РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000416 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е ВЖ вх.№12988/01.06.2022г. по описа на ВОС, депозирана
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК *********,
София, срещу решение №176/09.05.2022г., постановено по т.дело №33/2021г.
на ВОС, в частите, в които: застрахователят е осъден да заплати на С. Н.
П обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 28 000 лева до
пълния присъден с решението размер от 40 000 лева както и за разликата над
2 204.33 лева до присъдените 3 149.05 лева, представляващи имуществени
вреди – сбор на разходи за лечение, медицинско изделие, помощни средства,
медикаменти и прегледи, свързани с телесно увреждане на същото лице; в
частта, в която е осъден за заплати на В. И. П. обезщетение за неимуществени
вреди, за разликата над 4 200 лева до присъдените с решението 10 000 лева,
всички дължими като обезщетение от ПТП на 30.05.2019г. в с.Стефан
Караджа, причинено от малолетен водач на л.а.Фолксваген с рег.№Х ХХХ
ХХ, застрахован при ответното дружество както и в частта на присъдените
законни лихви върху главниците, считано от 03.12.2019г. /датата на изтичане
срока за произнасяне на застрахователна претенция/ до окончателното
изплащане на сумите.
1
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и
необосновано. Обжалването е мотивирано основно с неуважено възражение
за съпричиняване на вредоносните последици както и базовия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, определен по отношение на В. П..
Въззивникът счита, че съдът не е разгледал обстойно възражението за
съпричиняване на вредите от двете ищци В. П. и С. П., които са се движили в
средна към дясна част на улицата, а не плътно вдясно, в посока на движение
на ППС, с гръб към лекия автомобил, в нарушение на чл.108, ал.2 от ЗДвП.
Твърди се, че това им поведение е в нарушение на изискването на цитираната
разпоредба от ЗДвП, а неотчитането на това обстоятелство е довело до
неправилно отхвърляне на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД. Поддържа се
принос на пострадалите лица от 30%.
На следващо място, въззивникът поддържа, че съдът неправилно е
определил базовия размер на обезщетението по отношение на В. П. като
същият е силно завишен. Травмите, които е получило пострадалото лице са
били бързо възстановени, без дефицит, поради което справедливият размер на
обезщетението не може да надхвърля 6 000 лева.
На следващо място, застрахователят обжалва решението за законните
лихви, присъдени на ищците като твърди, че е налице забава на кредитора,
който не е посочил своевременно банкова сметка, поради което съгласно
чл.96 ЗЗД длъжникът се освобождава от собствената си забава и нейните
последици.
Претендира отмяна на решението в обжалваните части и вместо това
отхвърляне на исковете. Претендира сторените в производството разноски,
вкл.ю.к.възнаграждение.
В срока за отговор по чл.263 ГПК не е постъпило становище по
въззивната жалба на насрещната страна С. Н. П, действаща със съгласието на
своята майка Н. И., и В. И. П., представлявани заедно от адв.К..
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват;
депозират писмени молби за поддържане на процесуалните си позиции –
въззивникът, чрез ю.к.С, поддържа жалбата, а въззиваемите, чрез адв.К.,
оспорват основателността ѝ.
Постъпило е становище на конституираната ДСП –гр.Вълчи дол
съгласно чл.15, ал.6 от ЗЗДт за липса на промяна в обстоятелствата,
обхванати от депозирания пред първоинстанционния съд социален доклад.
За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е
било образувано по обективно съединени искове на С. Н. П., ЕГН
**********, действаща със съгласие на родител Н. П. И., двете от
с.Ст.Караджа и В. И. П., ЕГН **********, от гр.Суворово, срещу
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“АД ЕИК *********, гр.София, за
заплащане на справедливо обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица №BG/07/119000737510 за претърпени вреди
от ПТП, причинено от водач на застрахован от собственика л.а.
2
„Фолксваген", с КН№В4075КН, както следва /след допуснато изменение в
размера на исковете съгласно чл.214 ГПК/: първата претендира 60 000 лв.
като част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки от телесни увреждания (счупване на бедрена кост и травма на
сензорен нерв на дясно бедро), наложилото се продължително лечение и
усложнения (инфекция и възпалителна реакция на вътрешно фиксиращо
устройство) с две хирургични интервенции и поредни имобилизации, както и
психически стрес от риск за налична бременност и продължаващи повече от
година страдания поради битови затруднения и ограничени социални
контакти, резултат от нараняването; първата ищца претендира и сумата 3
149.05лв. за имуществени вреди, формирани като сбор на разходите за
медицинско изделие (еластичен пирон), за медикаменти и прегледи, ведно с
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от сумите,
считано от дата на уведомяване на застрахователя до окончателно изплащане
на задължението; втората ищца претендира единствено обезщетение за
неимуществени вреди от същото събитие, в размер на 26 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни
увреждания (контузия, оток и кръвонасядания на ляво ходило и глезен),
наложило се лечение с имобилизация, както и психически стрес и
продължаващи повече от година страдания; сума от 40 лв. за имуществени
вреди, представляващи разходи за удостоверяване на телесно увреждане,
ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от
сумите, считано от дата на уведомяване на застрахователя до окончателно
изплащане.
Ищците твърдят, че на 30.05.2019г., около 20.30 часа малолетният М М
/на 13 години/, неправоспособен водач, управлявал застрахования автомобил
„Фолксваген" с peг.№ХХХХХХХХ по улица в с.Стефан Караджа и като не е
съобразил скоростта си с условията на пътя и участниците в движението,
загубил контрол върху МПС при навлизане в десен завой на кръстовище, в
резултат на което ударил движещите се в най-дясна част от пътя две
момичета. Ищците твърдят, че получили различни телесни увреждания.
Установените непосредствено след ПТП счупвания в областта на десния крак
на ищцата С. П., наложили продължително лечение, като първоначално била
оперирана за фиксиране на фрактурата с еластични титаниеви пирони и
крайникът бил имобилизиран за 45 дни, а при изписването била насочена към
специалист нервни болести за продължаване на лечение на травма на кожния
сензорен нерв на ниво подбедрица. Пет месеца по-късно се появило
възпаление в областта на лява колянна става, а с втора операция били
отстранени пироните, като отново кракът бил гипсиран за 30 дни. Въпреки
поредицата от лечебни процедури и приема на множество медикаменти,
които били закупувани от аптечна мрежа, ищцата твърди, че здравето й не е
възстановено в цялост, като продължава да изпитва болки в наранените
области. Отделно за тази ищца се излагат и твърдения за болезнени
физически и психически изживявания, съпътствали принудителната промяна
3
в обичайния за нея начин на живот. Сочи, че поради обездвижване на долен
ляв крайник за дълъг период е спазвала режим без натоварване, като в този
период за ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си
жизнени потребности е разчитала единствено на своите близки. Била лишена
от контакти с приятели, като дълго време изпитвала неудобства и не се
чувствала добре. Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес по време на
пътния инцидент, увеличен допълнително от факта, че по това време тя е била
в напреднала бременност, като счита, че инцидентът се отразил
изключително негативно на здравословното и емоционалното ѝ състояние.
От своя страна ищцата В. П. твърди, че при удара от автомобила
получила травма в областта на ляво ходило, глезен и стъпало, лекувана в
домашни условия с гипсова имобилизация за 10 дни. Контузията била
потвърдена допълнително от съдебен лекар с удостоверение
№524/10.06.2019г., за което ищцата платила такса от 40 лв. Твърди че
здравето не е възстановено в цялост, като продължава да изпитва болки в
областта на нараняванията за период надхвърлящ една година. Пострадалата
излага и твърдения за болезнени физически и психически изживявания,
съпътствали принудителната промяна в обичайния начин на живот. Сочи, че
поради обездвижване на крайника за известен период е спазвала предписан
режим на покой като за този период за ежедневното си обслужване и
задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитала
единствено на своите близки. Счита, че изживяването на инцидента като
силен стрес се е отразило изключително негативно на здравословното и
емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание,
като и понастоящем има нарушения на съня, напрегната е, не е в състояние да
се натоварва психически и физически.
Твърди се, че независимо от понесените вреди и заявената претенция
пред застрахователя, последният с уведомления от 11.02.2019г отказал да
определи справедливи компенсации.
Ответното застрахователно дружество оспорва изцяло изложените в
исковата молба твърдения за противоправно причиняване на ПТП от
застрахования водач, евентуално оспорва покритието на риска от ПТП на това
място, като сочи, че ударът е настъпил извън пътната мрежа. Оспорва, както
интензитета и продължителността на твърдените физически болки и
психически страдания, така и допълнително направените разходи за лечение.
Счита претендирания паричен еквивалент за несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди. Възразява за
съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалите, като
твърди, че двете не са спазили задължението си като пешеходци да изберат
безопасно място за движение по тротоар, банкет или в най-лява част на
платното и така са създали предпоставките за самото произшествие. Оспорва
и претенцията за лихви, като сочи, че пострадалите са отказали да посочат
банковите си сметки, а застрахователят не следва да носи отговорност за
забава преди да е надлежно сезиран с претенция по чл. 380 ал.3 КЗ. Моли за
4
отхвърляне на недоказаните претенции.
В писмено становище излага доводи за липса на нарушение, което да е
предизвикало ПТП и невъзможност на водача да го предотврати поради
внезапната поява на опасността, евентуално за значително съпричиняване
поради установено от автоексперта място на удара и възможността той да не
настъпи, ако и двете пешеходки са се движили в ляво, а не в средата на
улицата. Позовава се на събраните доказателства за настъпване на инцидента
на терен с неприложена регулация и неизпълнена фактически улица с пътна
настилка, сигнализация и бордюри, като счита че това изключва статута му на
пътно съоръжение за обществено ползване, покрито от действието на
задължителната застраховка.
По делото е депозирано становище на ДСП - Варна, уведомена по реда
на чл. 15 ал.6 от ЗЗД за разглеждане на настоящия спор, поради правата на
ненавършилата пълнолетие ищца С. П..
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, в
пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното:
При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, при интерес от обжалването, в преклузивния срок.
Жалбата е надлежно администрирана. Събрана е държавна такса
съответстваща на обжалваемия интерес. Не е постъпил отговор по жалбата,
въпреки редовно връченото чрез ЕПЕП съобщение на адв.К.. /при
потвърждаването му на 21.06.22г./
В жалбата не се правят обосновани твърдения за процесуални
нарушения на първата инстанция. Страните на правят нови доказателствени
искания.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение
правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Решението е обжалвано частично като с жалбата си застрахователят
поддържа само част от въведените като предмет пред първата инстанция
възражения: неотчитане наличието и процента съпричиняване на вредите от
ищците, размера на обезщетението, определено съобразно чл.52 ЗЗД и
възражение срещу началната дата на присъдената лихва. В отхвърлителните
части както и до размера на 28 000 лева, неимуществени вреди, 2 204.33 лева
– имуществени вреди, за С. П. както и до размера на 4 200 лева –
неимуществени вреди, за В. П., решението не е предмет на обжалване.
Поради липса на обжалване на исковете до определен присъден размер,
5
въззивният съд намира за неоспорвани обхванатите от фактическия състав на
деликта, обстоятелства – настъпване на вредите, причинно-следствената
връзка с произшествието, виновността на дееца. Не се спори относно
наличието на абсолютната процесуална предпоставка по прекия иск, а именно
подаване на претенция до застрахователя от увредените ищци съгласно
чл.380 КЗ. Последният не оспорва датата на заявяване на претенцията на
11.11.2019г.
По размера на неимуществените вреди:
Право на обезщетение за неимуществени вреди имат пострадалите лица
или тези, които поради особено близка връзка с починалия, търпят от това
събитие болки и страдания. В случая и двете ищци, като пешеходци,
получили увреждания от процесното ПТП, са материално легитимирани да
получат стойностния аналог на претърпени неблагоприятни последици в
неимуществената си сфера.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на конкретни обективни обстоятелства - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите от вредоносното събитие.
В жалбата си застрахователят не въвежда конкретни оплаквания спрямо
събраните и обсъдени от съда доказателства, от значение при определяне
размера на обезщетението. Бланкетно твърди, че размерът му е завишен.
Въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събраните
доказателства, които очертават значими, конкретни факти, въз основа на
които в контекста на чл.52 ЗЗД и икономическата конюнктура в страната,
следва да бъде определен паричния еквивалент на твърдените понесени от
всяка от ищците вреда.
При всички случаи, съдът отчита възрастта на потърпевшите С. /14г./ и
В. /17г./, които към настъпване на ПТП на 30.05.2019г. са непълнолетни лица.
Затруднението в движението и спазвания домашен/и болничен/ режим се
отчитат при тези лица като утежняващ фактор – същите не могат да
посещават училище и са откъснати от обичайната си среда. Не се оспорват
получените от тях травматични увреди както и извършените медицински
процедури. Не се спори, че С. е била по-тежко контузена при
произшествието, макар и двете ищци да са получили множество наранявания
в областта на долните крайници, конкретно в леви подбедрици и стъпала.
Съгласно приетата и неоспорена медицинска експертиза /л.174 по делото/,
6
при ПТП В. е получила травматичен оток, кръвонасядане и контузия на
лявото стъпало, които са излекувани напълно, без дефицит за пострадалата.
Съобразно медицинската документация по делото, В. е имала гипсова
имобилизация за период от 10 дни като не е претърпяла други сериозни
интервенции. Този период е съпроводен с известно ограничение в движенията
както и със съпътстваща болка и страдание. За разлика от нея С. е получила
счупване на лява бедрена кост в долна трета с увреждане нервите инервиращи
лявата подбедрица. Това увреждане е довело до продължително затруднение
в движението на крайника за период около 7- 8 месеца. В този период
придвижването и е било затруднено, тъй като е ползвала помощни средства –
инвалидна количка и проходилка. От писмените доказателства и от
заключението се установява развило се на мястото на импланта възпаление,
което е усложнило и продължило възстановителния процес. Наложила се е
повече от една оперативна намеса, вкл. за изваждане на поставения
синтетичен материал. Полученото на мястото на операцията гнойно огнище е
допринесло допълнително за негативните преживявания на ищцата.
При прегледа на С. вещото лице е установило нарушена походка,
затруднена дурзална флексия на ляво стъпало, невъзстановени. Тази находка
се дължи на травмите в тибиалния и фибуларния нерв като според експерта
ще останат като пасив в движенията на крайника за в бъдеще. За периода на
обездвижване от 7 месеца ищцата е имала нужда от ежедневно обгрижване.
Другата ищца е имала такава нужда за много по-кратък период от около 2-3
седмици. Заключението на СМЕ се поддържат и при устното изслушване на
вещото лице, което потвърждава, че при В. вредите са неутрализирани, а при
С. е налице сериозно нарушаване на походката поради получената травма.
Освен накуцването е налице и невъзможност стъпалото да се движи нагоре,
движат се единствено пръстите му. Отбелязани са и видими белези по задната
част на лявата подбедрица. Този дефект е завинаги.
Към това увреждане съдът преценява и личностния профил на С.
съгласно изслушаната психологическа експертиза /на л.283 и сл./ Според
заключението, ПТП е отключило значим, интензивен стрес, свързан както с
внезапността на събитието, така и с последващите оперативни интервенции.
Към момента този стрес се е трансформирал в дистрес с налични
психосоматични прояви, касаещи телесната и психичната сфера на ищцата.
Очертаната травма не е преодоляна, не е преработена, а се възпроизвежда и
поради полученото физическо увреждане – накуцваща походка. Налице е
посттравматично разстройство на личността на ищцата, което е отключено в
резултат на продължителното чувство на безпомощност и слабост. Към
настоящия момент вещото лице описва психотравмата по следния начин:
наблюдават се емоционални и поведенчески реакции и соматични симптоми
/безсъние, кошмари, треперене, отдръпване и др./, депресивно настроение,
тревожност и безпокойство. Същевременно, при изслушване вещото лице
посочва, че С. е в добро физическо и психическо здраве като разполага с
личен ресурс за справяне с последиците от увреждането - силно мотивирана е
7
да се възстанови изцяло, за да бъде приета безрезервно в обществото. Извън
констатираните специфики в психологията на тази ищца, съдът отчита и
преживените от нея тревоги и безпокойство, свързани с бременността към
момента на ПТП. Не се спори и се установява както от експертизата, така и от
свидетелските показания, че към датата на ПТП, С. е била бременна като
инцидентът не се е отразил на бременността и раждането, но е повлиял в
емоционален и психологически аспект в допълнителен страх за плода и
износването му.
При кумулиране на тези конкретни житейски обстоятелства спрямо С.
П.: непълнолетие, уязвимото положение /бременна/ към датата на ПТП,
претърпените сериозни хирургични интервенции, съпроводени с болка,
страдание и дискомфорт, продължителните и интензивни физически
страдания, продължителната зависимост от чужда грижа, притеснения за
износване на здраво дете, чувството за безпомощност и лабилност,
непреодоляна психотравма от събитието, загрозяващите белези на крайника
както и накуцващата походка, съдът намира, че определеният от първата
инстанция размер на обезщетението от 40 000 лева съответства на понятието
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД като дори е подценен спрямо
комплексното увреждане. Тъй като не е налице обжалване в останалата част
на решението, съдът възприема като адекватно определеното обезщетение до
размера от 40 000 лева.
Аналогично, по отношение на другата ищца В. П., се установяват
понесени физически и душевни болки, които са продължили повече от три
месеца. Освен контузия на ляво ходило ищцата е получила и контузия на
глезенна става с множество външни наранявания на глезена и стъпалото. За В.
също важат изложените по-горе мотиви за понесен стрес от внезапността на
събитието, ограничаване на контактите и промяна в начина на живот за
определен период, невъзможност да се обслужва сама за повече от месец,
болка и напрежение. За тези неблагоприятни проявления в личната сфера на
ищцата съдът е определил справедлив паричен еквивалент в размер на 10 000
лева.
Възраженията на застрахователя за съпричиняване на вредите от
пострадалите лица съдът намира за неустановено. Намаленият процент
съпричиняване от 50% на 30%, поддържан пред въззивния съд, не се
установява по реда на главното и пълно доказване със събраните
доказателства. От съвкупността на свидетелските показания, писмените
доказателства и изслушаната и възприета от съда автотехническа експертиза,
се установява, че въпреки липсата на повдигнато на водача обвинение,
именно това е лицето, виновно за настъпване на вредоносните последици. Не
се установява поведение на ищците в качеството им на пешеходци, което да е
причинно обусловило настъпилите вреди. Не са събрани категорични данни,
че двете момичета са се движили с гръб към автомобила, в посоката му на
движение както че са се движили в средата на пътното платно, а не в най-
дясната му част. Напротив, от доказателствата се установява, че ПТП е
8
възникнало на второстепенна улица в с.Стефан Караджа, застлана с чакъл,
непосредствено до отбивката от главния асфалтиран път, след извършен
завой надясно от МПС. Мястото е слабо осветено, без хоризонтална и
вертикална пътна маркировка, без бордюр и тротоар, със затревена площ на
банкета, поради което ищците са вървели непосредствено до затревената
част. Същевременно, не са опровергани твърденията за виновността на
деликвента – същият е завил надясно без да изчака /и възприеме/ движещите
се спокойно по пътя в дясно момичета, при липса на включени фарове и при
превишена за мястото и условията, скорост. Дори да са се движили
максимално в края на пътното платно, няма категорични данни за избягване
на ПТП, тъй като водачът е презавил като е навлязъл в крайна дясна част на
улицата. При скорост от 18 -40 км/ч водачът не е съобразил скоростта за
безопасно навлизане в завоя. Вещото лице изказва становище, че дори двете
момичета да са се движили в най-дясна част на платното, отново е налице
засичане с МПС, тъй като водачът поради своята неопитност е презавил и се
оказал в дясно на улицата. /виж протокол л.262 и сл./ Тези заключения на
вещото лице се възприемат и от въззивния състав, който достига до извод за
недоказаност на възражението на застрахователя. Следва да се отбележи за
прецизност, че в жалбата не са направени конкретни оплаквания относно
изложените от съда мотиви в тази част на акта, съотв.заключението на
автотехническата експертиза.
По имуществените вреди, присъдени на С. П.: Застрахователят обжалва
частта над сумата от 2204.33 лева до присъдените 3149.05 лева. Събраните
писмени доказателства – фактури, фискални бонове и талон за мед.изделие
/на л.29 и сл./, всички обсъдени от вещото лице по медицинската експертиза
като относими към увреждането разноски, сочат заявения с исковата молба
размер от 3 149.05 лева. Неоспорените платежни документи установяват
както основанието, така и датата на разхода като са свързани с извършеното
лечение на ищцата съгласно медицинската експертиза.
По отношение на жалбата в частта за лихвите:
Поради основателност на главните искове, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главниците от
момента на уведомяване на застрахователя от увредените лица. Спорът е дали
това е посочената в първоинстанционното решение дата 02.12.2019г. /тъй
като няма жалба за предходен период/ или посочената от застрахователя
12.02.20г. съгласно чл.496, ал.1 вр.чл.497, т.2 КЗ, или най-после, че лихва не
се дължи.
Съгласно тълкуване в решение № 128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г.
на ВКС, І т.о. и решение №50135/11.11.2022г., постановено по т.дело
№2026/2021г. на Първо т.о. на ВКС, в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите
за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата
на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното
9
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като
това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл.498, ал.3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В случая застрахователната претенция е предявена на 11.11.19г. като
видно от приложеното копие от молба на л.58 по делото, към същата са
представени писмени доказателства, вкл. КП за ПТП с пострадали лица,
пълномощни, епикризи и мед.документи. Увредените лица са получили две
писма от застрахователя, съответно от 20.11.2019г. и от 11.02.2020г. за
изискване на допълнителни документи. Съдът намира, че съдът правилно е
съобразил разпоредбата на чл.497 КЗ и изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички налични доказателства, считано от подаване на
претенцията. /в този смисъл р.50218/03.11.22г. по т.дело №1146/2021г. на
Първо т.о. на ВКС/ Постановяването на присъда или друг заместващ акт не е
предпоставка за определяне на обезщетението и за предявяване на прекия иск
срещу застрахователя. Съгласно чл.496, ал.3 от КЗ, застрахователят не може
да откаже да се произнесе по основателността на претенцията по
задължителна застраховка ГО, когато за удостоверяване на произшествието е
представен констативен протокол за ПТП. Съгласно ал.4 на същата
разпоредба, при недостиг на документи, въз основа на които да се извърши
преценка за размера на обезщетението, застрахователят може сам да изисква
такива от други органи или лица. В случая застрахователят е бил уведомен за
образуваното досъдебно производство, съответно и за липсата на повдигнато
по същото обвинение към конкретно лице. /в идентичен смисъл и чл.107 КЗ/
Не се установява по делото изисканите допълнителни доказателства по реда
на чл.108 вр.чл.496 КЗ, да са съществували към момента на заявяване и да не
са били представени пред застрахователя поради недобросъвестност на
заявителите. Тъй като към датата на заявяване на претенцията и след това не
са налице нови обстоятелства, които заявителят да е бил длъжен да посочи, то
и приложимия начален срок за лихвата е именно изтичане на 15 работни дни,
т.е. 02.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Непосочването на банкова сметка пред застрахователя не може да влече
последиците на кредиторова забава, тъй като застрахователят не е определил,
а е отказал по същество изплащане на обезщетение. Не са ангажирани
10
доказателства за промяна на тези обстоятелства в хода на производството.
Поради пълно съвпадение на изводите, първоинстанционното решение,
същото следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Съобразно това, разноски за производството се следват на въззиваемата
страна съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Същата е била освободена от такси и
разноски за производството, но е направено изрично искане за присъждане на
адв.хонорар на пълномощника на страната, съгласно чл.38 ЗАдв. Съгласно
чл.78, ал.6 ГПК съдът определя възнаграждението на пълномощника при
безплатно предоставена правна помощ. Тъй като представените от ищците
договори за правна помощ удостоверяват техни изявления за предоставена по
този ред помощ от адвокат към 20.12.2019г., то приложение намира
редакцията на Наредба №1/2004г. за МРАВ към посочената дата. При
определяне размера на възнаграждението съдът се придържа към предмета на
въззивното производство и обжалваемия интерес като определя на адв.К.
възнаграждение в размер на общо 1 810 лева за въззивното производство, а с
ДДС общо 2 172 лева, от които 620 лева за защитата на В. П. /744 лева с ДДС/
и 1190 лева /1428 лева с ДДС/ – за С. П., изчислени върху обжалваемия
интерес. /чл.7, ал.2 от НМРАВ/
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №176/09.05.2022г., постановено по т.дело
№33/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваните части, в които
застрахователят ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК
*********, София, е осъден да заплати на С. Н. П обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над 28 000 лева до пълния присъден
размер от 40 000 лева както и за разликата над 2 204.33 лева до присъдените 3
149.05 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – сбор на
разходи за лечение, медицинско изделие, помощни средства, медикаменти и
прегледи за телесно увреждане както и в частта, в която е осъден за заплати
на В. И. П. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 200 лева
до присъдените с решението 10 000 лева, понесени от ищците в резултат от
ПТП на 30.05.2019г. в с.Стефан Караджа, причинено от малолетен
неправоспособен водач на л.а.Фолксваген с рег.№Х ХХХХ ХХ, застрахован
при ответното дружество както и в частта на присъдените законни лихви
върху главниците, считано от 03.12.2019г. /датата на изтичане срока за
произнасяне на застрахователна претенция/ до окончателното изплащане на
сумите, на осн.чл.432 вр.чл.497 КЗ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК
*********, София да заплати на адв.К., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на двете ищци, определено по реда на чл.38,
11
ал.2 ЗАдв. вр.чл.78, ал.6 ГПК в общ размер на 2 172 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12