№ 93
гр. Търговище, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. СП. от гр.София против наказателно
постановление №21-1993-000122 от 15.09.2021г. издадено от Началник сектор
към ОДМВР Търговище, РУ Търговище. Считайки същото за постановено в
нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з.
поддържа жалбата чрез пълномощник. Пълномощника пледира за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски
направени за заплащане на адвокатски хонорар.
Наказващият орган взема писмено становище, част от
съпроводителното писмо, с което прави евентуално възражение за разноските
на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От събраните по делото доказателства се установи следната
фактическа обстановка.
На 16.08.2021г. в 11.00ч. в гр.Търговище на ул.Паисий с ул.Капитан
Данаджиев посока на движение светофара, намиращият се там полицейски
патрул в състав св.М.М. и полицейски служител Цветан Георгиев видял, че
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Волво С 60“ с рег. № КН8878АТ,
1
като не пропуснал стъпилия на пешеходна пътека обозначена с пътна
маркировка М8.1/зебра/ пешеходец. Водача бил спрян от полицейският
патрул. За установеното на жалбоподателят бил съставен АУАН
№АА57960/16.08.2021г. Жалбоподателят подписал акта с отбелязването, че
има възражения. В законният срок срещу акта било подадено писмено
възражение. По това възражение били изготвени съответните докладни
записки. Възражението било обсъдено от наказващият орган и било прието за
неоснователно. Въз основа на АУАН на 15.09.2021г. Началника на сектор към
ОДМВР Търговище РУ Търговище издал процесното НП с което за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 100лв. Било
постановено и отнемането на 8 контролни точки. По делото няма данни дали
жалбоподателят има регистрирани предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата.
По делото няма представена заповед съгласно която началника на
сектор към ОДМВР Търговище РУ Търговище да е упълномощен да издава
наказателни постановления за нарушения на Закона за движението по
пътищата. Следователно оспореното НП е издадено при липса на материална
компетентност у неговият издател, което е достатъчно основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Съдът не даде вяра на показанията на св.ТТ. Л. тъй-като същата е в
приятелски отношения с жалбоподателя, а през 2021г. са били в интимни
отношения със жалбоподателят поради което се явява заинтересована от
изхода на делото. При това положение от показанията на полицейският
служител М. и от писмените доказателства по делото, съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят не е пропуснал пешеходец, движещ
се по пътен участък обозначен с пътна маркировка М8.1.
Съдът констатира, че в наказателното постановление липсва посочване
на всички обстоятелства около процесното нарушение. Неясно е посочено
мястото на нарушението, като е отразено, че жалбоподателя се е движел в
посока светофара, но не е конкретизирано кой е този светофар. Макар, че за
жителите на гр.Търговище би могло да се приеме, че мястото на нарушението
е ясно посочено, то не така е за гражданите, които не живеят на територията
на гр.Търговище. При това положение за жалбоподателя остава неизяснено
2
мястото на нарушението, което не му позволява да се защити адекватно. В
наказателното постановление не са посочени и имената на пешеходеца, което
би спомогнало в голяма степен за изясняване на фактическата обстановка по
делото, чрез разпита му като свидетел.
На следващо място – съгласно т.54 от §6 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата : „пешеходна пътека е част
от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци предназначена за преминаване на пешеходци.
На кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите на пътното платно“. За да се извърши нарушение по чл.119, ал.1 от
ЗДвП е необходимо наличието на пешеходна пътека по смисъл на закона. В
оспореното наказателно постановление наказващият орган не твърди, че
пешеходната пътека е била обозначена с пътни знаци, не твърди и че тази
пешеходна пътека е била продължение на тротоар или банкет на пътното
платно. Такива данни не се съдържат и в показанията на св.М.. При това
непосочване на всички обстоятелства около извършеното нарушение съдът не
може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона
и съответно дали има нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП което води до
състава на административно нарушение по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита обжалваното НП за
незаконосъобразно като издадено в нарушение на закона, поради което следва
да бъде отменено.
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски. С
оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН искането е
основателно. От представените пълномощно и договор за правна защита и
съдействие е видно, че направените разноски на жалбоподателя възлизат на
400 лева - за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.04 г за минимални размери на адвокатските
възнаграждения, то не е налице прекомерност на разноските. При така
изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в
посочения размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1993-000122 от 15.09.2021
г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Търговище, РУ Търговище с
което на К. Г. СП. с ЕГН ********** от гр.София, бул.*** на основание
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.,
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Търговище да заплати на К. Г. СП. с ЕГН
********** от гр.София, бул.*** сумата от 400лева, представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4