№ 934
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100101148 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от ОБЩИНА ВАРНА, със седалище в
******, представлявана от И. П., в качеството му на кмет, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В. В., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 050.45
лв., от които сумата от 38 044.01 лв., представляваща непогасен остатък от дължими от
ответника такси по договор с изх. № Д12001337ВН/24.10.2012 г., сключен между община
Варна и ВиК Варна за предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на
обекти, изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/РЕ/016: „Интегриран воден
проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“ и договор с изх. № РД-16-0415-
31/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен
между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за такса за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима по Разрешение
№23740047/31.03.2014 г., издадено от Басейнова дирекция „Черноморски район“ за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и сумата от 7006.44 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2017 г. до 23.01.2019
г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключените договори ответникът се
е задължил да заплаща всички дължими такси, във връзка с осъществяваната от него
дейност, съставляваща експлоатация на водоснабдителната и канализационната система на
територията на община Варна, в т.ч. отвеждане на отпадъчните води. Една от тези такси е за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, дължима съгласно Разрешително №
23740047/31.03.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за обект: Тел дере за заустване на отпадъчни води за експлоатация на
„Канализационна система за отпадъчни води на гр.Варна". Твърди, че таксата по естеството
си представлява публично държавно вземане и се заплаща ежегодно по сметка на Басейнова
1
дирекция „Черноморски район" (БДЧР). Сочи, че в т.11, Раздел IV, от сключения между
страните договор изх.№ Д12001337ВН/24.10.2012 г. за предоставяне на временно
управление, поддържане и експлоатация на обекти, изпълнени с финансиране по ИСПА
Мярка 2002/ВС/16/Р/РЕ/016: „Интегриран воден проект за подобряване на водния сектор на
гр.Варна" е постигнато съгласие, относно задълженията по кандидатстване и получаване на
Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и превеждане на
съответната такса за заустване към Басейнова дирекция „Черноморски район" - Варна, като
същите са приети изцяло от ВИК оператора. В т.13 ответникът се е задължил също да
заплаща всички разходи, свързани с експлоатацията на предадените му съоръжения.
Договорът е сключен със срок до изграждане на Асоциация за ВиК услуги, съгласно
изискванията на чл.198в, ал.4 от ЗВ и предоставяне управлението, поддържането и
експлоатацията на обектите по реда на § 30 от ПЗР на ЗИД към ЗВ. Излага, че съгласно чл.
3.6 от договор с изх.№ РД-16-0415-31/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, сключен между Асоциация по ВиК на обособена територия,
обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД и „Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД, операторът носи пълна отговорност за изпълнение на
изискванията на разрешителните за заустване на отпадъчни води във водни обекти, като се
задължава да обезщети Асоциация за ВиК и нейните членове за всички разходи,
включително такси, имуществени санкции, понесени от тях във връзка с неизпълнението на
задълженията му. Таксите са били заплащани частично от ВиК - Варна, в резултат на което
Директорът на БДЧР издал АУПДВ № 18/19.09.2017г. за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015
г. и АУПДВ № 20/21.09.2018г. за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. Тъй като титуляр по
разрешителното за заустване по правило е собственикът на канализационната система,
актовете са съставени на Община Варна. По АУПДВ № 18/19.09.2017 г. Община Варна
платила непогасен остатък от такса за 2014 г. в размер на 36 266.56 лв., ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2015 г., както и непогасен остатък от такса за 2015 г. в размер на
31 184.01 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2016 г. По АУПДВ №
20/21.09.2018 г. Община Варна платила непогасен остатък от такса за 2016 г. в размер на
38 044.01 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г. По първото извършено от
ищеца плащане е постановено Решение по т.д.№ 1544/2018г. на Варненски окръжен съд,
потвърдено с Решение по в.т.д.№ 150/2020 год. на АС-Варна, което не е допуснато до
касация.
Исковата претенцията за периода от 01.01.2016г. - 31.12.2016г., за който с влязъл в
сила АУПДВ № 20/21.09.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“
са установени задължения в размер на 38 044,01 лв. непогасен остатък от такса за 2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г., Община Варна е извършила плащане на
задължението на 23.01.2019 г., като законната лихва, дължима към Басейнова дирекция
„Черноморски район“ до момента на плащането (от 01.04.2017г. до 23.01.2019г.) възлиза на
7 006.44 лв. Сумата от 45 050.45 лв. е платена от ищеца на 23.01.2019 г. в резултат на отказа
на ответника да изпълни изцяло поетите договорни задължения относно заплащането на
такси за заустване. Излага, че причината ищецът да е титуляр на издаденото разрешително е
законодателното разрешение на въпроса, съдържащо се в ЗВ и Наредба № 2/06.11.2011 г.
Твърди, че доколкото експлоатацията на канализационната система се осъществява от
ответника, правата по издаденото разрешително, вследствие от което задължението за
заплащане на дължимата такса за заустване следва да бъде също за него, каквито именно са
и уговорките в договора.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове.
Твърди, че ответното дружество не дължи нито на Басейнова дирекция „Черноморски
2
район“, нито на Община Варна сума в размер на 38 044.01 лв., представляваща непогасен
остатък от такса за заустване за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и сума в размер на
7006.44лв., представляваща законна лихва върху непогасения остатък, считано от 01.04.2017
г. до 23.01.2019 г. Излага, че разпоредбата на чл. 11 от Договор № Д1200133 7ВН от
24.10.2012 г. не е породила задължения по отношение на ответника, тъй като към момента
на сключване на договора е действало Разрешително № 2374 0012 от 16.06.2008 г., титуляр
по което е било ответното дружество, но след издаване на новото Разрешително от
31.03.2014 г., въз основа на заявление от Община Варна, титуляр е ищецът в качеството си
на собственик на канализационната мрежа и като такъв е задължено лице за плащане на
такса заустване. Сочи, че договорът от 24.10.2012 г. не е произвел правно действие, тъй като
към датата на сключването му са били налице предпоставките за неговото прекратяване:
Асоциацията по ВиК на обособената територия на Варненска област е била учредена, както
и е бил сключен договор по § 30 от ПЗР на ЗИДЗВ -този от 24.10.2012г. Ответника оспорва
позоваването на ищеца на разпоредбата на чл.3.6 от Договора № РД-16-0415- 31 от
09.03.2016 г., сключен между Асоциацията по ВиК и ответника. Предвид недължимостта на
главната претенция, оспорва и дължимостта на акцесорната претенция както по основание
така и по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
С молба вх. № 21224/21.10.2021 г., подадена от Община Варна, е направено
уточнение, че основанието на исковата претенция произтича от неизпълнение на
облигационни задължения и претърпени в резултат на неизпълнението загуби от Община
Варна от заплащане на публични вземания на Басейнова дирекция „Черноморски район“
като сумата от 45 050.45 лв. се претендира като главница и представлява сбор от 38 044.01
лв. – непогасен остатък от такса за заустване и 7006.44 лв. законна лихва за периода от
01.04.2017 г. до 23.01.2019 г.
При условията на чл. 214, ал. 2 от ГПК съдът е приел изменение на иска за законна
лихва върху сумата от 45050.45 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно, чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът по един договор не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или обезщетение за неизпълнение, като неизпълнението следва да се дължи на
причина, за която длъжникът отговаря.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение, точно изпълнение по договора и размер на дължимото.
В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението чрез плащане
или наличието на други правоизключващи или правопогасяващи възражения.
От представеният по делото Договор с изх. № Д12001337ВН/24.10.2012 год.,
сключен между страните по делото, за предоставяне на временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти, изпълнени с финансиране по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/РЕ/016:
„Интегриран воден проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“ се установява, че
ищеца Община Варна, в качеството си на възложител – бенефициент на Инвестицията по
програмата е възложила на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Варна като оператор на
съоръжението – обект на инвестицията, временно управление, поддържане и експлоатация
обект – „Интегриран проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“, състоящ се от
посочените в т. 3 от договора подобекти.
В чл. 9 и чл. 11 от Договора страните са се договорили, че Оператора в случая
ответника се задължава да кандидатства пред ДКЕВР за одобряване цена за пречистване на
3
1 м3 отпадъчна вода и предоставя на потребителите услугата пречистване на отпадъчни
води по утвърдените цени, както и да кандидатства по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗВ пред
Басейнова дирекция – Варна за получаване на Разрешително за заустване на отпадъчни води
в повърхностни водни обекти и да превежда на БДЧР – Варна таксата за заустване.
Безспорно е установено, че през 2014 год. е било издадено Разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води № 23740047/31.03.2014 г. от Басейнова
дирекция за управление на водите в Черноморски район към Министерство на околната
среда и водите на Република България, от което се установява, че на Община Варна като
собственик на канализационната система на гр. Варна, е предоставено право да ползва воден
обект: Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“ за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на „Канализационна система на гр.
Варна“.
Разрешителното е със срок от влизането му в сила до 30.04.2019 год. Качеството на
ползвател на разрешителното се установява от водената кореспонденция между ответника и
Басейнова дирекция „Черноморски район“, както и от извършено частично плащане на
дължимите по разрешителното такси, а именно сума в размер на 101 551.73 лв. видно от
платежно нареждане от 15.09.2017 год.
Уговорения срок на договора с изх. № Д12001337ВН/24.10.2012 год. е до
изграждането на Асоциация за ВиК услуги, съгласно чл. 198в, ал. 4 от Закона заводите и
предоставянето на управлението, поддържането и експлоатацията на обектите по реда на §
30 от ПЗР на ЗИДЗВ за възлагането на дейностите по чл.198 от ЗВ.
От представено по делото доказателства се установи, че Асоциация по ВиК Варна е
учредена съгласно Решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството /Съгласно удостоверение от 19.04.2022 г.,
издадено от Областен управител – Варна/.
На 09.03.2016 год. е сключен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация
на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги между „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК – Варна“
ООД“, ЕИК ****** като Възложител и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
******, в качеството на Оператор, на основание чл. 198п, ал.1 от ЗВ и след взето решение
на общото събрание на възложителя от 30.03.2015 год.
С настъпването на двете кумулативно предвидени условия в чл. 5 от договор изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012 год., а именно изграждане на Асоциация за ВиК услуги и
сключването на Договорът от 09.03.2016 год. облигационната връзка между страните по
делото е прекратена.
От така изложеното се налага извод, че правоотношението между страните по делото,
като страни по процесния договор са съществували до влизането в сила на договор от
09.03.2016 год./описан по-горе/.
Ответника е длъжен да изпълнява задълженията си по договора с изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012 год., в т. ч. и заплащане на такса за заустване, до тази дата
09.03.2016 год., което в настоящото производство бе доказано посредством платежно
нареждане от 15.09.2017 год., с което е извършено плащане на сумата от 101 551.73 лв. на
Басейнова дирекция „Черноморски район“.
С оглед гореизложеното съдът намира предявеният иск е неоснователен.
При този изход на спора формулираното искане от ответната страна за присъждане
на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 305 лева, представляваща платена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
4
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от ОБЩИНА
ВАРНА, със седалище в ******, представлявана от Кмета на Община варна И. П., ПРОТИВ
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от В. В., иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 050.45 лв., от които сумата от 38
044.01 лв., представляваща непогасен остатък от дължими от ответника такси по договор с
изх. № Д12001337ВН/24.10.2012 г., сключен между община Варна и ВиК Варна за
предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти, изпълнени с
финансиране по ИСПА Мярка 2002/BG/16/P/РЕ/016: „Интегриран воден проект за
подобряване на водния сектор на гр. Варна“ и договор с изх. № РД-16-0415-31/09.03.2016 г.
за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциация по
ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД
и „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за такса за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, дължима по Разрешение №23740047/31.03.2014 г., издадено от
Басейнова дирекция „Черноморски район“ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и
сумата от 7006.44 лв., представляваща законна лихва за периода 01.04.2017 г. до 23.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, със седалище в ******, представлявано от И. П., в
качеството му на Кмет да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от В. В.,
сумата 305 (триста и пет) лева, разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното му съобщаване, с
въззивна жалба пред Апелативен съд гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5