Р Е Ш Е Н И Е
№ ...... 27.06.2017г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
състав
На 29 май
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5494, по описа за 2015 година.
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата Н.Д.К., чрез пълномощника си адв. М. ***,
твърди, че е собственица на основание нотариален акт и наследство от починалия
й дядо Петко Динев Желязков (Казмуков) на част от дворно място, находящо се в
с. Старозагорски бани, общ. Стара Загора, представляващо имот пл. № 195, кв. 14,
по стария регулационен план на селото, който имот е идентичен с УПИ IV-265, кв.
17 по регулационния план, одобрен със Заповед № 706/04.05.1993 г., с площ от
Твърди,
че с акт за частна държавна собственост № 7095 от 18.04.2012 г. бил актуван
част от имота и записан като съсобственик по КК и КР Държавата в лицето на
областна администрация Стара Загора за 708/1452 кв. м. ид. ч. Съставяйки акта
за държавна собственост областна администрация Стара Загора се лигитимира като
съсобственик, заедно с ищцата и останалите наследници на Петко Динев Желязков.
Така възникналата вследствие на издадения акт съсобственост ограничавала
правото им на собственост, създавайки значителни неудобства, още повече, че
само наследниците са собственици на сградата, построена в него, който факт не
се оспорвал от ответника. По този начин се ограничавало правото им на
разпореждане, както и възможността им да строят в имота.
Ищцата
твърди, че с Постановление № 2274/09.08.1950 г. на основание чл. 9 от ЗОЕГПНС,
вилата без партерния етаж и част от дворното място в размер на
Твърди
още, че по действащия в момента регулационен план на с. Старозагорски бани,
одобрен със Заповед № 706 от 04.05.1993 г. УПИ IV -265 е с площ от
Твърди,
че Държавата в лицето на областната администрация Стара Загора няма основание
за съставянето на Акт № 7095 от 18.04.2012 г. за държавна собственост на
посочените по-горе идеални части от имота. Сочи, че със съставянето на този акт
за държавна собственост й се оспорва правото на собственост върху част от
описания по-горе недвижим имот.
Ищцата
моли, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът – Държавата, в лицето на областна администрация Стара Загора, не е
собственик на 708/1452 кв. м. идеални части от поземления имот с идентификатор №68970.502.265,
с площ от
Ответникът
– Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство – София, чрез Областен управител на Област Стара Загора, е депозирал писмен отговор, като взема за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск, поради липса на правен интерес.
По
съществото на спора, ответникът счита исковата молба за неоснователна: За имота, предмет на настоящото производство в
архива на Областна администрация Стара Загора се съхранявал Акт за държавна
собственост АДС №7095/18.04.2012 г., том VI, стр.29, досие 188/2012 г. Същият бил съставен за
недвижим имот, представляващ 708/1452 кв.м ид.ч. от застроен поземлен имот, целият с площ 1452
кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-11/23.02.2010 г. на ИД на АГКК, е с идентификатор 68970.502.265, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до
Във
връзка с изложените от ищцата в исковата молба твърдения, че държавата не е
собственик на 708/1452 кв. м.
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68970.502.265, с площ от 1452 кв.м. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-11/23.02.2010 г на ИД на АГКК находящ се в с. Старозагорски бани, община
Стара Загора, п.к 6062, ул. „Старозагорска” № 59, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (
Видно
от скици с № 491/16.02.2012 г., № 492/16.02.2012 г. и № 710/13.02.2012 г., част
от преписката по съставяне на оспорения АДС №7095/18.04.2012 г., поземлен имот
№ 195, кв.14, който бил урегулиран в УПИ ІV-265, кв. 17 целия с площ от
Съгласно
чл.2 от Правилника за държавните имоти/отм./, управлението и стопанисването на
държавните имоти се извършвало съгласно законите, плана и предназначението им
от държавните учреждения и предприятия, на които били предоставени.
Със
Заповед № 3442 от 28.12.1992 г. на Кмета на Община Стара Загора се отписвало от
АДС №794/27.09.1950 г. дворно място от 573 кв.м, находящо в с. Старозагорски
минерални бани, представляващ част от имот пл. № 195 в кв. 14 по плана на
селото, собственост на наследници на Петко Динев Казмуков - Н. Петкова
Атанасова, Н.Д.К., Иван Динев Петков, Марин Динев Казмуков, Петко Динев К.,
една от които е ищцата.
С
оглед гореизложеното, следвало да се приеме за установено, че в случая бил
възстановен имот, урегулиран в УПИ ІV-265, кв. 17, целия с площ от
В
открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си, който
изцяло поддържа предявения иск. Претендира за направени по делото разноски.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител, който изцяло
застъпеното в писмения отговор становище.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата се легитимира като наследник на
Петко Динев Желязков, поч.на 15.10.1989г., б.ж. на гр. Стара Загора, което
обстоятелство се удостоверява от удостоверение за наследници изх. №
199/13.01.2015г. на Община Стара Загора. Наследодателят на ищцата Петко Динев
Желязков през
Видно от представената по делото скица №
15 – 163192/21.04.2015г. на СГКК гр. Стара Загора, за собственици на имот с
идентификатор 68970.502.265 са посочени ищцата Н.К., Иван Динев Петков, Петко
Динев Кузманов, Марин Динев Казмуков и Държавата.Посоченото основание,
легитимарищо Държавата като съсобственик на имота е Акт за частна държавна
собственост, вписан в Службата по вписвания гр. Стара Загора под № 82, том Х, рег. № 3688, дело № 1971 от 19.04.2012г.
Видно от същия Акт № 7095/18.04.2012г. за частна държавна собственост, издаден
на осн. чл. 68, ал.1 от ЗДС, се установява, че 708/1452 кв.м. ид.ч. от застроен
поземлен имот, целия с площ 1452 кв.м. по КК и КТ, одобрени със Заповед № РД –
18 – 11/23.02.2010г. на ИД на АГКК, е с идентификатор № 68970.502.265 и е с
местонахождение с. Старозагорски минерални бани, ул. Старозагорска № 59, като
по предходен план е представлявал УПИ 265, в кв. 17, парцел ІV. По делото е
представена скица № 161/23.01.2015г., относно имота, по предходния план, а
именно имот № ІV 265, в кв. 17, находящ се в с. Старозагорски минерални бани,
по плана за регулация на селото, утвърден със Заповед № 706/04.05.1993г..
С Акт № 797/27.09.1950 г. на
Министерство на финансите недвижим имот, бивша собственост на Петко Динев
Казмуков, находящ се в Старозагорски минерални бани, по силата на Министерско
постановление № 2274/09.08.1950 г. е
одържавен, а именно – вилата, без партерния етаж, който се освобождава с
припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и празното дворно място от 573 кв.м., както и
сграда - надпартерния етаж състояща се от 4 стаи.
Със Заповед № 3442/28.12.1992г. на
Кмета на Община Стара Загора, на осн. чл. 88, ал.4 от Наредбата за държавните
имоти, във вр. ЗВСОИ, е наредено отписване от акта за държавна собственост №
794/27.09.1950 г. на дворно място от 573 кв.м. в Старозагорски минерални бани,
представляващ част от имот пл. № 195, кв. 14 по плана на баните, собственост на
наследниците на Петко Динев Казмуков, като е отказано да се отпише от акта за
държавна собственост: вилата без партерния етаж, който се освобождава с
припадащите се ид.части от общите части на сградата в Старозагорски минерални
бани, както и надпартерния етаж от 70 кв.м. – масивен от 4 стаи, бивша
собственост на Петко Казмуков.
Ответникът представя скици № 491/16.02.2012г.,
№ 492/16.02.2012г. и № 710/13.02.2012г., както и част от преписка по съставяне
на Акт за държавна собственост № 7095/18.04.2012г., от които се установява, че
поземлен имот № 195, кв.14, който е урегулиран в УПИ ІV – 265, кв.17, целия с
площ от 1310 кв.м. попада в парцел І – „за комплексно обслужване”, кв.14 по
плана на Старозагорски минерални бани.
Със Заповед № 390/06.05.1974г., на осн.
чл. 15 от Правилника за държавните имоти, писмо № 13 – 2550/17.04.1974г. на ДСО
„Гражданско строителство”- Стара Загора и писмо № 3577/17.04.1974г. на ГОНС гр.
Стара Загора е разпоредено Градският
общински народен съвет гр. Стара Загора да предаде безвъзмездно на ДСО
„Гражданско строителство”- Стара Загора
общински парцел І, кв.14 по плана на Старозагорските минерални бани за
строеж на детска градина за 150 деца. На основание посочената заповед е издаден
АДС № 5628/13.05.1974г., с който е актувано празно дворно място от 10 000
кв.м., парцел І, кв.14 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на
детска градина.
Представена е част от стопански справочен
регистър на с. Старозагорски минерални бани, в която е посочено, че на осн.
Заповед № 3442/28.12.1992г., под имот № 195, по стар регулационен план, наследниците на Петко Динев Казмуков са
собственици на дворно място от 573 кв.м., пл. № 195, кв.14 по плана на
Старозагорски минерални бани, цялото от 744 кв.м.
По делото е изслушано заключение на
съдебно – техническа експертиза/ вкл. и допълнително такова/, което не е
оспорено от страните, и е възприето от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено.
Вещото лице посочва, че по плана за
регулация, с кадастралния план, който е бил основа за изработването му от
Видно от допълнителното заключение на
съдебно – техническата експертиза, за имот пл.№ 195 са записани като
собственици: Петко Динев Желязков, ІІІ стройрайон – Стара Загора, Н.Д.К. и
Марин Динев Казмуков. Вещото лице посочва, че за имот пл.№ 176 за собственик е
записан ГОНС, на осн. Акт № 5061/03.04.1971г. За имот пл. № 265 са записани
като собственици посочените в разписния списък лица, а за територията, която по
предходен план е била имот № 176 няма отбелязан кадастрален номер на имот,
съотв. няма регистриран собственик.
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът
изведе следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
- да се признае за установено по отношение на ответника, че не е собственик на
част от недвижим имот. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
установителните искове /положителен или отрицателен/ е наличието на правен
интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо
състояние или има възможност да добие права, ако отрече правата на ответника. В
този смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, ищецът обосновава правния
интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на
ответника, което ще е от значение за признаване и упражняване на самостоятелни
субективни права на ищеца. Ищецът твърди, че е собственик на част от процесния
имот на основание правна сделка и наследство. Също за част от процесния имот
ответникът разполага с документ, легитимиращ собствеността му – Акт за частна
държавна собственост № 7095/18.04.2012г. Именно този факт, както и факта на
оспорване на акта за държавна собственост, обосновават правният интерес от
предявения иск.
В конкретния случай правният спор
между страните засяга идеална част от недвижим имот – 708/1452 кв.м. ид.ч. от
имот с идентификатор № 68970.502.265.
Твърдението за несъществуването на
субективно материално право е по същество твърдение за неосъществяване на
правопораждащ го факт/фактически състав, което по естеството си е отрицателен
факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното
твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в настоящото
производство, в съответствие с общото правило на чл. 154 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва
да докаже, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото
си на собственост факти. В този смисъл е Решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр.
д. № 1560/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК
и представляващо задължителна практика за съдилищата по аргумент от чл. 280,
ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009 г., е прието, че при спор между две
страни за това дали е възникнало за една от тях субективно право, независимо от
това дали е възникнал чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, разпределението
на доказателствената тежест не зависи от процесуалното положение ищец или
ответник, а от това кой твърди, че е носител на правото, което се включва в
предмета на спора. Затова при отрицателно установителен иск ответникът носи
тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва.
Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали
една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това
дали твърдяното или отричано право произтича от твърдения или отричан
правопораждащ факт (в случаите на спорове за собственост - придобивен способ).
Ответникът легитимира правото си на
собственост върху процесните 708/1452 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор №
68970.502.265, находящ се в с. Старозагорски минерални бани,по силата на АЧДС №
7095/18.04.2012г. В същия акт е посочено, като правно основание за издаването
му чл. 68, ал. 1
от ЗДС. Тази норма обаче, не урежда придобиване правото на
собственост от държавата върху процесните ид.части от имота. Актът за държавна
собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона, но съгласно изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3
от ЗДС няма правопораждащо действие. Актът за държавна собственост
само констатира права, но с него не се създават права. Същият не съставлява
титул за собственост и именно поради това, следва да се проследи на какво
правно основание е съставен и дали държавата притежава правото на собственост
върху процесния имот. Актът за държавна собственост е констативен, но не и
конститутивен, т. е. не установява право на собственост, а само констатира, че
по силата на основание, вписано в него, държавата е станала собственик на имота.
В конкретния случай в АДС не е посочено материално-правното основание за
съставянето му, произтичащо от някоя от разпоредбите на чл. 2,
чл. 3,
чл. 32
или чл. 43 от ЗДС.
За да породи действие актът на държавна собственост, освен описание на имота и
неговото местонахождение, следва да бъде посочено фактическото и правно
основание, по силата на което имотът е станал държавна собственост.
От
доказателствата по делото се установява, че процесните кв.м. представляват идеална част от
имот с идентификатор № 68970.502.265 по кадастралната карта одобрена със
Заповед № 18 -11/23.02.2010г. Същият имот по предходен план е представлявал
имот пл.№ 265, кв. 17, парцел ІV. Видно от представената по делото скица по
стар план за имот № ІV 265, кв.17 в Старозагорски минерални бани, по плана за
регулация одобрен със Заповед № 706/04.05.1993г., площта на имота е 1100 кв.м.,
от което се отчуждават 30 кв.м. за ІІІ общ и се придават 230 кв.м. от държавен
имот, или общо площта на УПИ ІV 265 става 1310 кв.м. В разписния списък към
този план за собственици са записани наследниците на Петко Желязков за 573
кв.м. от целия имот с площ от 744 кв.м. Този имот, съобр. представените скици,
по стар регулационен план, одобрен със Заповед № 176/29.01.1981г. е
представлявал ПИ с № 195, с площ от 744 кв.м.Вещото лице по делото посочва, че
имот с пл.№ 195, целият с площ от 743 /744/ кв.м. попада в УПИ І - за комплексно обществено обслужване, като мероприятието не е изпълнено. Видно от
допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза, за имот пл.№
195 са записани като собственици: Петко Динев Желязков, ІІІ стройрайон – Стара
Загора, Н.Д.К. и Марин Динев Казмуков. Вещото лице посочва, че за имот пл.№ 176
за собственик е записан ГОНС, на осн. Акт № 5061/03.04.1971г. За имот пл. № 265
са записани като собственици посочените в разписния списък лица, а за
територията, която по предходен план е била имот № 176 няма отбелязан
кадастрален номер на имот, съотв. няма регистриран собственик. Установява се
също, че УПИ І в кв. 14 по плана на с.
Старозагорски минерални бани фигурира в АДС № 5628/13.05.1974г./представен по
делото/, издаден на осн. Заповед № 390/06.05.1974г., като празното място е с
площ от 10 000 кв.м. Видно от скица № 491/16.02.2012г., по стар план,
парцел І, кв. 14, по плана на Старозагорски минерални бани, е обхващал и имот
пл.№ 195. Спроед § 22 от ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен
по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителни
производства. Съгласно разп. на чл. 101 и сл. от ЗС и Наредбата за държавни
имоти, за особено важни нужди на държавата могат да се отчуждават имоти,
принадлежащи на частни лица с разрешение на Министерски съвет и собствеността
се придобива от датата на решението. Собствениците на имотите се обезщетяват с
пари или недвижими имоти. Завземането на отчуждения имот става след заплащането
или заменяването му с друг. Върху същия имот не е било изпълнено мероприятието,
за което е бил отреден УПИ І – за комплексно обществено обслужване. Не са
налице данни за изплащане на обезщетения по отчуждителни производства, поради
което, не може да се счете, че регулацията е приложена. Видно от скица №
490/16.02.2012г., е посочено, че имот пл.№ 195 в кв.14 по стар регулационен
план на с. Старозагорски минерални бани е идентичен с част от УПИ ІV – 265
кв.17 по нов регулационен план, одобрен със Заповед № 706/04.05.1993г.Същият
този имот ІV – 265, кв. 17, е предходния номер на процесния имот с
идентификатор № 68790.502.265.Видно от приложената към заключението на вещото
лице комбинирана скица – северозападните граници на имот с идентификатор
68970.502.265 не съвпада с тези на УПИ ІV – 265, кв. 17, а актуваната част по
АЧДС № 7095/18.04.2012г. се отнася спрямо поземления имот по кадастрална карта,
а не спрямо площта на урегулирания поземлен имот по плана за регулация. Или, до
съставянето на акта и вписването на държавата като съсобственик, имотът е бил
частна собственост – на ищцата и наследниците на Петко Казмуков. Същите са били
вписани като собственици на имота по плана за регулация до преди съставянето на
акта за държавна собственост.Едва след изработването на кадастралната карта,
държавата е вписана като собственик на част от имота, и то без правно
основание. Ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не установява основанието, на което е придобил
правото на собственост върху имота преди съставянето на акта за държавна
собственост. Това обосновава извод, че спорните 708/1452 кв.м. ид.ч. неправилно
са актувани като държавна собственост, поради което и предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен.
По изложените съображения съдът намира, че следва да
се приеме за установено по отношение на ответника, че последният не е
собственик на 708/1452 кв. м. идеални части от поземления имот с идентификатор
68970.502.265, с площ от
При този изход на делото ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 1110 лв.,
съобразно приложения списък на разноски.
Водим от изложените съображения, Съдът
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
по иска, предявен от Н.Д.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 1,
чрез адв. Д.М. ***, против РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, че ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното
развитие, не е собственик на 708/1452 кв. м. идеални части от поземления имот с
идентификатор №68970.502.265, с площ от
ОСЪЖДА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на регионалното
развитие, да заплати на Н.К. направените
по делото разноски в размер на 1110 лв. /хиляда сто и десет лева/.
Решението е подлежи
на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: