7
С присъда № 296/11.05.2005година, постановена по НОХД № 135/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Красимир Талев Петков от гр. Кърджали за невиновен в това, че на 16.07.2002 година, като представител и управител на “Тракия” АД гр. Кърджали, в качеството си на изпълнителен директор, изпаднал в неплатежоспособност към ТДД Кърджали, за публичноправни задължения в размер на 104 895.30 лева, от които главница в размер на 91 876.55 лева и лихви в размер на 13 018.75 лева и в 15-дневен срок от спиране на пращанията- в периода от 16.07.2002 година до 30.07.2002 година, не е заявил това в Окръжен съд Кърджали, поради и което на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на районна прокуратура Кърджали, с който присъдата се протестира като незаконосъобразна и неправилна. При разглеждане на делото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подс. Петков е извършил виновно престъпление по ч. 227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С протеста се предлага на съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен и осъди подсъдимия по предявените му в първоинстанционния съд обвинения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Подсъдимият лично и чрез защитника си оспорва въззивния протест. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал и проверил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 82 от НПК доказателства. Изложените изводи относно несъставомерност на деянието по чл. 227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК от обективна и субективна страна са правилни, направени на база установените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция. Така, от фактическа страна по делото са установени следните обстоятелства: с решение № 1105/24.06.1993 година по фирмено дело № 1019/1993 година на Кърджалийския окръжен съд е вписано образуването на “Тракия” ЕООД със седалище в гр. Кърджали с капитал, изцяло собственост на Община Кърджали, впоследствие преобразувано в еднолично акционерно дружество с общинско имущество “Тракия” ЕАД гр. Кърджали, вписано с решение № 68/16.01.1998 година по ф.д., с изпълнителен директор Красимир Талев Петков от гр. Кърджали. С решение № 1044/18.08.1998 година по ф.д. № 714/998 година на Окръжен съд Кърджали е вписано образуването на “Тракия 98” АД гр. Кърджали с предмет на дейност изкупуване на капиталови акции, собственост на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали с изпълнителен директор подс. Петков. С решение № 74/11.06.1998 година, Общински съвет гр. Кърджали е открил на основание чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА и чл.3 ал.1 т.4 и ал.3, чл. 21 ал.1 и чл. 25 ал.1 т.4 от ЗППДОбП процедура за приватизация на 80 на сто от акциите на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали чрез преговори с потенциални купувачи при облекчени условия по реда на чл. 25 ал.1 от ЗППДОбП. С решение № 112 по протокол № 7/28.09.2000 година от проведено заседание на Общински съвет Кърджали, е отхвърлено предложение на кмета на общината за закриване на процедурата за приватизация и откриване на производство по несъстоятелност на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали. Със същото решение е намалена с 40 на сто първоначално определената начална цена за продажба на 12 312 бр. акции, представляващи 80 % от капитала на дружеството, приета с решение № 63/26.05.2000 година и е определил нова начална цена в размер на 158 420 щатски долара. Със заповед № 790/14.12.2000 година на кмета на Община Кърджали е прекратен договорът за управление на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали на изпълнителния член на СД Красимир Талев Петков, считано от 14.12.2000 година и за временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор е назначен Петър Георгиев Бояджиев. С решение № 30 по протокол № 1/23.01.2001 година от заседание на Общински съвет Кърджали, е избран съвет на директорите на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали в състав Николай Панев Панев, Адлен Шукри Шевкед и Красимир Талев Петков. Със заповед № 421/12.06.2001 година на кмета на Община Кърджали, във връзка с приключилите преговори с “Тракия 98” АД гр. Кърджали за продажба на 12 312 бр. акции, представляващи 80% от капитала на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали, е обявена окончателната цена в размер на 158 420 щ. долара, платими в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на подписване на договора за продажба. С решение № 26/10.01.2003 година по ф.д. № 1019/1993 година на КОС, са вписани следните промени по партидата на дружеството: промяна на наименованието на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали на “Тракия” АД гр. Кърджали поради придобиване от “Тракия 98” АД гр. Кърджали на 80% от капитала на “Тракия” ЕАД гр. Кърджали; избор на нови членове на СД в състав Красимир Талев Петков, - изп. директор, Манол Кръстев Семерджиев от гр. Кърджали – председател на СД и Калинка Стаматова Пашинова. Така, акционери в “Тракия” АД, са “Тракия 98” АД с 80% от капитала на дружеството и Община Кърджали- с 20% от капитала на дружеството. За изпълнителен директор, на заседание на СД на “Тракия” АД гр. Кърджали, проведено на 13.04.2002 година е избран Красимир Талев Петков, вписан като такъв в съдебното решение. С постановление № 4/31.01.2001 година за налагане на обезпечителни мерки по чл.161 ал.1 от ДПК, изд. от директора на ТДД Кърджали, за обезпечаване на данъчно задължение по влезли в сила ДОА № 330/1998 година; ДОА № 2561/1999 година и ДРА № 197/2000 година, е наложена възбрана върху седем недвижими имоти, собственост на “Тракия” АД Кърджали, което имущество впоследствие е разпродадено от АДВ – РД гр. Пловдив. През м.юни 2002 година в “Тракия” АД била извършена данъчна ревизия от ТДД Кърджали, обхващаща следните периоди: от 01.01.2000 година до 31.12.2001 година по ЗОДФЛ, ЗКПО; от 01.09.2000 година до 31.05.2002 година по ЗДДС; от 01.01.2000 година до 30.06.2002 година по ЗМДТ. С ДРА № 287/01.07.2002 година са определени данъчни задължения за довнасяне по горните нормативни актове в размер на 104 895.3 лева, от които главница от 91 876.55 лева и лихви за просрочие до 01.07.2002 година в размер на 13 018.75 лева. От заключението на приетата като доказателство съдебно-счетоводна експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за 2000 година, коефициентът на платежоспособност е 0.06; за 2001 година- 0.12; за 2002 година- 0.12 и за 2003 година- 0.14, като е налице минимално подобрение на коефициента. Съответно, коефициентът на ликвидност за 2000 година е 0.06; за 2001 година- 0.12; за 2002 година- 0.12; за 2003 година- 0.14. Към 31.12.2000 година дружеството е било изпаднало в неплатежоспособност, която е трайна, като от задълженията си е обслужвало доставчиците на ел.енергия и частично доставчици на материали. Относителните намаления в някои групи задължения били резултат от изпълнителните действия на АДВ, която е събирала задължения към държавата. Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните писмени доказателства по делото; от заключението на съдебно-счетоводна експертиза и разпита на вещото лице във въззивното съдебно следствие, която експертиза съдът приема като пълна, всестранна и компетентно изготвена; от показанията на разпитаните по делото свидетели, във връзка с обясненията на подсъдимия. Така, от тези доказателства по делото се налага изводът, че подс. Петков не е осъществил престъплението по чл. 227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК от обективна и от субективна страна, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционният съд. Видно от доказателствата по делото, “Тракия” ЕАД гр. Кърджали е акционерно дружество с едностепенна степен на управление, чиито управителни органи са общото събрание и съветът на директорите. Общото събрание, съобразно правомощията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 14 ал.1 от устава на дружеството, взема решение за преобразуване и прекратяване на дружеството; а по предложение на съвета на директорите- дава съгласие за придобиване и разпореждане с недвижими имоти или с вещни права върху тях. Съобразно разпоредбите на устава - чл.15 от същия, дружеството се управлява и представлява от колективен орган- съвет на директорите в състав от трима членове. СД от своя страна възлага управлението на дружеството на един или няколко от своите членове- изпълнителен директор. Изпълнителният директор е длъжен по всяко време да докладва на председателя на съвета настъпилите обстоятелства от съществено значение за дружеството; организира изпълнението на решенията на съвета на директорите; осъществява оперативното ръководство на дружеството; осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество. Предвид така обсъдената, ясно разграничена компетентност на отделните управителни органи на акционерното дружество, следва изводът, че решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност, което е израз на правомощието да се прекрати същото, може да се вземе единствено от общото събрание на дружеството. Без такова решение, изпълнителният директор самостоятелно и по свой почин не може и няма задължение да поиска откриването на производство по несъстоятелност- същият, съобразно чл. 23 ал.1 предл. второ от устава на дружеството е длъжен незабавно да докладва на председателя на съвета на директорите наличието на спиране на плащанията, което е обстоятелство от съществено значение за дружеството, като се задейства и съответната процедура във връзка с това. От доказателствата по делото се установява, че решение за откриване на производство по несъстоятелност, общото събрание на акционерите не е взимало. Едва при наличието на такова решение, за представителния орган- съветът на директорите би възникнало задължение да приведе в изпълнение решението на общото събрание. На следващо място, обвинението, формулирано в диспозитива на обвинителния акт, е несъставомерно по чл.227б ал.2 от НК. Посочено в същия е, че подсъдимият като представител и управител на дружеството, в качеството на изпълнителен директор, изпаднал в неплатежоспособност към ТДД – ДП Кърджали. Очевидно е, че изпълнителният директор в това си качество не може да изпадне в неплатежоспособност, тъй като не е търговец по смисъла на ТЗ, а по дефиниция неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. От обективна страна, съставомерен резултат по чл.227 ал.2 от НК е именно бездействието от страна на лицата, които управляват и представляват търговско‗о дружество, да поискат от съда да открие производство по несъстоятелност в 15-дневен срок от спиране на плащанията. Субекти на наказателна отговорност по ал.2 на чл. 227б от НК са лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация за разлика от състава на престъплението по първата алинея, при който субект е търговецът, който изпадне в неплатежоспособност. Търговското дружество по правноорганизационната си форма също е търговец и като такова със самостоятелна юридическа дееспособност, изразява своята воля чрез органите си, поради което по отношение на търговско дружество е неосъществим състава на чл. 227 ал.1 от НК. С оглед на това, бездействието на представителните и управителни органи на търговското дружество да поискат откриване на производство по несъстоятелност в 15-дневен срок от спиране на плащанията, които дружеството- търговец дължи, е възведено като престъпление по чл.227 б ал.2 от НК. Но проявата на бездействие от страна на субектите на това престъпление не води автоматично до възникване на наказателната им отговорност по този състав. Както бе обсъдено по-горе, при акционерните дружества, каквото е и процесното, общото събрание на акционерите е компетентният орган да вземе решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност, а съветът на директорите като неговият колективен представителен орган- да приведе в изпълнение това решение. Общото събрание на “Тракия” АД гр. Кърджали се състои от акционерите на “Тракия 98” АД с 80 % от капитала и Община Кърджали- с 20% от капитала. Видно от доказателствата по делото, на последното проведено общо събрание на дружеството, са присъствали двама представители на акционерите, а именно техни пълномощници, които са представяли целият записан капитал на дружеството. Т.е., от процедурно естество не е съществувала никаква пречка, при наличие на спиране на плащанията към ТДД, да бъде свикано общо събрание, което да вземе и съответното решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Тогава, въз основа на такова решение, за лицата по ал.2 на чл.227б от НК /членовете на съвета на директорите при “Тракия” АД гр. Кърджали/ би възникнало задължението в 15-дневен срок от спиране на плащанията да поискат от съда откриване на производство по несъстоятелност. Аргумент за това се съдържа и в разпоредбата на чл. 626 ал.2 от ТЗ, съгласно която молбата за откриване на производство по несъстоятелност на търговско дружество се подава от управителния му орган. Предвид изложеното, изпълнителният директор Петков е нямал задължение самостоятелно да иска откриване на производство по несъстоятелност и не може да носи наказателна отговорност за престъплението по чл. 227 ал.2 от НК, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнали районният съд. На следващо място в обвинителния акт и в неговия диспозитив неправилно е посочена датата на извършване на деянието. Ако в посочения период от 16.07.-30.07.2002 година /макар 15-дневния срок да изтича на 31.07.2002 година, до 30.07. изтича 14-дневен срок/ е следвало подсъдимият да поиска откриване на производство по несъстоятелност, в този срок деяние по чл.227 от НК още няма осъществено. В такъв случай началната дата на този период- 16.07.2002 година е невъзможно да бъде датата на осъществяване на деянието. Бездействието би било съставомерно на следващия ден от изтичане на 15- дневния срок, т.е. 01.08.2002 година. От друга страна, по делото не са събрани доказателства обжалван ли ДОА № 287/2002 година и кога е влязъл в сила, за да се прецени от кой момент започва да тече 15-дневния срок, кога е изтекъл и от коя дата бездействието на дееца е съставомерно по чл.227б от НК. По този начин е било ограничено съществено правото на защита на подсъдимия- да знае в какво е обвинен и въз основа на кои доказателства. Постановявайки оправдателна присъда от районния съд, правата на подсъдимия са били защитени в пълен обем. В тежест на прокурора е било да докаже обвинението, като се съберат всички доказателства в подкрепа на обвинението и тези, които оправдават подсъдимия или смекчават отговорността му. Така, прокурорът е внесъл обвинителен акт без на досъдебното производство по делото да е изискан и приобщен като доказателство уставът на дружеството, документ, без който не могат да бъдат преценени важни обстоятелства във връзка с предмета на доказване по делото. Уставът е представен и приет като доказателство от подсъдимия на съдебното следствие. Както бе посочено, във връзка с установяване времето на извършване на деянието, не са събрани доказателства кога е влязъл в сила ДОА и от кой момент е започнал да тече 15-дневния срок. Поставени на съдебно-счетоводната експертиза са задачи, неотносими към предмета на доказване- размера на задълженията на дружеството към НОИ, а не са поставени такива, свързани с установяване на обстоятелства във връзка с настъпване изискуемостта на публичните задължения на дружеството; техния размер и спиране на плащанията. Не е преценено с оглед на данните по делото, че за един период от време, подсъдимият е бил отстранен от длъжността на изпълнителен директор и друго лице я е заемало, през този период имало ли е дружеството публични задължения, какъв е бил размерът им и имало ли е плащания по тях; не е преценено от доказателствата по делото, дали с оглед на факта, че върху недвижимите имоти на дружеството е била наложена възбрана от АДВ и същата е пристъпила към принудително събиране на задълженията, дали дружеството е притежавало друго имущество, от което е можело да ги плаща. Изясняването на всички тези обстоятелства не се е наложило във въззивното следствие, поради отсъствието на основен съставомерен елемент от състава на престъплението по чл. 227б ал.2 от НК така, както вече бе обсъден, а именно подсъдимият като изпълнителен директор, без решение на съответния орган, не е дължал извършване на изискуемото действие да поиска откриване на производство по несъстоятелност поради спиране на плащанията. С оглед на изложените съображения за несъставомерност на бездействието на подсъдимия като престъпление по чл. 227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, въззивният протест е неоснователен. Доводът на въззивния прокурор, че решенията на ВКС, на които районният съд се бил позовал при постановяване на присъдата си, не били задължителни, не е правен довод, макар че прокуратурата би следвало да познава доктриналното становище по въпроса относно престъпленията по чл.227б от НК. Доводът, че след като изпълнителният директор на дружество не можел да отговаря по този състав, била налице дискриминация по отношение на едноличните търговци е несъстоятелен. Този състав е създаден не intuitu personae, а предвид определени длъжностни качества, които субектът на престъплението следва да притежава в отношенията си с дружеството и те следва да бъдат установени и доказани в наказателното производство. Предвид изложеното, Окръжния съд намира, че въззивният протест срещу първоинстанционната присъда е неоснователен,а присъдата като законосъобразна, обоснована и правилна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 296/11.05.2005 година, постановена по НОХД № 135/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|