О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр. Велико Търново, 26.05.2021г.
Административен съд – гр.
Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ -
ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 277/2021г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „ЕМ ЕР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД,
гр. Павликени, ул. ***, представлявано от Н.П.И.против уведомително писмо изх.
№ 01-2600/1299/19.02.2021г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за
одобряване на заявка за плащане № 01/04/270720/87830/01 от 04.11.2020г. в
частта й, с която е отказано плащане в размер на 4750.25лв. без ДДС.
Счита процесното уведомително писмо за
незаконосъобразно в оспорената част поради наличието на представен сертификат
на името на вносителя „Фрутария“ ООД, отговарящ на всички изисквания на Наредба
№ 16 от 2010г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни
плодове и зеленчуци.
С разпореждане
от 11.05.2021г. на съдията докладчик жалбата е оставена без движение до представяне
на доказателства за подаване на жалбата в срок.
В предоставения му срок, с
молба вх. № 2293/25.03.21г. „ЕМ ЕР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД не отстранява
нередовността, а моли да се отмени постановеното разпореждане за без движение,
тъй като по-късното издаване на заповед от МЗХ го е заблудило относно срока за
оспорване. Органът черпел права от собственото си неправомерно поведение.
Тълкуване в смисъл, че жалбата му е просрочена, би довело до несигурност в
правния оборот и до нарушаване на принципа на предвидимост на действията на
административните органи.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново счита, че оспорването е процесуално недопустимо, поради което
следва да бъде оставено без разглеждане, с оглед следните съображения:
Липсват
доказателства за подаването на жалбата в срок. Видно от материалите по
административната преписка, при обжалването по административен ред пред МЗХГ
жалбата е постъпила на 15.03.2021г. Четиринадесет дневния срок за произнасяне
по чл. 97, ал. 1 АПК е изтекъл на 29.03.2021г. Срокът за обжалване на
първоначалния ИАА по съдебен ред започва да тече от изтичане на срока за
произнасяне на горестоящия орган 29.03.2021г. и е изтекъл на 12.04.2021г.
Жалбата до съда е подадена, чрез административния орган на 13.04.2021г.
Производството по чл. 97
от АПК не е спирано преди произнасянето със Заповед РД20-45/31.03.2021г. на
Министъра на земеделието, храните и горите.
Съгласно т. 2 от ТР № 6/2015г. на ВАС съдебното
оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият
административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу
оспорения по административен ред индивидуален административен. В настоящия
случай по жалбата с вх. № 10-305/15.03.2021г. на „ЕМ ЕР
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, гр. Павликени, постъпила пред горестоящия административен
орган на 15.03.2021г. не е налице произнасяне в срок до 29.03.2021г.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК предвижда, че
когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в
срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори
чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на
оспорване по съдебен ред.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 3 АПК указва
сроковете, в които може да се упражни обжалването по съдебен ред, а с
изтичането им се погасява правото на жалба и първоначалният административен акт
влиза в сила. При прилагането на чл. 149, ал. 3 АПК трябва да се има предвид
установеното в чл. 97 АПК правомощие на компетентния орган (по-горестоящия
административен орган) да се произнесе по жалбата, тъй като в него изрично се
посочва, че той е ограничен с определените от законодателя срокове, а това е от
значение и за срока за обжалване по съдебен ред предвид разпореденото в чл.
149, ал. 3 АПК.
Предвид изложеното произнасянето на горестоящия
орган след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 АПК не санира просрочието на
жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149,
ал. 3 АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган, частично отхвърляйки
жалбата след посочения срок със Заповед
РД20-45/31.03.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите, не дава възможност на засегнатия от
административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се
предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко
свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат
съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове
за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга – защитил е
правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в
случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с
мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл
в същия срок.
Непроизнасянето на по-горестоящия административен
орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на
жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл, като е
отхвърлил частично жалбата, или липсва такова произнасяне, което се приравнява
на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на
обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 АПК срокове. Това е така, защото при
необжалване в законовите срокове последиците са едни и същи – преклудира се
правото на обжалване, поради което подадената жалба ще се счита за процесуално
недопустима, а първоначално издаденият административен акт ще получи
стабилитет.
Уредбата в АПК предвижда, че когато жалбата се
подава чрез административния орган, който е издал първоначалния административен
акт и той не се е възползвал от даденото му правомощие по чл. 91, ал. 1 АПК да
преразгледа акта (в 7-дневен срок от получаване на жалбата, когато
административният орган е едноличен, и 14-дневен срок, когато е колективен),
ал. 2 го задължава да изпрати незабавно преписката на по-горестоящия орган. Ако
това задължение не бъде изпълнено от органа, чрез който се подава жалбата по
административен ред в предвидения тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 АПК и цялата
преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, на
жалбоподателя е предоставена възможност да изпрати препис от жалбата на този
орган. Следователно за „ЕМ ЕР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД е била налице процесуалната възможност да
проследи изпращането на преписката, т.е. да се установи началният момент, от
който се брои срокът за произнасяне от по-горестоящия административен орган.
Затова, при последващо късно произнасяне с изричен акт - Заповед РД20-45/31.03.2021г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, с която частично
се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не
започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Това разбиране следва от
характера на сроковете за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК, които са
преклузивни, и с изтичането или неоспорването им първоначалният административен
акт влиза в сила. Спазването на преклузивния срок за обжалване е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и затова задължение на
съда е да следи за него. Изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК води като
последица погасяване правото на оспорване, което е субективно процесуално
право. Преклузивните срокове, каквото е правото на оспорване, не могат да бъдат
продължавани от съда по негова преценка, тъй като те са от категорията на
погасителни срокове, като в определени от закона случаи могат само да бъдат
удължавани или възстановявани.
Компетентният административен орган по смисъла на
чл. 81 АПК който е получил преписката на 15.03.2021г. е следвало в двуседмичен
срок, тай като е едноличен, да разгледа жалбата и се произнася с мотивирано
решение. Срокът за това е изтекъл на 29.03.2021г., от когато е започнал да теча
срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК и който към момента на подаване на жалбата с
вх. № 02-040-2600/4216/13.04.21г. безспорно е изтекъл.
Съгласно т. 2 от ТР № 6/2015г. на ВАС и
константната практика на ВАС, произнасянето извън предвидените в закона срокове
не означава, че се поражда правото на жалба в нов срок, извън посочения в чл.
149, ал. 3 АПК. Ако се приеме обратното, то разпоредбата на чл. 149, ал. 3,
предл. 2 АПК би била неприложима. Късното произнасяне на посочения орган със Заповед РД20-45/31.03.2021г. не създава за адресата на акта благоприятни последици
предвид непредвидимостта относно действията по произнасяне на компетентния
административен орган, а и законодателят е предвидил правото му на жалба след
изтичане на крайния срок, в който е следвало да се произнесе по-горестоящият
орган. Правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с
преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден
случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от
време. При неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок
с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и
първоначалният административен акт влиза в сила. Това разрешение на поставения
въпрос е свързано с едни от основните принципи в административното право – бързина
и процесуална икономия, както и на предвидимост. Обратното би довело до хаос в
отношенията в публичното право, което не е целта на закона. Затова следва да се
приеме, че късното произнасяне със Заповед
РД20-45/31.03.2021г. с резултат частично
отхвърляне на жалбата от МЗХГ, след изтичане на предвидения за това в закона
срок, не санира просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен
ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното
право на жалба.
При горните съображения основаващи се на трайната практика на ВАС и ТР № 6/2015г. на ВАС, съдът намира, че подадената жалба е недопустима за разглеждане, а
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕМ ЕР КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, гр. Павликени, ул. ***,
представлявано от Н.П.И.против уведомително писмо изх. №
01-2600/1299/19.02.2021г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за
одобряване на заявка за плащане № 01/04/270720/87830/01 от 04.11.2020г. в
частта й, с която е отказано плащане в размер на 4750.25лв. без ДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 277/2021 г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: