№ 219
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102254 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е собственик на ПИ с
идентификатор ***, находящ се в гр. ***, мест. „***” с площ от 4147 кв.м., ведно с
построената в него сграда за обществено хранене с идентификатор ***.1 с площ от 131
кв.м., както и че е отдал същия под наем на ответното дружество, считано от
01.08.2018г. Във връзка с последното уточнява, че за заведението между страните е
сключен писмен договор за наем с месечна наемна цена от 400 лв., а за ТИР паркинга,
където то е разположено, е постигната устна /неформална/ уговорка за възмездното му
ползване срещу сумата от 800 лв. месечно или общия наем за целия обект възлиза на
1200 лв. Ищецът твърди, че ответното дружество е ползвало наетия обект в периода
01.08.2018г. – 31.07.2019г., като признава, че от дължимия за този период наем от
14 400 лв. същото му е заплатило сумата от 11 700 лв., поради което му дължи сумата
от 2700 лв. Освен това ищецът твърди, че в периода м.юни – м. август 2019г. ответното
дружество е консумирало в наетия обект ел. енергия на стойност 1071, 23 лв., а в
периода 12.03.2019г. – 12.08.2019г. е изразходвало питейна вода на стойност 428, 50
лв., който консумативни разходи в общ размер на 1499, 73 лв. са заплатени от него. По
тези съображения отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от
2700 лв. – дължим остатък от наемната цена за периода 01.08.2018г. – 31.07.2019г.,
както и сумата от 1499, 73 лв. – консумативни разходи в наетия обект, ведно със
законната лихва върху двете суми. Претендира разноски.
1
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва между страните да
съществува неформален договор за наем с предмет целия ТИР паркинг и крайпътното
заведение с уговорена месечна наемна цена от 1200 лв. Възразява, че разположеното в
процесния ПИ заведение не му е предадено за ползване с нарочен приемо –
предавателен протокол в съответствие с чл. 4 ал. 2 от представения от ищеца договор
за наем от 09.08.2018г. и изобщо оспорва съществуването на наемно правоотношение,
чийто източник е посочения договор за наем. Възразява, че крайпътното заведение е
ползвано под наем от законния му представител на основание договор за наем от
02.10.2018г. и че през процесния период последният е потребявал услуги за ел. енергия
и вода, поради което тяхната стойност е дължима от него. С тези доводи се моли за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните и за
ненуждаещо се от нарочно доказва, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор
***, находящ се в гр. ***, мест. „***” с площ от 4147 кв.м., ведно с построената в него
сграда за обществено хранене с идентификатор ***.1 с площ от 131 кв.м. От договор за
наем на вещ от 09.08.2018г. се установява, че ищецът е отдал под наем на ответното
дружество за срок от три години, намиращото се в горепосочения поземлен имот
крайпътно заведение срещу месечна наемна цена от 400 лв., дължима до 9 – то число
на предходния месец. Съгласно чл. 4 ал. 2 от договора предаването на вещта се
извършва с двустранно подписан приемо – предавателен протокол. Наемателят дължи
заплащане в срок на разходите свързани с ползването на вещта, включително ел.
енергия и вода /чл. 6 и чл. 19/. Страните се уговорили, че всяка от тях може да прекрати
договора за наем с едномесечно предизвестие – чл. 15.
От договор за наем на недвижим имот от 02.10.2018г. е видно, че ищецът е отдал
под наем на законния представител на ответното дружество в качеството на физическо
лице – крайпътно заведение с площ от 176 кв.м., находящо се в гр.*** за срок от 3
години срещу месечен наем от 400 лв., дължим до 9 –то число на текущия месец.
Страните са уговорили предаването на наетата вещ да се извърши срещу двустранно
подписан приемо – предавателен протокол. Наемателят се е задължил да заплаща
редовно и в срок консумативните разходи за ползване на имота /чл. 4 ал. 2/. От приемо
– предавателен протокол от 02.10.2018г. се установява, че наемодателят е предал на
наемателя държането на отдадения с договора за наем от същата дата имот. От
извлечение от регистъра на нотариус Д. Денчев /лист 9/ се установява, че на
11.09.2019г. ищецът е оттеглил даденото на законния представител на ответника
пълномощно рег. № 3758/02.10.2018г., с което го е упълномощил да управлява и
стопанисва крайпътно заведение по път II-55 „Дебелец – Гурково” при км. 8+000 км.,
2
както и да го представлява пред съответните общински и държавни служи и
предприятия доставчици.
От фискални бонове от 04.09.2019г. се установява, че ищецът по кл. №
********** е заплатил по фактури от 22.07.2019г. и 23.08.2019г. на „Енерго- Про
Продажби ЕАД” общо сумата от 849, 63 лв., както и сумата от 221, 60 лв. по фактура от
12.09.2019г. От фактури издадени в периода 25.04.2019г. - 23.08.2019г. се установява,
че потребената в наетото крайпътно заведение в гр. *** вода и използвани ВиК услуги
в периода 12.03.2019г. – 12.08.2019г. е на стойност 428, 50 лв., както и че тази цена е
заплатена от ищеца на 04.09.2019г., съгласно представените от него 5 фискални
бонове.
От представените от кметство гр. *** доказателства се установява, че ответното
дружество чрез законния си представител е подал заявление с вх. № 399 от 09.08.2018г.
за издаване на разрешение за търговска дейност за наетия по договора за наем от
същата дата търговски обект, към което е представил препис от този договор.
От показанията на свид. М. И.а – съпруга на ищеца се установява, че поземления
имот, върху който е построено процесното крайпътно заведение представлява ТИР –
паркинг и че законният представител на ответника е бил служител на предишния
наемател на обекта. ТИР паркинга и заведението винаги са се отдавали под наем като
едно цяло и е нямало случай да са стопанисвани от две различни лица. Свидетелят
установява, че ищецът е сключил договор за наем с дружеството – ответник и че не е
виждал договор за наем сключен със законния му представител в лично качество.
Свидетелят потвърждава, че предявения му договор за наем от 02.10.2018г. е подписан
за наемодател от ищеца по делото. Свидетелят посочва, че наемателят спрял да плаща
консумираната вода през март 2019г., а след това и електричеството и поради опасност
от прекъсване на захранването натрупаните разходи били платени от ищеца.
Ответникът не платил наем за август 2019г., а на следващия месец върнал ключовете за
обекта на съпруга на другата свидетелка.
От показанията на свид. М.на И.а – позната на ищеца се установява, че от лятото
на 2018г. наемател на крайпътното заведение е ответното дружество за срок от около
една година. Ходила е там и е виждала, че заведението работи. Виждала е договора за
наем и той бил за 400 лв. През септември 2019г. законният представител на ответника й
предал ключовете за заведението. Свидетелката посочва, че със съпруга й са бил
наематели на целия обект – заведение и ТИР паркинг и са плащали месечно по 1200 лв.
на ищеца. Не е виждала ответника да плаща такава сума на ищеца.
С исковата молба последният признава, че законният представител на ответника
му е заплатил сумата от 11 700 лв. с парични преводи чрез системата на „Изи пей”.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
3
Уважаването на иска по чл. 232 ал. 2 пр. 1 ЗЗД за заплащане на дължима наемна
цена изисква ищецът да докаже пълно и главно наличието на валидна облигационна
връзка с ответника по договор за наем, предаване на наетата вещ на наемателя в
състояние, което отговаря на ползването, за което е наета и размера на вземането си.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена. Следователно, за да възникне облигационна връзка между страните
по договор за наем е необходимо насрещните им волеизявление да съвпаднат относно
съществените му елементи – предмет и цена. По арг. от чл. 238 ЗЗД срока не е
съществено условие на наемната сделка. Предмета на наемното правоотношение е
обекта, който се отдава под наем, а цената е възнаграждението срещу което наемателя
ползва този обект. Договорът за наем е неформален и консенсуален. Счита се за
сключен при постигане на съгласие между страните относно същественото му
съдържание, а писмената форма е само за доказване. Липсата й не отрича
съществуването на договорната връзка, тъй като съгласието между договарящите може
да бъде постигнато и устно. От процесуална гледна точка /арг. чл. 154 ГПК/ страната,
която твърди осъществяването на изгоден за нея факт следва да го докаже с всички
допустими по закон доказателства и доказателствени средства, с изключение на
случаите, когато е въведена изрична забрана за доказване на някой факт с конкретно
доказателствено средство. В случая според чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК е забранено със
свидетелски показания да се доказва съществуването на договори на стойност на 5 000
лв.. Тази забрана не е абсолютно и може да бъде преодоляна по изрично съгласие на
страните.
Понастоящем ищецът твърди, че между него и ответника е сключен неформален
договор за наем, по който отдаваната под наем вещ е ТИР паркинга и крайпътното
заведение, изградени в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, мест. „***”, при
наемна цена от 1200 лв. месечно. При възникналия по делото спор, предвид
възраженията на ответното дружество, че предмет на съществуващото между страните
наемно правоотношение е единствено крайпътното заведение, с оглед на сключения
между страните писмен договор за наем от 09.08.2018г., в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно, че насрещните и взаимно свързани волеизявления на страните имат
твърдяното от него съдържание. По аргумент от чл. 69 ал. 1 т. 5 ГПК стойността на
сочения от ищеца договор за наем е 14 400 лв., поради което за доказване на
съществуването му не са допустими свидетелски показания, съгласно чл. 164 ал. 1 т. 3
ГПК, освен при изрично съгласие на страните по делото. В случай не само няма дадено
такова съгласие от ответника, а е и налице изрично противопоставяне срещу
допускането им. В тази връзка съдът не може да цени показанията на свидетелите на
ищеца за наличието на неформален договор за наем между страните по делото със
соченото в исковата молба съдържание. Съществуването на този договор не може да се
4
счита за сигурно установено и въз основа на обстоятелството, че до процесния момент
обект на наемното правоотношение с други лица винаги е бил ТИР паркинга и
крайпътното заведение срещу цена от 1200 лв. Ангажираните от ищеца доказателства
установяват с категоричност единствено, че на 09.08.2018г. страните по делото са
сключили писмен договор за наем само за крайпътното заведение срещу месечна
наемна цена от 400 лв. Дори да прием за доказан факта, че шофьори на камиони са
ползвали паркинга и им е събиране такса за това от ответника /показания на свид. М.
И.а/, същият не може да обоснове категоричен извод, че предмет на наемното
правоотношение между страните е и площта на паркинга, доколкото последната може
да се ползва и без основание от наемателя т.е. без да е част от наетия обект, за което ще
дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Признанието на ищеца, че законният представител
на ответника му е платил сумата от 11 700 лв. за период по – малък от година, която
сума безспорно надхвърля уговорения по договора от 09.08.2018г. наем, също не може
да обоснове извод за съществуване на наемно правоотношение между страните със
соченото от ищеца съдържание. От една страна търговското дружество и законния му
представител са различни субекти на правото и не следва да се отъждествяват, а от
друга по делото са представени доказателства за съществуване на договорна връзка
между ищеца и физическото лице по друг договор за наем от 02.10.2018г., към която
тези плащания могат да бъдат отнесени.
В тази връзка относно доказването на твърдения от него неформален договор за
наем ищецът не е представил по делото достатъчно годни доказателства, от които да се
направи категоричния извод, че действителната воля на страните е да сключат договор
за наем, чийто предмет е не само крайпътното заведение, но й ТИР паркинга към него.
Извън това липсват изобщо доказателства за съвпадения на насрещните волеизявление
на страните, че при този предмет на наемното правоотношение дължимия от ответника
наем ще е в размер на 1200 лв. месечно. Постигане на съгласие по отношение наемната
цена изисква волеизявленията на страните да се обективирани по начин, който не
поражда съмнения за съвпадения на волите им в тази насока. В случая ищецът не
проведе доказване на факти и обстоятелства, от които да се установи по категоричен и
несъмнен начин, че страните са постигнали съгласие дължимата от наемателя наемна
цена да е в претендирания от ищеца размер. Нещо повече, доколкото наемната цена е
съществено условие от съдържанието на всеки наемен договор, липсата на уговорка по
отношение на нея, се отразява на съставомерността на сделката и е порок, който не
може да бъде саниран и води до нищожността й, поради липса на съгласие.
По тези съображения, след като между страните по делото не се установи да е
сключен неформален договор за наем с предмет ТИР паркинг и крайпътното заведение,
изградени в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, мест. „***” с месечна
наемна цена от 1200 лв., предявения иск за заплащане на сумата от 2700 лв., като
дължим остатък от наемна цена в общ размер на 14 400лв. за периода от 01.08.2018г. до
5
31.07.2019г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. Тази сума
не се претендира от ищеца като дължима по писмения договор за наем от 09.08.2018г.,
касаещ само крайпътното заведение, поради което съдът не дължи да изследва дали
наемателят е останал задължен за наемни вноски по него, тъй като би се произнесъл
извън петитума, с който е сезиран.
За уважаване на втората исковата претенция по чл. 232 ал. 2 пр. 2 ЗЗД за
заплащане на консумативните разходи в наетия обект в тежест на ищеца е да докаже
пълно и пряко, както съществуването на наемно правоотношение между страните, така
и изразходваните от ответника консумативи, свързани с обикновеното ползване на
вещта, в случая ел. енергия и питейна вода, и тяхната стойност. Задължението на
ответника за посрещането на тези разходи следва както от закона, така и от процесния
договор за наем /чл. 6 и чл. 19 от него/.
В случая по делото се доказа, че страните са обвързани от договор за наем от
09.08.2018г., имащ за предмет временното и възмездно ползване на крайпътно
заведение, разположено в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, мест. „***”.
Ответникът е оттеглил в съдебно заседание оспорването си, че този договор не е
подписан от него и признава, че подписа върху документа на договора за положен от
неговия законен представител. Ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е
изпълнил задължението си да предаде на ответното дружество наетия обект.
Възражението на наемателя в противната насока е неоснователно. Двустранно
подписания приемно – предавателен протокол служи като доказателство за предаване
на наетата вещ, но липсата не може да обоснове извод за неизпълнение на това
задължение, ако то се установява от другите доказателства по делото. В случая още на
датата на сключване на договора ответникът е подал заявление в кметство гр. *** за
издаване на разрешение за търговска дейност за наетия по договора търговски обект, а
и свидетелските показания установяват, че е бил в държане на същия. Обстоятелство,
което се подкрепя от приложените по делото фактури от ВиК оператора, от които е
видно, че в този имот е имало консумация на вода за периода след 09.08.2018г., която е
реално отчетена /фактура от 26.09.2018г. – лист 24/.
Макар срока на договора за наем от 09.08.2018г. да е три годишен /чл. 1 от него/,
по делото е представен договор за наем от 02.10.2018г. относно временното и
възмездно ползване на същия обект за същия срок /обстоятелство, което не е спорно
между страните/, сключен между ищеца и физическото лице Р.П. – управител на
ответното дружество. Ищецът не е оспорил подписа си върху този договор, а и
неговото авторство се установява безспорно от показанията на неговата съпруга –
свид. М. И.а. Подписването на този договор обективира постигнатото от страните по
него съгласие за настъпване на правните му последици. Същите са обвързани от този
договор за наем, тъй като с оглед консенсуалния му характер, той се счита за сключен
6
от момента на съвпадане на насрещните им волеизявления. Причините, които изтъква
ищецът за подписване на договора от 02.10.2018г. са ирелевантни относно
възникването на договорната връзка между страните по него. Желанието му да се
обвърже по него следва от предоставените на наемателя по него пълномощия да
управлява и стопанисва наетия обект съгласно пълномощно рег. № 3758/02.10.2018г.
на нотариус Д. Денчев. Освен това ищецът признава, че Р.П. е искал да ползва обекта
като физическо лице.
Вярно е, че към момента на сключване на договора за наем от 02.10.2018г., не е
бил прекратен предходния договор за наем от 09.08.2018г., но това обстоятелство не
изключва валидното възникване на наемно правоотношения и по втория договор, с
оглед консенсуалния му характер. В тази ситуация по коя от двете паралелно
съществуващи облигационни връзки ще се дължи плащане на наем респ. консумативни
разходи зависи от факта на кой от двамата наематели наетия обект е предаден за
ползване от наемодателя. От представените по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено, че след 02.10.2018г. наетата вещ се ползва по договора за наем
от тази дата. Между страните по него е подписан приемо – предавателен протокол,
който обективира предаването й на наемателя по този договор. Ищецът не може да
опровергава съдържанието на подписан от него частен свидетелстващ документ със
свидетелски показания, поради което съдът намира, че на 02.10.2018г.
непосредствената фактическа власт върху същата е предадена на наемателя по
договора от тази дата. От последната вещта се намира в държане на физическото лице
Р.П. и той си служи с нея. От своя страна от него момент – 02.10.2018г. ответно
дружество е лишено от фактическа власт върху вещта, тъй като наемодателят не е
осигурил безпрепятственото й ползване. След тази дата ответника нито дължи
заплащане на наема цена, нито на разходите свързани с използването на вещта.
В тази връзка, доколкото претенцията за консумативни разноски срещу
ответното дружество, касае период след 02.10.2018г. и по точно м.юни – м. август
2019г. за ел. енергия и времето от 12.03.2019г. до 12.08.2019г. за ВиК услуги, същата се
явява изцяло неоснователна, тъй като наетата вещ не се е намирала в негово държане.
Материално легитимиран да отговаря за тях е физическото лице Р.П., а не
дружеството, чийто законен представител е. Отделно от това представените от ищеца
доказателства относно заплатена ел. енергия в общ размер на 1071, 23 лв. не
установяват по категоричен начин, че същата е потребена в наетия обект.
Представените фискални бонове и разписка от „Изи пей” удостоверяват плащане на ел.
енергия по фактури издадени в периода 22.07.19г. – 12.09.19г. за кл. № **********, но
дали по този номер се отчита и заплаща консумираната в процесния обект ел. енергия
не е доказано.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявените
7
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
232 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2700 лв., представляваща дължим
остатък от наемната цена за периода 01.08.2018г. – 31.07.2019г. по неформален договор
за наем на ТИР паркинг и крайпътното заведение, изградени в ПИ с идентификатор
***, находящ се в гр. ***, мест. „***”, както и на сумата от 1499, 73 лв.,
представляваща общ размер на дължими консумативни разходи за ел. енергия и вода,
от които – сумата от 1071, 23 лв. – стойност на потребена ел. енергия периода м.юни –
м. август 2019г. и сумата от 428, 50 лв. – стойност на изразходвана питейна вода в
периода 12.03.2019г. – 12.08.2019г., като неоснователни и недоказани следва да се
отхвърлят.
При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски е неоснователна, а
такава ответника не е направил, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.И.., ЕГН: ********** от г*** против
„ДАЙМЪНД ХОЛИДЕЙС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „В. Левски” № 29, вх. В, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 ЗЗД
за заплащане на сумата от 2700 лв., представляваща дължим остатък от наемната цена
за периода 01.08.2018г. – 31.07.2019г. по неформален договор за наем от 09.08.2018г.
на ТИР паркинг и крайпътното заведение, изградени в ПИ с идентификатор ***,
находящ се в гр. ***, мест. „***”, както и на сумата от 1499, 73 лв., представляваща
общ размер на дължими консумативни разходи за ел. енергия и вода, от които – сумата
от 1071, 23 лв. – стойност на потребена ел. енергия в периода м.юни – м. август 2019г.
и сумата от 428, 50 лв. – стойност на изразходвана питейна вода в периода 12.03.2019г.
– 12.08.2019г., КАТО неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8