О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
град Велико Търново, 17.02.2020 г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 88/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по жалба на З.С.С., с адрес ***, чрез *** Ал. Ч., срещу Разрешение за строеж № 31/04.02.2002 г. на главния архитект на община Велико Търново. Жалбоподателката оспорва издаденото разрешение за строеж с искане за обявяване на неговата нищожност.
След като се запозна с постъпилите материали от община Велико Търново и от РДНСК – Велико Търново съдът намира, че жалбата е недопустима предвид следните аргументи:
С Разрешение за строеж № 31/04.02.2002 г. на главния архитект на община Велико Търново на Е. С. Д. е разрешено да извърши строеж „Промяна предназначението и преустройство на съществуващ таван в жилище.“. Издаденото разрешение е било оспорено от З.С. с жалба от 25.02.2002 г. пред началника на РДНСК – Велико Търново на основание чл. 216, ал. 2 от ЗУТ (Обн. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), който го е потвърдил (оставил в сила) със свое Решение № 1/09.03.2002 г. Това решение е било връчено на жалбоподателката на 18.03.2002 г., като според информацията от РДНСК – Велико Търново същото не е било обжалвано по съдебен ред.
След отмяната на чл. 216 от ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г.) разрешението за строеж като индивидуален административен акт подлежи на пряк съдебен контрол. Следва обаче да се съобрази и фактът, че жалбоподателката своевременно е била оспорила издаденото разрешение за строеж пред специализирания контролен орган по действащия тогава ред за обжалване. Безспорно контролът от органите на ДНСК, респ. РДНСК по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ обхваща законосъобразността на разрешението за строеж, т. е. разпростира се както по отношение на унищожаемост, така и по отношение на валидност, респ. нищожност. Според чл. 216, ал. 5 от ЗУТ (ДВ бр. 1/2001 г.) решенията на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол по ал. 2 и решенията на началника на Дирекцията за национален строителен контрол по ал. 4, както и другите актове, издавани от него, включително и отказите, подлежат на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1. Съгласно изричната преходна разпоредба на § 44 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 25/2019 г.) „Подадените по реда на отменения чл. 216 жалби и протести, по които до влизането в сила на този закон няма произнасяне от органа по чл. 216, ал. 2, се изпращат служебно по компетентност на съответния административен съд“. В случая обаче по подадената от С. жалба е имало произнасяне от началника на РДНСК – Велико Търново преди въпросната законодателна промяна. Предвид това и по аргумент от противното, предмет на оспорване пред съда може да бъде единствено постановеното решение на началника на РДНСК (съгласно терминологията на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, в ред. за 2002 г.), с което е потвърдено разрешението за строеж, но не и самото разрешение за строеж. Следователно процесната жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, което води до нейната недопустимост.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.С.С., с адрес ***, с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж № 31/04.02.2002 г. на главния архитект на община Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 88/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: