Решение по дело №594/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1363

гр. Пловдив, 02.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХХVIII състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело  №594 по опис на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.13, ал.6 от ЗСП, вр. чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.98, ал. 2 АПК.

Образувано е по постъпила жалба от Е.Б. ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-РВ/9284/14.12.2020г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД-06-0034/17.02.2021 г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане- Пловдив.

 С оспорената заповед на жалбоподателя е отказана социална помощ по реда на чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП  като родител, останал без работа и нямащ право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4. В жалбата са изложени твърдения за материална незаконосъобразност на акта, като посочените правни основания не кореспондират с установената пред органа фактическа обстановка. Наведени са доводи, че  обстоятелства, свързани с това дали получават помощ като безработни или имат други доходи не влияят на искането им за отпускане на еднократна помощ като родители, нито е обвързано с това, от кой момент е констатирано качеството им на безработни. Счита, че от страна на административният орган неправилно се тълкува разпоредбата на чл.16б ал.1 ППЗСП. На гореизложените основания е въведено и искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв.Т., който поддържа жалбата. По същество в писмена защита излага становище за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Претендира сторените по делото разноски.

 Ответникът – Директор Дирекция "Социално подпомагане" -Пловдив, редовно призован се представлява от процесуалния представител юрк .С., която оспорва жалбата. По същество на спора взима становище за законосъобразност на заповедта, като сочи, че от страна на заявителя не са спазени изискванията на чл.16б ал.1 т.2 ППЗСП и той не отговаря на условията и реда за отпускане на целеви помощи.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на акта и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Със заявление-декларация до Дирекция "Социално подпомагане"-Пловдив, вх. № ЗСП/Д-РВ/9284/24.11.2020 г. от Е.Б.К. е поискано отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП. В заявлението същата е декларирал, че е безработен, без право на обезщетение и с начална регистрация в БТ от 23.11.2020 г., трите му деца на 5г, 7г. и 9г. не посещават училище и детска градина за времето 09.11.2020г. до 23.11.2020г поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка и карантина, породена от заразен член на семейството. Приложил е служебна бележка изх.№60-06-11-70394/23.11.2020г. на Агенция по заетостта, както и удостоверения на СУ “Св.Константин-Кирил Философ“-Пловдив и ЦДГ „Зорница“-Пловдив, в едно с предписания за поставяне под карантина изх.№16-24005/13.11.2020година. Посочил е, че съпругата му е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, за което е приложена служебна бележка на „Феерия декор“ ЕООД като самоосигуряващо се лице. По подаденото заявление от служители на ответника е изготвен социален доклад с дата 14.12.2020г., който съдържа анкетна карта, материално положение и други констатирани обстоятелства, подробно описани в същия. Налице е и изготвен лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа от 14.12.2020г., както и опис на подадени документи. В социалният доклад е прието, че липсва основания да бъде отпусната месечна целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка, т.к. последният прекратен трудов договор на заявителя е от дата 20.05.2019г. с „Алекс 2005“ЕООД и той не е останал без работа по причини, произтичащи от обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Въз основа на подаденото заявление Директора на Д"СП"-Пловдив се е произнесъл със Заповед №ЗСП/Д-РВ/9284/14.12.2021 г., с която на К. е отказано отпускането на помощ по чл. 16б ал.1 т.2 ППЗСП, считано от 01.11.2020г.. Като мотив за отказа отново е посочено, че семейството не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП,  като не попада в кръга на лицата, посочени в чл.16б ал.1 т.1-4 ППЗСП. Заповедта е оспорена пред Директора на РДСП-Пловдив с жалба вх. № 1604-94Е-00-0586/29.01.2021г., като с оспорването на заповедта е представено Становище от началник отдел СЗ към ДПС-Пловдив. По подадената жалба срещу оспорената заповед Директора на РДСП- Пловдив се е произнесъл с Решение № 16-РД06-0034/17.02.2021г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. В решението са изложени подробни мотиви за неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта. Посочено е, че лицето е останало без работа от 20.05.2019 г., което е преди настъпването на епидемичната обстановка на 13.03.2020година, а не поради причини, предпоставени от обявена епидемична обстановка, поради което и не отговаря на условията на  чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП–трудовия договор на Е.К. не е прекратен в следствие обявяването на епидемичната обстановка в РБ, затова и няма право на месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за м. ноември 2020 г. за дните, в които е бил безработен поради издадено предписание за карантина, а именно от 13.11.2020г. до 22.11.2020г.. Решението е връчено на 23.02.2021 г., видно от обратната разписка, а жалбата е подадена на 05.03.2021г., поради което същата е подадена в срок. От приложена по делото служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 60-06-11-70394/23.11.2020 г. е видно, че лицето е регистрирано като безработно от 23.11.2020 г. в Д"БТ"-Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави следните правни изводи:

По силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 168 АПК, съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено искане за това.

Предмет на делото е Заповед №ЗСП/Д-РВ/9284/14.12.2020 г. на Директора на Д"СП"-Пловдив, с която на Е.К. е отказано отпускането на помощ по чл. 16б ППЗСП, считано от 01.11.2020 г.. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП. Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Посочен е и адресата на заповедта. В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП на заявителя се съдържат не само в оспорената заповед, но и изготвения социален доклад от 14.12.2020 г., съставен съгласно Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание, видно от данните по преписката. Липсват толкова големи, съществени нарушения на административно производствените правила, които да обуславят нейната нищожност. Ето защо и всички възражения на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

 По отношение дължимата проверка на обжалваната заповед за съответствието и с материалноправните разпоредби, съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради постановяването и в противоречие с материалния закон.

По делото не е налице спор по фактите от страните, а именно, че трудовото правоотношение на Е.К. е прекратено, считано от 20.05.2019 г., както и че същият е бил регистриран в бюрото по труда като безработен от 23.11.2020г и не е получавал обезщетение. Също така не се и оспорва, че заедно със съпругата му отглеждат три малолетни деца, които са до 14 годишна възраст и те не са посещавали училище и детска градина за периода от 09.11.2020 г. до 23.11.2020 г. вкл., поради въведени ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка и издаденото им предписание за поставяне под кранатина. Спорът по делото се свежда до това дали лицето отговаря на условията на  чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП за отпускане на помощта т. е по приложението на материалния закон. Съгласно нормата на  чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4. Във визираната правна норма законодателят е предвидил три изисквания, на които следва да отговаря лицето за отпускане на съответната помощ, а именно обявена извънредна епидемична обстановка, да отглежда деца до 14-годишна възраст и поне единият да е останал без работа и да няма право на обезщетение за безработица. В случая, видно от данните по делото тези изисквания по отношение на жалбоподателя са спазени. В нормата не е предвидено, че оставането без работа трябва да е в някаква пряка или непосредствена връзка с епидемичната обстановка, в който смисъл е изложил мотиви административният орган. Достатъчно е лицето да е останало без работа в периода на извънредната епидемична обстановка, като е без значение причината за това, тоест двете следва да съществуват едновременно в конкретния времеви порядък. Няма предвидено и изключение, че нормата не намира приложение при предсрочно прекратени трудови договори, в който смисъл е приложена от органите по социално подпомагане. С оглед на изложеното съдът приема, че в случая са налице всички обективни предпоставки за отпускането на месечна целева помощ на жалбоподателят по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, а постановения в заповедта отказ е незаконосъобразен. В тази насока и предвид изложеното не се споделят доводите на ответника за правилно приложение на материалния закон, като оспорената заповед следва да бъде отменена поради противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че естеството на случая не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. №ЗСП/Д-РВ/9284/24.11.2020 г., съобразено мотивите в решението по прилагането на закона - да се приеме, че заявителя отговаря на изисквания на  чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като същото е направено своевременно. Представен е списък с разноски разноски по делото в размер на 220. 00 /двеста и двадесет/ лева за адвокатско възнаграждение, като от представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че същото е договорено и изплатено. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на разноските, поради което следва да се присъдят в пълен размер.

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Б.К. ЕГН********** Заповед №ЗСП/Д-РВ/9284/14.12.2020г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Пловдив, с която му е отказано отпускането на помощ на осн. чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, потвърдена с Решение № 16-РД06-0034/17.02.2021 г. на Директора на РДСП - Пловдив.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив за ново произнасяне по подаденото от Е.Б.К. заявление-декларация вх. № 716/29.01.2021 г., съобразно мотивите на решението, като определя 14-дневен срок за произнасяне.

 ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив да заплати на Е.Б.К. ЕГН********** разноски по делото в общ размер на 220.00/двеста и двадесет/ лева.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: