Р Е Ш Е Н И Е
696/11.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На девети
юли две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3397 описа на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.***, ж.к. И. ***, представлявано от Б.И.Н.,
чрез юрисконсулта А.С.Г.срещу Л.С.М. с
ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата
молба се сочи, че на 05.09.2017г. между страните
бил сключен Договор за кредит от разстояние № 182086 за сумата от 1300 лв.,
като заемополучателя следвало да върне сумата на 14 вноски, съгласно
погасителен план. В договора бил
определен лихвен процент 40.15 %, като следвало да се заплаща и договорна
лихва, уточнена в договора. Съгласно чл.3 от договора длъжника следвало да
представи и обезпечение, като при неизпълнение същия дължал неустойка посочена
в договора, а именно 912.52 лв. Поради
неплащането на нито една от вноските по инициатива на ищеца е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 2588/2018г. по описа на ШРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК № 1279 от 05.09.2018г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му
регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и
осъществяване на стопанска дейност, съдът е указал на заявителя да предяви
искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. В заключение се иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 1300 лв.,
представляващо главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
182086 от 05.09.2017г. сключен между страните, 312.55 договорна лихва от
05.09.2017г. до 31.08.2018г., 912.52 лв. неустойка по чл.3 от договора, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.
Исковата молба, ведно с доказателствата към нея били редовно
връчени на ответника чрез особения представител на същия, назначен с
Определение № 1330/03.05.2019г., като в срока за писмен отговор е постъпил
такъв. В него се посочва, че претенциите са допустими, като е основателна тази
за главницата по договора за кредит. По отношение на договорната лихва се
посочва, че размерът и е прекомерен, като се излагат доводи във тази връзка.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. К. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда да
отхвърли иска за неустойката, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2588/2018г. на
ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “Изи Финанс” ЕООД била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1279/05.09.2018г. за сумата от 1300
лв. главница по Договор № 182086/ 05.09.2017г., сумата от 1 225.07 лв.
договорна лихва от 05.09.2017г. до 31.08.2018г., сумата от 60.00 лв. разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, поради забава. ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 04.09.2018г. до
окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 50 лв. Заповедта била
връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания
на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото
производство.
Между
страните по делото не се спори, а и видно от Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 182086/ 05.09.2017г. ищцовото дружество предоставило на
ответника сумата от 1300 лв. срещу
задължението му за погасяването му в срок от 420 дни, при фиксиран лихвен
процент от 40.15% или общо дължимата сума за връщане била в размер на 1621.78
лв. В случай на предоставено обезпечение, съгласно чл.3 от Договора заемателя
заплащал неустойка в размер на 912.52 лв., която се заплащала от него
разсрочено от по 65.18 лв. прибавени към всяка погасителна вноска. В Договора
се съдържал и погасителния план, изготвен във два варианта – при представено
обезпечение или при непредставено такова. Към Договора били приложени и Общите
условия на заемодателя, действащи по време на сключването му. Представена е и
електронна кореспонденция между страните, както и разписка за извършено плащане
с получател ответника, извършено чрез каса на „Изи пей“.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът
е дал указания на заявителя да предяви исковете
за вземанията си по заповедта.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.
Съгласно чл.6, ал.1
от ЗПФУР
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Разпоредбата на чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон,
се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията
между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се
оспорва от ответника. Не се оспорва и
че е сключен
договор за кредит от разстояние, като ответника е дал съгласие, чрез електронно
подписване през електронна платформа www. signnow. bg. В случая видно от
представения договор за предоставяне на кредит от разстояние от 05.09.2017 г. (лист 6 от делото) и общите условия към
него на всяка страница от същите има електронен подпис за потребител, като е
посочена дата, часа, минутата и секундата, в която е поставен, положен е подпис
и за кредитора. Електронен подпис е положен на всяка една от страниците както
по договора, така и на Общите условия. Предвид изложеното съдът приема,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за кредит № 182086
от 05.09.2017 г., сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние.
По отношение на
претендираните главница и договорната лихва съдът намира следното: По делото е безспорно,
че ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 1300 лева, която е уговорена
в процесния договор за кредит. В договора се съдържа и уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва в общ размер на 321.78 лв. Съгласно договора и погасителния план крайния срок
на договора е 30.10.2018
г., на която дата е падежът на последната вноска по кредита. Видно от заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, същото е подадено на 04.09.2018 г., тоест преди
настъпване на падежа на последната вноска по кредита, като предсрочната
изискуемост касае единствено тази вноска и то само за главницата, доколкото
лихвата е предявена по вноски, които са падежирали към датата на подаване на
заявлението и съответства на размера на вноски за съответния период. Няма
вземане за лихва, което да се претендира в условията на предсрочна изискуемост. В случая обаче обстоятелство дали е
настъпила или не предсрочна изискуемост се
оказва ирелевантно,
доколкото падежът и на последната вноска по кредита е настъпил в рамките на
заповедното производство на 30.10.2018
г. Съгласно
Тълкувателно решение от 02.04.2019 г по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
което е приложимо и в настоящата хипотеза при отпуснат кредит от небанкова
институция. По делото няма доказателства за извършено плащане на
каквато и да е сума по договора. Такива не се представят и от ответника. Размерът на вземанията за главница
и договорна лихва следва да бъдат уважени в размера, в който са предявени от
ищеца, съобразно приложението на чл.235, ал.1 от ГПК, предвид, че за две от
вноските по главницата падежа е настъпил в хода на производството.
Като законна последица от уважаване на иска
за главница следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 04.09.2018 г. до
окончателното плащане.
По отношение
на възраженията на особения представител на ответника за недължимост на сумата
от 912.52 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение в срок,
съдът намира следното: В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на
кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата,
съдържаща се в точка 3 от договора, според която се дължи неустойка при
непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора чрез
поръчителство на физически лица или банкова гаранция в полза на заемодателя се
намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното
задължение на заемодателя. В този си вид клаузата на договора прехвърля върху
кредитополучателя риска от неизвършената предварителна оценка на неговата
платежоспособност, която оценка следва да се направи от финансовата институция,
предоставяща заема. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се
извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите
обезпечения се сключва договора за кредит. Същевременно задължението за
неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени от кредитора вреди, води до извода, че тя излиза много извън
присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и води до
неоснователно обогатяване на кредитора – ищец. Поради това съдът възприема
доводите на особения представител за нищожност на клаузата, водеща до
недължимост на вземането в тази му част.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница и вземането за договорна лихва,
като в частта си за неустойката следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
размер на 101.70 лв., като ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 64.95
лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер
от 657.98 лв., от които 97.48 лв.
заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение и сума от 460.50 лв. заплатено възнаграждение за
особен представител. Предвид частично уважаване на исковете, то ответника
следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 420.20 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че Л.С.М. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.***, ж.к. И. ***, представлявано от Б.И.Н.,
чрез юрисконсулта А.С.Г.сумата от 1300 лв.
(хиляда и триста лева), представляваща главница по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 182086/05.09.2017г., ведно със законната лихва върху
вземането, считано от 04.09.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на вземането, както и сума от 312.55 лв. (триста и
дванадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща базисна
договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 31.08.2018г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1279/05.09.2018г. по ч.гр.д. № 2588/2018г. по
описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК иск за признаване
на установено, че Л.С.М. с ЕГН ********** дължи на “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК
********* сумата от 912.52 лв. (деветстотин и дванадесет лева и петдесет и две
стотинки), представляваща неустойка по чл.3 от Договора , за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 1279/05.09.2018г. по ч.гр.д. № 2588/2018г. по
описа на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л.С.М. с ЕГН ********** да заплати на “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК
********* разноски по заповедното производство в размер на 64.95 лв. (шестдесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 420.20лв. (четиристотин и двадесет лева и
двадесет стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: