№ 18923
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К.И.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110126019 по описа за 2024 година
Предявен е от М. А. Ч. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено между М.
А. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г.
е нищожен, а при условията на евентуалност, че разпоредбата на чл. 4 от сключения договор
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Предявен е от М. А. Ч. срещу „Файненшъл България“ ЕООД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между М. А. Ч. и
„Файненшъл България“ ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 4920831 от
05.10.2023г. е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.
Ищцата М. А. Ч. твърди, че на 05.10.2023г. сключила с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4920831. По силата на договора й била
предоставена сумата от 800 лева при годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на
разходите - 41,18 %, а следвало да върне сумата с общо дължима лихва в общ размер на
877,37 лева на 13 погасителни вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен
заем, заемателката сключва договор с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на
възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 383,63 лева
или 29,51 лева на всяка вноска. Според ищеца договорът за заем е недействителен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и
че е неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението
за поръчителя следва да се счита за част от разходите по договора и да е ясно посочено като
1
елемент от ГПР в договора. Освен това поддържа, че двамата ответници са свързани лица и
реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за
кредитодателя като чрез него се цели да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на
евентуалност в случай, че съдът намери сключеният договор за кредит за валиден, ищецът
иска да бъде признато за установено между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че
разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща сключването на договор за
поръчителство, е нищожна. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица -
поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество - гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Била реализирана
третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД. Сочи, че с оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на
договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит,
което нарушава добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите. Освен това
възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 40 % от заетата сума и
самата разпоредба на договора била във вреда на потребителя. Счита, че с оглед
предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция била сключването на
договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което било свързано с
него и на чийто капитал бил едноличен собственик, а именно - „Файненшъл България“
ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за
нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно
предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че уговорената като
възнаграждение за поръчителя сума била в прекомерно висок размер – твърди да е
уговорено почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на
поръчителя. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като нарушава добрите
нрави. Ищецът посочва, че уговореното възнаграждение в размер на 383,63 лева
представлявало повече от 40 % от сумата, отпусната по договора за заем, и водело до
нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Ищецът твърди също, че
договорът е нищожен и понеже със сключването на договора се стигало до заобикаляне на
закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на годишния процент на
разходите. На последно място, ищецът заявява, че договорът за поръчителство бил толкова
неясен, че не му позволявал да прецени икономическите последици от сключването на
договора, и поради това бил нищожен. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците
нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на
евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за
паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
2
законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че дори надвишаването на максимално
допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит. Сочи, че
годишният процент на разходите е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и
неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при изчисляване на
ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Изложени са подробни
съображения, че разпоредбата на чл. 4 от договора за заем е действителна и не противоречи
и не заобикаля законови разпоредби. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл
България“ ЕООД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Развива подробни
съображения в насока, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в обхвата на
ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Сочи, че
в договора за поръчителство ясно и разбираемо било написано, че „Файненшъл България“
ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договора за
заем, а потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в
договора възнаграждение. Поддържа, че всеки потребител- относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен би могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици за него. В случая икономическите последици се
равнявали на сумата, която потребителят е следвало да заплати. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за
поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на
договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите
нрави.
В конкретния случай с определението от 17.08.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 17.10.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: че между М. А. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен Договор за паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г., както и че между М. А. Ч. и
3
„Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4920831
от 05.10.2023г.
От приетия Договор за паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г., сключен между М. А.
Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на
потребителски кредит в размер на 800 лева със срок от 26 седмици, платими на 13 вноски с
краен срок на погасяване 05.04.2024г., при фиксиран лихвен процент от 35 %, приложим на
годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 41,18 %.
В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000
лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от
заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4920831 от 05.10.2023г. сключен
между М. А. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1
от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число
главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят
дължи на гаранта възнаграждение в размер на 383,63 лева, платимо разсрочено на вноски,
всяка по 29,51 лева, с посочени падежни дати.
Следователно между страните са налице правоотношения по договор за
потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за
поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът
следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.
С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани
заедно. В тази насока съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение
за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
4
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за
потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен
резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на
закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това
е така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Файненшъл
България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на
процесния договор за поръчителство /05.10.2023г./, както и към настоящия момент,
едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „Изи Асет Мениджмънт“ АД –
кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества са свързани
лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от
договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/
се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да
бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде
поръчител по кредита. На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на
погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните
вноски по договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3
от договора за предоставяне на гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На
последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко
време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу
потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото
5
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, което дружество е посочено
изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо
лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено
възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/
заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността
суброгационните права на гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно
посоченото в двата договора трето лице „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД /чл. 9, ал. 1, т. 5/, което от своя страна води до възстановяване на платените от гаранта
суми и придобиване на вземанията от предварително определения от кредитора цесионер.
При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално
получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при
плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход от 383,63 лева,
представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на
договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв
договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при
сключването на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за
гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за
кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение посоченият в договора годишен процент на
разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който
изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в
случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на
разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5
ЗПК. С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени. Поради което не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност установителен иск за
прогласяване за нищожна на разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4920831 от
6
05.10.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищцата, която е сторила
разноски за държавна такса в размер на 100 лева, които следва да й бъдат присъдените. В
производството по делото М. Ч. е била представлявана безплатно от адв. М. В. М. съгласно
представения Договор за правна помощ и съдействие от 24.04.2024г. Както е уточнено в
Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1 от
ДФЕС. При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе предвид
следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава липсва/;
2/ обема на извършената от представителя защита /подаване на искова молба и молба за
даване ход на делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно заседание/; 3/
защитаваният материален интерес по всеки от исковете; 4/ обичайният възприет в съдебната
практика размер на адвокатските възнаграждения по делата, касаещи договори за малки
потребителски кредити /около 400 лева/; както и 5/ обстоятелството, че двата съединени
иска защитават един и същи интерес на ищеца, доколкото се касае за оспорване на свързани
съглашения, поради което следва да се вземе предвид съвкупният размер на
възнагражденията по исковете. При тези критерии съдът определи възнаграждението на адв.
М. по иска за нищожност на договора срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 480 лева с
ДДС, а по иска за нищожност на договора за поръчителство срещу „Файненшъл България“
ЕООД на 480 лева с ДДС. Следователно „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да бъде осъден
да заплати на М. Ч. държавна такса в размер на 50 лева и на адв. М. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 480 лева с ДДС, „Файненшъл България“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева на М. Ч. и на
адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за паричен
заем № 4920831 от 05.10.2023г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС, срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за
предоставяне на гаранция № 4920831 от 05.10.2023г.
7
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на М. А.
Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на М.
А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв. М.
В. М., Адвокатска колегия- гр. Пловдив, с адрес на упражняване на дейността: гр. Пловдив,
АДРЕС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за безплатна защита по делото на М. А. Ч..
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв.
М. В. М., Адвокатска колегия- гр. Пловдив, с адрес на упражняване на дейността: гр.
Пловдив, АДРЕС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение за безплатна защита по делото на М. А. Ч..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8