Решение по дело №564/2024 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. чл. 45а от ЗОС /Закон за общинската собственост/, във вр. чл. 9 от НУРУРОЖ /Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища/ на Община Враца.

Образувано е по ЖАЛБА от В.К.С. ***, чрез пълномощник – * Ю.Д. ***, против решение по Протокол № 7 от 27.08.2024 г. на Комисията по чл. 9 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища /НУРУРОЖ/ на Община Враца, в частта по т. 2 - постановен отказ по отношение на депозирана от жалбоподателката Молба вх. № 94 00-0-10812 от 15.08.2024 г., относно настаняване в общинско жилище и включване на молителката в списъка на нуждаещите се от жилище лица.

В жалбата и допълнителна такава са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради постановяването му при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поддържа се становище за липсва на мотиви, тъй като отказът е мотивиран единствено с това, че оспорващата не отговаряла на условията по чл. 4, ал. 1, т. З от НУРУРОЖ на Общински съвет - Враца (Наредбата), като е цитиран само текста на тази т. З от Наредбата. Не е ясно въз основа на какви конкретни обстоятелства е прието, че в случая не са налице условията на чл. 4, ал. 1, т. З от Наредбата, нито какви имоти е прието и се твърди да са били прехвърляни на трети лица в 10-годишния срок, преди датата на подаване на молбата на 15.08.2024г., нито кога, нито как и на кои трети лица.

В с.з. оспорващата се представлява от * Ю.Д. ***, който поддържа и доразвива изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, включително, представените от него с писмена молба, поддържа становище, че имота, с които се е разпоредила жалбоподателката не е бил предназначен за жилищно застрояване, а е представлявал земеделска земя с начин на трайно ползване – зеленчукова градина. До месец септември 2024 г. наличните в част от имота сгради, собственост на трети лица, са били с предназначение за допълващо застрояване, което обстоятелство се установява от представеният нотариален акт, а последващото променено предназначение евентуално на някоя от сградите в жилищна, също не води до извод за основателност на постановения отказ. Отправя искане за отмяна на обжалвания отказ и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът - Комисия по чл. 9 от НУРУРОЖ /Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища/ на Община –Враца, назначена със Заповед № 1112/08.07.2024 г. на Кмета на Община – Враца, в представено по делото писмено становище и в с.з. чрез пълномощник - ** З. З., оспорва жалбата като неоснователна и излага аргументи за правилност и законосъобразност на обжалвания АА, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличието на фактически и правни основания за това. Поддържа становище, че жалбоподателката е притежавала и прехвърлила жилищна сграда, поради което същата няма право да бъде настанена в общинско жилище. Отбелязва, че имота има адрес и съгласно ЗКИР, същият се намира в селищно образование – квартал, а законодателството прави разлика между земеделски и урбанизирани територии. От представената скица се установява, че имотът е застроен и може да служи за задоволяване на жилищни нужди по смисъла на параграф 5, т. 30 от ЗУТ. Обстоятелството, че в нотариалния акт, с който е прехвърлен имота, не фигурират сгради, е ирелевантно в случая, доколкото фактически такива съществуват. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Административното производство е инициирано по молба рег.№ 94 00-0-10812/15.08.2024 г. на жалб. В.С. ***, с която е поискала да и бъде предоставено общинско жилище, тъй като няма собствено и се налага да живее при семейството на дъщеря си. Към молбата са приложени: Удостоверение от „Социално подпомагане“ за изплатени в периода 01.08.2023г.-31.07.2024г. помощи/добавки, Експертно решение на ТЕЛК, Удостоверение от Община Враца за облагаеми имущества, от което е видно, че няма такива, Удостоверение за наличие или липса на задължения за МДТ и ТБО, издадено от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, в което е отбелязано, че няма задължения за МДТ и ТБО, както и Удостоверение от Служба по вписванията, в което за периода от 14.08.2014 г. до 14.08.2024 г. са отбелязани прехвърляне на недвижим имот с нотариален акт от 10.03.2022 г. и констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 22.11.2021 г.

На свое заседание, проведено на 27.08.2024 г. Комисията по чл. 9 от НУРУРОЖ, назначена със Заповед № 1112/08.07.2024 г. на Кмета на Община Враца, е разгледала подадените заявления и молби, като по молбата на С. е взела Решение, обективирано в Протокол № 7 от същата дата, да откаже предоставянето на общинско жилище. Като мотиви за отказа е посочено, че същата не отговаря на условията по реда на чл. 4, ал. 1, т. 3 от НУРУРОЖ, а именно: „Граждани и техните семейства не са прехвърляли имоти по т. 1 и т. 2 на други лица в 10 годишен срок преди датата на подаване на молба за настаняване, с изключение на прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата или общината, както и не са прехвърляли имоти със запазено право на ползване или обитаване.

По делото освен изброените доказателства са представени Заповед № 1112/08.07.2024 г. на Кмета на Община Враца, актуалната Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на Община Враца, Нотариален акт № ** от ** г., Нотариален акт № ** от ** г., Нотариален акт № ** от ** г. и извадка от КАИС на АГКК с данни за същия поземлен имот.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, депозирана е от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок. За взетото решение оспорващата е уведомена с писмо  изх. № 9400-10812(1)/29.08.2024 г., връчено ѝ на 05.09.2024 г., видно от известието за доставяне /л. 14/, а жалбата е депозирана в съда на 11.09.2024 г., поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1  от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

По силата на чл. 43 от ЗОС, в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1. В чл.45а, ал.1 от ЗОС е регламентирано, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет. Относима към конкретната хипотеза е Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, приета от Общински съвет Враца. Съгласно чл. 9, ал. 1 от същата, кметът на общината назначава Комисия за установяване  на жилищната нужда и карто-текиране на нуждаещите се граждани, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, Комисията по ал. 1 разглежда в двумесечен срок подадените молби, взема решение за включване или не на граждани в картотеките и определя степента на жилищната нужда на отделните семейства (лицата) по групи.

В случая оспореният административен акт е издаден от Комисия, която е назначена със Заповед № 1112/08.07.2024 г. на Кмета на Община Враца, която е действала в рамките на правомощията  по чл. 9, ал. 2 от Наредбата и в изпълнение на поставените в заповедта задачи, т.е. налице е компетентност на издателя на оспорения административен акт.

Актът е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали постановения отказ, като решението е взето след надлежно сезиране на адм. орган за издаването му – подадена молба от лицето.

В нарушение обаче на административно-производствените правила, отказът е постановен при неизяснени напълно факти и обстоятелства, което е довело и да неправилно приложение на материално-правните норми. Предвид мотивите на адм. орган за отказ, спорът по делото в концентриран в това дали молителката отговаря на условията по чл. 4, ал. 1, т. 3 от НУРУРОЖ, което определя и дали същата има право да бъде картотекирана като нуждаеща се от настаняване под наем в общ. жилище, т.е. касае съответствието на отказа с материалния закон.

За да се произнесе в този смисъл Комисията е приела, че молителката в проверявания 10-годишен период от 14.08.2014 г. до 14.08.2024 г., се е разпоредила със собствен поземлен имот от 1000 кв. м, с идентификатор 12259. 1003.317, на територията на  ** , в който има построена еднофамилна жилищна сграда, гараж и четири постройки на допълнително застрояване. За тези констатации, Комисията се е позовала на приложените по делото документи – Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенцията по вписванията и Справка с № 1243457 от 17.09.2024 г., които именно доказвали извършена разпоредителна сделка с недвижим имот, предназначен за жилищно ползване на територията на Община Враца.

От представения с доказателствата по делото Нотариален акт № **, Том *, рег. № **, дело № ** от ** г., действително се установява, че жалб. В.С. е продала свой собствен недвижим имот от 1000 кв.м идеални части от ПИ № 12259.1003.317, с адрес *** , с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – зеленчукова градина, с пета категория на земята. За същия имот към НА е представена и скица от Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, в която също е отбелязано, че територията е земеделска, категория на земята – пета, с начин на трайно ползване – зеленчукова градина. На същия недвижим имот С. е станала собственик през 2007 г., видно от представения НА № ** от ** г. /л. 70/, по силата на който е закупила 1000 кв.м идеални части от ПИ № 12259.1003.317, като целия имот е с площ 1682 кв.м, с трайно предназначение земеделска и начин на трайно ползване - зеленчукова градина. Същите обстоятелства, относно предназначение и начин на трайно ползване на земята, са отбелязани и в представения по делото НА № ** от ** г. /л. 76/, с който оспорващата е призната за собственик по давностно владение на същите 1000 кв.м от същия ПИ № 12259.1003.317.

В цитираната в становището на ответника Справка № 1243457 от 17.09.2024 г., изготвена от Служба по вписванията – Враца към Агенция по вписванията /л. 30/, относно вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 17.09.2024 г., е посочена цитираната по-горе информация, относно време и начин на придобиване от жалбоподателката на процесния имот, включително и по констативния НА от 22.11.2021 г., както и последващата продажба на същия на 10.03.2022 г., като относно вида му отново е посочено – зеленчукова градина.

Доколкото нотариалният акт е основният и същевременно официален документ, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот, то от приложените и цитирани по-горе нотариални актове, относно придобиването и последващата продажба на ПИ № 12259.1003.317, се установява по безспорен и непротиворечив начин, че този поземлен имот е представлявал земеделска земя, пета категория, с начин на трайно ползване - зеленчукова градина.

За да имат право да кандидатстват за настаняване в общинско жилище, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от НУРУРОЖ, гражданите и техните семейства, трябва да не са прехвърляли имоти по т. 1 и т. 2 на други лица в 10-годишен срок преди датата на подаване на молбата за настаняване, с изключение на прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата или общината, както и да не са прехвърляли имоти със запазено право на ползване или обитаване. Имотите по т.1 от цитираната подзаконова разпоредба са: жилище или вила, годни за постоянно обитаване и идеална част от такива или вещно право на ползване върху такъв имот на територията на Община Враца. Съгласно т.2 желаещите да бъдат настанени в общинско жилище, трябва да не притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на Община Враца.

В случая не е налице хипотезата по цитираната т. 2, тъй като въз основа на обсъдените по-горе официални, удостоверяващи правото на собственост документи, безспорно се установи, че ПИ № 12259.1003.317 от момента на при-добиването му през 2007 г. от оспорващата, до момента, в който се е разпоредила с него на 10.03.2022 г., винаги е бил земеделска земя, зеленчукова градина и никога не е имал предназначение за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него.

За постановения отказ не се установи наличие и на предпоставките по т. 1, доколкото оспорващата не е била собственик на цитираните от ответника едно-фамилна жилищна сграда с идентификатор 12259.1003.317.5, гараж и още четири постройки на допълващо застрояване и същите не фигурират в разпоредителните сделки нито при закупуването на имота, нито при продажбата му. Доколкото тези сгради представляват самостоятелни обекти на правото на собственост на трети лица, /видно от представените нот. актове л. 95 – 101/, то не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на приращението, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея.

Освен това до 22.04.2024 г., видно от НА № **, том **, рег. № **, дело № **/ ** г., всички тези сгради, включително цитираната от ответника с идентификатор № 12259.1003.317.5, са били постройки на допълващото застрояване. От представените два броя разпечатки от електронната система на АГКК, съдържащи данни за процесния имот се установява, че в графа „Проекти“ има подадено заявление с вх. № 01-546586 от 20.09.2022 г., въз основа на което е впоследствие е отразена промяната в предназначението на сградата от такава на „допълващо застрояване“ в „жилищна“, но това обстоятелство е без правно значение, доколкото заявлението е подадено след като оспорващата вече не е притежавала собственост, тъй като се е разпоредила със своите 1000 кв.м идеални части на 10.03.2022 г., сградите в целия имот с обща площ от 1682 кв.м за визирания 10-годишен период от 14.08.2014 г. до 14.08.2024 г., са били собственост на трети лица и промяната в предназначението на една от тях, е станала факт след 22.04.2024 г., т.е. две години след разпоредителната сделка.

В обобщение на изложеното съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в оспорената част, което е нарушение на административно-производствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което жалбата против него, следва да бъде уважена, АА отменен в оспорената част, а преписката - изпратена на адм. орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК.

В случаите на чл. 173, ал. 2 АПК, когато съдът изпраща преписката на съответния административен орган за ново разглеждане, не се постановява издаване на акт с определено съдържание и краен резултат, но указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение задължават органа да се съобрази с тях.

В тази връзка и доколкото представената със становището скица за ПИ № 12259.1003.317.5 /л. 81/ е със съдържание некореспондиращо с цитираните в решението нотариални актове и Справка № 1243457 от 17.09.2024 г., изготвена от Служба по вписванията – Враца, при новото произнасяне на основание чл. 35 и чл. 36 от АПК, органът следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - конкретно да посочи на кое точно фактическо основание приема, че в проверения 10-годишен период от 14.08.2014 г. до 14.08.2024 г., жалб. В.С. е притежавала жилище или вила, годни за постоянно обитаване и идеална част от такива, незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на Община Враца, отчитайки факта, че същата се е разпоредила със своите идеални части от ПИ № 12259.1003.317 на 10.03.2022 г., до която дата територията на имота е земеделска, категория на земята – пета, с начин на трайно ползване – зеленчукова градина.

При този изход на спора направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая установените разноски са в размер на 40,00 лева, представляващи внесени държавни такси – 10 лв. за настоящото производство и 30 лв. за производството пред ВАС на РБ. За процесуалното представителство е договорено възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В случая правният спор е без материален интерес, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определи в минимално предвидения размер, съгласно чл. 8, ал. 3, от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 1 000 лева. /хиляда лева/

По тези съображения Община Враца, като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата направените по делото разноски в общ размер на 40 лв. и адв. възнаграждение на адв. Д. от АК-Монтана по чл. 38 от ЗАдв от 1 000 лв.

Водим от горното, Административен съд – Враца, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решението по Протокол № 7 от 27.08.2024 г. на Комисията по чл.9 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на Община Враца, в частта по т. 2 - постановен отказ по отношение на депозирана от В.К.С. *** 00-0-10812 от 15.08.2024 г., относно настаняване в общинско жилище.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 30 /тридесет/ - дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

 

ОСЪЖДА Община Враца да заплати на В.К.С. *** сторените по делото разноски в размер  на 40 лв. /четиридесет лева/. 

ОСЪЖДА Община Враца да заплати на * Ю.Д. ***, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от Закон за адвокатурата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщението до страните, чрез АдмС Враца, пред Върховния Административен съд на Република България.

 

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.