Решение по дело №36/2013 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 14
Дата: 7 март 2013 г. (в сила от 23 март 2013 г.)
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20133310200036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №……

                                                     07.03.2013 година, гр.Исперих

                                            

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

На седми мерт през 2013 година

в публично заседание, състав:

       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА                                 

Секретар: Д.В.

Прокурор: Иван Иванов,

като  разгледа докладваното от съдията АНД № 36 по описа за 2013 година и

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Г.З.З., роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, със средно специално образование, неженен, работи, ЕГН: **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2012г. в гр.Исперих, обл.Разград, като съизвършител в съучастие с Г.С.Д.,***, е причинил другиму – на Александър Асенов Христов, ЕГН: ********** от гр.Исперих лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.12, предл.трето, във вр. с чл.130 ал.1, във вр.. с чл.20 ал.2 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

ПРИЗНАВА обвиняемия Г.С.Д., роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, с висше образование, неженен, работи, ЕГН: **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2012г. в гр.Исперих, обл.Разград, като съизвършител в съучастие с Г.З.З.,***, е причинил другиму – на Александър Асенов Христов, ЕГН: ********** от гр.Исперих лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.12, предл.трето, във вр. с чл.130 ал.1, във вр.. с чл.20 ал.2 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1бр.нож и 1бр. диск да се върнат на собствениците им.

 Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

    МОТИВИ към Решение № 35/07.03.2013г.

по АНД № 36/2013 година по описа на РС-Исперих

                          

            Производството е по реда на чл.378 от НПК по постъпило в РС-Исперих предложение на Исперихска районна прокуратура за освобождаване от наказателна отговорност на Г.З.З., ЕГН: ********** и Г.С.Д.,***, ЕГН: ********** – обвиняеми по ДП № ЗМ-Их-253/2012г. по описа на РУ “Полиция”-гр.Исперих за извършено от тях на 22.04.2012г. в гр.Исперих, обл.Разград престъпление по чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, с налагане на административно наказание глоба в условията на чл.78а от НК.

            Представителят на РП-Исперих поддържа предложението от фактическа и правна страна. Пледира административното наказание да бъде определено около минималния, предвиден от закона размер поради  обстоятелството, че обвиняемите се признават за виновни.

            Обвиняемите дават обяснения на ДП относно обстоятелствата, при които е извършено деянието, съжаляват за стореното, признават се за виновни и молят за по-малко наказание.

            Защитата не оспорва фактическата обстановка и пледира  за налагане на глоба в минимален размер предвид възрастта на обвиняемите и чистото им съдебно минало.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2012г.  св.Александър Христов бил на рожден ден на сестра си в гр.Исперих, където употрибел около 100гр. Ракия. След 21.00 часа той отишъл в казино „Али Баба”, находящо се в гр.Исперих, купил си бира и отишъл да играе на машинките във вътрешната зала. Междувременно бил почерпен с още една бира от собственика на заведението. Някъде към 1.00 часа след полунощ, вече на 22.04.2012г., св.Христов отишъл до тоалетната на заведението. Излизайки от мъжката тоалетна, при него дошли обвиняемите Г.З. и Г.Д., които по това време били с компания в другата зала на заведението. Двамата обвиняеми започнали да се дразнят със св.Христов, след което започнали да го удрят в лицето и главата и да го ритат. Св.Христов паднал на клекалото на тоалетната и се опитал да извади ножа, който носел в джоба си, при което той паднал в тоалетната чиния. Св.Тодор Василев, който влязъл в тоалетната малко след двамата обвиняеми, видял случващото се и се опитал да ги разтърве, но не успял. След това взел ножа от тоалетната чиния и го занесъл на крупието св.Спас З.. В последствие двамата обвиняеми се върнали в залата и седнали на масата при компанията си. От тоалетната излязъл св.Христов и се развикал, че са го били, като тръгнал към масата на двамата обвиняеми. Тогава те станали и започнали отново да го бият пред бара в заведението. Намесили се св.Дамян Господинов и барманът Мирослав Иванов, които ги разтървали. Св.Христов бил изведен от заведението от св.Спас З.. След него тръгнали двамата обвиняеми, като на улицата продължили да удрят и да ритат пострадалия. Той останал неподвижен, след което те се прибрали в заведението. Няколко часа по-късно св.Христов бил намерен на улицата от св.Джихан Назми Али, който му помогнал да се изправи. В последствие св.Христов успял да се придвижи до полицията и да съобщи за случилото се, а по-късно бил настанен на лечение в МБАЛ – Исперих.

От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения побой пострадалият Александър Христов е получил: Контузия на гръдния кош, със счупване на шесто и седмо ребра в ляво – без контузия на белите дробове; контузия в лицевата част на главата с множество охлузвания на кожата по лицето и палпаторна болезненост /болезненост при опипване/ в тилната част на главата. Описаните увреждания са резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи предмети в лявата половина на гърдите и от тъпоръбести предмети или тангенциалното действие на твърди тъпи предмети за уврежданията по лицето и могат да бъдат получени при удари с юмруци, ритници и стол по лицето и тялото и падане на пострадалия на земята. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като средния срок за приключване на оздравителния процес е около 20 дни.

            Така изложеното от фактическа страна се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като покриват изцяло обстоятелствата, възприети от обвинението. Показанията на всички разпитани по делото свидетели /л.л.44-77, 10-103 от ДП/ допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, обекта на посегателство и неговото авторство. Свидетелските показания кореспондират и с представените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроишествие /л.3-10/, протокол за доброволно предаване /л.11-16/, Протоколи за разпознаване на лица /л.17-24/, съдебномедицинска експертиза /л.41-46/, биографични справка и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние /л.29-40/, справки за съдимост /л.93-96/.

            Комплексният анализ на всички доказателства формира за съда извод, че обвинението е ДОКАЗАНО по несъмнен начин – обвиняемите Г.З. и Г.Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – на 22.04.2012г., в гр.Исперих, обл.Разград, като съизвършители в съучастие помежду си, са причинили другиму – на Александър Асенов Христов, ЕГН: ********** от гр.Исперих, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: на процесната дата обвиняемите са нанесли множество удари с юмруци и ритници по лицето и главата на пострадалия, както и по тялото му. В резултат на това той получил описаните травматични увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, обуславящи нанасяне на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Налице е и квалифициращия признак по чл.131 ал.1 т.12 от НК, а именно деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като побоят е станал на публично място – в заведение, пред много хора, безпричинно, действията им скандализирали присъстващите и предизвикали тяхното възмущение, свързани са с посегателство срещу личността на пострадалия и противоречат на установения в обществото порядък и морал. Двамата обвиняеми са действали заедно, като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.

          От субективна страна обвиняемите са действали виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – съзнавали са общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, но са целяли настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му – въпреки, че са знаел, че нанасяйки побой на пострадалия, ще му причинят телесни увреждания, те са започнали да го бият, при това са го били на три пъти – два пъти в заведението и един път на улицата пред заведението, което говори и за упоритост в умисъла. Съзнавали са, че с действията си демонстрират и  явно неуважение към обществото, чувството си за необвързаност към спазване на общоприетите норми на поведение и явното си пренебрежение към тях, което също е обективирано в поведението им – нанасянето безпричинно на побой на сам човек от двама души, които явно го превъзхождат числено, на публично място, пред много хора говори ясно за демонстративно незачитане на общоприетите норми на поведение.

            За извършеното от обвиняемите престъпление по чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години. Двамата обвиняеми са с чисто съдебно минало, установено от представените справки за съдимост, като не са осъждани за престъпления от общ характер, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма на НК. От извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Ето защо, съдът прие кумулативно наличие на всички предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, даващи основание обвиняемите да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление с налагане на административно наказание и за двамата. Съдът наложи на обв.З.  и на обв.Д. на всеки един от тях поотделно наказание “Глоба” в минималния размер, определен от закона, а именно 1000.00 /хиляда/ лева, в условията на чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК.

            Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, съдейства за разкриване на обективната истина, като признават вината си, изразяват съжаление за стореното. Отегчаващите вината обстоятелства в поведението на обвиняемите произтичат от проявената упоритост в умисъла – за кратко време са нанесли на три пъти побой на пострадалия. 

            Съдът приема, че наложените административни наказания ще окажат необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на обвиняемите и ще бъдат постигнати целите за превенция, както на специалната, така и на генералната превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху извършителя и останалите членове на обществото.

          Съдът на основание чл.112 ал.1 от НПК, върна на веществените доказателства – 1бр.нож и 1бр.диск на собствениците им.

            Възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови решението  си.   

                                              

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: