Р Е
Ш Е Н И Е
№ 75
гр.
Севлиево, 28.07.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на втори юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
А.Н.Дело № 115 по описа
за
2020 година, за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Жалбоподателят И.А. ***, е обжалвал наказателно
постановление № 19-0341-000925 от 13.01.2020 година на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, в
частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100,00 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 103
от ЗДвП.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени
наказателното постановление в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да
се отмени, тъй като жалбоподателят счита, че наказващият орган неправилно е
ангажирал административно – наказателната му отговорност, поради това, че
описаното в него деяние не осъществява признаците от състава на нарушението по
чл. 103 от ЗдвП.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото,
придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 24.02.2020 година. Видно от пощенския плик, приложен по
делото, жалбата срещу наказателното постановление е изпратена по пощата на
26.02.2020 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено
следното:
На 22.11.2019 година свидетелите М.Г. и П.П. – служители на РУ на МВР-
Севлиево, работели като автопатрул ООР на ул. „Стефан Пешев“, в района на
Митническо бюро – Севлиево. В ранния след обяд същите получили сигнал от
дежурния по ОДЧ в управлението, че към тях се приближава лек автомобил Мерцедес,
който бил управляван от неправоспособен водач, поради което следвало да го
спрат за проверка. След известно време
полицейските служители видели, че автомобилът преминал покрай тях, поради което
потеглили със служебния автомобил след него, като включили светлинен и звуков
сигнал. Автомобилът не спрял за проверка, но след известно време, движейки се
по главния път София – Варна спрял, тъй като пътното платно било блокирано
поради настъпило ПТП, в резултат на което се била оформила колона от спрели
автомобили. След като настигнали автомобила, полицейските служители спрели
служебния си автомобил до този на жалбоподателя и свидетелят Г. поискал
документите за проверка на водача. Извикан бил екип по КАТ и пристигналият на
място полицейски служител – свид. И.И., съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение за това, че при подаден светлинен и
звуков сигнал от специализиран автомобил продължил движението си, без да спре.
Актосъставителят квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.
103 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя да се запознае със
съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от
приложения по делото АУАН жалбоподателят не е вписал възражения по съставения
му акт. Същият не е депозирал писмени възражения срещу съставения му акт и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 13.01.2020
година Началника на РУ на МВР – Севлиево съставил обжалваното наказателно
постановление № 19-0341-000925, в което същият се е
съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е
изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от
него деяние като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя А. глоба в размер на 100,00 лева
и го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
По делото бяха
разпитани двамата полицейски служители, които са констатирали нарушението, и
полицейският служител, който е съставил акта за установяване на административно
нарушение. Свидетелите Г. и П. обясниха, че известно време след получения
сигнал от ОДЧ автомобилът е минал покрай тях и те са го последвали с включен
светлинен и звуков сигнал. И двамата полицейски служители заявиха категорично,
че не са подавали стоп- полка по образец, за да спрат автомобила, тъй като били
в служебния автомобил, когато той минал покрай тях, понеже валял проливен дъжд.
Свидетелят И.И.
заяви, че той само е съставил АУАН въз основа на данните, посочени от двамата
му колеги.
По делото е приложена Докладна записка, изготвена от
свид. М.Г., в която същият е записал, че при засичане на лек автомобил с водач
с отнето СУМПС, той и колегата му го последвали в посока Пътен възел „Детелина“
с подаден светлинен сигнал и след настигане подаден звуков сигнал, но водачът
на автомобила ускорил движението си в посока завод „Идеал Стандарт“. Тъй като
знаели, че имало задръстване в този пътен участък поради настъпило ПТП, те го
последвали и не след дълго го застигнали, където спрели успоредно на преустановилия
движението си автомобил, управляван от жалбоподателя. След това същият бил предаден
за вземане на административно отношение на компетентните органи на РУ на МВР –
Севлиево.
При
преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до
следните правни изводи: В обжалваното наказателно постановление наказващият
орган твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от Закона за
движение по пътищата. Съгласно тази разпоредба на закона при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Понятието „подаден сигнал за спиране“ е визирано в разпоредбата на чл. 170, ал.
3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен
сигнал за спиране със стоп – палка, при който за водача на ППС да е оформено
убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен
за него, след което следва задължението да спре най – вдясно на пътното платно
или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране
може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само
с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП
изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ“.
Следователно, за да е осъществен състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП
следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по
един от посочените начини в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДВП.
В тази връзка следва да се отбележи, че звуковият и
светлинен сигнал на движещия се полицейски автомобил не е предвиден от
законодателя като възможен вариант на сигнала за спиране, подаван от контролен
орган, който да вменява задължение на водача по чл. 103 от ЗДвП да намали скоростта
и да спре на указаното място. Подаването на светлинен и звуков сигнал
обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на
движение, при което за останалите участници в движението възникват задължения,
свързани с осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със
специален режим на движение – чл. 104, ал. 1 от ЗдвП, но тези задължения са
различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по силата на чл. 103
от ЗДвП. Подаденият светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим
на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на чл.
103 от ЗДвП, поради което неспирането на подадения светлинен и звуков сигнал от
полицейски автомобил, какъвто е настоящия случай, не може да бъде квалифицирано
като нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Следва да се отбележи в тази връзка и че за да
предотврати подобни ситуации законодателят е уредил изрично конкретните начини,
по които се подава сигнала за спиране, чрез което обезпечава в пълна степен
изпълнението на задължението на контролния орган да подаде своевременно ясен
сигнал за спиране, при който за водача на ППС да бъде оформено убеждението, че
този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част като
неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат
направените от него разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 300,00
лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000925
от 13.01.2020 година на Началник РУ към
ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, в ЧАСТТА, с която на И.А.А., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата му е наложена глоба в размер на 100,00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да
заплати на И.А.А., ЕГН: **********,***
направените от него разноски по делото в размер на 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: