Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 23 Година 2020, 24.02 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд.…………………..….. граждански състав ………………………
На двадесет и втори
януари .…………….…..…… Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели:
………………………………
Секретар ……………………………….
Жана Кметска ..…………………………………
Прокурор
………....……………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …..…………
търговско дело
номер ………… 597 ………… по описа за ….. 2016….. година.
Производството по делото е с правно
основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на „Слънчев бряг“ АД със седалище и адрес на управление к.к.
„Слънчев бряг“, община Несебър, представлявано от Златко Димитров против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на
управление ж.к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от
Ганчо Йовчев Тенев за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото
сумата от 713000 лева, представляваща обезщетение за ползването на водопроводна
и канализационна мрежа на територията на к. к. Слънчев бряг - изток за периода
от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година, както и сумата от 215557 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендирания размер главница за периода
от 01.01.2014 година до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно
със законната лихва върху търсената главница от датата на депозиране на исковата
молба до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна също и
заплащането на сторените от нея в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд след като
прецени отправените искания и твърдения, събраните по делото доказателства
поединично и в тяхната съвкупност и се съобрази и с разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Твърди се от ищцовата страна в исковата молба, по повод
на която е образувано настоящото производство, че на 08.03.2005 година между
страните по него е бил сключен договор със срок на действие до 31.12.2005
година, съобразно който „Слънчев бряг“ АД предоставил водопроводната и
канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества
се отчитат на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна
вода от главния водопровод, собственост на дружеството-ищец. На основание чл. 11,
раздел V срокът на договора бил удължаван до 31.12.2008 година.
С писмо изх. № И94-00-283/09.12.2008 година ищецът
уведомил ответника, че прекратява взаимоотношенията между тях, произтичащи от
договора от 08.03.2005 година и същевременно му отправил предложение за
сключване на нов договор, с начало на действие - 01.01.2009 година, както и
нова по размер наемна цена. Последният го уведомил с писмо № 13413 от 06.01.2009
година, че не приема така направеното предложение за сключване на нов договор.
В резултат на всичко това се стигнало до
прекратяване на договорните отношения между страните. Въпреки това, до
настоящия момент ответникът ползвал
собствената на ищеца В и К мрежа - водопровод, канал и технологични съоръжения
през цялата 2009 година, 2010 година, 2011 година, 2012 година и 2013 година
включително, обслужвайки абонатите си на територията на к. к. Слънчев бряг и
град Свети Влас.
Изтъква се от ищеца допълнително, че налице било ползване
от страна на ответника на негово имущество за търговската му дейност, без
наличие на договор и без същият да заплаща дължимо обезщетение. Същият
продължил и продължавал да ползва безвъзмездно цялата В и К мрежа, негова собственост
и да реализира печалба в резултат на това, явяваща се разликата между приходи и
разходи от дейността на територията на к. к. Слънчев бряг - изток и град Свети Влас.
Чрез водопроводната мрежа на ищеца, канализационната мрежа и обслужващите
съоръжения на територията на к. к. Слънчев бряг - изток ответникът реализирал
печалби, като извършвал доставка и продажба на вода, извеждане на
канализационни води и пречистване на
води. Всяка една от тези три дейности, ответникът не можел да прави без да
ползва съоръженията на ищеца, които именно били тези, даващи фактическата
възможност да се предлагат тези услуги на крайните потребители и да се
реализира търговска печалба.
Ответното дружество било единственото по закон лице,
което можело да предоставя такива услуги на тази територия, защото за нея само
то имало и можело да има статут на воден оператор. Злоупотребявайки с право и
ползвайки монополния си статут като единствено възможен продавач на тези
услуги, то осъществявало дейността си по нормирани цени, утвърдени от ДКЕВР,
като по този начин реализирало търговска печалба. Така едноличното акционерно
дружество се обогатило за сметка на ищеца с процесната сума, представляваща
половината от чистия положителен финансов резултат на територията на к. к.
„Слънчев бряг - изток“ и град Свети Влас, който по преценка на ищеца възлиза на
сумата от около 1060000 лева.
Ищцовото дружество като търговец, собственик на
водоснабдителната и канализационна мрежа, било в правото си да получи
обезщетение за ползването на мрежата му, което с оглед на икономическа
справедливост счита, че било в размер на половината от счетоводната печалба от
дейността на територията на к. к. Слънчев бряг, осъществявана чрез неговата
водоснабдителна и канализационна мрежа.
Обезщетението му се дължало и с лихва за забава в размер
на 148143 лева за периода от 01.01.2014 година до датата на завеждане на иска и
по-специално мораторна лихва върху обезщетението в размер от 50820 лева за
периода от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година, такава върху обезщетение в
размер от 50770 лева за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година и
върху обезщетението в размер от 46553 лева за периода от 01.01.2016 година до
31.12.2016 година.
Ответното дружество, на което съдът е изпратил препис от
исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е
депозирало писмен отговор. В същия е посочено, че предявените против него
искови претенции са неоснователни. Оспорени са твърденията, че ищецът е
собственик на В и К мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и
технологични съоръжения към тях, която да е разположена на територията на к. к.
„Слънчев бряг-изток“, както и че през процесния период от време ползвал същите.
Изтъква в тази насока, че през същия той
ползвал В и К мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и
технологични съоръжения към тях, която била разположена под улиците, площадите
и пространствата за обществен достъп в к. к. „Слънчев бряг-изток“, които били
публична общинска собственост на Община Несебър със знанието и съгласието на
последната като техен собственик.
Оспорено е на следващо място и твърдението в исковата
молба, че ищецът и ответникът били валидно обвързани от облигационна връзка -
наемен договор, сключен на 08.03.2005 година, имащ за предмет В и К мрежа -
водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към
тях, която да била разположена на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“.
Въведено е същевременно твърдение за това, че процесния такъв от дата
08.03.2005 година бил абсолютно недействителен, нищожен. Нищожността на
договора означавала, че такъв изначално липсвал. Изложени са конкретни
основания за сочената нищожност на наемния договор и по-специално, че същият бил
сключен в нарушение на императивната разпоредба на закона - чл. 29, ал. 2 от
ЗПСПК, поради което бил нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, както и че негов
предмет били вещи публична общинска собственост. След като неговия предмет бил
публична общинска собственост, то той бил нищожен като сключен от двама
търговци в нарушение на императивни норми на закона, което от своя страна водело и до липса на предмет на самия
договор.
Изтъква се на следващо място, че исковите претенции са
погасени по давност. Задължението на наемателя да върне вещта след изтичане
срока на наемния договор било едно от съществените му договорни задължения.
Неизпълнението на това договорно задължение имало за последица отговорността по
чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Вредите и пропуснатите ползи за наемодателя били в пряка
и непосредствена връзка с неизпълненото договорно задължение. Систематичното
място и тълкуване на разпоредбата навеждала на извода, че за разлика от
обезщетението по чл. 59 от ЗЗД, обезщетението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД било
обезщетение за неизпълнен договор. Щом обезщетението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД било
такова за неизпълнен договор, то тогава спрямо него била приложима кратката
погасителна давност на чл. 111 б. „б“ от ЗЗД. Същото важело и относно
акцесорната претенция за мораторни лихви.
Неоснователността на претенцията е обоснована и с това,
че ищецът претендирал обезщетение за вещи, които не били предмет на наемния
договор. Ответникът в изпълнение на нищожния наемен договор платил общо 286229
лева за 4 години - 2005 година, 2006 година, 2007 година и 2008 година, което
правело средногодишен наем в размер на 71557 лева. Страните по него и такива в
настоящото производство постигнали договореност в срока му на действие за
ползването на частта от В и К мрежата, разположена на територията на к. к.
“Слънчев бряг“, наемът да се определял като 50% от рентабилността, разчетена в
цената на доставяната до крайните абонати питейна вода. Така страните се
договорили, така определяли дължимия наем дълги години и така ответникът
плащал, а ищецът приемал плащането, тоест страните по договора не били имали
спор относно методиката и размера на дължимия наем.
Ищецът претендира обезщетение в размер на 50% от
рентабилността на продажбите, разчетени в общата цена на трите вида услуги,
доставяни отВ и К-Бургас, а именно: доставка на питейна вода, отвеждане на отпадните
води и пречистване на каналните води. Страните изрично посочили в процесния
договор, че негов предмет били само водопроводна и канализационна мрежа на
територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“. Предмет на наемният договор не била
пречиствателната станция и КПС, чрез която се пречиствали отпадни води и които били
собственост на ответника. Следователно, ищецът претендирал обезщетение за
ползване на вещи /пречиствателни съоръжения и КПС/, които били различни от
наетите вещи /каналната мрежа/ и не били собственост на наемодателя.
Според ответника, твърдението на ищеца, че „В и К Бургас“
АД нямало възможност да получава приходи от пречистването на каналните води,
без преди това същите отпадни води да бъдат отведени до пречиствателната
станция чрез канализационната мрежа изградена на територията на к. к. „Слънчев
бряг“ било несъстоятелно. Това бил така, тъй като мрежите на техническата
инфраструктура за довеждане, отвеждане и пречистване на водите представлявали
сложна система от технически съоръжения, които не работели автономно, а в
зависимост една от друга. По тази логика нямало как самият ищец да ползва
водопроводната и канализационна мрежа, респективно да му се дължал наем или
обезщетение за пропуснати ползи, ако нямало доставена вода, която да преминава
в тази мрежа; ако крайните абонати-потребители нямали и/или не ползвали своята
собствена мрежа в жилищата си или ако нямало изградена пречиствателна станция,
която да приеме и пречисти отведените отпадни води.
Услугите за доставка, отвеждане и пречистване на вода били
строго регламентирани в специален закон - ЗРВКУ, който регулирал дейностите не
само на В и К операторите, но и на други предприятия, които извършвали, по
изключение, такава дейност /чл. 2 ал. З от ЗРВКУ/. В чл. 1 ал. 2 от ЗРВКУ
законодателят дал легално определение на видовете В и К услуги, като услугата
„пречистване на отпадъчните води“ била посочена като самостоятелен вид услуга,
отделна от услугите „пречистване на питейни води“, „доставка на питейни води“ и
„отвеждане на отпадъчни води. Именно за това регулаторът ДКЕРВ определил
отделна цена за тази услуга, доставяна от оператора на пречиствателното
съоръжение - „В и К Бургас“ АД.
Извън горното ищецът вече получил плащане за ползването
на мрежите на техническата инфраструктура, включително и В и К мрежите,
разположени на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“ от собствениците на
сгради и хотели в курортния комплекс. Всеки месец собствениците на сгради
-хотели, заведения и други плащали на ищеца такса „Инфраструктура“, която
включвала и В и К мрежите.
На следващо място е заявено от ответника при условията на
евентуалност и възражение за прихващане със сума в размер на 750000 лева,
дължима от ищеца на ответника на основание чл. 1 ал. 2 от ЗРВКУ за цялата 2012
година за пречистване на повърхностните води от територията на к. к. „Слънчев
бряг“. Повърхностните води, пречистени от ответника били отведените чрез
канализационната мрежа на комплекса и били образувани като сбор от дъждовните
води и промишлените води, като последните били доставяни от ищеца до абонати на
територията на к. к. „Слънчев бряг“.
Въведено е и възражение за забава на ищеца. В тази връзка
се сочи, че ищецът отказал да получи обратно процесните вещи, които били
предмет на наемния договор. От това следвало, че той е в забава, а ответникът
освободен от последиците на евентуалната своя забава.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил
препис от отговора и доказателствата към него, в указания и срок е депозирала
допълнителна искова молба. Със същата на първо място е оспорено твърдението за
наличието на подземен кадастър, като е заявено друго за несъществуване на такъв
за тази територия. Предвид спецификата на В и К, мрежата като съоръжение
наистина представлявала недвижима вещ, но тя не била нито кадастрална единица,
нито обособим недвижим имот. Съгласно дадените дефиниции в ДР на Закона за
водите, „водопроводна мрежа“ била елемент на водоснабдителната система в
урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за
разпределение и транспортиране на водата до потребителите; „канализационна
мрежа“ била елемент на канализационната система в урбанизираната територия,
състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните
води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните
територии.
Изтъква се в нея на следващо място, че ищецът бил
държавно предприятие с мажоритарното участие в капитала на българската държава
и представлявал публично дружество по смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните
му активи била цялата налична водоснабдителна и канализационна мрежа на
територията на курортния комплекс „Слънчев бряг-изток“, община Несебър. Изцяло
реновирана през периода 2000-2004 година, същата била на балансова стойност в
размер на 80000000 лева и негова собственост вследствие на извършени
преобразувания и завършената процедура по приватизация.
Независимо от наличното право на собственост в неговия
патримониум на посочената по-горе мрежа, ищецът счита, че това обстоятелство и
по-точно на кого принадлежи същата, при съобразяване на конкретната искова
претенция, основана на договор било ирелевантно. Същата се основавала на
прекратено облигационно правоотношение - това по наемния договор, а последният
не предпоставял право на собственост, отделно от това в кореспонденцията помежду
им ответникът изрично признал и правото
му на собственост.
Оспорено е също така и възражението на ответната страна
за нищожност на договора за наем. Счита, че това е така, тъй като чл. 28, ал. 1
от ЗПСК действително предвиждал даването на разрешение от Агенция за
приватизация за сключването на подобен договор, но същото не обуславяло
валидността на сделката. Касаело се за преценка по целесъобразност на една
сделка с оглед интересите на държавата, в случаите, в които тя има 50 на сто и
повече участие в търговски дружества, които са в процедура по приватизация.
Допълва, че за ответната страна липсва правен интерес да твърди нищожност на
наемния договор, след като била изпълнявала своите задължения по сключената
търговска сделка, а и исковата молба по настоящето дело имала за предмет
обезщетяване на вредите, произлезли следствие ползването на В и К мрежата след
прекратяване на договора за наем. Наред с това, в мотивите на влязлото в сила
решение №85 от 15.12.2010 година по описа на Бургаския апелативен съд,
постановено по търг. дело № 223/2010 година между същите страни изрично било
прието от съда, че е налице валидно сключен договор за наем.
Изтъква се от ищеца, че въведеното възражение за изтекла
погасителна давност също е неоснователно. Това е така, тъй като исковата
претенция имала за предмет заплащането на обезщетение за ползване, а не на
периодични задължения или месечна наемна цена. Вземането нямало престационен
характер, не произтичало пряко от договор, а от ползване на вещ без основание.
Средната наемна цена можела да бъде само способ за определяне размера на
дължимото обезщетение. Поради това именно приложение следвала да намери общата
петгодишна давност, а не кратката тригодишна, предвидена в чл. 111 от ЗЗД.
Пряката пропусната полза на ищеца се изразявала в неполучаване на доход от В и
К системата, която ответното дружество
ползвало и по този начин извличало печалба в ущърб на ищеца.
Неоснователни са счетени от него и твърденията на
ответната по делото страна, че претенцията е за обезщетение за вещи, които не били
предмет на наемния договор. Сочи се в тази насока, че пречистването на води
спадало към дейностите, които „В и К“ ЕАД в качеството му на регистриран воден
оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ имало право да извършва.
Оспорва се и наличието на вземане на ответника от него в
сочения размер от 750000 лева за пречистване на повърхностните води на к. к.
„Слънчев бряг“ за периода 01.01.2011 година до 31.12.2011 година. Сочи, че ако
такова пречистване изобщо било правено, същото било калкулирано в цената на
общото пречистване, платима от всички потребители. Вземане в такъв размер не било
включено в счетоводните му отчети, не съществувало практически, като за него
нямало и издадена фактура.
Според ищеца, позоваването на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ е
несъстоятелно, тъй като тази разпоредба посочвала единствено обхвата на
водоснабдителните и канализационни услуги. Съгласно чл. 2 ал. 1 от същия
нормативен акт, В и К операторите били единствените, които имали право да
извършват посочените услуги. Ответното дружество било единственият регистриран
воден оператор на територията на Република България в процесния район, а
ищцовото не било регистриран такъв. В този смисъл последното било собственик на
ВиК мрежата, но за за него не съществувало нормативно определено задължение да
пречиства водите - това било задължение на ответника в качеството му на воден
оператор. Поради това именно за него не било възникнало задължение да заплаща
това пречистване на водите, тъй като това било свързано единствено с дейността на
„В и К” ЕАД. „Слънчев бряг” АД е било собственик на мрежата, предоставило я за
ползване на ответника чрез наемния договор, който впоследствие бил прекратен,
но ползването продължило. Пречистването на тези води било калкулирано в цената
на пречистване на всички останали води.
Оспорено е и твърдението на ответника, че ищецът не се бил
противопоставил на продължилото ползване, което довело до изпадането му в
забава. Разменената между страните по делото кореспонденцията ясно сочела на
нежелание от страна на „В и К” ЕАД да сключи нов наемен договор, като наред с
това разкривала и несъгласието на ищеца да продължава безвъзмездното ползване
на собствената му вещ. Това възражение било неоснователно и поради тава, че
ищцовото дружество било в невъзможност да ползва вещта. „Слънчев бряг” АД не било
регистрирано като воден оператор по смисъла на ЗРВКУ, поради което нямало право
да извършва такава дейност, това щяло да бъде нарушение на нормативните
правила. Дружеството поискало регистрация, но такава му била отказана от ДКЕВР,
което водело до обективната невъзможност да ползва В и К мрежата.
Изтъква се от ищеца, че дори и да има забава на
кредитора, длъжникът в лицето на ответното дружество не се било възползвало от
възможността да се освободи от отговорност, като предаде вещта някой друг по
смисъла на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД. От това можело да се заключи, че липсвали
кумулативно изискуемите от посочената правна норма предпоставки, при това
поради поведението на ответника. За него оставало задължението да полага
грижата на добрия търговец, а било очевидно и че той не бил спирал да реализира
печалби от ползването на вещта в исковия период и продължавал това ползване и
към момента.
Относно претендирания размер на вредите - пропуснати
ползи се сочи от ищеца, че той бил определен в наемния договор като 50 % от
рентабилността в цената на водата на база инкасираните количества от абонатите
на курортния комплекс.
Заключава се от него по горните доводи, че бил налице
фактическият състав на приложимата норма на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, а именно
изтекъл срок на договора за наем, противопоставяне на наемодателя срещу
ползването на предоставените под наем вещи, продължило ползване, предвидимост
на пропуснатата полза, причинна връзка между ползването и вредата, въпреки
противопоставяне на наемодателя.
За несъстоятелно е определено твърдението на ответника,
че ищецът вече получил плащане за
ползването посредством „такса инфраструктура”, събирана от собствениците на
сгради и хотели. Тази такса, съгласно ценообразуването не касаела ползването и
снабдяването с вода. Тя представлявала такса за поддръжка на алейната мрежа,
зелените площи, осветлението. В нея не се калкулирало заплащане за
водоснабдяване и отвеждане, защото такива услуги ищецът не бил и не извършвал
от една страна, защото нямал лиценз за това, а от друга, тъй като не развивал
тази дейност по принцип. Доказателствата, на които се позовавала ответната
страна в тази насока не отразявали плащане на посочената „такса
инфраструктура”. Освен това, посочения във фактурите предмет на сделката бил
„потребление промишлена вода”, което по никакъв начин не можело да се
отъждестви с понятието „доставка на питейна вода” и „ползване на водопроводна и
канализационна мрежа”, съобразно твърденията по искова молба. „Слънчев бряг“ АД
разполагало отделно със собствени промишлени води, които предоставяло на
собственици на обекти в комплекса за поливане на зелените площи. Именно това
потребление било калкулирано в представените фактури и това било сделка с
отделен предмет. Същото можело да се сбърка единствено със заплащането на
месечните такси за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадъчни води, което било погрешно да се смята, че собствениците на обекти
заплащат на дружеството ищец.
На последно място в допълнителната искова молба се подчертава,
че ответното дружество нееднократно е признало извънсъдебно фактите и
обстоятелствата, на които ищеца основава исковата си претенция.
Препис от така депозираната допълнителна искова молба
съдът е изпратил на ответната страна с указания за възможността в двуседмичен
срок от получаването и да депозира допълнителен отговор и упражни правата си по
чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда срок ответникът не е подал
такъв, не е представил доказателства, както и не е направил доказателствени
искания.
Бургаският окръжен съд след като
прецени отправените искания и твърдения, събраните по делото доказателства
поединично и в тяхната съвкупност и се съобрази и с разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представените към
исковата молба доказателства, че на 08.03.2005 година
между страните в настоящото производство е бил сключен договор със срок на
действие до 31.12.2005 година, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея
за ползване на ответното срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества
се отчитат на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна
вода от главния водопровод, собственост на дружеството-ищец. На основание чл.
11, раздел V срокът на договора е бил удължаван до 31.12.2008 година.
С писмо изх. № И94-00-283/09.12.2008 година ищецът е
уведомил ответника, че прекратява взаимоотношенията между тях, произтичащи от
договора от 08.03.2005 година и същевременно му е отправил предложение за
сключване на нов договор, с начало на действие - 01.01.2009 година, както и
нова по размер наемна цена. Последният го е уведомил с писмо № 13413 от
06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение за сключване на
нов договор. С писмо от 02.02.2010 година ищецът поканил ответника да му
заплати там посочената сума, дължима за осъщественото от него ползване на
водопроводната и канализационна мрежа за периода от 01.01.2009 година до
31.01.2010 година.
На 01.03.2011 година ответникът е поканил ищеца да
предаде В и К мрежата му, но видно от нотариален констативен протокол от
15.03.2011 година ищецът е отказал да приеме владението с мотива, че не е воден
оператор.
Налично е, също така, удостоверение от 28.03.2018 година,
издадено от Община Несебър, в което е посочено, че същата не възразява и е
съгласна ответното дружество да експлоатира и поддържа пречиствателната станция
и всички други съоръжения на техническата инфраструктура на В и К мрежите,
които съгласно ЗОС, ЗВ, ЗМСМА са общинска собственост и се намират на
територията на к. к. „Слънчев бряг“, както и че нейната администрация е била
уведомена за осъществената експлоатация и поддържането от страна на същото това
дружество на тази общинска собственост от 2010 година и до момента на
изготвянето му, не е изразявала несъгласие с това фактическо положение и не се
противопоставя същото да продължи да ползва тази общинска собственост с цел
задоволяване потребностите на потребителите на територията на общината.
С влязло в сила решение №349 от 10.05.2014 година,
постановено по търговско дело №54/2011 година по описа на Бургаския окръжен съд
ответникът по делото е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД в размер на сумата, посочена в него, представляваща обезщетение за
ползването на водопроводната и канализационна мрежа на територията на к. к.
„Слънчев бряг“ - изток за цялата 2009 година. С
решение, което към настоящия момент не е влязло в сила, постановено по търговско
дело № 693/2013 година по описа на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение
по въззивно търговско дело № 65/2019 година по описа на Бургаския апелативен
съд, ответникът е бил осъден да заплати обезщетение за времето 01.01.2010 година
до 31.12.2010 година.
Вещото лице по допуснатата и извършена хидротехническа
експертиза сочи, че конкретно за „Слънчев бряг - изток“ В и К мрежата
функционира чрез изградена водопроводна мрежа от главни водопроводни клонове,
един от които започва от напорния резервоар. Същата предоставя множество
услуги, изчерпателно посочени от него по т. І.2 от заключението. Без да бъде
ползвана тази процесна канализационна мрежа на ищеца не е възможно отпадните води
да се доведат и пречистят в ПСОВ с последващо заустване в морето. Мрежата е
съставена от водопроводни тръби и фасонни части, както и съоръжения по нея -
събирателни, разпределителни шахти, шахти изпразнители, за въздушници и
водомерни, в които се монтират измервателните устройства. Елементи на външната
водопроводна мрежа са и арматурите, които имат най-различно предназначение.
Коментираната канализационна мрежа е улична, с предназначение да приема
отпадъчните води от отделните парцели, съответно сгради и да ги отвежда до
ПСОВ. Част от нея е напорна, а друга безнапорна. Съществена част при втората са
каналните помпени станции с изградени към тях помещения, чрез които отпадъчните
води на „Слънчев бряг - изток“ се изпомпват до ПСОВ-Равда. Мрежата за пръв път
е била изградена в периода 1958-1959 година. Впоследствие, с увеличаването на
легловата база са се извършвали разширения, реконструкции, допълнително
водоснабдяване и канализации и пречистване на отпадъчните води. Одобряваните
проекти, разширения, реконструкции и основни ремонти на същата са били
извършвани съгласно действащи към периода нормативни правила и норми. За нея
липсва подземен кадастър. Посочено е също така, че цената за пречистване на
водата на ПСОВ „Равда“ за 2012 година е 0.51 лв./м3. В допълнителното
заключение експертът е посочил, че в к. к. „Слънчев бряг - изток“ до момента
няма изградена дъждовна канализация. Дъждовните води от покривите на сградите
чрез вътрешни сградни канализации заустват в уличната битова канализация.
Дъждовните води за друга част от покривите на сградите, които имат не вътрешна,
а външна отводнителна система се оттичат на площадките около тях и заустват
също в уличната битова канализация. Още една част, в зависимост от
конфигурацията на терена, се оттичат по повърхността в почвата, като попиват
или след застой се изпаряват. Одобрената битова канализация на к. к. „Слънчев
бряг“ без изградена до момента отделна дъждовна, налага битовата канализация да
функционира като смесена - за битови и дъждовни води, респективно разрешено е
заустване и на дъждовните води в битовата канализация, защото няма къде другаде
за заустват. Записано е също така във второто допълнително заключение, че ДМА
към В и К мрежата на „Слънчев бряг“ АД са с балансова стойност 21463860.46
лева, а общата балансова стойност на В и К мрежата, канални помпени станции,
машини и съоръжения - активи в к. к. „Слънчев бряг“ - изток са на стойност
24067967.20 лева, при което процентното съотношение на активите на „Слънчев
бряг“ АД към общата на всички е 89%. Установено е също така, че к. к. „Слънчев
бряг - изток“ се водоснабдява от главен водопровод, вписан в активите на ищеца
със зони 1-7 и 7ІІ част. Отпадъчните водни количества чрез система от
деривационни и напорни канализационни клонове и канални помпени станции се
довеждат за пречистване до пречиствателната станция Равда. За к. к. „Слънчев
бряг - изток“ каналните помпени станции са вписани като активи на ответника, а
една от тях - КПС4 е вписана и в активите на ищеца. Те са с оразмерителни водни
количества, включващи и инфилтрацията в размери, посочени в самото заключение.
КПС10а помпажно довежда отпадъчните води от к. к. „Слънчев бряг - изток“ за
пречистване в пречиствателна станция Равда. Деривационните /безнапорни/ и
напорни канализационни клонове - тръбопроводи събират и провеждат отпадъчните
водни количества до отделните канални помпени станции и като краен етап до
пречиствателна станция Равда. Вписани са като активи на ищеца. Значението на
водоснабдителната и на отводнителната системи за крайния продукт е равнозначно.
Двете системи функционират съвместно като цялостна единна В и К система на к
.к. „Слънчев бряг - изток“.
Съдът, с оглед отправените към него в тази насока
искания, е допуснал извършването и на съдебно-икономическа експертиза, вещото
лице по която в представеното и прието заключение е посочило, че общата
стойност /изграждане, реновиране, поддръжка/ на В и К мрежата на ищеца в к. к.
„Слънчев бряг“ е в размер на 33071964.54 лева, а общата им балансова стойност
към 31.12.2012 година е в размер на 25528814.28 лева, като отделните В и К
съоръжения от процесната мрежа са представени от него като дати на завеждане,
общи стойности на изграждане, реновиране, поддръжка, начислени разходи за
амортизация и балансови стойности към горната дата подробно в табличен вид.
Начислените разходи за амортизация за цялата 2012 година са в общ размер на
323853.02 лева. През процесния период разходите по предоставяне на В и К услуги
в счетоводството на ответника се отчитат в група 60 от сметкоплана на
дружеството на аналитични нива по направления /вода, канал и пречистване/,
видове дейности по общини, но не се отчитат по конкретни населени места. В тази
връзка в неговото счетоводство не са отчетени на аналитично ниво разходи по
предоставяне на В и К услуги само в к. к. „Слънчев бряг“ през 2012 година.
Съгласно наличната по делото справка за разходи на ответника по предоставяне на
В и К услуги в к. к. „Слънчев бряг“ през 2012 година, изчислени чрез умножаване
на отчетените в комплекса количества /вода, канал и пречистване/ с единични
стойности, изведени на базата на разпределение на всички разходи на дружеството
върху общите отчетени количества /вода, канал и пречистване/ във всички
населени места през процесния период от време, пропорционално разпределените по
така описания начин разходи по предоставяне на В и К услуги в к. к. „Слънчев
бряг“ за 2012 година са в общ размер на 3191202 лева. Начислените приходи на
ответника по предоставяне на В и К услуги в к. к. „Слънчев бряг“ за 2012 година
са в общ размер на 3102353 лева. Експертът е изчислил, при използване от негова
страна по аналогия на посочените разходи на ответника за обслужване на мрежата
на к. к. „Слънчев бряг“ за 2009 година в общ размер на 1546979 лева и за 2012
година, положителен финансов резултат от дейността на ответника по предоставяне
на В и К услуги в к. к. „Слънчев бряг“ за процесния период от време в размер на
1555374 лева, при което размерът на обезщетението като 50% възлиза на сумата от
777687 лева, а при съобразяване на съотношението на В и К мрежите, вписани като
активи на ищеца към цялата В и К мрежа и на съоръженията на к. к. „Слънчев бряг
- изток“ на 692141.43 лева. При използване по аналогия на посочените разходи на
ответника за обслужване на мрежата на к. к. „Слънчев бряг“ за периода 2005-2009
година след установяването от негова страна на средноаритметична годишна
величина размерът на обезщетението, изчислен като 50% от изведения от него финансов резултат
възлиза на сумата от 801657 лева, а при прилагане и на установеното и посочено
по-горе процентно съотношение на В и К мрежите същият възлиза на сумата от
713474.73 лева. Записано е на следващо място, че начисляването на суми за
пречистване на води на к. к. „Слънчев бряг - изток“ от страна на ответника на
негови клиенти е неизменна част от обща фактура, в която се начисляват суми и
за останалите направления от предоставяните от него услуги - вода и канал.
Следователно, отделни задължения само за пречистване в счетоводството му не се
водят, както и самостоятелни фактури за пречистване на вода в същото не са били
издавани в процесния период. Суми за пречистване на вода не са включени с
отделни фактури в дневниците за продажби на ответното дружество и не участват
самостоятелно в резултата по справката-декларация по ЗДДС за съответните
данъчни периоди. Платци на фактурите, в които са включени и суми за пречистване
на води на к. к. „Слънчев бряг - изток“ за процесната година са всички абонати
на ответника, включително и ищеца, като ответникът няма несъбрани вземания само
за пречистване на води през процесния период. В табличен вид са представени от
вещото лице и точните периоди на завеждане на активите, представляващи В и К
мрежата на к. к. „Слънчев бряг - изток в баланса на ищеца. През 2012 година
ищцовото дружество не е начислявало такси за инфраструктура. Към 31.12.2012
година в неговото счетоводство са отразени вземания от клиенти за доставка на
промишлена вода на обща стойност 27831.39 лева, като доставената такава през
процесния период е на обща стойност от 221899.24 лева.
При така изяснените фактически
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се
установява от събраните и представени по делото доказателства, че страните в настоящото производство са били в правоотношение по договор за
наем на водопроводната мрежа и съоръженията, намираща се на територията на к.
к. „Слънчев бряг - изток“. Същият е бил
прекратен на 31.12.2008 година с изтичането на срока, за който е бил сключен
след като за периода от 2005 година до посочения момент е бил на няколко пъти
продължаван. Същият е действителен и валидно е обвързвал сключилите го
дружества. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на ответната
страна за неговата нищожност на изтъкнатите в отговора на исковата молба
обстоятелства не следва да бъдат обсъждани по същество поради това, че са
преклудирани. Тези възражения е следвало да бъдат направени от ответника в
рамките на вече приключилото с влязло в сила решение производство по търговско
дело №54/2011 година по описа на Бургаския окръжен съд. След този момент и
по-специално приключване на устните състезания във въззивната инстанция
фактите, от които се извежда нищожността на договора за наем са преклудирани.
Това именно е дало основание и на касационната инстанция с решение №184 от
12.01.2018 година по търговско дело №24/2017 година да обезсили постановените
от Бургаския окръжен съд и Бургаския апелативен съд решения, с които са били
отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу „Слънчев
бряг“ АД искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с §7 от ЗМСМА, чл. 8, чл.
11, чл. 19 от ЗОС за установяване нищожност на сключения между страните договор
за наем от 08.03.2005 година и евентуално съединения по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 28 от ЗПСПК за установяване нищожността на същия договор за
наем и прекрати производството по делото, образувано по тях.
От целия доказателствен материал се установява несъмнено, че през процесния
период от време, а именно 2012 година ответното дружество е продължило да ползва
вещта, предмет на наемния договор след неговото прекратяване, поради което
именно е налице хипотезата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка следва да се
отбележи, че задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя е установено
от закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД. Връщането на наетата вещ по смисъла на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД не е просто изоставяне
на същата, а акт предприет по инициатива на наемателя, който подлежи на
доказване, каквото в случая не е проведено /така и в решение № 477 от
20.07.2010 година на ВКС по гражданско дело № 1081/2009
година, III г. о.,/
Необходимо е във връзка с
изтъкнатите от ответника доводи и възражения да се посочи, че притежанието,
респективно липсата на правото на собственост по отношение на вещта, предмет на
процесния договор в патримониума на ищцовото дружество е факт ирелевантен за
претендираното от него обезщетение. Константна е съдебната практика, че
въпросът за правото на собственост на наемодателя е без значение за иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Нито в правната
доктрина, нито в практиката на ВКС съществува съмнение относно установеното в
тези норми задължение на наемателя за връщане на наетата вещ на наемодателя
след прекратяване на договора за наем и заплащане на обезщетение за ползването
на имота след прекратяване на наемния договор до връщане държането на имота,
както и относно облигационния характер на тези задължения, като задължението на
наемателя по чл. 233 от ЗЗД да върне
наетата вещ след прекратяването на договора за наем е такова само спрямо
наемодателя и единствено последният е легитимиран да иска изпълнението му. Дали
бившият наемател упражнява реална фактическа власт върху вещта или не след
прекратяване на договора за наем е без значение при иска с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. При положение, че не
е доказал, че е върнал държането на вещта на бившия наемодател, бившият
наемател следва да заплати обезщетение по чл.
236, ал. 2 от ЗЗД /така и в решение № 230 от 31.03.2010 година на ВКС по
гражданско дело № 42/2009 година, IV г.
о., определение № 332 от 19.06.2009 година на ВКС по търговско дело № 160/2009 година, II т. о./. По тези доводи
съдът намира за несъстоятелно и възражението на ответника за забава на ищцовата
страна, включително при отчитане на безспорния по делото факт, че последната
няма лиценз за В и К оператор, а единствен такъв на територията на к. к.
„Слънчев бряг“ е той.
Независимо от
така казаното и единствено за пълнота на изложението е необходимо да се посочи,
че измежду кориците на делото са налични множество доказателства, включително
заключенията на експертите по допуснатите и извършени експертизи, а също и
извънсъдебно признание от страна на ответника /писмо изх. № К-1551-1 от
26.06.2018 година, лист №372 от делото/, че процесната В и К мрежа на
територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“ е собственост на ищцовото дружество.
Така продължилото
ползване на процесната В и К мрежа от наемателя след посочената по-горе дата, а именно 31.12.2011 година, през
цялата 2012 година и изрично изразеното противопоставяне от страна на
наемодателя - ищец сочи, че от този момент ползването на наетия имот е без
правно основание. Това държане на имота е неправомерно и дотогавашният наемател
дължи обезщетение за вредите, които търпи наемодателят на имота в резултат на
поведението му. От момента, след като договорът за наем е прекратен и
наемодателят е заявил изрично на наемателя, че се противопоставя повече да
ползва имота и следва да му го предаде, наемателят дължи обезщетение по смисъла
на цитираната по-горе норма на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
При това
положение, съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за периода
от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година за доказан по основание. Що се касае
до претенцията по размер, съдът намира, че дължимото в случая обезщетение,
съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД следва да се определи въз
основа на посоченото от вещото лице по допуснатата и извършена
съдебно-икономическа експертиза, вариант Б, при отчитане на съотношението на В и
К мрежите, вписани като активи на ищеца към цялата В и К мрежа и на
съоръженията на к. к. „Слънчев бряг-изток“ или това е сумата от 713474.73 лева.
То има за цел да възмезди наемодателя за понесените от него вреди вследствие на
едностранно установеното от наемателя след прекратяване на договора за наем
продължаване на ползването. Съобразно константата съдебна практика по чл. 290
от ГПК, при ползване на имот от наемателя след прекратяване на договор за наем,
обезщетението по чл.
236, ал. 2 от ЗЗД следва да се определи в размер на пропусната полза,
изчислена на базата на средния пазарен наем за вещ от същия вид за съответния
район и период, ако същият надвишава по размер сумата на уговорената по
договора наемна цена, и обезщетението е претендирано за вредите над наемната цена,
дължима по договора, т. е. в общия случай обезщетението е в размер на средния
пазарен наем, като той не може да бъде по-нисък от уговорения размер на наема
по прекратения договор за наем. В конкретния случай следва да бъде отчетена
спецификата на предмета на процесния договор и липсата поради това пазарни
аналози, според които да може да бъде определена такава средна пазарна наемна
цена. При това положение, като база за определяне на дължимото обезщетение от
ответника на ищеца следва следва да бъде взета уговорената между страните с
процесния договор в чл. 39 от същия, според посочването в самия него на
номерацията на разпоредбите, методика за формиране на наемната цена или
обезщетението следва да бъде определено като 50 % от рентабилността в цената на
водата, на база инкасираните количества от абонатите на курортния комплекс. Посочената
по-горе сума е определена от вещото лице при ползване на изготвени и изходящи
от самия ответник справки за периода 2005-2009 година по аналогия, който метод
е допустим и използван от него с оглед липсата на данни и по-точно стойности за
процесния период от време. Същото изрично е отразило в заключението си, че
ответникът не е отчитал на аналитично ниво разходите си по предоставяне на В и
К услуги само в к. к. „Слънчев бряг“ през 2012 година. Това е наложило и
използването на този екстраполационен метод в двата му варианта, като този, при
който е използвана средноаритметична стойност като резултат от редицата от 5
стойности /2005-2009 година/ се доближава повече до достоверния резултат. Следва
да се съобрази във връзка с твърденията на ответника в тази насока, че
компонентите на цената на кубичен метър вода, включващи и пречистване са
нормативно определени, което изключва възможността да бъде установен чрез
свободно договаряне между страните друг начин за нейното формиране, а оттук и
на финансовия резултат от търговската му дейност като величина, участваща при
определянето на финансовия резултат от неговата дейност по предоставяне на В и
К услуги на територията на к. к. „Слънчев бряг“ за процесния период.
С оглед
констатираната от съда по-горе основателност на заявената искова претенция,
необходимо е да бъде разгледано на първо място възражението на ответника за
погасяването и по давност. Съобразно трайно установената съдебна практика, по
отношение на обезщетението по чл.
236, ал. 2 от ЗЗД намира приложение общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а разпоредбата на чл.
111, ал. 1, б. „б“ от ЗЗД е неприложима, тъй като договорът за наем е
прекратен, поради което не се касае до обезщетение по неизпълнен договор, а до
обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем по
силата на закона. Това се отнася както до първоначално заявения с исковата
молба размер на иска, така и за предприетото в хода на делото негово
увеличение. В случая се касае до увеличаване на иска
за парично вземане, като същото е предприето, без да се изменя основанието и се
изразява в поправяне на неточност досежно размера на искането или уточняване на
действителния размер, в който случай спирането на давността е настъпило от датата
на депозиране на исковата молба и за увеличената част от престацията.
Възражението за
прихващане съдът намира също за неоснователно.
Според сочената
норма на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги по ал. 1 са услугите по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията
на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. По делото не се установява по
какъвто и да е начин ответникът да е пречиствал за ищеца повърхностни води, а
именно тези, които са били отведени чрез канализационната мрежа на комплекса и
образувани като сбор от дъждовните води и промишлените води, т. е. да е
извършвал такава услуга конкретно за него, поради което и последният да е
ангажиран със заплащането на нейната цена. Следва да се посочи, че безспорно
нормата, на която той се позовава и условията, на които основава правото си
безспорно не визира подобна възможност за него. Още по-малко в настоящия процес
е проведено доказване на заявената, предмет на възражението, стойност на същата.
Както бе посочено вече по-горе, съобразно възприетите от
съда по горните доводи данни от извършената икономическа експертиза, дължимото обезщетение
за процесната 2012 година се определя на сумата от 713474.73 лева. По делото
ищцовата страна претендира заплащането на 713000 лева, поради което и иска следва
да бъде изцяло уважен, така както е заявен след приетото негово увеличение. С
оглед отправеното искане на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
върху този размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане.
Искът за
заплащане на сумата от 215557 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендирания размер обезщетение за
периода от 01.01.2014 година до датата на депозиране на исковата молба е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като
лихва за забава върху вземане за обезщетение за ползване на имот след
прекратяване на наемен договор и при противопоставяне на наемодателя /чл.
86, ал. 1 във връзка с чл.
236, ал. 2 от ЗЗД/ се дължи след отправяне на покана, след която длъжникът
изпада в забава, тъй като не се касае до периодично парично задължение със срок
за изпълнение като наема, а за глобално задължение за обезщетение с неопределен
срок на изпълнение /така и в определение № 746 от 30.12.2015 година на ВКС по търговско
дело № 3754/2014 година, II т. о./. В
случая такава покана не се твърди да е била отправяна, а няма и съответно
ангажирани в тази насока доказателства, което именно налага и горния извод за
неоснователност на тази акцесорна претенция.
С оглед изхода на делото и направеното в тази насока искане, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъде присъдена и сумата от 73904.65
лева, представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. В същата
се включват внесените суми за държавна такса върху размера на първоначално
предявените и съответно впоследствие увеличени искови претенции /37147.80
лева/, възложените в нейна тежест депозити за възнаграждения на вещите лица по
допуснатите и извършени съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи
/3055 лева/, държавна такса за допуснатото и издадено съдебно удостоверение /5
лева/ и възнаграждение на ангажирания по делото от нея един адвокат /56040
лева/. За всички тях са представени убедителни писмени доказателства за
реалното им извършване, съобразно изискването на приложимата правна норма,
поради което и именно следва да бъдат възложени в тежест на ответната по делото
страна.
На ответната страна, независимо от частичното уважаване на исковете,
разноски не следва да бъдат присъждани, съобразно отхвърлената част от същите,
тъй като искане в тази насока е направено от нейния процесуален пълномощник
една с депозираните по него по делото писмени бележки. Такова искане не е било
отправено нито с отговора на исковата молба, нито след даване ход по същество
на последното проведено съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Победа“,
ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев да заплати на „Слънчев бряг“ АД
със седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър, представлявано
от Златко Димитров сумата от 713000 /седемстотин и тринадесет хиляди лева/ лв., представляваща
обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията
на к. к. Слънчев бряг - изток за периода от 01.01.2012 година до 31.12.2012
година, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
депозиране на исковата молба - 22.12.2016 година до нейното окончателно
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Слънчев бряг“ АД със
седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър,
представлявано от Златко Димитров против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на
управление ж.к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от
Ганчо Йовчев Тенев за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото
сумата от 215557 /двеста и
петнадесет хиляди петстотин петдесет и седем лева/ лв., представляваща мораторна лихва върху присъдения размер главница за периода
от 01.01.2014 година до датата на депозиране на исковата молба - 22.12.2016
година.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Победа“,
ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев да заплати на „Слънчев бряг“ АД
със седалище и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър,
представлявано от Златко Димитров сумата от
73904.65 /седемдесет и три хиляди деветстотин и четири лева и шестдесет и пет
стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: