№ 313
гр. Шумен, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20213600500480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №3172/16.11.2021г. подадена от „Хепс Агро“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“....“
№4,вх.1, ап.1, представлявано от Д.П.П. - длъжник по изпълнително дело
№20198760400656 по описа за 2019г. на ЧСИ Д.З., рег.№876, с район на
действие ШОС срещу мълчалив отказ на съдебния изпълнител да вдигне
наложена възбрана върху недвижим имот. Твърди, че изпълнителните
действия са насочени върху имот Птицеферма „Смеда”, намираща се в гр.
Смядово, обл. Шумен, местност „....”. Стойността на имота е със стойност 30
пъти повече от дълга. Задължението по изпълнителното дело е приблизително
30 000 лева, а стойността на имота към края на 2017г. е 893 000 лева, като в
момента надвишава 1 000 000 лева. Задължението представлява санкции по
наказателни постановления към ОДБХ Шумен, като голяма част от тях не са
влезли в законова сила и такси и комисионни на ЧСИ Д.З.. Съгласно чл. 442а
от ГПК, подал писмено възражение за вдигне на възбраната на имота и за
отмяна на насрочената публична продан за 11.11.2021 г. поради
несъразмерност на имота и задължението. В отговор получих единствено
предложение за разсрочване и уведомление, че имота има ипотека в размер на
300 000 лева. Тази ипотека към МФИ Джобс реално съществува, но не е
предсрочно изискуема и съответно не се дължи от дружеството. Дружеството
разполага и с други активи значително надвишаващи стойността на
задължението, но ЧСИ Д.З. не насочва действията си към тях. Според
съдебната практика на длъжника не може да бъде отречено право да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, съставляващо
свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните
обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т.
6 ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното
1
изпълнение спрямо това имущество, като в тази връзка посочва съдебна
практика . Поради посоченото моли да бъде отменен мълчалив отказ на ЧСИ
Д.З., рег.№876, с район на действие ШОС по изпълнително дело
№20198760400656 по описа за 2019г. на ЧСИ Д.З., рег.№876, с район на
действие ШОС, за прекратяване на изпълнението по отношение на посочения
имот и вдигане на възбраната върху същия. Претендира разноски.
В законоустановения срок взискателя е подал писмени възражения по
подадената жалба. Твърди, че изложените възражения от жалбоподателя
относно насочване на принудително изпълнение чрез налагане на възбрана
върху имот птицеферма „Смеда”, намираща се в гр. Смядово, местност „....” и
изнасянето му на публична продан, намира за неоснователни. Действително
възбраната осигурява както възможност на кредитора да се удовлетвори от
възбранения имот, запазвайки го в патримониума на длъжника, така и
ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнението.
В конкретния случай обаче доколкото публичната продан е способ за
осребряване на имуществото на длъжника, то с нейното осъществяване се
реализира възможността на взискателя да събере дължимото, а от друга
страна в случая не се извършва разпореждане от самия длъжник, а от
съдебния изпълнител, който осъществява възложените му от взискателя и в
съответствие със закона действия по принудително изпълнение. Независимо
от направените в жалбата доводи, че стойността на имота е с 30 пъти повече
от дълга, правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на
изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се
удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според
привилегията и наличието на други вземания.Видно от извършените
проучвания, длъжникът не разполага с друго имущество срещу което да бъде
насочено изпълнението, още повече, че същият сам е посочил способа, както
и до настоящия момент не е предприел никакви действия за удовлетворяване
на нито един от кредиторите си по образуваното дело.Неоснователен е и
довода на длъжника, че имотът е ипотекиран и кредитът му не е изискуем,
тъй като при евентуална продажба, този кредитор е привилигирован съгласно
разпоредбите на ГПК и ЧСИ е длъжен по закон да защити правата му.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваните действия, като заявява, че счита жалбата за изцяло
неоснователна. Заявява, че изпълнителното дело е образувано по молба на на
ОБДХ за събиране на имуществени санкции . Към настоящия момент размера
на задължението е 29 119.62лв, от които 5 893.32лв - публични задължения
към НАП. При образуване на делото са наложени запори на банкови сметки и
МПС, както и възбрана на недвижим имот на длъжника - птицеферма в гр.
Смядово, обременена с 2 ипотеки в полза на “Многофинансираща институция
джобс” ЕАД / ипотека 503/08.03.16 с главница 300 000лв. и № 504/08.03.16 с
главница 130 000лв До настоящия момент - повече от 2 г. длъжникът не е
платил нищо и не са постъпили суми от наложените запори. По всички
банкови сметки на длъжника има предходно наложени запори. Запорираните
2
МПС-та не са представени от длъжника за опис. Първоначално същият
отказвал да получава книжа по делото, но впоследствие се е явил лично в
кантората и е депозирал заявление вх. № 11741/01.07.20г. с молба да се
изнесе на публична продан цялата птицеферма, а не само земята или отделни
части от нея .
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От изпратеното копие на изпълнително дело №20198760400656 по
описа за 2019г. на ЧСИ Д.З., рег.№876, с район на действие ШОС се
установява, че същото е образувано по молба на Областна дирекция по
безопасност на храните –Шумен (ОБДХ) , за събиране на вземания
представляващи имуществени санкции по влезли в сила наказателни
постановления. За събиране на дълга , ЧСИ е предприел изпълнителни
действия, изразяващи се в запор и възбрана, включително и със Съобщение за
наложена възбрана от 07.11.2019г. е наложил възбрана на посочения в
жалбата недвижим имот, представляващ Птицеферма „Смеда”, намираща се в
гр. Смядово, обл. Шумен, местност „....”. Насрочена е публична продан на
посочения имот за периода 11.10.2021г. до 11.11.2021г. На 26.10.2021г. от
длъжника „Хепс Агро“ ЕООД е подадено възражение за несъразмерност на
изпълнителния способ, като е посочил, че имота предмет на публичната
продан надвишава многократно дълга по изпълнителното дело. Моли
принудителното изпълнение по отношение на този имот да бъде
преустановено и да бъде вдигната наложената възбрана. На 02.11.2021г. от
длъжника отново е подадено Заявление вх.№32489/02.11.2021г. с искане ЧСИ
да се произнесе по предходното възражение относно вдигане на възбраната
върху имота. От същата дата е налице произнасяне на ЧСИ, който е оставил
без уважение искането да бъде спряно принудителното изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок от деня на съобщението,
съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по
изпълнението. Същата обаче се явява недопустима поради следното :
Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията
на съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните
лица, така и по отношение на действията, които могат да се обжалват и
основанията за обжалване. Разпоредбите са императивни и ограничителни,
поради което и разширителното им тълкуване е недопустимо. В нормата на
чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани
(такава възможност длъжника има, когато обжалва насочването на
изпълнението върху конкретно вземане, само с твърдение, за неговата
несеквестируемост). Такава възможност не е предвидена изрично и в
разпоредбата на чл. 442а от ГПК, на която се позовава жалбоподателя.
3
Въпреки това, невъзможността за обжалване на отделни
изпълнителни действия, непопадащи в обхвата на чл. 435 от ГПК, не е пречка
да се извършва преценка относно тяхната законосъобразност в други
производства, включително и в производства по иск за вреди от действия на
съдебния изпълнител.
Действително със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. ) и с приетата
нова разпоредба на чл. 442а, ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за
съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на
принудителното изпълнение с това изискване води до неговата
незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК.
С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при
несъразмерност, като на същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2
от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния
изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира
отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение поради явна несъразмерност на наложените
обезпечения с размера на задължението по изпълнителното дело, съгласно чл.
441, ал. 2 от ГПК.
Следователно, процесуалното средство за защита, с което разполага
длъжникът съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, е да отнесе несъразмерността чрез
възражение до съдебния изпълнител, като при евентуален отказ (изричен или
мълчалив) по така релевираното възражение, длъжникът би могъл да
ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред
по глава XXXII, раздел II от ГПК. Тези извод се налага както от както от
систематичното място на нормата в раздел II – "Защита по исков ред", така и
от формулировката на чл. 442а, ал. 1 от ГПК.
Необходимо е да бъде направено уточнение и относно искането да се
отмени мълчалив отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по
отношение на описания имот. Съгласно чл.435, ал.2,т.6 от ГПК, длъжникът
може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение, т.е. принципно длъжникът има право
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението. Този
текст касае хипотеза, в която е налице отказ да се прекрати изпълнителното
производство – арг. чл.433 ГПК. В случая се обжалва отказ за прекратяване на
принудителното изпълнение по отношение на конкретен имот. По такова
искане съдебният изпълнител няма задължение да се произнесе с нарочен акт,
на практика прекратяването на принудителното изпълнение по отношение на
конкретен имот става чрез вдигането на възбраната върху същия , а отказът
да се извърши това действие не подлежи на съдебен контрол. Предвид
посоченото, съдът счита, че разпоредбата на чл.435, ал.2,т.6 от ГПК не
4
предоставя възможност длъжникът да обжалва отказа да се прекрати
принудителното изпълнение само по отношение на определен имот, ето защо
и в тази част жалбата се явява недопустима.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №3172/16.11.2021г. ,
подадена от „Хепс Агро“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“....“ №4,вх.1, ап.1, представлявано от Д.П.П. –
длъжник по изпълнително дело №20198760400656 по описа за 2019г. на ЧСИ
Д.З., рег.№876, с район на действие ШОС, за отмяна на отказ на за
прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на имот
Птицеферма „Смеда”, намираща се в гр. Смядово, обл. Шумен, местност
„....”и вдигане на наложената възбрана по отношение на същия имот.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд- Варна в
едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5