Мотиви
към присъда № 34/15.04.2019 година по НОХД N 519/2019 г. по описа на ПОС.
Пловдивска
окръжна прокуратура е повдигнало обвинение срещу подсъдимия Д.М.К. за
престъпление по чл. чл.343 ал.3 предл.последно, б.“Б“
предл.първо, вр.ал.1 б.“В“ предл.първо, вр.чл.342 ал.1 предл.трето от НК за това че: на 28.09.2018 г. в
гр.Пловдив, на кръстовището на ул.“Победа“ и ул.“Полк.Сава Муткуров“
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“ с регистрационен № ********е нарушил правилата за
движение:
- чл.21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч - за пътни превозни средства категория
„В“ - 50 км/ч за населено място“;
- чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“,
и по
непредпазливост е причинил смъртта на л. В. Н. ЕГН **********, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Производството по делото е протекло по
диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като
подсъдимият Д.М.К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
Пред съдът са
депозирани писмени молби от пострадалите лица Л.Г.Н., Н.Л.Н. и В.Л.Н., с искане
същите да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото. С
определение на съда, исканията им са уважени.
Прокурорът
поддържа обвинението след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал и пледира за налагане на подсъдимия
на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на
четири години и шест месеца лишаване от свобода, което съобразно привилегията
на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3. Изпълнението на така
определеното наказание държавното обвинение предлага да бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от права в размер по- голям от лишаването от
свобода. Иска се в тежест на подс.К. да бъдат възложени направените по делото
разноски, както и съда да се произнесе по веществените доказателства, приложени
по делото.
Частните обвинители Л.Г.Н., Н.Л.Н. и В.Л.Н.
лично и чрез повереника
си адв. Т. поддържат обвинението и пледират за налагане
на наказания в предложените от представителя на ОП-Пловдив размери.
Защитникът на
подсъдимия адв. Е.К. пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание в минамален размер с оглед младата му
възраст, добрите му характеристични данни и чистото съдебно минало. Счита, че
изпълнението на наказанието следва да бъде отложено на осн.
Чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият К.
изразява съжаление за извършеното. Моли да му бъде наложено наказание в минимален
размер.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.М.К. е роден на *** *** и живее в същия град, българин е,
български гражданин, има средно образование, не е женен, не е осъждан, студент
в *******, специалност ***. Подсъдимият притежава свидетелство за
управление и е правоспособен водач на моторно превозно средство с категории „В“
и “АМ“.
На 27.09.2018
г. вечерта около 21,30 часа подс.К. заедно със свидетелите М. Т. , Т. П. и А. А. Д.посетили
заведението „Планет клуб“, находящо
се на бул.“Дунав“ в гр.Пловдив. Там всички отишли с л.а.“Фолксваген Лупо“ с рег.№ ****, управляван от подс.Д.К..
Посоченият автомобил бил собственост на сестрата на подсъдимия – А. М. К. . Около
23,55 часа компанията напуснали
заведението, като тръгнали да се прибират отново с посочения л.а.“Фолксваген Лупо“, управляван от подсъдимия. Той се отправил с
автомобила към моста „Герджика“ на гр.Пловдив,
движейки се от север на юг по ул.“Победа“. Същата вечер по улицата работело
уличното осветление и видимостта била много добра. Около 00,04 часа на
28.09.2018 г., управляваният от подсъдимият, л.а. „Фолксваген Лупо“
с рег.№ ***** се движел по дясната лента на западното платно на ул.“Победа“ в
гр.Пловдив, в посока от север на юг, със скорост от около 96 км/ч. С
управлявания автомобил подс.К. приближил кръстовището
на ул.“Победа“ с ул.“Полк.Сава Муткуров“ гр.Пловдив.
По същото време пострадалият Л. В. Н. пресичал пешком с нормален ход платното
за движение на ул.“Победа“ по пешеходната пътека непосредствено преди
кръстовището с ул.“Полк.Сава Муткуров“ в посока от
изток на запад, от ляво надясно пред автомобила. На кръстовището имало
светофарна уредба, която по това време работела с мигаща жълта светлина.
Пострадалият пресякъл източното платно за движение, преминал през разделителния
остров и навлязъл в западното платно, като вървял по пешеходната пътека. В този
момент л.а.“Фолксваген Лупо“, управляван от подс.К. бил на около 81-82 м. от пресичащия пешеходец.
Виждайки пострадалия, след около 0,5 секунди подс.К.
екстрено задействал спирачната система на автомобила, а в същото време Л.Н.
като видял приближаващия се автомобил, се затичал към западния тротоар на
ул.“Победа“. Въпреки задействането на спирачната система, след около 2,8
секунди с предната си дясна част л.а.“Фолксваген Лупо“
ударил пострадалия л. Н. от дясната му страна. От удара пешеходеца бил възкачен
върху предния капак на автомобила, ударил се в дясната част на предното обзорно
стъкло, след което бил отхвърлен напред и вдясно, като паднал по гръб върху
западния тротоар на ул.“Победа“, след кръстовището с ул.“Полк.Сава Муткуров“, а л.а.“Фолксваген Лупо“
след няколко метра напред преустановил движението си и останал на място на
пътното платно. По това време на кръстовището бил свид.С.
Д., който видял удара на пострадалия от автомобила на подс.
К. и незабавно се обадил на телефон 112, като съобщил за инцидента. Веднага
след него на телефон 112 да сигнализира за случилото позвънила и свид.М.Т. .
При настъпилото
пътнотранспортно произшествие на пострадалия л. Н. били причинени множество
тежки травматични увреждания, в резултат на които незабавно настъпила смъртта
му.
Подс.К. и пътуващите
с него лица слезли от автомобила, като подсъдимият отишъл до пострадалия Н.,
проверил дали има пулс и установил, че е починал.
След няколко
минути на местопроизшествието пристигнали полицейски служители на сектор „ПП“
при ОДМВР гр.Пловдив и екип на „Спешна помощ“, който само констатирал смъртта
на пострадалия.
Служителите на
реда запазили местопроизшествието, след което ДСОГ, извършила оглед
/том 1 л.2-3 от ДП/, при който като веществено доказателство бил иззет
лекия автомобил марка “Фолксваген Лупо” с per. № ****.
Свид. С. Т. - ****** в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив извършил проверка на подс. К. за наличие
на алкохол с техническо средство - Дрегер 7510 с
фабричен номер ARDM 0523,
при която не било установено наличие на алкохол в издишания от него въздух. Подсъдимият
бил тестван и за употреба на наркотични вещества с Дръг
тест 5000 ARSF, който също
отчел отрицателен резултат, след което той бил задържан по ЗМВР за 24 часа.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска
експертиза /л.44-48/, видно от заключението й при огледа и аутопсията на трупа
на Л. В. Н. е установено пълно прекъсване на мозъчния ствол на нивото на моста,
кръвоизлив под меките черепни обвивки на левия слепоочен и теменен дял,
счупване на черепната основа в предна и средна черепна ямка,
многофрагментно счупване на черепния покрив, счупване
на дясната скулова кост, счупване на тялото и десния
напречен израстък на 6-ти шиен прешлен, счупване на тялото на 1-ви поясен прешлен, счупване на таза десностранно,
счупване на гръдната кост, счупване на второ, трето ребра вляво по предна мишнична линия, счупване на множество ребра по различни
линии в дясната гръдна половина с разкъсване на пристенната
плевра, разкъсване на горния лоб на десния бял дроб, 800 мл кръв в дясната
гръдна половина /хемоторакс/, контузия на долния лоб
на десния бял дроб, контузия на дясното предсърдие на
сърцето, контузия на капсулата на десния бъбрек, контузия на хилуса на слезката, разкъсване на
черния дроб, 300 мл кръв в коремната кухина, дълбоко кръвонасядане
на меките тъкани в поясната област на височина 100-94
см, дълбоко кръвонасядане на меките тъкани на долния
десен крайник на височина 52-23 см, охлузвания в окосмената част на главата, кръвонасядане на челото отдясно, кръвонасядане
на дясна лицева половина пред ушната мида, охлузване и кръвонасядане
на дясната ушна мида, охлузване на дясната гръдна половина, охлузване по дясна
половина на предната коремна стена, кръвонасядане на
пети пръст на дясната ръка, разкъсно-контузна рана на
дясна длан, охлузване на лява лакътна става,
охлузване на лява гривнена става и първи пръст на
лявата ръка, охлузване на лява длан, охлузване на външната повърхност на дясно
бедро на височина 83-58 см, охлузване на дясна коленна става, охлузване на лява
коленна става, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица; хипертрофия на сърцето, генерализирана
атеросклероза, мастна дистрофия на черния дроб.
Според експерта причината за смъртта на Л. В. Н.
се дължи на тежка несъвместима с живота черепно-мозъчна травма с пълно
прекъсване на мозъчния ствол на нивото на моста, счупване на черепната основа в
предна и средна черепна ямка, многофрагментно
счупване на черепния покрив, кръвоизлив под меките черепни обвивки на левия
слепоочен и теменен дял.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет, или неговото тангенциално
действие, и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на
28.09.2018г. ПТП. При него Н. е блъснат
от лек автомобил отдясно, с последващ удар на главата
от дясната й страна върху широка плоска повърхност, каквато може да бъде
обзорното стъкло и предния капак на автомобила, както и плоскостта на пътната
настилка.
От изготвената
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на
пострадалия /л.52 от ДП/ е видно, че по време на инцидента същия е имал 0,74 %
концентрация на алкохол в кръвта. Назначена и изготвена е и съдебно химическа
/токсикологична/ експертиза на проба кръв иззета от пострадалия Л.Н.. Видно от
заключението й/ л.89-91 от ДП/ в кръвта му е установено наличие на алкохол / етанол/ в концентрация 0,9g/L, но не е доказано присъствие на наркотични вещества и
психоактивни медикаменти.
Съобразно
заключението на тройната автотехническа експертиза /
л. 59-87 от ДП/ скоростта на л.а.“Фолксваген Лупо“, управляван от подс.К.,
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 96 км/ч,
а в момента на удара е била около 64 км/ч. Според вещите лица в анализираната пътна
ситуация, от момента, в който пешеходеца л. Н. е навлязъл в западното платно за
движение, водача на л.а “Фолксваген Лупо“ при движение
със скорост 96 км/ч и при своевременна реакция и задействане на спирачната
система с максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на л.а.“Фолксваген Лупо“ би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 75 км/ч.
Според заключението на АТЕ основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на л.а.“Фолксваген Лупо“
Д.К. се е движел със скорост 96 км/ч, поради което е нямал техническа
възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост равна или
по-малка от 75 км/ч той би имал техническа възможност да избегне удара.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите
професионални знания и опит в съответните област, отговорили в пълнота на
поставените им въпроси.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанието на подс. Д.К., което е подкрепено от свидетелските показания
на разпитаните в досъдебното производство свидетели – А. М. А.Д. / л.31 от ДП/,
М. Т. Т. /л.32/, Т. К. П. / л.33-35 от
ДП/, С. Г. Т. /л.36/, И. М. Г. /л.37/, В.Л.Н. /л.38/, Н.Л.Н. /л.39/, Л.Г.Н. /л.40/и
С. И. Д./л.41/, подкрепено е от: протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум /л. 2 -17 от ДП/, заповед за
задържане на лице- /л.117 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л.
44-49 от ДП/, химическа експертиза /л. 52 от ДП/, автотехническа
експертиза- /л.55 – 87 от ДП/, съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза-
/л.89-91 от ДП/, справка за съдимост /л. 95 от ДП/, характеристични справки-
л.96 от ДП и л.33,34 от НОХД/, протоколи за оглед на веществени доказателства -
/л.97,98,99-100 от ДП/, справка от тел.112- /л.107 от ДП/, протоколи за
доброволно предаване- /л.113,114 от ДП/, талони за изследване и протоколи за
медицинско изследване- /л.129-133/, препис извлечение от акт за смърт- л.138 от
ДП, удостоверение за наследници- л.139 от ДП, справка за нарушител от региона /л.
143 от ДП/, копие от студентска книжка-л.150-151 от ДП, Постановления на
ОП-Пловдив за налагане на мярка за процесуална принуда по чл.69а от НПК и
забрана за напускане пределите на страната – л.155- 156 от ДП, документи за собственост
на МПС /л. 31- 32 от ДП/. Горните по един безсъмнен и непротиворечив начин
описват приетата от съда за установена фактическа обстановка по делото.
Описаната
фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, съдът приема за безспорно и
категорично установена от самопризнанието на подсъдимия направено за целите на
съкратеното съдебно следствие, проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, което
кореспондира с доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса.
От значение за установяване на обективната истина по делото се явяват показанията
на разпитаните свидетели-очевидци: А. М. А.Д., М. Т. Т. , Т. К. П., от които се
установява времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието. В
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват противоречия
по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които
да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла
на чл.305, ал.3 от НПК. Същите са в
унисон и със заключението на тройната АТЕ. Поради това съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда
на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както
помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени
доказателства и заключения на изготвените експертизи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Д.М.К. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, извършил го е като пълнолетно лице и в
състояние на вменяемост.
Подсъдимият Д.М.К.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343 ал.3 предл.последно, б.“Б“ предл.първо,
вр.ал.1 б.“В“ предл.първо, вр.чл.342 ал.1 предл.трето от НК
за това че: на 28.09.2018 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.“Победа“ и
ул.“Полк.Сава Муткуров“ при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“
с регистрационен № ********е нарушил правилата за движение:
- чл.21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч - за пътни превозни средства категория
„В“ - 50 км/ч за населено място“;
- чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“,
и по
непредпазливост е причинил смъртта на л. В. Н. ЕГН **********, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Подсъдимият е
нарушил разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като
това нарушение е в пряка причинна връзка
с настъпилото произшествие. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – визира
задължение водачите да се движат с „разрешена скорост”, която са длъжни да
съобразяват, след като с предупредителни знаци същата им е указана. В случая
движението с неразрешена скорост се намира в причинно-следствена връзка с
настъпването на предвидените в престъпния състав последици, тъй като движейки
се в населено място със скорост около 96 км/ч., която е по-висока от максимално
разрешената от 50 км/ч. във всички случаи се явява несъобразена с пътната
инфраструктура. Превишавайки посочените
стойности водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира
на обстоятелствата, наложили ограничението на скоростта в посочените от закона
параметри.
Настъпилите вредоносни последици субсимират и релевантните за повдигнатото обвинение
квалифициращи факти – причиняване на смърт на л. В.Н..
Налице е квалификацията деянието да е
извършено на пешеходна пътека, доколкото пътно транспортното произшествие е
настъпило на нея. Подс.К. е нарушил разпоредбата на
чл.119 ал.1 от ЗДвП. Същият като водач на МПС не е проявил специално внимание
към пешеходеца л. Н., който е пресичал
на пешеходна пътека в този момент. Подс.К. не го е
пропуснал, макар и да е намалил скоростта си на движение. Предвид високата
скорост, с която се е движел той не е
могъл да спре в резултат, на което е настъпило и пътно транспортното
произшествие, при което Л.Н. е починал.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс.
Д.М.К. е извършил престъплението при форма на вината съзнавана непредпазливост.
Същият със съзнателното нарушаване на правилата за движение е предвиждал
вероятното настъпване на обществено опасните последици, но е действал със
субективната увереност, че този резултат няма да настъпи, поради наличието на
някои обективно съществуващи факти. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава ЗДвП,
движейки се в населено място със скорост от 96 км/ч., която е по-висока от
максимално разрешената за този вид МПС в населено място - 50 км/ч. Съзнавал е,
че превишавайки разрешената от законодателя скорост се поставя в невъзможност
адекватно да реагира на обстоятелствата, наложили подобно ограничение.
Подсъдимият е съзнавал, че от това негово поведение могат да настъпят общественоопасни последици, тъй като в неговото съзнание са
били налице предварителни конкретни представи за възможността да настъпи ПТП, още
повече, че се е движел в град, приближавал е пешеходна пътека и опасността на
пътя му да се появи пешеходец е била предвидимо събитие, но въпреки това той е мислел, че ще
предотврати настъпването на обществено опасните последици. Тази увереност на
подсъдимият е била обективно необоснована.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. Д.К. съдът
взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на минали
осъждания, младата възраст едва навършил пълнолетие, критичното отношение към
извършеното деяние, добрите му характеристични данни. Като отегчаващи отговорността
обстоятелство съдът отчита изключително високата скорост на движение в населено
място, почти два пъти над разрешената, както и високата степен на обществена
опасност на деянието. При тези обстоятелства съдът приема, че в случая следва
да се определи наказание в размер над минималния, при условията на чл. 54 от НК, а
именно в размер на четири години и шест
месеца лишаване от свобода. С оглед на нормата на чл.58а ал.1 от НК това
наказание се намалява с една трета и окончателното наказание е три години
лишаване от свобода.
Така
определеното наказание в размер на три години лишаване от свобода на основание
чл.66 ал.1 от НК следва да отложи за изтърпяване с изпитателен срок от пет
години. Подс.К. не е осъждан и за постигане на целите на наказанието
и най-вече за поправянето на подсъдимия, който е в съвсем млада възраст не е
наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, тъй като деянието е
изолирана проява на противоправно поведение и съдът
счита, че нормата на чл.66 от НК би
оказала нужното предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия.
На основание
чл.59 ал.2 във вр.
с ал.1 т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подс.
Д.М.К. е бил задържан по ЗМВР от наложеното му наказание, на 28.09.2018г., като
един ден задържане следва да се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на подсъдимият следва да се
наложи и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, което с
оглед на високата степен на обществена опасност на деянието и високата скорост,
с която се е движел в населено място“ и съгласно нормата на чл. 49 от НК се
индивидуализира в размер на четири години лишаване от право да се управлява
МПС.
На осн. чл.59 ал.4 от НК следва да се
приспадне времето, през което същия е бил лишен от това си право по реда на
чл.69а от НК, считано от 05.10.2018г.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 3 бр.дискове
със записи /1 бр. от тел.112 и 2 бр.записи от камери/, следващи делото, следва да
останат приложени по делото до неговото унищожаване.
Вещественото
доказателство - лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“,
с рег.№ ****, оставен на съхранение в ОД
на МВР- Пловдив, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на собственика му - А. М. К. .
С оглед
произнесената присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият Д.М.К. следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители Л.Г.Н.,
Н.Л.Н. и В.Л.Н. сумата от 1500 лева, направени разноски за повереник.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК следва подсъдимия Д.М.К.
да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи в размер на 1451.22 лв. /хиляда четиристотин петдесет и един лв. и
двадесет и две стотинки/.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата
си.
Председател: