№ 1847
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200193 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 19-4332-028988 от 23.01.2020 година началник
група при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на СВ. В. СП., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 100/сто/ лева, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и наказание глоба в размер на 10/десет/лева на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за допуснати процесуални нарушения, а именно при описанието на
нарушението не е посочено, дали пешеходци са преминавали по пешеходната пътека, който
пропуск доколкото касае елемент от състава на нарушението, жалбоподателят намира за
пряко рефлектиащ върху правото на защита, респективно обуславя отмяна на НП. По
отношение на втората санкция пък се изтъква, че нарушението липсва в АУАН, а освен това
ЗДвП предвижда задължение за водача единствено да носи контролния си талон към
СУМПС, но не и да представя същия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна- началник група при ОПП-СДВР, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят СВ. В. СП. с ЕГН ********** постоянен адрес- ****, правоспособен
водач на МПС, категория В, притежаващ СУМПС № 2818331 86.
На 16.12.2019г. моторно превозно средство лек автомобил марка “Хонда”, с рег. №
1
****, управлявано от жалбоподателя С.С. се движело в гр.София. На посочената дата, около
14.55 часа, автомобилът се движел по ул."Кръстьо Пастухов” с посока на движение от
ул.”Капитан Димитър Списаревски” към ул. "Иван Арабаджията", при което преминал през
пешеходна пътека, разположена на кръстовищетото с ул."Тирана".
При това бил спрян за проверка от полицейски патрул на ОПП-СДВР в състав
свидетелите Р.Г. и Л.Н., които извършили проверка на водача и автомобила.
В хода на проверката от страна на свидетеля Р.Г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GА, бланков номер 166416/16.12.2019г., с който срещу
СВ. В. СП., било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
16.12.2019г., около 14.55 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство
лек автомобил марка „Хонда”, с рег. № ****, на кръстовището на ул. “Кръстьо Пастухов” и
ул. “Тирана” на пешеходна пътека маркирана с пътна маркировка и пътен знак Д-17, не
пропуснал пресичаш пешеходец, квалифицирано като нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП. В
АУАН било отбелязано и обстоятелството, че водачът не представя контролен талон към
СУМПС.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя и е предявен за запознаване, при
което нарушителят е възразил, че не е имало пресичащ пешеходец.
С докладна записка от 08.01.2020г. до Началника на ОПП-СДВР, актосъставителят
извършил корекция в съдържанието на съставения АУАН, относно нарушените законови
разпоредби, като записал, че в същото следва да се допълни, че водачът виновно е нарушил
и "чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП". Препис от изготвената докладна записка не бил връчен на
нарушителя, нито му бил предявен за запознаване.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 19-4332-028988 от 23.01.2020 година, с което началник група при отдел „Пътна
полиция” към СДВР е наложил на СВ. В. СП., с ЕГН ********** наказание глоба в размер
на 100/сто/ лева, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от
ЗДвП и наказание глоба в размер на 10/десет/лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Р.Г. и Л.Н., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GA № 166416/16.12.2019
година; наказателно постановление (НП) № 19-4332-028988 от 23.01.2020 година, заповеди
за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Докладна
записка от 08.01.2020г., Справка –картон на водача СВ. В. СП..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Г. и Н., като обаче
отчете ниската им информативна стойност по отношение на обстоятелствата, свързани с
конкретното деяние, поради пълната липса на съхранен спомен относно събитията. Поради
това на свидетелите по реда на чл.284 НПК е предявен АУАН, като и двамата потвърждават
участието си при съставянето на същия, но отново не могат да възпроизведат събитията.
Съдът възприема в цялост представените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук е мястото да се
отбележи, че независимо от постановката на чл.189, ал.2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния
процес, включително чл.14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в
т.7 на ППВС № 10/1973г. Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени
2
единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административно-наказателното
производство.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по
същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за
извършване на цялостна проверка на атакувания акт, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, тя налага отмяна на обжалваното наказателно постановление,
макар и не по изложените в нея съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
166416/16.12.2019 година, съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се
определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.1.3 на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от
посочената категория. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно т.2.10 на посочената по-горе заповед на министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, по отношение на
първото описано нарушение, а именно това на правилото на чл.119, ал.1 ЗДвП, като същите,
противно на изложеното в жалбата, съдържат достатъчно пълно и ясно описание на
твърденията на наказващата администрация. По отношение на второто посочено в НП
нарушение, а именно това на чл.100, ал.1, т.1 ЗДВП обаче, следва да се посочи, че същото
липсва в съставения АУАН, като в същия единствено е отразено, че водачът не е представил
контролен талон към СУМПС, но отсъства каквото и да е твърдение, че този пропуск
съставлява нарушение на ЗДвП, още по-малко на конкретна разпоредба от същия, т.е.
налице е нарушение на чл.42, т.5 ЗАНН, като нарушената законова разпоредба практически
липсва.
В хода на производството по административно наказване в опит да се коригира
пропуска в издадения АУАН е допуснато и друго особено съществено нарушение на
процесуалните правила, като след съставяне на АУАН и връчване на препис от същия на
нарушителя, съдържанието на акта е допълнено и коригирано чрез изготвянето на докладна
записка до началника на ОПП-СДВР. При това не само, че не е спазен реда за извършване на
поправки но и посоченото действие е останало напълно неизвестно за нарушителя, на когото
не е връчен препис от изготвената докладна записка. Действително ЗАНН не съдържа
указания за реда, по който следва да се отстранят пропуски или грешки в съдържанието на
АУАН, при което обаче празнотата следва да се запълни, чрез прилагане на най-близкия
процесуален регламент, а именно този на наказателния процес, предвид изричното
препращане към същия за съдебната фаза на производството. Съгласно чл.130 НПК
извършването на поправки в текста на вече съставен документ се извършва чрез нанасяне на
корекция в самия документ, която се приподписва от лицата, участвали в самото съставяне,
които в настоящия случай освен актосъставителя, са и свидетелят по акта, и самият
нарушител. Предвид неспазването на посочения ред, съдът намира, че практически е
нарушена процедурата по съставяне на АУАН, като по неправомерен начин неговото
3
съдържание е поправено и то в най-съществената му част изпълнителното деяние, чрез което
е осъществено повдигнатото административно обвинение, пропуск, който не може да бъде
отстранен дори по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН.
Освен това информация за извършената поправка не е изпратена до нарушителя, с
което фактически е ограничена възможността му да се запознае с една от най-съществените
части от съдържанието на акта, с който се поставя началото на процеса по ангажиране на
административната му отговорност, което неминуемо е довело и до ограничаване правото
му на защита.
С оглед изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,
се налага отмяна на обжалваното наказателно постановление по пункт II и без да е
необходимо обсъждане на нарушението по същество.
На следващо място, в хода на административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя надлежно е било формулирано обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, С.С. е
нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП като деянието е извършено на 16.12.2019г.,
около 14.55 часа, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
“Хонда”, с рег. № ****, в гр. София, на кръстовището на ул. “Кръстьо Пастухов” и ул.
“Тинтява”.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не бе установена от настоящия
съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. Съдът намира, че отразените в
наказателното постановление констатации подлежат на доказване на общо основание с
всички позволени от закона доказателствени средства, като това касае както обективните
признаци на извършеното, така и неговото авторство. В рамките на състезателното
производство по оспорване на наказателното постановление, наказващия орган не е
ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите основания на своя акт. Разпитаните по
инициатива на съда свидетели Г. и Н., нямат съхранен какъвто и до било спомен за
събитието, като обвинението, практически почива на изготвения от тях АУАН, и никъде
другаде не се съдържат данни в подкрепа на отразеното в същия. Независимо от своята
автентичност, проверена по реда на чл.284 НПК, същият не може да замести непосредствено
депозирани гласни доказателства, като липсата на спомен у свидетелите, която ограничава
възможността за проверка на отразеното в АУАН, в частност възраженията на нарушителя,
не може да бъде съответно компенсирана.
Поради това доколкото от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод и по безспорен начин да се установи извършването на нарушение от страна на
жалбоподателя на посочените в НП, дата и място, то предвид недоказаност на вмененото на
жалбоподателя нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази
му част.
От страните не се претендират разноски, а съдът не дължи служебно произнасяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 19-4332-028988 от 23.01.2020 година
началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на СВ. В. СП., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 100/сто/ лева, на основание чл.183, ал.5, т.2 от
ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и наказание глоба в размер на 10/десет/лева на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
4
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5