№ 234
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000636 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е въззивно - по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260068 от 21.04.2021 година, постановено по т. дело №
17/2021 година по описа на О.С. - П., е осъдено ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на ХР. СТ.
Д., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на ПТП от 25.08.2018 г. с делинквент А. Х.а
Н., управлявала л. а. марка „М.“, рег. № ** **** **, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
20.06.2019 г. до окончателното плащане, което да се извърши по банковата
сметка на адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат *********, в „О.Б.“ АД, с
IBAN BG ** ***** **** **** **** **.
Отхвърлен е предявеният иск за разликата над присъдените 2 000 лева
до претендираните 26 000 лева, частично от 30 000 лева като неоснователен.
Осъдено е ЗД „Б.И.“ АД да заплати на ХР. СТ. Д., ЕГН **********,
1
сумата от 94.62 лева, представляваща разноски за производството пред първа
инстанция – държавна такса и депозити за вещи лица, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Осъден е ХР. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД
сумата от 553.85 лева, представляващи направени разноски от ответника за
първа инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Осъдено е ЗД „Б.И.“ АД да заплати по сметка на О.С. - П. сумата от
76.92 лева дължима държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както
и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба, подадена от
ХР. СТ. Д., лично като непълнолетен и със съгласието на своя баща СТ. ХР.
Д..
Първоначално по подадената въззивна жалба с вх. № 265254/31.05.2021
година от ХР. СТ. Д., действащ чрез своя баща и законен представител СТ.
ХР. Д., е образувано в.т. дело № 504/2021 година по описа на АС – Пловдив.
С определение № 118 от 07.07.2021 година, постановено по това дело,
Пловдивският апелативен съд е прекратил производството по делото и е
върнал същото на ОС-П. за администриране на въззивната жалба, след като е
установил, че към момента на нейното подаване ХР. СТ. Д., който е роден на
29.03.2005 година, е бил непълнолетен, на навършени 14 години, поради
което и съгласно чл. 28 ал. 2 от ГПК е следвало да извършва процесуалните
действия, включително упълномощаването на адвокат и подаването на
въззивната жалба лично и със съгласието на своя баща, а не чрез своя баща
като законен представител.
След връщането на делото в ОС – П. посочената нередовност на
въззивната жалба е отстранена с молба вх. № 266404/03.08.2021 година,
подадена от жалбоподателя ХР. СТ. Д., действащ лично и със съгласието на
своя баща СТ. ХР. Д., чрез упълномощеното от него със съгласието на баща
му Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адвокат Г.Х..
С въззивната жалба първоинстанционното решение е обжалвано в
отхвърлителната му част досежно обезщетението за неимуществени вреди
над присъдените 2000 лева до 20 000 лева, ведно със законната лихва от
2
датата на исковата молба. Поддържа се, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът не е обсъдил всички доказателства,
неправилно е интерпретирал част от доказателствата, отнасящи се до
действително претърпените от ищеца болки и страдания, причинени му при
ПТП по вид и тежест, което е довело до определяне на обезщетение в занижен
размер. Нарушен бил установеният в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост
при определяне размера на обезщетението, не била съобразена съдебната
практика по сходни случаи, както и конкретните социално-икономически
условия в страната. Искането е да се отмени решението на ОС – П. в
обжалваната част, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 2000 лева до 20 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба и да се постанови ново решение
по същество, с което да се уважи предявеният иск в тази част, като се
присъдят на жалбоподателя направените пред въззивната инстанция разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника ЗД
„Б.И.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа се,
че определеният размер на обезщетението е съобразен с вида и тежестта на
уврежданията, установени със събраните доказателства, най-вече с приетата
съдебно медицинска експертиза, справедлив е по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
съответства на обществените представи за справедливост в аспекта на
обществено икономическите условия към момента на увреждането –
25.08.2018 година, както и на съдебната практика. Искането е да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част и да се присъдят разноски
на ответника.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо
право на въззивно обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното
производство, действащ лично като непълнолетен и със съгласието на своя
баща частично срещу решението на първоинстанционния съд в
отхвърлителната му част. При подаването на въззивната жалба е спазен
3
предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок.
В кръга на своите правомощия по чл. 269 от ГПК въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в
обжалваната част. Проверката на допустимостта на решението в
необжалваните части е извън правомощията на въззивната инстанция.
Изводът си за недопустимост на първоинстанционното решение в
обжалваната част съдът мотивира по следния начин:
Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд
по исковата молба на ХР. СТ. Д., ЕГН **********, действащ чрез своя баща
и законен представител СТ. ХР. Д. / първоначално вписан като Й. Х. Д./,
срещу ЗД „Б.И.“ АД. С нея е предявен прекият иск на увредено при ПТП
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
намиращ правното си основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Исковата молба е с вх. № 3024/20.06.2019 година и по нея първоначално
е образувано гр. дело № 641/2019 година по описа на РС – В.. След
увеличаване на цената на иска производството пред РС- В. е прекратено с
определение № 486 от 09.07.2020 година и делото е изпратено за разглеждане
по правилата на родовата подсъдност на ОС – П., където е образувано като т.
дело № 17/2021 година.
Още към момента на подаване на исковата молба на 20.06.2019 година
ХР. СТ. Д., който е роден на 29.03.2005 година е бил непълнолетен, на
навършени 14 години. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 2 от ГПК във
връзка с чл. 4 от Закона за лицата и семейството той е бил процесуално
дееспособен и е следвало да извършва съдопроизводствените действия
лично, но със съгласието на своите родители. Т.е. надлежната страна в
процеса е непълнолетният ищец, който действа със съгласието на своя баща.
В хода на цялото първоинстанционно производство обаче всички
процесуални действия, включително подаването на исковата молба и
упълномощаването на Адвокатско дружество „Д. и Х.“, което да представлява
ищеца, са извършвани от неговия баща СТ. ХР. Д. в качеството му на негов
законен представител. В определението си по чл. 140 от ГПК № 779 от
11.09.2019 година първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск,
предявен от Х.Д., действащ чрез своя баща и законен представител С.Д.
В първоинстанционното производство непълнолетният ищец не е взел
4
лично участие, не е извършвал лично и със съгласието на своя баща
процесуалните действия в съответствие с разпоредбата на чл. 28 ал. 2 от
ГПК. Вместо това всички процесуални действия са извършвани от баща му
като негов законен представител, въпреки че той не е бил малолетен по
смисъла на чл. 3 от Закона за лицата и семейството във връзка с чл. 28 ал. 4
от ГПК.
От мотивите на постановеното от първоинстанционния съд решение №
260068 от 21.04.2021 година, постановено по т. дело № 17/2021 година на ОС
– П., част от което е предмет на настоящото въззивно производство, също е
видно, че съдът е приел, че е сезиран с иск предявен от ХР. СТ. Д. чрез
законния му представител СТ. ХР. Д.. Нещо повече, в диспозитива на
съдебния акт като страна - ищец е вписан само непълнолетният Х.Д., без
посочване на начина, по който той е извършвал процесуалните действия –
чрез своя баща или лично със съгласието на баща си.
Съобразявайки гореизложеното въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде обезсилено
като недопустимо, постановено с участието на ненадлежна страна, т.е. при
липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения иск. В случая не става дума за нередовност на исковата молба по
смисъла на чл. 129 ал. 2 във връзка с чл. 127 ал. 1 от ГПК, която да може да
бъде отстранена пред въззивната инстанция, а за разглеждане на делото и
постановяване на съдебно решение с участието на ненадлежна страна. Това
решение не може да обвърже лицето, което би имало качеството на надлежна
страна, но не е конституирано по делото. Непълнолетният ХР. СТ. Д. следва
да се конституира като ищец, действащ лично и със съгласието на своя баща
и процесът следва да започне отначало пред първата инстанция с негово
участие. Това налага обезсилване на първоинстанционното решение и
връщане на делото на първата инстанция. Въззивният съд, макар и такъв по
същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в
хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото.
Процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни
процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, за които съдът
е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода
на производството до приключването му със съдебен акт. При липса на
надлежна процесуална легитимация като абсолютна процесуална
5
предпоставка за възникването и упражняването на правото на иск
производството и постановеното по него решение са недопустими, тъй като
нито едно процесуално действие не може да бъде извършено валидно от, респ.
срещу процесуално неправосубектно лице.
Първоинстанционният съд не е дал никакви указания и не е предприел
процесуални действия, насочени към конституирането на надлежната страна
по делото. Конституирането на надлежната страна на настоящия етап от
производството би довело до недопустимо ограничаване на защитата й, като
се имат предвид специфичните функции на въззивната инстанция при
условията на ограничения въззив.
По тези съображения съдът намира, че следва да обезсили решението
на ОС – П. в обжалваната част като постановено с участието на ненадлежна
страна и следва да върне делото на първоинстанционния съд за новото му
разглеждане след предприемане на необходимите процесуални действия по
конституирането на надлежната страна при съобразяване на
обстоятелството, че ищецът е непълнолетен, поради което разполага с
процесуална дееспособност по смисъла на чл. 28 ал. 2 от ГПК, а именно
извършва съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на своите
родители.
При обезсилване на решението в обжалваната му част и връщане на
делото за ново разглеждане съдът не следва да се произнася по исканията на
страните за присъждане на разноски за въззивната инстанция, доколкото това
не е решение по съществото на спора.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260068 от 21.04.2021 година, постановено
по т. дело № 17/2021 година по описа на О.С. - П., В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен иска на ХР. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес:
****, против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 25.08.2018 г. с
делинквент А. Х.а Н., управлявала л. а. марка „М.“, рег. № ** **** **, в
6
размера над 2000 лева до 20 000 лева, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2019 г. до
окончателното й изплащане и ВРЪЩА делото за О.С. - П. за ново
разглеждане и произнасяне по иска в тази му част с участието на надлежната
страна – ищец.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7