказателствата не са оспорени по предвидения в ГПК ред. Извършеното нарушение на
трудовата дисциплина е установено от прекия ръководител на ищеца И. Т., разпитана като
свидетел пред първоинстанционния съд. В случая в присъствието на управителя прекият
ръководител на ищеца е звънял, за да получи обяснения за причините за отсъствие от работа.
Такива не са дадени. Единственото, което ищецът е заявил по време на телефонния разговор
е, че е приключил с фирмата. Ищецът е търсен и са му поискани по телефона обяснения за
извършените нарушения на трудовата дисциплина. Св. И. Т. е заявила, че това е станало в
края на работния ден. На ищеца е дадена възможност да даде обяснения в деня на връчване
на процесната заповед и преди самото й връчване. Правилно е отбелязано от съда, че до
3
съобщаване на заповедта на работника или служителя, тя може да бъде изменяна,
уточнявана, анулирана от субекта на дисциплинарна власт. Ищецът не е бил лишен от
възможност да даде обяснения на работодателя. Преди връчване на процесната заповед
въпреки поредната предоставена възможност на А. Ж. да даде обяснения за извършените
нарушения на трудовата дисциплина, той не го е сторил. Затова и за работодателя не е
възникнало основание да отмени или анулира издадената заповед. Правилно съдът е ценил
показанията на свидетелите за фактите, които установяват, както и правилно ги е кредитирал
като достоверни, последователни, житейски и правно логични. Наличието на трудови
правоотношения между свидетелите и ответникът работодател, не ги прави недостоверни,
тъй като същите са дадени под страх от наказателна отговорност.
Предявеният насрещен иск с правно основание чл. 221, ал.2 КТ правилно е уважен от
първостепенния съд. Налице са изискуемите материални предпоставки, за да бъде уважена
насрещната искова претенция.
Предявеният насрещен иск е основателен и доказан по размер. Оплакването за
недоказаност на размера е неоснователно. Съгласно чл. 8 от сключения между страните
трудов договор дължимото предизвестие при прекратяване на договора е в размер на 60 дни.
От ищеца са представени доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение, за
приемането на които ответното дружество не се е противопоставило и същите са приобщени
към доказателствения материал. Между страните не се спори, че уговореният размер на
брутното трудово възнаграждение на ищеца е 2293, 88 лв. На тази база е изчислена
претенцията по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ. На същата база е изчислена и
претенцията с правно основание чл. 221, ал.2 КТ. Основанието и размерът са недоказани.
Следователно прекратяването на трудовото правоотношение се явява
законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Кодекса на труда,а искът по чл.221 ал.2 КТ
правилно уважил.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение ,такива са
сторени в размер на 710 лв.,а размерът е определен като минимален ,предвид Наредба
№1/2004 г.за МРАВ, и следва да се присъди.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.02.22 г.по гр.д. №50628 по описа за 2021 г. СРС-156
4
състав в обжалваните части
ОСЪЖДА ,на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. Н. Ж., ЕГН: ********** да заплати на
„Д.К.И.“ ООД, ЕИК: ****, сумата 710 лв. възнаграждение за процесуално представителство
във въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5