Р Е Ш Е Н И Е
№ 867
гр. Варна, 02.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12308 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Р.С.И., с ЕГН **********
и адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от *** (*** лева и *** стотинки) лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по чл.11 от договора между страните от ***г., ведно
със законната лихва върху главницата по посочената фактура, считано от датата
на подаване на заявлението - *** г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение №5347/11.07.2017г. по ч.гр.д. №9667/2017г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по програма „Generation GLOBUL 13.99“ за срок от *** месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от *** лева. Ответницата не заплатила задълженията си по процесния договор в общ размер на *** лева, представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани услуги за отчетен период ***г. – ***г.
На ***г. мобилният оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до ответницата, с която я уведомил за общата стойност на задълженията ѝ, както и че при неплащане в посочения 10-дневен срок договорът за предоставяне на мобилни услуги ще бъде прекратен, след което използването на предоставеният мобилен номер няма да е възможно, а към общия размер на дълга ще бъде добавена неустойка, съгласно подписаният договор. След като ответницата не изпълнила в 10-дневния срок от поканата, мобилният оператор прекратил договора и начислил предвидената в него неустойка в размер на *** лева, формирана съгласно чл.11 от месечните абонаментни такси до изтичане срока на договора.
На ***г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите по договора от ***г. суми, по което било образувано ч.гр.д. № 9667/2017г. по описа на ВРС и издадена Заповед № 5347/11.07.2017г. Срещу дължимостта на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, ответника подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което породило правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявения иск и постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответницата не се яви в съдебното заседание. Ответницата се явява лично, моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, а в условията на евентуалност за разсрочване на задължението и за плащане.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.10.2014г.
между страните е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който ищцовото
дружество се задължило да предоставя на ответницата мобилни услуги по програма Generation GLOBUL
13.99 срещу заплащане на месечна
абонаментна такса в размер на *** лева, със срок на договора *** месеца
/л.4-6/.
Към
доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото
дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, които
не са оспорени от ответницата в срока по чл.131 ГПК /л.7-20/.
С исковата молба е
представена и покана за доброволно плащане, с която ищцовото дружество кани
ответницата да заплати сума в размер на *** лева с включен ДДС в срок от ***
дни от датата на писмото, като се отправя изявление до ответницата, че при
неплащане на задължението в посочения срок договорът за предоставяне на мобилни
услуги ще бъде прекратен и към задълженията на ответницата ще бъде добавено и
задължение за заплащане на неустойка в размер на *** лева. Като дата на писмото
е посочена ***г., а адресат: Р.И.,*** /л.26/.
Липсват
доказателства, а и твърдения от страна на ищеца, писмото действително да е
доставено и достигнало до знанието на ответницата.
От ч.гр.д.
№9667/2017г. по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по заявление
от ищеца и на 11.07.2017г. е издадена заповед № 5347 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответницата за сума в общ размер на *** лева, от
които *** лева задължение за неплатени абонаментни такси и мобилни услуги и ***
лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договора дължима по чл.11 от
същият. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата на ***г., като в срока
по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на претендираната
неустойка.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка за допустимост на предявения искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава и да е постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумата в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове бе установено от ч.гр.д. №9667/2017г. по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на ***г. на договор за мобилни услуги между страните; прекратяването на договора за мобилни услуги на ***г., извършено едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на поканата за доброволно плащане на ответницата; наличието на валидна клауза за неустойка в договора; размерът на претендираната неустойка, както и факта на прекратяване на сключените договори за мобилни услуги.
Не е спорно между страни сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги на ***г., както и наличието на неплатено задължение от страна на ответницата за сумата от *** лева, представляваща неплатени месечни абонаменти и използвани услуги за отчетен период от ***г. до ***г.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
В чл.11 от приложения с исковата молба договор между страните е записано, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок /до ***г./ по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.
Липсват доказателства по делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответницата. С исковата молба е представено писмо обективиращо изявление на ищеца отправено до ответницата, с което я кани да изпълни в 10-дневен срок задълженията си по договора и я уведомява, че при неизпълнение в посочения срок ще прекрати договора и ще претендира уговорената между тях неустойка. Не са ангажирани обаче доказателства, а и не са изложени твърдения от страна на ищеца, това изявление реално да е достигнало до ответницата, респективно да е поканена да изпълни задълженията си по договора и да е изтекъл предоставеният и от кредитора срок за това. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства приложената покана за доброволно плащане да е изпратена и достигнала до ответницата, като такива доказателства не са представени в производството и след дадените указания.
Предвид изложеното исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установи да са възникнали предпоставките за възникване на задължение на ответницата за заплащане на неустойка по сключения между страните договор за мобилни услуги.
Отделно от горното следва да се отбележи, че при неизпълнението от страна на ответницата на задълженията и по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на договора би надхвърлило присъщите на неустойката функции.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изхода от спора и липсата на направеното от ответницата искане за присъждане на разноски по делото, такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Р.С.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от *** (*** лева и *** стотинки) лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по чл.11 от договора между страните от ***г., ведно със законната лихва върху главницата по посочената фактура, считано от датата на подаване на заявлението - *** г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение №5347/11.07.2017г. по ч.гр.д. №9667/2017г., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: