№ 28
гр. М, общ. М, обл. Вр., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20241450200269 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С. О. С. от град С е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № ******, издаден от ОД на МВР град Вр., с който за нарушение на
чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева. Оплакванията са в смисъл, че
процесният фиш е издаден в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. На тези основания се иска отмяна на
административния акт като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и несе
представлява. От същият е постъпила декларация, в която се подкрепя
искането за отмяна на обжалвания акт.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не
е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално
допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 12.03.2024 година служебен автомобил на ОД МВР Вр. и служители
на същата дирекция се намирали в извън населено място на главен път ***
/ПП I-1/ км.***+*** /разклон село Р/ с посока на движение към град С. Те
предварително били установили на автоматичен режим на работа
техническото средство – стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер
120сс8b. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на
движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато
същата превишавала максимално допустимите стойности за движение в извън
населено място, заснемало автоматично автомобила. В 09:16 часа МПС – лек
автомобил марка „Н. П“ с регистрационен номер ******* попаднал в обсега
на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на
МПС 81 км/ч при ограничение 50 км/ч, въведено с пътен знак В26. Тъй като
автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След
извършена в последствие обработка на данните от техническото средство била
направена проверка в АИС на КАТ, която показала, че лекият автомобил „Н.
П“ с регистрационен номер ******* е собственост на С. О. С. от град С. За
констатираното нарушение на С. бил издаден обжалвания в настоящето
производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ******.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и веществени доказателствени средства. Приложено е и е
прието по делото НАХД № **** година по описа на РС-Вр., изпратено за
разглеждане по подсъдност в РС М.
Съдът, след като прецени съдържанието на наличната доказателствена
маса, приема подадената жалба за неоснователна по следните съображения:
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя за управление на МПС в
извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този участък с
пътен знак В26 ограничение на скоростта 50 км/час, с което е нарушен чл.21
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водачът на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности
на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория „В“ за
2
населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по
автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП /редакция ДВ
бр.10/2011 година, действаща към датата на извършване на нарушението/ с
административно наказание глоба в размер на 100 лева се наказва водач, който
превиши разрешената максимална скорост от 21 до 30 км./час извън населено
място, т.е. деянието, за което Лазаров е санкциониран е обявено от закона за
наказуемо.
Имайки предвид събраните доказателствени източници съдът намира, че
същите подкрепят описаната в електронния фиш фактическа обстановка.
На първо място следва да се има предвид, че в обжалвания фиш се
съдържат достатъчно данни, позволяващи индивидуализация на мястото на
извършване нарушението. Видно от обстоятелствената част, същото е
извършено в област Вр., Община М на път I-1 /***/, км.***+*** /разклон село
Р/ извън населено място с посока на движение към гр. С. Електронният фиш
не се ползва с доказателствена стойност, относно възприетите в него
фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в
закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в
процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че
електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по
същество – аргумент чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно
положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на
електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените
доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков
материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е
мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват
допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то
последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално
нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с
посочените GPS – координати /път I-1 /***/ км.***+***/, мястото на
нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на
посоченото в електронния фиш място на нарушението. На следващо място,
3
необходимо е да се разгледа въпроса с авторството на деянието. На л.15 от
приложеното към настоящето НАХД № **** година, изпратено за
разглеждане по подсъдност от РС-Вр., се намира справка от Централна база-
КАТ с информация от АИС на Сектор „Пътна полиция“ Вр. относно
собствеността на посочено в електронния фиш моторно превозно средство-
лек автомобил „Н. П“ с регистрационен № *******, от която става ясно, че
същият е собственост на С. О. С. от град С. Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Освен това,
собственикът се наказва с наказанието предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Събраните по делото доказателства не съдържат данни, от които да
е видно, че процесното МПС е било предоставено от собственика му на друго
лице и при това положение съдът приема, че същият правилно е възприет като
субект на административно-наказателна отговорност.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
фиш - ОД на МВР Вр. са представили Протокол № 118-СГ-ИСИС/16.09.2022
година от проверка на стационарно преносим уред за контрол на скоростта
/СПУКС/ тип „ARH CAM S1“ фабричен номер 120сс8b и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин
се установява, че срока на валидност на стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 120сс8b е 07.09.2027 год. при дата на издаване на
удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 година. Техническото средство
е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027
година. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. В тази връзка, ако средството за измерване, с което е извършено
заснемане на нарушението, е било от одобрен тип и е в употреба, то на
основание чл.30 ал.3 от Закона за измерванията, не е имало пречки за неговото
използване към инкриминираната дата. Видно от приложения на л.12 от
4
НАХД № **** година на РС-Вр., протокол № 118-СГ-ИСИС/16.09.2022
година, преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации - стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 120сс8b, с която е заснето настоящето нарушение, е
преминала последваща проверка за изправност след ремонт в периода
15.09.2022 – 16.09.2022 година и според даденото заключение същата
съответства на одобрения на 07.09.2017 година тип. На тази база съдът
приема, че използваното средство е било технически годно и е отговаряло на
условията на чл.43 от Закона за измерванията. От събраната в хода на
съдебното производство доказателствена маса безспорно установено е, че на
12.03.2024 год. в 09.16 часа при ограничение на скоростта от 50 км/ч
нарушителят е реализирал превишение на скоростта, намерило отражение в
приложения снимков материал. С разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП е въведен
друг ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в
ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на нарушенията с АКТ,
съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в
присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита
установено в момента на заснемането му с техническо средство. В настоящия
случай нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и
записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС, приложена е към делото снимка, снета от заснетия с техническото
средство клип, която е веществено доказателствено средство, предвид
разпоредбата на чл.189 ал.15 ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 ЗДвП
законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо
средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. С
оглед на това за процесното нарушение правилно е издаден електронен фиш, а
не наказателно постановление. Граматическото, логическото и
систематическото тълкуване на нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП налага различен
извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и
нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до
установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.
Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно
нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на
нарушител, който в случая управлява заснетото МПС. Според определението,
5
съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След
като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите
реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим,
за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която
разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този
вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е
спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в
чл.189 ал.4 ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също
не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се
счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато
се счита издаден и самия фиш. По делото на л.28 /лице и гръб/ са приложени
снимки, снети от клип, заснет на 12.03.2024 година в 09:16:31 часа със
стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното
движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс8b, от чието
съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил
марка „Н. П“ с регистрационен номер ******* е 81 км/ч при максимално
разрешена скорост за движение с пътен знак В26 в този участък в извън
населено място 50 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-
наказателния процес. Приложеният по делото на л.28 /лице и гръб/ снимков
материал е с много добро качество, позволяващо да се види точно и ясно
регистрационния номер, марката и модела на заснетото МПС, както и че в
момента на заснемане в близост до лекия автомобил няма движещо се друго
моторно превозно средство. Освен това, в снимките съществува необходимата
информация относно скоростта /измерена, ограничение, превишена/, посоката
на движение на моторното превозно средство, координатите на мястото на
извършване на нарушението. Отчитайки изложеното дотук съдът счита
приложените снимки за годно веществено доказателствено средство. С
6
обжалвания ЕФ Лазаров е бил наказан за управление на МПС със скорост 78
км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в
полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа със стационарно
преносимия уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/
тип ARH CAM S1. Сред материалите по делото е приложен надлежно
попълнен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство -
стационарно преносимия уред за осъществяване на контрол на пътното
движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 регистрационен номер 967р-
1624/12.03.2024 година по чл.10 от посочената по-горе Наредба, в който е
посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол,
максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с
техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на
задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване,
регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било
позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът
приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство
е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно
поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. От обективна страна жалбоподателя като водач на
моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост
на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата
такава от 50 км/ч извън населено място, въведена с пътен знак В26.
Представена е и снимка на разположението на уреда на контролните органи
по смисъла на чл.10 ал.3 пр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно е също, че в
Протокола за използване на техническото средство е посочено мястото за
контрол – област Вр., община М, път I-1 /***/, км.***+***. Отразено е по
надлежния ред в процесния протокол, че ограничението е 50 км/ч. Наличен е
пътен знак за ограничение. Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 12.03.2024 година, находящ се на л.17 по
делото, е коректно попълнен с начален и краен час на работа, брой установени
нарушения и е подписан от съставилият го служител. В същия е отразена
посоката на движение на контролираните МПС-та - от гр. М към гр. С, а в
7
графата „посока на задействане” е посочено „О”, като в легендата е пояснено,
че „О” означава отдалечаващ автомобил. От представените по делото снимки
с установена скорост е видно, че автомобилът е заснет отзад, т.е. отдалечаващ,
което напълно съответства на отразеното в протокола. На следващо място, в
приложения по делото снимков материал се съдържат конкретни GPS
координати, които отразяват мястото на нарушението. В тази връзка съдът е
изискал и по делото са постъпили писмо изх. № 11-00-123/18.12.2024 година
от Директора на Областно пътно управление Вр., ведно с приложени
ксерокопия от Заповед №РД-11-179/16.02.2024 година на Агенция Пътна
инфраструктура и от извадка от проектната документация по част ВОБД за
обект „Модернизация на участък от път I-1 /***/ „М-Б“ ЛОТ2 от км. ***+***
до км.***+***, участък км. ***+*** до км. ***+***“. От документите става
ясно, че км. ***+*** в рамките на път I-1 /***/ се намира на територията на
община М в района на пътен възел „Р“. Изрично е отбелязано, че към
посочената в електронния фиш дата 12.03.2024 година във връзка с
изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Модернизация на
участък от път I-1 /***/ „М-Б“ ЛОТ2 от км. ***+*** до км. ***+***, участък
от км. ***+*** до км. ***+***“ е въведена временна организация на движение
със заповеди на Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Към писмо е приложена схема на временна организация на
движението /одобрен проект/ на вертикална сигнализация и хоризонтална
маркировка на участъка от път І-1 в района на км. ***+***. На база
цитираните документи съдът приема, че измерването на скоростта на
посочения в електронния фиш лек автомобил е извършено именно след
навлизане в зоната на действието на пътния знак В26. Към писмото са
приложено заверено ксерокопие на Заповед № РД-11-179/16.02.2024 година,
от което става ясно, че на пътния участък, посочен в електронния фиш е
въведена временна организация на движение във връзка с изпълнението на
строително монтажни работи на обект „Модернизация на участък от път I-1
/***/ М – Б ЛОТ 2 от км. ***+*** до км. ***+***, участък от км. ***+*** до
км. ***+***. Обсъдените до тук доказателствени източници позволяват да се
приеме, че към дата 12.03.2024 година временната организация на движение
на участъка е била изпълнена съгласно приложената схема. От така
приложената схема от одобрен проект по безспорен начин се установява, че на
км. ***+*** с посока на движение от гр. М към гр. С е въведено ограничение
8
на скоростта с пътен знак В26, а именно разрешена скорост 50 км/ч, с което
жалбоподателят не се е съобразил при управлението на собственият си лек
автомобил. За описаното във фиша нарушение на С. е било наложено
административно наказание глоба 100 лева по силата на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП.
Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателят
МПС, както и възприетата административно-наказателна разпоредба,
настоящият състав счита, че размерът на наложената санкция е правилно
определен.
Изложените до тук съображения мотивират съдът да приеме, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен
и правилен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.58д т.4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
******, издаден от ОД на МВР Вр., с който, за нарушение на чл.21 ал.1 вр.
ал.1 от Закона за движението по пътищата, на С. О. С. от град С е наложено, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
9