Р Е Ш Е Н И Е
№ 260123 гр.
Пазарджик, 14 .12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито
заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдията
Трънджиева В гр. д. № 766 по описа за
2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№2847 по описа на
съда за 2019 година е е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че
ответникът П.С.П. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ №**, бл.**Е, вх.В на
основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 3005,24лв. – главница по договор за потребителски кредит №302105**18
от 24.06.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 01.03.2019г. до плащането, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №593 от 06.03.2019г. по
ч.гр.д. №966/2019г., по описа на РС-Пазарджик, като е отхвърлен иска за
разликата над 3005,24лв. до предявения размер от 3581,19лв.
ОБЕЗСИЛЕНА е на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение №593 от 06.03.2019г. по ч.гр.д. №966/2019г.,
по описа на РС-Пазарджик за разликата над 3581,19лв. до 7836,60лв. – главница и
6,04лв. – законна лихва за забава.
Осъден е ответникът П.С.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на ищеца „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в
гр.С., бул. „Б.“ №**, бл.**Е, вх.В на основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД сумата
769,60лв. – възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит
№302105**18 от 24.06.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 769,60лв. до
предявения размер от 1329,87лв.
Отхвърлен е иска на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ №**, бл.**Е, вх.В за осъждане на
ответника П.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца на основание чл.79,
ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК сумата 2925,54 лв. – възнаграждение за
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №302105**18 от
24.06.2017г.
Осъден е П.С.П. с ЕГН ********** да заплати на ищеца „П.К.
Б.“ ЕООД, ЕИК ******** съдебни разноски в исковото производство по чл.422 ГПК в
размер на 393,41лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№966/2019г., по описа на РС-Пазарджик в размер на 117,58лв.
Осъден е П.С.П. с ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд – Пазарджик на основание чл.77 ГПК сумата 30,78лв. – държавна
такса за разглеждане на иска за присъждане на възнаградителна лихва, съразмерно
с уважената част от този иск.
Осъден е „П.К. Б.“
ЕООД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик на основание
чл.77 ГПК сумата 22,41лв. – държавна такса за разглеждане на иска за присъждане
на възнаградителна лихва, съразмерно с отхвърлената част от този иск, и сумата
117,02лв. – държавна такса за разглеждане на иска за присъждане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
В срок решението е обжалвано от особения представител
на ответника П. – адв.С..
Решението не се обжалва само в частта, с която е
уважена установителната претенция в размер на 3005.24 лв. /вноските с настъпил
падеж към датата на приключване на съдебното дирене/, респективно присъдените в
тежест на ответника разноски по компенсация в резултат на това, отхвърлена е
същата за разликата до 3581.19 лв. и е обезсилена заповедта за изпълнение на
парично задължение № 593/06.03.2019 г. по ЧГД № 966/2019 г. по описа на Районен
съд Пазарджик за разликата над 3581.19 до 7836.60 лв. главница и 6.04 лв. лихва
за забава.
Решението се обжалва в останалата част, с която е
уважена осъдителна претенция за възнаградителна лихва и отхвърлена претенция за
присъждане на сума – възнаграждение за пакет допълнителни услуги.
При постановяването на решението в тази част били
нарушени процесуалните правила.
За да допусне до разглеждане и се произнесе по
заявените от ищеца в хода на процеса по настоящето особено производство осъдителни
искове първоинстанционния съд се мотивирал с
постановеното от ВКС в т.
11"б" от TP № 4/18.06.2014 г на ОСГТК.
Не се касаело за друг/и/
иск на ищеца , извън този по чл. 422 ГПК,
който да бъде обективно съединен с първоначалния по правилата на чл. 210 ГПК.
Първоначалната заявена по реда на чл. 422 ГПК искова
претенция била в общ размер на 7836.60 лв.. Това била сумата предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 593/06.03.2019 г. по ч.гр.д.
№ 966/2019 г. на Районен съд Пазарджик.
В последствие, с допълнителни молби, по реда на чл.
214 ГПК се направило изменение на предявения иск, като същата тази първоначална
сума от 7836.60 лв. , се диференцира в три отделни пера : 3581.19 лв. -
главница по заема, 1329.87 лв.- неизплатено договорно възнаграждение и 2925.54
лв. -неизплатено възнаграждение за допълнителен пакет услуги и за последните
две ищецът изрично изменя своето искане - от установително в осъдително такова.
От една страна в производството по иска, предявен по
реда на чл.422, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, не намирали приложение правилата
за изменение на иска по чл.214 ГПК / това е разбирането и на ВКС в TP
№ 4/18.06.2014 г./ а от друга двата осъдителни искове не били нови такива , а
част от първоначално предявения и незаконосъобразно изменен основен иск.
Тези обстоятелства изключвали възможността за
обективно съединяване в това производство на първоначалния установителен иск с
двата осъдителни такива отделени от него, но вече като осъдителни такива. Осъдителните
искове били недопустими и съответно , постановеното по тях решение също.
Моли решението в обжалваната част да бъде обезсилено
и производството по делото – прекратено.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата я оспорва ,като я намира за неоснователна.
По повод отстраняване нередовност на исковата молба
били предявени осъдителни искове , произнасянето по които се обжалва. Цитира се
съдебна практика , която не е относима към предмета на въззивното производство
и касае произнасяне на РС в хипотези , при които в заповедното производство
заявителят не е индивидуализирал достатъчно претенцията си ,а е заявил обща
сума като главница , въпреки ,че тя се формира от задължения за главница ,лихви
и плащания за други услуги.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната инстанция има правомощията да се
произнесе по валидността на решението изцяло , по допустимостта в обжалваната
част , дори и да няма доводи в тази насока от въззивника , а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата , по силата на разпоредбата на
чл.269 от ГПК.
Тъй като се касае за валидно решението в обжалваната
част , съдът дължи произнасяне по допустимостта , като единствено в тази насока
са доводите във въззивната жалба. По отношение правилността на решението , съдът
дължи произнасяне по същество , вършейки проверка за нарушение на императивни
правни норми.
В исковата си молба против П.П. ищецът „П.К. Б.“
ЕООД предявява иска си в изпълнение на указания по реда и в срока по чл.415 от ГПК относно вземане в размер на 7836,60 лева,което представлява неизплатени
задължения по договор за потребителски кредит №302105**18.
Този договор бил сключен между страните на 24.06.2017
година при ясно посочени в него параметри.
Ищецът изпълнил задължението си по договора, но
длъжникът заплатил само две пълни
погасителни вноски и изпаднал в забава. Обявена била предсрочната изискуемост
на договора.
Ответникът дължал сумата 7836,60 лева и молят да
бъде прието съществуването на това тяхно вземане.
На
ответника е назначен особен представител при условията на чл.47 ал.6 от ГПК.
В
писмения си отговор особеният представител на ответника не е оспорил допустимостта
на иска. Изложил е съображения за нередовност на исковата молба , доколкото в
нея не са ясно индивидуализирани претенциите ,формиращи претендираната като
размер обща сума. Изложени са и доводи по съществото на спора ,като се подържа
,че предсрочна изискуемост на договора не е настъпила , както и ,че клаузата
предвиждаща плащане на пакет допълнителни услуги е неравноправна.
С
разпореждане от 11.11.019 година съдът е оставил без движение исковата молба ,
като е дал указания да се конкретизират отделните претенции.
В
изпълнение на тези указания ищецът е конкретизирал , че претендира сумата 3581,19
лева ,като главница ;сумата 1329,97 лева неизплатено договорно възнаграждение и
сумата 2925,54 лева –неизплатено възнаграждение за пакет от услуги.
Потвърдил
е иска си за установяване съществуването на вземането по отношение на
посочената главница , като са заявили, че предявяват осъдителен иск за останалите две суми.
С
ново разпореждане от 3.02.2020 година съдът отново е указал на ищеца да конкретизира искането си по отношение на
втората е третата сума.
В
изпълнение на тези указания ищецът е формулирал осъдителни претенции за тези
вземания.
Особеният
представител на ответника е изложил становище,че така заявените претенции са
недопустими, тъй като се касаело за едновременно изменение на основанието и
искането , както и ,че съединяването по този начин било недопустимо.
Съдът
не е отговорил в доклада си на тези доводи. Впоследствие е допълнил доклада си ,отразявайки
и тези възражения, но отново не е отговорил , а се касае за възражения по
допустимостта на иска и съдът е бил длъжен с нарочен акт да внесе яснота за
страните по какви претенции и защо счита за допустимо да се произнесе. Това е
направено едва в съдебното решение. Отделно от това не е обсъден и въпросът с
дължимостта на държавната такса , която се определя по различни правила при
предявяване на установителен и осъдителен иск.
Съдът
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
по ч.гр.д.№ 966 по описа на РС Пазарджик е образувано по заявление по реда на
чл.410 от ГПК на П.К. Б. ЕООД против П.П. за сумата 7842,64 лева, която според отразеното в т.9 на заявлението се
формира от сумата 7836,6 лева главница и
лихва. От изложението в т.12 на заявлението също става ясно ,че сумата се
претендира като главница по договор за потребителски кредит. Издадена е заповед
за изпълнение, която не е могла да бъде връчена на длъжника, поради което при
условията на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на вземането.
При
тези данни ,съдът намира ,че постановеното решение в обжалваните части е
допустимо.
Действително
са констатирани съществени нередовности на исковата молба. Ищецът ги е
отстранил/ не особено коректно/,като въпреки всичко от молбите му става ясно, че претенцията за
главница е в размер на 3581,19 лева. Претенция
е заявена като установителна , тъй като ищецът
очевидно приема, че предмет на заповедното производство е била само и
единствено претенция за главница по договора. Именно съществуването на такава
претенция може да се установява в
продължението на заповедното производство- исковото по чл.422 от ГПК.
Претенциите за останалите суми – договорна
лихва и възнаграждение за пакет услуги ,ищецът по повод указанията на съда за
първи път конкретизира, излага
обстоятелства и заявява като осъдителни , наред с установителната такава.
Следователно
– не се касае до изменение на иска, а до отстраняване нередовност на исковата
молба ,чрез които действия се достига до заявяване на установителна претенция в
размер по-малък от този ,заявен в заповедното производство , като съдът много правилно
я е приел така , произнесъл се по същество за съществуването на вземането и
обезсилил заповедта за изпълнение в останалата част. Стои въпросът дали той е следвало да стори
това или заповедния съд, но тази част не решението не подлиже на проверка за
допустимост и правилност.
В
рамките на заявеното по размер ,но излагайки конкретни основания за вземането
си ,които имат връзка с договора за потребителски кредит, но представляват по
естеството си претенции , произтичащи от други
основания – договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, а не главница, която единствено е предмет на
заповедното производство,ищецът всъщност
съединява в производството иск по реда на чл.422 от ГПК и осъдителни искове.
Следователно
не става дума за изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК ,а за предявяване
на осъдителни искове на различни основания от заявения установителен или именно
за хипотезата на т.11б от ТР №4/2014 година. В цитираното ТР е прието, че за разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при
условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
Като краен резултат това е направено , така е приел съдът и съответно така се е
произнесъл.
Поради това , съдът намира
,че в обжалваната част е постановено допустимо решение. Невнасянето на
държавната такса в пълен размер само, не
дава основание за обезсилване на решението.
При извършената от съда
проверка не се установи нарушаване на императивни правни норми. Съдът е
приложил правилно закона , съобразил е установената съдебна практика и
заключението на експерта – относно размера.
По изложените съображения ,
съдът намира ,че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в
обжалваните части,а жалбоподателят дължи разноски на ответника с оглед изхода
на спора .Тези разноски се формират от запратеното възнаграждение на особен
представител от 400 рева и юрисконсултско възнаграждение , което съдът определя
на 50 лева.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд
Пазарджик , постановено по гр.д.№2847 по описа на съда за 2019 година ,в частта
,с която е осъден ответникът
П.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ №**, бл.**Е, вх.В на
основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД сумата 769,60лв. – възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит №302105**18 от 24.06.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 769,60лв. до предявения размер от 1329,87лв. ; Отхвърлен
е иска на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ №**, бл.**Е, вх.В за осъждане
на ответника П.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца на основание
чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.10а, ал.1 ЗПК сумата 2925,54 лв. –
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№302105**18 от 24.06.2017 г. и съответно са присъдени разноски.
Осъжда П.С.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление в гр.С., бул. „Б.“ №**, бл.**Е, вх.В разноски за въззивната
инстанция в размер на 450 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.