О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
93
16.03.2020 год. гр.Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в закрито заседание на шестнадесети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова адм. дело № 177 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 127ж, във вр. с чл.
41, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ЗАГОРА ГРУП БГ“
ООД със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Д.М.И.чрез
адв. П.Д.против действията на органите по приходите по предварително
обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 050901485669К3/ 14.02.2020 г., на
инспектори по приходите в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 83/ 02.03.2020 г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив /подписано "за директор на ТД на НАП-Пловдив" от М.М.П.-С./.
Жалбоподателят иска отмяна на оспорените действия като
незаконосъобразни, постановени в противоречие с процесуалните и материалните
разпоредби на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Териториален директор на ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител, в представено по делото писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 13.02.2020 г. в пункт за фискален
контрол ГКПП Видин - Дунав мост 2, инспектори по приходите при дирекция
„Фискален Контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на МПС „Волво“ с рег. № ***
и ремарке с рег. № ***, обективирана в Протокол № 050901485669_1/ 13.02.2020,
касаещо стоки с висок фискален риск – мляко и сметана, неконцентрирани, нито
подсладени със захар или други подсладители; с тегловно съдържание на мазнини,
превишаващо 1%, но превишаващо 3%. На основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК, върху
автомобила било поставено техническо средство за контрол.
На 14.02.2020 г. била извършена нова
проверка при пристигането на стоката по местоназначението й в гр. Стара Загора,
кв. „Голеш“, Индустриална зона.
При проверката не е констатирано
несъответствие между посоченото в документите и вида, и количеството на
стоката, което било обективирано в протокол № 050901485669K3/14.02.2020 г. Органите по
приходите обаче са направили извод, че следва да се наложат мерките за
предварително обезпечаване по чл.121а, ал.3 вр. ал.2 ДОПК, тъй като в противен
случай събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на
стоката, ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Проверяващите органи, от извършена
справка в ПП „Система за управление на приходите“, са констатирали, че
дружеството има назначени 4 души персонал за м.11.2019г. и м.12.2019г., като за
предходните месеци е нямало назначени лица, въз основа на което е направен
извод, че проверяваното лице не разполага с достатъчна кадрова обезпеченост,
която да гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност.
Посочено е също, че не са подавани от дружеството декларации обр. № 1 и № 6 по
Наредба № Н -8 от 2005г., като е направено заключение, че дружеството е
некоректен осигурител и данъкоплатец.
Предвид тази констатация органите по
приходите съставили оспорения Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050901485669K3/14.02.2020 г., с който са предприети действия по
обезпечаване на доказателствата и са определили обезпечение в размер на 9396.00
лв., като
на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 40 от ДОПК, стоката е
иззета, а също и всички оригинални документи, които я придружават. Стоката, върху която са наложени
тези мерки била оставена на отговорно пазене в обект на
дружеството-жалбоподател, находящ се в гр.Стара Загора, кв. „Голеш“,
Индустриална зона, за което е съставен приемо-предавателен протокол №
050901485669_7/ 14.02.2020г.
На 17.02.2020 г. по сметка на ТД НАП
Пловдив е направен превод/л.56/ за обезпечение по Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 050901485669K3/14.02.2020 г. в размер
на 9396.00 лв. в полза на ТД на НАП Пловдив, след което на основание чл. 121а,
ал. 3 от ДОПК е премахната забраната за разпореждане с обезпечената стока, за
което е съставен нарочен протокол № 050901485669_9/ 17.02.2020г./л.57/.
„ЗАГОРА ГРУП БГ“ ООД оспорило по
административен ред предприетите от органите на приходите действия, по
предварително обезпечаване на фискален контрол като с Решение № 83/ 02.03.2020
г. Директорът на ТД на НАП – Пловдив я е отхвърлил. Решението е подписано „за
директор на ТД на НАП-Пловдив“ от М.М.П.-С.. Преписката съдържа заповед за отпуск
на териториалният директор, според която същият е в законоустановен отпуск за
срок от 4 работни дни, считано от 02.03.2020г. до 06.03.2020г. включително и се
замества от заместник-директор на ТД на НАП - Пловдив, М.М.П.-С., съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/ 25.06.2019 г. на Изпълнителния директор на НАП/л.18 – л.19 от делото/.
Според решаващия орган, оспореният
акт е издаден при наличие на материални предпоставки и съобразно изискванията
за форма, от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания и
съобразно целите на закона.
От страна на жалбоподателят е
представен като доказателство Протокол № П-16002419164286-073-001/10.02.2020г.,
съставен от орган по приходите, в който се съдържат констатации за кадровата
обезпеченост на дружеството за осъществяване на дейността. Представени са и
извлечения от банковата сметка на дружеството, отразяващи извършени плащания на
обезпечения по предходни протоколи, както и възстановени обезпечения.
При така установеното от фактическа страна и с оглед
определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Оспорването е допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 41, ал. 3 от ДОПК, приложим по силата на чл. 127ж ал. 1 от ДОПК. Решението
е връчено на 02.03.2020г./л.22/, а жалбата е подадена на 09.03.2020 г., тоест в
законоустановения 7-дневен срок от получаване на решението, от лице с доказан
правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При служебно извършена проверка на
основание чл.
160, ал. 2, вр. с чл.
144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия, обективирани в
ПИПСВФР №
050901485669К3/14.02.2020г., са извършени от оправомощени органи и в
рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл.
12, ал. 2 и ал.
6 от ДОПК. Посочената норма определя материалната компетентност на органите
по приходите, извършили оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата,
като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, за които
съществува висок фискален риск, и на превозващото ги ППС е било поставено
техническо средство за контрол, съгласно легалното определение в § 1,
т. 26 от ДР на ДОПК. В случая не се спори, че съставилите протоколите
инспектори по приходите имат качество на органи по приходите, оправомощени да
извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.
Органът по приходите има правомощието, при наличието на хипотезите по чл.
121а, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК, съгласно алинея трета от същия член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този
случай забраната за разпореждане по чл.
13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се
освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по
изземването и съхранението й.
Потвърдителното решение също е
издадено от компетентен орган, заместващ директора на ТД на НАП - гр. Пловдив
при негово законоустановено отсъствие, в рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на
определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне.
По отношение на процесуалните
правила, съдът констатира, че при извършването на проверката е присъствал
представител на жалбоподателя в лицето на управителя и за действията, са съставени
протоколи при спазване реда по ДОПК.
Действията по обезпечаване на
доказателства обаче са осъществени в нарушение на материалния закон.
Няма спор по делото, че стоките –
мляко и сметана, неконцентрирани, нито подсладени със захар или други подсладители,
са включени в списъка на стоки с висок фискален риск. Съгласно чл. 121а, ал. 1
от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител
незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на
получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката
в случаите на: 1. нарушаване целостта на техническите средства за
контрол; 2. неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3.
несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид
и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното
средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й. Чл. 121а, ал. 2 от ДОПК предвижда, че мерките по
ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а,
ал. 3 ДОПК, в случаите по ал. 2 на чл. 121а ДОПК, органите по приходите
предприемат действия за обезпечаване на доказателства със срок на действие до
72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се
изземват и в този случай забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 ДОПК
продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 121а, ал. 2 във
връзка с чл. 121а, ал. 3, връзка с чл. 40 ДОПК, допускащо предприемане на
действия по обезпечаване на доказателства, когато се установи, че при
последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
В случая, оспореният протокол не
съдържа описание на конкретни и относими факти и обстоятелства във връзка с
посоченото правно основание по чл. 121а, ал.2 от ДОПК , а именно че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Липсват каквито и да е доказателства
за това, че процесните стоки, представляващи стоки с висок фискален риск, сами
по себе си генерират вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали (както
изисква ДОПК), нито че събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително
затруднено. В протокола няма изложени съображения относно конкретната доставка
и евентуално последващи такива, както и защо се приема, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци значително ще се
затрудни. Органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи
конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително
затруднено. В тази връзка следва да се има предвид, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол.
Следователно тези мерки целят да обезпечат задължения, които все още не са
възникнали и съществуващи, а са „вземанията за данъци, които биха възникнали“.
Преценката за това следва да е основана на конкретни обективни данни, а не да
почива на съмнения и предположения. Нито протоколът, обективиращ тези действия,
нито потвърдителното решение сочат подобни бъдещи данъчни задължения на
дружеството – жалбоподател.
С административната преписка по
делото е представен Протокол №
П-16002419164286-073-001/10.02.2020г./л.47-л.49/, обективиращ проверка за
установяване на факти и обстоятелства/ПУФО/, извършена през периода 27.09.2019г.
– 10.02.2020г. Изследваните при тази проверка факти и обстоятелства и
направените констатации, изцяло опровергават извода за опасност от затруднено
събиране на дължимите данъци при последваща реализация. От изследваните СД по
ЗДДС за предходните данъчни периоди, органът по приходите е констатирал, че
жалбоподателят е начислявал и заплащал дължимия ДДС в законоустановените
срокове, както и че дружеството няма налични и изискуеми публични задължения за
данъци и осигурителни вноски към 10.02.2020г.
Ето защо, направените от органите по
приходите изводи относно наличието на висок данъчен риск по отношение на
проверяваното дружество са необосновани, тъй като не се подкрепят от никакви
конкретни данни. Изтъкнатият като мотив брой на наетите от дружеството лица е
напълно неотносим към твърдението за възможни затруднения при събирането на
данъците. Позоваването на това обстоятелство се явява изцяло
самоцелно, предвид липсата на анализ как броят на наетите лица би могъл да
повлияе върху събирането на данъците, свързани с реализацията на стоките с
висок фискален риск. Кадровата обезпеченост не е законов критерий и няма пряка
и непосредствена връзка с възможността за заплащане на дължимите данъци. Не става
ясно, защо органите по приходите са приели, че тези 4 души, наети от
жалбоподателя не са достатъчни за да обслужват дейност за продажба на стоки на
едро, още повече, че са били налице безспорни данни, че дружеството използва и
допълнително нает персонал - обстоятелство, което е било констатирано и
проверено в хода на извършената ПУФО и не е опровергано по никакъв начин.
При това положение евентуалната
връзка между броя на назначените на трудов договор лица и събирането на
дължимите данъци, които биха възникнали във връзка с търговията с процесните
стоки, остава изцяло неясна и недоказана.
От друга страна, твърдението за
неподавани декларации обр. № 1 и обр. № 6 за осигурените по трудови
правоотношения лица е лишено от всякаква конкретика. Не е посочено нито за
колко, нито за кои лица не са подадени декларации, както и за кой период.
Всъщност, нито в процесния протокол, нито в решението на директора на ТД на НАП
Пловдив са посочени, а и не се установяват каквито и да било данни, че
жалбоподателят е некоректен осигурител и данъкоплатец, както се твърди от
страна на органите по приходите. Напротив, налага се извод в обратната посока,
предвид резултатите от проверката, която е установила съответствие на стоката с
превозните и търговски документи, и констатациите в протокол №
П-16002419164286-073-001/10.02.2020г., според който към посочената дата
дружеството няма изискуеми задължения към НАП.
Само за пълнота на изложението,
следва да се посочи, че обстоятелствата визирани в потвърдителният акт на
Директора на ТД на НАП Пловдив са просто изброени, без да е посочена конкретна
връзка помежду им. Остава неясно и какъв извод се прави въз основа на
цитираните в решението данъчни и финансови резултати на дружеството за 2018г.,
съпоставени с тези за 2017г., освен че дружеството е отчело печалба в размер на
199 хил. лева.
В обобщение, не се установява наличието на основание
за предприемане на действията по чл. 121а, ал. 3, във вр. ал.2 ДОПК и
следователно същите са извършени в противоречие с материалния закон. Жалбата
следва да се уважи, като оспорените действия за обезпечаване на доказателства
се отменят като незаконосъобразни.
По отношение претендираните разноски, с оглед липсата
на възражения от страна на ответника, съдът приема че следва да бъдат присъдени
изцяло – 50 лв. за заплатена държавна такса/л.1/ и 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение/л.33-л.34/.
Воден от
горното и на основание чл. 41, ал. 3 изречение последно, във връзка с чл. 127ж,
ал. 1 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия за обезпечаване на доказателства,
обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050901485669К3/ 14.02.2020 г., на инспектори по приходите в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 83/ 02.03.2020 г., издадено от М.М.П.-С.
ЗА Директор на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за
приходите.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на „ЗАГОРА ГРУП
БГ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
управителя Д.М.И., сума в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева, разноски по
делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: