Р Е Ш
Е Н И Е
София, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на тринадесети
май през две хиляди и
деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 2008/2018 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове от В.И.И.,
ЕГН **********, чрез адв. Б.Б.,
САК, съд.адрес: ***, против
П.НА Р.Б., София, бул. ”*****, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗОДОВ, за сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника, както следа: сумата 5 000 лв. - обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото срещу него
обвинение и сумата 50 000 лв. - обезщетение за незаконното му задържане под
стража, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2014 г. - момента на
издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 01.12.2008 г. ищецът бил арестуван, било му повдигнато обвинение
за извършен грабеж в съучастие с други лица и бил привлечен като обвиняем по ДП
№ 550/2008 г. по описа на 09 РУП-СДВР. На 03.12.2018 г. му била взета постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до 16.11.2009 г., когато била
изменена в „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лв.
С постановление на прокурор при СГП от 27.02.2009 г. ДП №
550/08 г. било обединено в едно с още четири досъдебни производства и било разпоредено делото да се води като ДП № 550/08 г. по описа
на СДВР, пр.пр. вх. № 10977/08 г. по описа на СГП.
Впоследствие, на 14.07.2009 г. към това дело е присъединено още едно ДП на 02
РУП-СДВР.
На 02.03.2010 г. по обединеното ДП на ищеца било
повдигнато прецизирано обвинение и бил привлечен като обвиняем за извършено в
съучастие като извършител с още четири лица - Б.И.Н., Д.Я.Д.,Т.Б.А.и Л.И.Р.на
три въоръжени грабежа, квалифицирани като престъпления по чл.199, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.2 предл.2, алт.1 и 2
и т.4, вр.чл. чл.198, ал.1, вр.
чл.26, ал. ал.1 от НК, две кражби при условията на опасен рецидив по чл. 196,
ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.5, пр.2,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК и един палеж по чл.330, ал.3, вр.ал.1, предл.9, вр.чл.20, ал.2 от НК.
С постановление от
16.10.2014 г. на прокурор от СГП наказателното производство по ДП № 550/08 г.
по описа на СДВР, пр.пр. вх. № 10977/08 г. на СГП
поради недоказаност било изцяло прекратено по отношение на ищеца и останалите
обвиняеми и спряно за издирване на извършителите на деянията.
В резултат на действията на СГП ищецът твърди, че са били
засегнати и съществено нарушени важни негови граждански права и интереси и
претърпял значителни неимуществени вреди. В продължение на близо година -
единадесет месеца и шестнадесет дни бил незаконно задържан в следствения арест.
Тежко и мъчително преживял принудителното лишаване от свобода. Условията в
следствения арест били особено потискащи. Килията била пренаселена и не
отговаряла на законовите стандарти. Липсвало достатъчно свеж въздух и слънчева
светлина. През зимните месеци нямало отопление и било много студено, а през
лятото нетърпима горещина и тежък задух. Храната била недостатъчна и често пъти
напълно негодна за консумация. По време на задържането му съпругата му била
изключително затруднена, тъй като сама трябвало да се справя с издръжката и
отглеждането на сина им.
Освен това тя била бременна и на 04.03.2009 г. родила
дъщеря им, като той бил лишен от възможността да се наслади и да изживее по
нормален начин радостта от бащинството.
Ищецът заявява, че тежко и болезнено е преживял
обстоятелствата, свързани с повдигнатите му обвинения, за които се предвиждали
най – тежките възможни наказания, изпитвал чувство на отчаяние и обреченост и
безперспективност, чувство на вина към семейството, за което не е могъл да се
грижи. Засегнато било чувството му за лично достойнство, изпитвал срам пед близките си.
В тази връзка тя е предявила
настоящата претенция срещу П.на Р.Б. за заплащане на обезщетение в посочения по
– горе размер за причинените й неимуществени вреди вследствие незаконно
повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение, както и вследствие на
незаконното си задържане под стража, ведно със законна лихва, считано от 16.10.2014
г. – датата на прекратяване на наказателното производство, до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
Представил
е писмени доказателства, поискал е гласни такива.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи
иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Оспорва предявената претенция за неимуществени вреди в
размер 50 000 лв. в резултат на задържането му под стража по основание, тъй
като липсват доказателства, от които да е видно, че лицето е било задържано, както
и такива за продължителността на тази мярка. Оспорва претенцията и по размер. Твърди
също, че в производството по ЗОДОВ отговорността на Прокуратурата на РБ не може
да бъде ангажирана за твърдените вреди в резултат на лошите условия в ареста. Заявява,
че ищецът не е ангажирал доказателства за влошено здравословно състояние, за
твърдените негативни преживявания.
По отношение претенцията за неимуществени вреди от
незаконно повдигнатото на ищеца обвинение в размер 5 000 лв., счита, че ищецът
не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва исковете за обезщетяване на неимуществени вреди
по размер, като заявява, че са силно завишени и не са съобразени с принципа,
заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.
Възразява срещу началния момент от който е предявено
искането за лихви. Твърди, че същите са погасени по давност, поради което
евентуално е дължима не от 22.10.2014 г., а от по късен момент -13.02.2015 г.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, по съображения в писмения отговор.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на ищцовата страна
съдът изиска и бе приложено ДП № 550/08 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№ 10977/08 г. по описа на СГП.
По делото не се спори, че
по ДП № 550/2008 г. по описа на 09 РУП-СДВР ищецът е бил арестуван на
01.12.2008 г. и привлечен като обвиняем, като на 03.12.2008 г. му е взета
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична
гаранция в размер 2 000 лв.“ на 16.11.2009 г.
Не се спори също и досежно факта, че с Постановления на прокурор при СГП,
съответно от 27.02.2009 г. и 14.072008 г., към цитираното ДП № 550/08, пр.пр. № 10977/08 г. по описа на СГП, били присъдинени
още пет досъдебни производства.
Доказа се, че на 02.03.2010 г. по ДП № 550/08 г. на ищеца
било повдигнато прецизирано обвинение и бил привлечен като обвиняем за извършени
в съучастие като извършител с още четири лица - Б.И.Н., Д.Я.Д.Т.Б.А.и Л.И. Р.,
на три въоръжени грабежа, квалифицирани като престъпления по чл.199, ал.2, т.3,
вр. ал.1, т.2 предл.2,
алт.1 и 2 и т.4, вр.чл. чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал. ал.1 от НК, две кражби при условията на
опасен рецидив по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, т.5, пр.2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и един палеж по чл.330, ал.3, вр.ал.1, предл.9, вр.чл.20, ал.2 от НК.
По делото не се спори, че с Постановление от 16.10.2014 г. на прокурор от СГП
наказателното производство по ДП № 550/08 г. по описа на СДВР, пр.пр. вх. № 10977/08 г. на СГП било изцяло прекратено по
отношение на ищеца и останалите обвиняеми поради недоказаност на обвиненията и
спряно за издирване на извършителите на деянията, на основание чл. 199, чл.
243, ал. 1, т. 2 и ал. 3, чл. 244, ал. 1, т. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 и чл. 245,
ал. 1 НПК.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита свидетелката Рамона
Игнатова, негова съпруга.
В показанията си тя заяви, че през 2008 г. съпругът й е
бил задържан за грабеж за период от 11 месеца, а след това 10 години срещу него
се е водило дело, по което е бил оправдан. Когато го задържали, тя е била
бременна в шести месец и й е било много трудно да го посещава. Заявява, че в
ареста той се е чувствал много зле, побеляла е косата му, зъбите му се
развалили. Чувствал се зле, за това, че е задържан без да е виновен и не може
да помага на съпругата и семейството си. Към този момент семейството е
изпитвало финансови затруднения. Условията, според нея, в ареста са били много
лоши, били са много хора в една килия, имало е мухъл, било е студено, без
парно, къпели са се веднъж седмично, храната е била много лоша. Съпругът й е
бил много обезверен, че могат да го осъдят без да е виновен, непрекъснато
плачел за това, че не може да види сина си, който се родил по време на
задържането му.
От страна на ответника по делото бе представено писмо,
изх. № 7450/31.05.2019 г. от Министерство на правосъдието ГДИН и писмо, изх. №
И-16137/29.05.2019 г. на НСлС досежно
обстоятелството, че ищецът има предишни осъждания и задържания и изтърпяване на
наказание по други обвинения, които, според ищцовата
страна, са неотносими към настоящото производство. Представена
е и Справка за съдимост на ищеца, издадена на 16.04.2018 г. от РС Враца, от
която са видни предишните му осъждания.
Съдът ги приема като доказателства по делото, пред вид
факта, че те биха могли да се третират в съвкупност с другите доказателства по
делото досежно факта за водените срещу него и
приключили различни наказателни производства за различни престъпления.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 1
и т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконни действия на ответника, изразяващи се в незаконно задържане и вземане мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и повдигане на обвинение срещу ищеца, след прекратяване на наказателното
производство по отношение на него, поради факта, че деянието не е извършено от
него, съответно за сумите 50 000 лв. и 5 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на прекратяване на наказателното производство, до
окончателното изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и прокуратурата и съда от незаконното задържане, включително мярка
за неотклонение в посочените случаи, при тяхната отмяна.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело фактът на
привличането на ищеца като обвиняем и задържането му през 2008 г. за
престъпленията, описани по – горе.
Доказа се, че до 16.042.104 г. той е бил обвиняем, заедно
с други лица, за престъпления по чл.199, ал.2, т.3, вр.
ал.1, т.2 предл.2, алт.1 и 2 и т.4, вр.чл. чл.198, ал.1, вр. чл.26,
ал. ал.1 от НК, две кражби при условията на опасен рецидив по чл. 196, ал.1,
т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.5, пр.2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1
от НК и един палеж по чл.330, ал.3, вр.ал.1, предл.9, вр.чл.20, ал.2 от НК.,
когато с Постановление на прокурор от СГП по ДП № 550/08 г. по описа на СДВР,
пр.пр. вх. № 10977/08 г. на СГП наказателното
производство е било прекратено по отношение на както на ищеца, така и на
останалите обвиняеми.
Доказа се, следователно, че за период от пет години и
половина – от момента на образуване на наказателното производство до неговото
прекратяване, ищецът е бил обвиняем за сериозни престъпления, за които се
предвижда сериозно наказание.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът
В.И. е понесла неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в сериозни притеснения и срам пред
семейството, бил е задържан, включително с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за период от 11 месеца и половина – и то през периода, през което се е
родил синът му, а съпругата му е била затруднена, и всичко това – в резултат на
действията на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него
наказателно производство, взели мярка за процесуална принуда, повдигнали и
поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Вредите,
претърпени от ищеца съдът намира за доказани с представените от него гласни доказателства.
Неимуществената
вреда представлява засягане на личността и достойнството на едно лице, както и
физическо и психическо разстройство, причинени от съответните действия, и се
изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да
бъде съобразено с личността на пострадалия, начина по който е преживял случилите
се събития и отраженията, които те са оказали върху него, включително върху
обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице.
По делото бе
доказано от представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка
причинна връзка между причинените неимуществени вреди на ищцата и действията на
органите на Прокуратурата, а при определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
При определяне
размера на обезщетението съдът намира, че следва да бъде отчетено
обстоятелството, че ответникът П.на Р.Б. не може и не би следвало да носи
отговорност за условията в следствения арест, следователно оплакванията на
ищеца в тази насока съдът прима за неоснователни.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу И. се е водело наказателно
производство, впоследствие приключило с Постановление за прекратяване и периода
на задържането му, както и съобразявайки показанията на разпитаната свидетелка,
съдът приема, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат
възмездени по справедливост с обезщетение, определено по пера в размер,
съответно 5 000 лв. за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение –
така, както е поискано и 10 000 лв. – за незаконното му задържане и вземане
мярка за неотклонение „задържане под стража“, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на прекратяване на наказателното производство срещу него - 16.10.2014
г., до окончателно изплащане на сумите, като в останалата част, за разликата до
50 000 лв. в частта на претенцията за обезщетение от незаконно задържане,
искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, като такъв.
Пред вид изхода на делото, на ищцата бъдат
присъдени разноски по компенсация в размер 139 лв. – адв.
възнаграждение и, държавна такса за производството пред СГС.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РБ, с адрес: София, бул. Витоша № 2, да заплати на
В.И.И., ЕГН **********, чрез адв.
Б.Б., САК, съд.адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗОДОВ, за сумата 15
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника, както следа: сумата 5 000 лв. - обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото срещу него
обвинение и сумата 10 000 лв. -
обезщетение за незаконното му задържане под стража, ведно със
законната лихва, считано от 16.10.2014 г. до окончателното изплащане и разноски
по компенсация в размер 139 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата до
55 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: