Р Е Ш Е Н И
Е № 1362
гр. Пловдив, 20.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 21.03.2018
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
15107 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от Х.И.Г., ЕГН: **********,***,
***, с която са предявени обективно съединение искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 200 лв. –
претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и
неудобства от телесното увреждане – множество счупвания на подбедрицата на
десния крак, получени в резултат от подхлъзване и падане поради непочистена и
заледена настилка на тротоара, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.01.2017 г. до оконачателното й изплащане, както и сумата от
1892,16 лв. – претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и
платени разноски за рехабилитация, направени в резултат на горното събитие.
Ищецът
твърди, че на *** ищецът вървял с *** И.
на тротоара на бул. *** от страната на *** около ***, като отивали към *** да
пият кафе. Ищецът сочи, че през последните няколко дни е валял сняг и тротоара,
по който вървели не е бил почистен от снега и леда, като при вървене постоянно
се хлъзгали, тъй като не бил наръсен пясък или луга. Въпреки, че е внимавал
ищецът твърди, че е паднал на земята и го пронизала болка в десния крак. След
като го погледнал видял, че от коляното надолу е извит под неестествен ъгъл. ***ят
на ищеца – И. извикал линейка, екипът го откарал в ***, където му била оказана
спешна медицинска помощ. Диагнозата, която му поставили се твърди че е: ***.
Ищецът посочва, че на следващия ден му направили операция на десния крак с ***,
като били използвани от хирурзите пирон и винтове на стойност 1980,00 лв.
Ищецът бил изписан от болницата на 30.01.2017 г. При проведения контролен
преглед на 02.03.2017 г. било установено от лекуващия му лекар, че все още
изпитва силна болка и не може да се предвижва вследствие на което болничният на
ищеца бил удължен с още 30 дни. Ищецът посочва, че към момента на подаване на
настоящата искова молба още е в болничен и не може да използва десния си
крак.Налага се да ползва помощни средства – патерици за придвижване. Твърди се,
че ищецът е затруднен в битово и хигиенно отношение и няма никакви социални
контакти, чувства се непълноценен. Като ищецът счита, че нищо от гореописаното
не би се случило, ако заради проявеното бездействие от страна на ответника,
изразяващо се в неосъществен контрол и неизпълнение на задълженията на общината
за поддръжка и обезопасяване на тротоара. Също така счита, че *** на Община
Пловдив не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на тротоара с оглед
предотвратяване на злополуки. Поради бездействието на длъжностните лица от
Община Пловдив ищецът твърди, че са му били причинени имуществени (разходи по
лечението му и пропуснати ползи от разликата между получаваното от ищеца
обезщетение от НОИ и трудовото му възнаграждение) и неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания вследствие на гореописаните телесни
увреждания, като освен това преживява страх и притеснение относно неговата
пълноценност като човек, което също е пряка и непосредствена последица от
проявеното бездействие от страна на ответника. Ищецът твърди, че задължението
за поддържане и обезопасяване на
тротоара тежи върху Община Пловдив, тъй като той е част от общинската улична
мрежа. Освен това Община Пловдив като собственик на общинските пътища и
задължено във връзка с поддържането им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за реди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка,
включително по местата, предвидени за движение на пешеходци. Вследствие на това
ищецът счита, че в настоящия случай служители на ответника не са положили
дължимата грижа да обезопасят преминаването по тротоара, като по този начин са
предпоставили настъпването на вредоносните последици. Предвид изложеното моли
ответника да заплати следните суми: сумата от 23 300 лв. – за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в боли, страдания и неудобства от телесното
увреждане – множество счупвания на подбредрицата на десния крак; сумата от
1 892,61 лв. – за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи и платени разноски за възстановяване и рехабилитация, подробно описани в
исковата молба. Предвид изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати
горните суми, представляващи имуществени и неимуществени вреди. Претендира
законна лихва от датата на увреждането – 24.01.2017 г. и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника.
Оспорва претенцията като неоснователна и необоснована. Ответникът счита, че са
недоказани кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД. Оспорва изцяло изложените фактически обстоятелства,
включително настъпването на описания в исковата молба инцидент, както и
твърдението, че щетите са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Сочи, че липсва точно описание на мястото на инцидента, което затруднява защитата
на ответника. Ответникът твърди, че задълженията на Община Пловдив през
процесния период относно поддържане на улиците и пешеходните зони са
изпълнявани и са положени всички усилия за привеждането им в добро състояние,
съответно снегопочистване и опесъчаване. В отговора на исковата молба се
посочва, че дори да е настъпил описания в исковата молба инцидент, същият не се
дължи на бездействие на Общината, а по-скоро на случайно събитие, за което
Община Пловдив не носи отговорност за непозволено увреждане. Освен това ответникът твърди, че задължението
за поддържане на чистота, вкл. снегопочистване около търговските обекти е
задължение на ръководителя на търговското дружество, респ. собственикът и
ползвателя. В тази връзка оспорва, че твърденият инцидент е настъпил на място,
чието задължение за почистване е на Община Пловдив. Ответникът при условията на
евентуалност възразява за съпричиняване на увреждането по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, тъй като счита, че ищецът е създал реална възможност за настъпване на
вредата и не е съобразил метеорологичните условия и пътната настилка. При
условията на евентуалност сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания е многократно завишено. Също така
ответникът оспорва наличието на пряка и непосредствена връзка между щетите и
твърдяното увреждащо деяние. С оглед изложеното се твърди, че не е осъществен
фактическия състав на непозволено увреждане, поради и което исковете следва да
се отхвърлят. На основание изложените доводи моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни и необосновани. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приет, като доказателство
Ежедневен протокол за изпълнение на работа от 24.01.2017 г., от който се
установява изпълнението на задачите по зимно дежурство и работа в ***, където
от събраните гласни доказателства в тази насока се установява, че е настъпил
процесния инцидент. В него е отразено,
че е имало 7 броя снегорини и дежурни лица на тази дата. В ежедневния протокол за работа от 24.01.2017
г. е отразено, че е отчетено денонощно зимно дежурство и работа, като
отговорник е отразено лицето П.К. Липсват писмени доказателства за конкретните
работи по снегопочистване, извършени на тази дата. Приети са като доказателства
и протоколи за дати, предхождащи процесната с идентично на горното съдържание.
Представена е справка за общо количество вещества за опесъчаване и обезледяване
на улици за *** 01.2017 г., която обаче не съдържа подпис на лицето, което я е
изготвило и не може да се приеме, че представлява годно доказателствено
средство.
В чл.9, ал.1 от Наредба за
опазване на околната среда на територията на Община Пловдив е отразено, че
поддържането на чистотата на територията на община Пловдив изисква редовно
почистване (метене, миене, снегопочистване, отстраняване на ледени висулки,
сметосъбиране и сметоизвозване и др.) на улиците, площадите, подлезите,
озеленените площи, дворовете, вътрешно – кварталните пространства, съдовете за
смет и прилежащите територии към обществените и жилищни сгради и търговски
обекти. В чл.9, ал.2 е предвидено, че това е задължение на специализирани
предприятия по сключени договори с общината, освен ако не се касае за
производствени, административни, складови помещения, гаражи, паркинги,
кооперативни пазари, жп ареали, подлези, надлези, строителни площадки и др., в
който случай отговарят ръководителите на съответните учреждения, търговски
дружества и общетсвени организации, собственици и ползватели на заведенията и
преместваемите съоръжения.
Установява се от приетата по
делото метрологична справка за района на гр. П., че за преди процесната дата е
имало снеговалеж на 20.01.2017 г., като снежната покривка е била 31 см., а
минималната температура – 4,2 градуса. През следващите дни на 21.01.2017 г. и
на 22.01.2017 г. снежната покривка не е намаляла значително, тъй като
температурите са били изключително ниски, съответно -12,2 градуса и -16,8
градуса. Едва на 23.01.2017 г. има леко покачване на температурите до -9,8
градуса и съответно снежната покривка е стигнала до 26 см. На 24.01.2017 г. в
сравнение с предходните дни минималната температура е била сравнително висока -1,8
градуса, но снежната покриква се е задържала на 24 см.
От приетите по делото, като
доказателства медицински документи се установява, че в *** с оглед обаждане до
тел. 112 на 24.01.2017 г. в 12,03 часа в близост до *** Д. е пристигнал автомобил на
спешна медицинска помощ, управляван от лицето Р.Б.. Във фиш за спешна
медицинска помощ, съставен на същата дата е отразено, че пациентът Х.Г. е със
задоволително обкщо състояние, адекватен, като се е оплакал от силна болка в
дясно коляно. Качен е в автомобила на спешна медицинска помощ и откаран в ***,
където в 13,20 часа е прегледан от ***, който посочва, че пациентът е с болка, **.
Назначени са му изследвания и е предложена хоспитализация в ***. Постъпил е в съответното отделение в 16,30
часа на **. и е бил изписан в 11,30 часа на ***. Отбелязано е в история на
заболяването, че е ***, като е предоставен телефон на близък – Н. Отразено е,
че пациантът е с множество счупвания на дясна подбедрица. При изписването му на
** е отразено, че са извършени множество изследвания, като е посочена следната
извършена на пациента интервенция: открито наместване на ***. В постоперативния
статус се сочи, че пациентът е афебрилен, запазена интервация и циркулация на
крайника. Спокойна оперативна рана, стерилна превръзка, конци несвалени.
Определено е сваляне на конците след 12тия ден и ходене с патерици, без да
стъпва на крака 2 месеца.
От приетите по делото болнични
листове се установява, че отпускът по болест на ищеца е до 18.01.2018 г., като
в амбулаторния лист от 09.01.2018 г. е отразено, че е налице отток в дясна
глезенна става на ищеца, ограничени и болезнени движения, както и в дясна
коленна става.Отразено е хипотония и хипотрофия на бедрената мускулатура в
дясно. Походка – накуцваща, без помощно средство. Предписано е лечение с ултразвук,
еклестростимулация, както и други активни мускулно – скелетни упражнения. Видно от останалите приети по делото амбулаторни
листове ищецът е имал болки в засегнатия крак, като се констатират и оттоци,
ограничени и болезнени движения в дясната коленна става. Към 04.09.2017 г. е бил с една патерица, с
постепенно натоварване на десен крак, като в амбулаторен лист от 14.09.2017 г.
е посочено, че нарушената походка персистира. На 19.12.2017 г. е отразено, че
ищецът все още е с болки в засегнатия крак.
Приети са като доказателства
експертни решения, с които е продължаван отпускът по болест на ищеца. С
Експертно решение на *** е продължен
отпускът по болест на ищеца с 2х30 дни. С Експертно решение на *** от
18.10.2017 г. е продължен отпускът по
болест на ищеца с 2х30 дни. С Експертно решение на ТЕЛК към *** от 19.12.2017 г. е определена временна
неработоспособност на пациента Х.Г.. Основната диагноза е множество счупвания на
подбедрицата- метална остеосинтеза. Отпускът на ищеца по болест е продължен в
пълен срок – 2 х 30 дни, като мотиви за продължаването е отразено: за
понесените счупвания на дясна тибия и фибула с извършена метална остеосинтеза в
процес на рехабилитация и предстояща екстракция на металните остеосинтетични
тела.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите на ответника -***на ***– Г.Т. -*** и П.К. – *** се установява, че
последното машинно са минавани улиците на 17 януари, а след това се е работило
с ръчен труд. Тротоарите се почистват ръчно от жените, като се опесъчава, ако е
необходимо се разбива леда, като с приоритет са спирките, големи учреждения,
големи ***и. Св. Д.посочва, че последното почистване е било на 17 януари, тъй
като след това не е имало снеговалежи, което се опровергава от приетат по
делото справка от НИМХ, в която е отразен снеговалеж на 20.01.2017 г.,
значетилно висока снежна покривка и много ниски температури. Св. Г.Д. сочи, че не е валяло след 17.01.2017 г., като последно
тогава се е минало машинно, но иначе твърди, че на 24.01.2017 г. тротоарът е бил
почистен до асфалт, въпреки че от справката
от НИМХ се установява, че в периода от 17.01.2017 г. до 20.01.2017 г.
включително е валяло, като снежната покривка е нараснала с 10 см. в този период. Съдът не кредитира показанията
на свидетелките в частта, в която с категоричност твърдят, че мястото, където е
настъпил инцидента е било почистено до асфалт, тъй като в тази част показанията
се опровергават от останалите събрани гласни доказателства, както и не
отразяват непосредствени впечатления. При преценка на показанията на
разпитаните свидетели, съдът счита, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че са в трудови правоотношения с ответната община и съответно
възможната тяхна заинтеросованост.
От разпита на свидетелите на
ищеца – св. И. Й. – очевидец на инцидента и св. М.А. – негов ***се установява,
че на *** в ***, в близост до паркингите
на търговските обекти Д. и Л. е настъпило описания в исковата молба инцидент, изразяващ се в падане
на ищеца на заледения тротоар. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Й., от
които се установява, че тротоарът не е бил изчистен, като е имало сняг и лед,
поради и което не е могло да се установи дали се движат по велоалеята или по
пешеходната алея. Още повече, че от разпита на свидетелите на ответника се
установява, че от тротоара се чисти
пътека от 1,5 м. да се разминат двама човека, без да се взема предвид
обстоятелството дали тази пътека е на пешеходната или на велоалеята. Установява се, че ищецът е бил със зимни
обувки и не е бързал. От разпита на свидетеля – *** на ищеца се установява, че
е бил уведомен за инцидента непосредствено след настъпването му, като е отишъл
в *** още преди приемането му и му е
съдействал. Свидетелят разговарял с докторите и се обадил на родителите му и
съпругата му, като съдействал да се събере сумата, необходима за операцията в
размер на около 2000 лв. (това обстоятелство се потвърждава и от приетите
писмени доказателства в тази насока). Св. А. посочва, че ищецът е бил рухнал
психически, като преди инцидента е бил жизнерадостен и контактен, но
впоследствие се е влошило не само общото му здравословно състояние, но и в
емоционално отношение.
От разпита на св. Р.Б. – *** на
автомобила на спешна медицинска помощ, се установява, че същият не си спомня
добре инцидента, тъй като на ден има по 10-12 случая. С категоричност обаче
заявява, че тротоарът не е бил почистен.
От приетото по делото заключение
на съдебномедицинската експертиза се установява, че на Г. е причинено
счупване на двете кости на дясната
подбедрица, като описаното увреждане се сочи, че е в резултат на удар с или
върху тъп предмет и отговаря по време и начин да е причинено, както се съобщава
по делото. Посочва се, че нормалният период за възстановяване е 5-6 месеца,
като вещото лице не е взело предвид представените впоследстиве документи,
удостоваряващи продължаване на възстановителния период. В съдебно заседание
вещото лице посочва, че възстановяването е индивидуално за всеки пациент.
Посочва се, че в началото болките са силни, като впоследствие намаляват. В
случая не се констатират усложнения при пострадалия, като се твърди, че следва
да се възстанови нормално и напълно.
За доказване на претендираните
имуществени вреди ищецът е представил и са приети, като писмени доказателства
по делото удостоверение за брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода
от 01.2016 г. . 12.2016 г., което е в размер на 465 лв. След удържане на
дължими вноски и осигуровки, се установява, че получаваният от ищеца нетен
трудов доход е 364,51 лв. Видно от
извлечението от банковата сметка на ищеца на последния са изплатени обезщетения
за временна неработоспособност в посочените в исковата молба размери. Така
представените доказателства не са оспорени изрично от ответника, поради и което
съдът счита за неоснователни направените в писмената защита възражения за липса
на доказателства за получавания от ищеца нетен доход. По делото не са представени доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца, че същият е получавал ваучери за храна в
размер на 60 лв.
От приетия по делото протокол № 5
от 30.03.2017 г. се установява, че Община Пловдив е отпуснала на Х.Г. финансова
помощ в размер от 1000 лв. за проведено оперативно лечение, при което лицето е
заплатило скъпи медицински консумативи. Видно от фактура и приложен касов бон
ищецът е заплатил сумата от 1980 лв. за ***. Сумата е платена на 25.01.2017 г.,
като ищецът претендира разликата между заплатената сума и отпуснатата му
финансова помощ.
По делото са приети и други
счетоводни документи, които обаче не удостоваряват, че посочените суми са
платени – фактура от 31.01.2017 г. и фактура от 06.06.2017 г. , както и че
сумите са платени именно от ищеца във връзка с лечението му, вследствие на
настъпилия инцидент- фискален бон за 2.90 лв. от 17.08.2017 г. – представен в 3
копия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. По силата на посочената разпоредба
отговорност носи възложителят на работата, а не прекият причинител, като
отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна предпоставка на
отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие неправомерно
поведение, при това според съдебната практика не е необходимо персоналният
причинител да е известен.
Разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена общината. На основание чл. 31
от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища,
включително и на тротоарите се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал.1
от Закона за движението по пътищата лицата, стопанисващи пътя, са длъжни да го
поддържат в изправно състояние.
Следователно ответната
община, която не отрича, че посочените от ищцата в
исковата молба улици в гр. П. са общинска
собственост и се стопанисват от нея, носи задължението да поддържа пътя, в това
число тротоарите и другите зони за движение на пешеходци в изправно състояние,
така че същите да могат да бъдат ползвани по предназначение. Това задължение с
още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в
изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на
противообледенителни материали и снегоизвозване. В аспекта на изложеното съдът
намира, че ответната община е възложител на работата по поддържане на
общинските пътища и тротоари, поради което е приложима разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Съдът
счита за неоснователни и недоказани възраженията на ответната община, че се
касае за участък от тротоара за поддръжката, на който отговоря собственика на
търговския обект. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че инцидентът е настъпил извън обсега на прилежащите към
търговските обекти площи, съгласно отразеното в приетата по делото Наредба.
От събраните по делото гласни
доказателства и от медицинските документи
се установява, че на посочената в исковата молба дата ищецът се е подхлъзнал на заледен участък, вследствие на което са му
причинени множество счупвания на подбедрицата на десния крак.
Съдът счита за неоснователни
възраженията на ответника, че се касае за случайно събитие. Под случайно
събитие се разбира обстоятелството, което без и независимо от човешката воля е
довело до причиняването на вреди другиму, какъвто не е настоящия случай, в
който ответната община не е изпълнила вменените й задължения.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската
прогноза за неговото развитие - в този смисъл Решение № 69/18.03.2014 г. по
гр.д.№ 4686/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът
констатира, че ищецът е преживял болки и страдания с особен интензитет в
първите часове и дни след инцидента, продължили и след това по време на
възстановителния период, но с по – малък интензитет. В резултат от травмата, ищецът е бил неработоспособен за период от около една година, като
отпускът по болест е продължаван няколко пъти от ЛКК, като липсват
доказателства, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен. В приетото
по делото експертно становище на ТЕЛК от 19.12.2017 г. е отразено, че предстои
екстракция на металните остеосинтетични тела, но липсват данни дали същите са
отстранени. От медицинските документи се
установява, че походката на ищеца е накуцваща и към 09.01.2018 г., като има отток
на дясна глезенна става и ограничени и леко болезнени движения.
При тези данни настоящата
инстанция намира, че причинените неимуществени вреди могат да бъдат справедливо
обезщетени със сумата 10
000 лв.,
който размер напълно съответства на установените по делото болки и страдания. В тази връзка следва да се съобрази и
съдебната практика, като например Решение № 32/19.02.2015 г. по гр.д.№
2269/2014 г. на ВКС, ІV г.о., с което сума в размер 7 500 лв. е приета за
справедлив размер на обезщетението за *** в продължение на 35 дни и трайно затрудняване
функцията на стъпалото през следващите 3 - 4 месеца в периода на възстановяване
с възможни и бъдещи затруднения поради спадане свода на стъпалото. В конкретния
случай се касае до множество счупвания с по – дълъг период на възстановява, но без
възможни бъдещи затруднения и с прогноза за пълно оздравяване. Така определеният
размер съдът счита за напълно съотвестващ на причинените неимуществени вреди, съобразен
и с практиката, при която в случай на подобни увреждания с необходимост от
последващи операции и интензивни болки са определяни обезщетения в по – голям
размер, както и със случаите, в които са определяни по – малки размери на
обезщетенията, като е отчетена по – младата възраст на пострадалия, по –
краткия оздравителен процес и пълното възстановяване.
Ето защо съдът намира, че
обезщетение в размер 10000 лв. напълно съответства на характера и степента на увреждането, на
възрастта на пострадалия, на доказаните по делото болки и страдания и на всички
обстоятелства около инцидента. До посочения размер предявеният иск следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата до 23 200 лв. като недоказан и неоснователен.
По отношение на претендираните
имуществени вреди и пропуснати ползи, то същите съдът счита за частично
доказани с оглед на събраните по делото писмени доказателства. Установява се,
че ищецът е заплатил сумата от 1980 лв., от която е приспадната сумата от 1000
лв. – получена финансова помощ, поради и което искът за заплащане на
имуществени вреди в размер на 980 лв. се явява основатен и доказан. По
отношение на останалите суми, а именно: сумата от 34,80 лв.- платен болничен
престой, 5 лв.- издаване на дубликат на медицински документ и 2,90 лв.- такса преглед
не се представиха доказателства за
плащането им от ищеца, поради и което искът за осъждане на ответника да заплати
тези суми, които се твърди да са претърпени от ищеца вреди следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните от ищеца пропуснати ползи,
представляващи разлика между платеното от НОИ обезщетение за временна
неработоспособност и нетното трудово възнаграждение на ищеца за съответния
месец, то същите съдът приема за доказани, поради и което счита, че искът
следва да се уважи до размера от 449,91 лв.
за периода от февруари 2017 г. до август 2017 г. Не следва да се уважава претенцията на ищеца
за възстановяване от ответника на пропуснати ползи, изразяващи се в липсата на
ваучери за храна от работодателя на стойност 60 лв., доколкото не се
представиха доказателства, нито че ищецът е получавал такива ваучери преди
инцидента, нито че е следвало да получава такива след инцидента, поради и което
не може да се приеме, че липсата им представлява бъдещо сигурно събитие, което
не би настъпило в случай, че не беше настъпил процесния инцидент. Искът за
сумата в общ размер от 420 лв. за периода от месец февруари 2017 г. до месец
август 2017 г. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
В съответствие с разпоредбите на чл. 86, ал.1
и чл. 84, ал.3 ЗЗД сумата, присъдена в полза на ищеца за обезщетеняване на
причинените неимуществени
вреди, имуществени вреди и пропуснати ползи следва да се
присъди ведно със законна лихва от датата на увреждането – 24.01.2017 г. до окончателното плащане.
При този изход на спора и с оглед направеното
от страната искане, на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в размер на заплатен адвокатски хонорар от 2480 лв., така както е
уговорен в договор за правна защита и съдействие. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В
случая минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед на факта, че
са предявени два обективно съединени иска за неимуществени вреди и за
имуществени вреди и пропуснати ползи, то общият минимален размер, съгласно
наредбата е 1772,48 лв. Изплатено на процесулния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер от 2480 лв. не надвишава значително
минималният размер, като в случая са извършвани множество процесуални действия
– разпит на свидетели, експертиза, писмени доказателства и са проведени повече
от едно съдебно заседание, поради и което съдът приема, че възнаграждението
напълно съответсва на усилията на адвоката по осъществяване на защитата по
делото. Съразмерно на уважената част от
исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1130 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковите претенции. Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия следва да се определи в размер от 200
лв., от което съразмерно на отхвърлената част от иска следва да се присъди
сумата от 109 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от
400 лв. – държавна такса върху
уважения иск за неимуществени вреди и
сумата от 57,20 лв. – държавна такса
върху уважения иск за имуществени вреди и пропуснати ползи, както и сумата от
43 лв.- депозит за вещо лице по допусната съдебно – медицинска експертиза,
съразмерно на уважената част от исковите претенции т.е. обща сума в размер от
500,20 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Пловдив, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на Х.И.Г., ЕГН: **********,*** сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева)–
претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и
неудобства от телесното увреждане – множество счупвания на подбедрицата на
десния крак, получени в резултат от подхлъзване и падане поради непочистена и
заледена настилка на тротоара, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.01.2017 г. до оконачателното й изплащане, както и сумата от общо
1429,91 лв. (хиляда четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет и една
стотинки)– общ сбор от претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи – сумата от 449,91 лв. – сбор от разликите между получаваното от Х.Г.
обезщетение за временна неработоспособност и нереализирано нетно трудово
възнаграждение, което е следва да се заплати от работодателя *** за периода от
м. февруари 2017 г. до м. август 2017 г. и имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена сума в размер от 980 лв. по фактура № ********* от 25.01.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 24.01.2017 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 1130 лв. (хиляда сто и тридесет
лева)- разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар, определени по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Г., ЕГН: **********,***, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 13200 лв. – разлика между уважени и
претендирани претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки,
страдания и неудобства от телесното увреждане – множество счупвания на
подбедрицата на десния крак, получени в резултат от подхлъзване и падане поради
непочистена и заледена настилка на тротоара, както и сумата от 462,25 лв.
– претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи в размер от 420 лв.- неполучени ваучери за
храна на стойност от по 60 лв. месечно за периода от месец февруари 2017 г. до
месец август 2017 г. и имуществени вреди в общ размер от 42,25 лв., включващи
сумата от 34,80 лв.- потребителска такса, съгласно фактура № 63966/31.01.2017
г., 5 лв. – издаване на дубликат на медицински документ, съгласно фактура №
70912/06.06.2017 г. и 2,90 лв.-
потребителска такса, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
24.01.2017 г. до оконачателното им изплащане.
ОСЪЖДА Х.И.Г., ЕГН: **********,*** да заплати на ОБЩИНА Пловдив, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 сумата от 109 лв. (сто и
девет лева)- разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени по
съразмерност.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“
№ 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС обща сума
в размер от 500,20 лв. (петстотин лева и двадесет стотинки), включваща сумата
от 400 лв. – държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди и сумата от 57,20 лв.
– държавна такса върху уважения иск за
имуществени вреди и пропуснати ползи, както и сумата от 43 лв.- депозит за вещо
лице по допусната съдебно – медицинска експертиза, съразмерно на уважената част
от исковите претенции.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ