Присъда по дело №260/2013 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 17 от 09.05.2013Г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д. № 260 по описа за 2013 година.

 

Против подсъдимата С.Б.И. *** е предявено обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 04.05.2012 г. на първокласен път 5 /ПП 1-5/ от с. Конуш, обл. Хасково за гр. Кърджали, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Рено Меган Сценик" с рег.№ *******, нарушила правилата за движение посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с ... релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, ... и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинила смъртта на Д. А.К. ***. Участващият по делото прокурор от ОП – Хасково счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и с оглед признанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 НПК. Пледира на И. да бъдат наложени наказания ”лишаване от свобода”, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК да се определи на 2 години, както и лишаване от права на основание чл. 343г от НК, двете съобразени със законодателната промяна в чл. 343, ал. 1 от НК и чл. 2, ал. 2 от НК.

Повереникът на частните обвинители счита за доказано, че подсъдимата виновно е извършила престъплението за което и е предявено обвинение и пледира да й да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяна ефективно. В тази връзка акцентира върху обстоятелствата, че е починал млад човек и именно поради зачестилите случаи на смърт при ПТП законодателят е засилил наказателната репресия против извършителите.

Частният обвинител А.К. поддържа изложеното от неговия повереник, докато другият частен обвинител – С. С.К., не се явява в съдебно заседание.

 Защитникът на подс. И., с оглед направеното признание и подкрепящите го писмени и гласни доказателства от досъдебната фаза на производството пледира, съдът да акцентира върху смекчаващите вината отговорността обстоятелства, като определи наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение да отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимата С.Б.И. разбира в какво е обвинена, признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание изразява съжаление, а в последната си дума иска да й бъде наложено наказание, чието изпълнение да бъде отложено.

Съдът, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства поотделно, в тяхната съвкупност и направеното самопризнание, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.Б.И. ***, с положителни характеристични данни по настоящ адрес(л.148). Български гражданин е, със средно образование, безработна и с изключително затруднено материално състояние(ДСМПИС – л.149). Не е омъжена. Правоспособен водач на МПС е от 23.10.2012г. (Справка от 23.04.2012г. на КАТ към ОДП Кърджали – л.28 от н.о.х.д). Видно от справка за съдимост изх. № 513/22.05.2012г. изд. от РС – Кърджали е, че не е осъждана, нито освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Подс. И. се познавала с Д. А.К. от около 3 години, като двете били приятелки. На 03.05.2012 г., след обяд, Денис К. се обадила по телефона на С.И., която по същото време била във фризьорски салон в гр. Кърджали. Д. К. също отишла там, за да си направи прическа и двете се разбрали същата вечер да отидат на дискотека в гр. Хасково. Подсъдимата казала, че ще намери кола, с която да пътуват.

В изпълнение на взетото решение С.И. се обадила на свид. Р. Р., с когото се познавала покрай професията му - *****. Последният от известно време ползвал лек автомобил "Рено" модел "Меган Сценик" с рег.№ ****, собственост на Д. Д. Д. от гр. ***. Автомобилът бил предоставен на свид. Р. от бащата на собственика, който бил негов познат. Подс. И. казала на Р., че искала нейният ******* О.Ф. да я закара с автомобила в гр. Хасково, където щяла да си търси работа като ******. Свид. Р. знаел, че С.И. не е правоспособен водач на МПС и се съгласил само при условие, че колата щяла да бъде управлявана от споменатия неин *****. Тогава подсъдимата пред него се обадила на своя близък и след като последният изразил готовност да я закара до гр. Хасково, св. Р***** казал, че ще остави колата отключена на обичайното й място в центъра на гр. ******, а ключовете щял да остави вътре, под седалката.

По-късно същата вечер двете момичета се видели в центъра на гр. Кърджали и около 22.00 ч. потеглили с автомобила към гр. Хасково. Въпреки, че до този момент подс. И. три пъти не могла да издържи теоретичния изпит за придобиване на право да управлява МПС, тя се качила да управлява автомобила, тъй като братовчед й не дошъл на уговореното място. След с. Черноочене, обл. Кърджали момичетата се разменили, като управлението на колата до гр. Хасково поела Д. К.. След като влезли в града те отново се разменили и около 23.30ч. подс. И. паркирала автомобила в близост до сградата на Община Хасково. После двете посетили заведение, където изпили по безалкохолно и малко след полунощ влезли в бар "******" в центъра на гр. Хасково. Там момичетата се забавлявали до около 03.30 ч. на 04.05.2012г., като Д. К. пила водка с безалкохолно, а подс. С.И. не консумирала алкохол.

След като напуснали заведението подс. И. отново се качила да управлява л.а. "Рено", а Д. К. седнала на задната дясна седалка. Около 04.00 ч. на същата дата колата навлязла в с. Конуш, обл. Хасково, но въпреки преминаването през населено място, подс. И. управлявала автомобила със скорост от 90-100 км/ч. На излизане от селото в посока гр. Кърджали, Д. К. извикала на приятелката си да намали скоростта, като подсъдимата почувствала полъх от отварянето на прозореца на задната дясна врата. След това лекият автомобил навлязъл в ляв завой със скорост около 102,96 км/ч., която била по-голяма от критичната за поднасяне в завоя. Поради това колата занесла и напуснала пътното платно в дясната му част по посока на движението. Последвал удар в левия стълб на табелата обозначаваща край на населеното място със страничната задна дясна част на автомобила. От удара Д. К. била изтласкана навън през просвета на прозореца, като краката й останали в купето, а тялото, с главата и ръцете й, увиснали през рамката на вратата. Автомобилът продължил движението си, като се наклонил надясно с горната си част. Последвал контакт на колата с началната част на предпазната мантинела, при който автомобилът се притискал и се триел в нея. Тялото на Д. К. останало притиснато между автомобила и мантинелата, което довело до частична ампутация на лявата й ръка, охлузвания в лявата половина на гръдния кош и счупване на шията. След удара, притискането и триенето по мантинелата, задната част на автомобила се отклонила към пътното платно, при което тялото на пострадалата изпаднало върху асфалта, като вследствие на инерцията продължило движението си с триене и преобръщане по терена, до пълното му установяване, при което Д. К. починала.

В същото време автомобилът продължил движението си, като се завъртял около вертикалната и надлъжната си ос, преминал през мантинелата с предната част на предния капак, превъртял се около надлъжната си ос задирайки с гума върху мантинелата, паднал върху западната част на платното за движение, ударил се със задната си лява част в източната мантинела и се върнал отново в западната лента където се ударил с предната си дясна част в западната предпазна мантинела и се установил на място.

Шумът от катастрофата бил чут от свид. М. Т., който по същото време бил на работа като ***** в близката *******. Той веднага излязъл до портала на мелницата и видял на разстояние около 70-80 метра светещите задни светлини на катастрофиралата кола.

В същото време подс. С.И. се поокопитила от удара и потърсила приятелката си в колата, но видяла, че я няма. След това излязла и започнала да я търси наоколо, като открила тялото й на асфалта зад колата. И. била забелязана да се движи на фона на задните светлини на автомобила от свид. ******. Тя издърпала настрани пострадалата, при което забелязала разкъсване на тялото й в областта на кръста и кръв по асфалта. С.И. се стреснала и издърпала тялото на Д. К. между двете мантинели извън платното за движение и го оставила в тревата, на около 6,50 м. от пътя. След това се върнала на пътното платно, опитала безуспешно да спре някой от преминаващите автомобили и тръгнала по пътя в посока към с. Конуш.

Междувременно свид. ***** ****** събудил един от работниците в мелницата и след около 10 минути след удара отишъл при портала. Покрай същия минавала подс.И. и той я попитал какво е станало. Последната отговорила, че идвала отгоре, минавала оттам и продължила без да спре по посока на гр.Хасково.

Около 04.10 ч. в РУП-Хасково бил получен сигнала за възникналото ПТП и на мястото пристигнали свид. В. Г., мл. ******** в ****  "*****" на ОД на МВР-***** и негов колега. Те видели, че в автомобила нямало хора, след което открили тялото на пострадалата край пътя. След като получил информация от свид. *****, че едно момиче е тръгнало пеш към с.Конуш, В. Г. оставил колегата си на местопроизшествието, а той се върнал по пътя към гр. Хасково, с цел да открие това момиче.

През това време подс. С.И. успяла да достигне до бензиностанция находяща се в началото на гр. Хасково в посока откъм гр. Кърджали. Там на смяна били свидетелите К. Х. и Б. В.. Те забелязали подсъдимата, която била боса и изглеждала ранена в левия крак. Последната помолила свид. Х. да й даде телефона си, за да се обади на баща си. Тъй като никой не отговорил на обаждането, подсъдимата поискала от свид. К. Х. да й извика такси, като не споделила нищо за катастрофата. На повикването се отзовал свид. А. М., който след като пристигнал на бензиностанцията забелязал, че момичето изглеждало притеснено и изтормозено. Подс. И. поискала да бъде откарана до гр. Кърджали, но свид. М. й отказал, след като разбрал, че тя имала само 25 лв. в себе си, а курсът струвал 40 лв. Тъкмо подсъдимата слязла от таксито и покрай бензиностанцията преминал полицаят В. Г.. Той я забелязал и отишъл при нея. След като установил, че същата била боса, имала охлузвания по крака и отговаряла на описанието, свид. Г. я задържал. Той тествал подсъдимата за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело отрицателна проба.

На местопроизшествието бил извършен оглед, при който като веществено доказателство по делото бил иззет л.а. "Рено" с рег.№ ******, а тялото на пострадалата било откарано за аутопсия.

Видно от заключението на изготвената по делото Съдебномедицинска експертиза на труп при огледа и аутопсията върху трупа на Д. К. е установена съчетана травма на пътя - кръвонасядане на меките обвивки на черепа; охлузвания по лицето; разрушаване на черепа; разкъсване на мозъка и обвивките му; разрушаване на скелета на гръдната клетка; разкъсване на белите дробове; разкъсване на сърцето; разкъсване на слезката, черния дроб и дръжката на тънките черва; кръвоизливи в гръдната и коремната кухини; частична травматична ампутация на лявата ръка в областта на рамото; обширни охлузвания по тялото и крайниците. Причината за смъртта на пострадалата е описаната съчетана травма, като смъртта й е била неизбежна и е настъпила мигновено в резултат на несъвместимо с живота грубо нарушаване на анатомичната цялост на жизненоважни органи. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.

Видно от химическата експертиза,  в изпратената за изследване проба кръв взета от пострадалата Д. А. се доказва етилов алкохол в количество 0,28 на хиляда.

Физико-химическа експертиза установя, че в представената за изследване кръв иззета от подс. С.И. не се установява наличие на етилов алкохол.

Според заключението на изготвената токсикохимическа експертиза в предоставената за изследване кръв иззета от С.И. не е установено наличие на упойващи и наркотични вещества.

Автотехническата експертиза сочи, че скоростта на л.а. "Рено Меган" непосредствено преди произшествието и в момента на удара е в границите между критичната скорост от занасяне в завоя 99,07 км/ч. и критичната скорост на преобръщаме 111,13 км/ч. или около 102,96 км/ч. При създалата се ситуация на движение на л.а. "Рено Меган" в левия завой със скорост 102,96 км/ч непосредствено преди произшествието, която е по-голяма от критичната за поднасяне в завоя 99,07 км/ч, водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати произшествието със задействане на спирачната уредба в зоната на завоя, тъй като това му действие би увеличило нанасянето. Произшествието е било предотвратимо при скорост на движение на лекия автомобил непосредствено преди произшествието по-малка от критичната за поднасяне в завоя 99,07 км/ч. При положение, че на лекия автомобил не се е задействала спирачната уредба с натискане на спирачния педал, водачът на автомобила е могъл да използва ръчната спирачка за намаляване на скоростта, ако е била задействана на разстояние по-голямо от 53,42 м. преди мястото на поднасяне. Водачът на л.а. "Рено Меган" при ускоряване на автомобила след максималните наклони се е намирал на разстояние около 500 м. преди местопроизшествието и е имал техническа възможност да използва за спиране ръчната спирачка.

Комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза сочи механизма на ПТП и на причиняването на уврежданията на пострадалата, описани по-горе.

Съдебно психиатричната експертиза установява, че подс. С.И. е била лекувана от "остра стресова реакция дисоциативен ступор", което е реактивно състояние от случилото се на 04.05.2012 г. Същата може да възприема правилно обективната действителност и да интерпретира правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. В състояние е да участва в следствени действия, в съдебно заседание и да изтърпява наказание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните на досъдебната фаза на производството устни и писмени доказателства показанията на свидетелите Р. А. Р., М. Т. Т., К. Р. Х., Б. В. В., А. Д. М., В. Д. Г., К.А.,  С.С.К., експертизи и приобщените към материалите на делото протоколи, снимков материал, справки и декларация, подкрепящи напълно направеното от подс. И. при условията на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК признание.

При тези факти съдът прие, че подс. И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 1 б.”в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 04.05.2012 година на първокласен път 5 /ПП 1-5/ от с. Конуш, обл. Хасково за гр. Кърджали, при управление на моторно превозно средство (лек автомобил "Рено Меган Сценик" с рег. № А ******), нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Д. А.К.,***. От обективна страна е налице нарушение от страна на подс. И. на конкретно правило за движение – по чл. 20 ал.2 ЗДвП ("Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с ... релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, ... и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".), повеляващи на водача да контролира непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство и да следи внимателно пътната обстановка, така, че в случай на възникване на опасност за движението, своевременно да реагира като спре пред всяко предвидимо препятствие, или намали скоростта и спре при възникнала опасност, каквато без съмнение представлява „занасянето” на колата. От авто-техническата експертиза се установява, че в резултат на необхващане на конкретната пътна ситуация (навлизане в завой) и управление на лекия автомобил със скорост над критичната за поднасяне в завоя е настъпило и пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е причинен и съставомерния резултат – смърт.

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимата не е желаела настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените съставомерни последици се дължи на нарушаване задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от страна на подс. И. и конкретно подценяването на пътната обстановка и необоснованата й субективна увереност, че ще премине по този участък, включващ завой, безпрепятствено, с избраната от нея скорост за движение, без да следи внимателно ситуацията на пътя пред управлявания от нея автомобил. Тази субективна увереност у подсъдимата, че не е възможно възникване на опасност за движението е довела до подценяването на пътната ситуация, попречила е на И. да вземе правилно решение и избере поведение на пътя, съобразно нея. А то е да изпълни вмененото с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение на водач управляващ моторно превозно средство да избере такава скорост на движение, съобразно конкретната пътна обстановка, позволяваща му да възприеме и спре пред възникнала опасност за движението или да намали скоростта, или спре при такава опасност. Подс. И. не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжна и е могла да стори това. Затова следва да носи отговорност за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е извършила деянието предвидено в разпоредбата на по чл. 343, ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1 НК по непредпазливост.

Причини за извършване на престъплението от подс. И. са незачитане на повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи правилата за движение по пътя, подценяване на конкретната пътна обстановка, липсата на правоспособност за управление на МПС към момента на деянието.

При индивидуализация на наказанието на подс. И. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – подробните обяснения, способствали за разкриване на обективната истина по делото, младата възраст, чистото съдебно минало, изключително добрите характеристични данни, липсата на други нарушения по ЗДвП, а като отегчаващи: допуснатите други нарушения по ЗДвП - управлението на МПС със скорост над максимално разрешената и без правоспособност, както и проявената безотговорност - шофиране в градски условия и извън населени места пътни участъци, но с цел, непременно да се посети дискотека. Посочените обстоятелства, обуславят наказание “лишаване от свобода” за срок 2 (две) години и 3(три) месеца, определено по реда на чл. 54 НК, незначително под средния размер на чл. 343, ал. 1, б.”в” от (редакцията ДВ, бр. 75 от 2006 г.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцира с 1/3 или окончателния размер на наказанието е 1 (една) година и 6 (шест) месеца. Тъй като подс. И. не е осъждана, наложеното й наказание “лишаване от свобода” в размер на 1(една) година и 6(шест) месеца е под три години, а от друга страна за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да изтърпи ефективно наказанието, съдът отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. В тази връзка следва да се посочи, че подс. И. е млад човек, ползващ се с изключително добри характеристични данни по местоживеене; след настъпването на ПТП е изпаднала в "остра стресова реакция дисоциативен ступор", освен осъществените на инкриминираната дата, не е допускала други нарушения на ЗДвП или ППЗДвП, придобила е и правоспособност за управление на МПС. Ето защо съдът прие, че така определеното по вид и размер наказание, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК ще постигне личната и генералната превенция по чл. 36 НК.

Съдът не наложи, кумулативно предвиденото за престъпленията по транспорта наказание по чл. 343 г от НК „лишаване от право да се управлява МПС”, тъй като и приложените по Д.П., и служебно изисканите на съдебното следствие справки, сочат, че към момента на извършване на деянието подс. И. не е притежавала свидетелство за правоуправление на МПС. Тази правоспособност тя е придобила едва на 23.10.2012г., т.е. след извършване на престъплението, за което е предадена на съд.

Вещественото доказателство лек автомобил "Рено Меган Сценик" с рег. № ***** следва да се върне на собственика му – Д. Д. Д.

С оглед постановената присъда подс. И. следва да заплати по бюджета на МВР направените по делото на досъдебната фаза на производството разноски в размер на 1 288.54 лева.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

Съдия: